Изразява се становище, че въведеното задължение продажбата или дарението на куче на лице под 18г. да се извършва единствено с нотариално заверена декларация от родител или настойник /чл. 3, ал. 1, т. 6 от наредбата/ противоречи на норма от по-висок ранг, а именно на чл. 11, ал. 1 от Закона за защита на животните, тъй като предвижда задължителна предпоставка за дарение или продажба на куче, която не е регламентирана в закона. Съгласно чл. 11, ал. 1 от закона не се разрешава продажба на животни на лица под 18 години без съгласието на родител/ настойник.

Аргументира се тезата, че предвидената с чл. 3, ал. 1, т. 8, б. „е“ от наредбата възможност за освобождаване от заплащане на такса на стопаните на ловни кучета противоречи на Закона за ветеринаромедицинската дейност /чл. 175, ал. 2, т. 6/, където такъв ред не е уреден, поради което текстът от подзаконовия нормативен акт се явява незаконосъобразен.

Предмет на оспорване е и въведеното задължение за стопаните на кучета – домашни любимци /чл. 10, ал. 1, т. 6, б. „б“/ да носят на обществени места удостоверение за административна регистрация и платена такса за притежаване на куче за текущата или предходната година или копие от него. Според изложеното в протеста това задължение не кореспондира с нормата на чл. 173, ал. 1 от Закона за ветеринаромедицинската дейност, която изисква единствено носенето на ветеринарномедицинския паспорт на изведеното куче.

Отправя се искане за отмяната на чл. 22, ал. 4 от наредбата в частта `и, предвиждаща възможност кмета на общината да упълномощи други лица с издаването на наказателни постановления. Тази формулировка прокурорът възприема за незаконосъобразна, доколкото противоречи на разпоредби от по-висок ранг, в които подобно упълномощаване не е предвидено.