Производството по делото бе образувано по инициатива на прокурор при Окръжна прокуратура - гр. Шумен. Предмет на оспорване е чл. 36 от Наредба на Общински съвет Каспичан за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги в община Каспичан. С разпоредбата се изисква заплащане на такса за продажби, замени или учредяване на вещни права върху общински имоти, което изискване депозиралият протеста намира за противоречащо на Закона за местните данъци и такси и Конституцията на Република България, тъй като не е обвързано с предоставяне на конкретна услуга по смисъла на чл. 6 и 7 от Закона за местните данъци и такси. Сочи се още, че съгласно чл. 141, ал. 4 от Конституцията на Република България общинският съвет не разполага с правомощие да въвежда нови по вид неустановени от закона такси и доколкото Общински съвет – Каспичан е въвел изискване за заплащане на такса за случаи, които не са сред изброените в Раздел Втори на Закона за местните данъци и такси, то оспорваната разпоредба се явява незаконосъобразна.

Шуменският административен съд е счел, че са налице основания за уважаването на протеста и е отменил атакувания текст от подзаконовия нормативен акт. При осъществения контрол за законосъобразност на оспорената наредба съдът е приел, че тя е приета в нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон. В тази връзка, съдът е констатирал, че наредбата е приета едва 12 дни след публикуването на проекта `и, с което не е спазен 14-дневния срок, регламентиран в чл. 26, ал. 2 от Закона за нормативните актове /ЗНА/, като по този начин са нарушение и принципите на откритост и съгласуваност, въведени с чл. 26, ал. 1 от ЗНА. Съдебният състав е установил и че към проекта липсват мотиви за изработването `и, които да осигуряват реализиране на предоставената от закона възможност на заинтересованите лица за изразяване на мнения и становища, с което е нарушен чл. 28 от ЗНА.

Съставът на Административен съд – гр. Шумен е достигнал и до извод, че освен допуснатото съществено нарушение на процедурата по приемането на наредбата, е налице и друг порок, а именно противоречие на оспорения текст с приложимия материален закон. Съдът е приел, че към представената по делото докладна записка на кмета на община Каспичан, с която е внесен за обсъждане проекта на Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги, няма приложена финансова обосновка на посочената в чл. 36 от нормативния акт такса. В съдебното решение е посочено още, че формулировката на чл. 36 от наредбата наподобява и текста на чл. 35, ал. 2 от Наредбата за определяне размера на местните данъци и такси на територията на община Каспичан и това припокриване между двете норми води до невъзможност действително да се извърши преценка на таксите по чл. 36 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и услуги в община Каспичан, както и за какъв вид услуги и дейности се дължат.

В мотивите на решението е посочено още, че нормата на чл. 8 от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/ дефинира принципите, съгласно които общинският съвет определя размера на таксите за всяка извършвана дейност, които са възпроизведени и в чл. 4, ал. 1 от наредбата. С формулировката на оспореното правило от наредбата и с произтичащата от него неяснота за какъв вид услуги и дейности се дължат таксите по атакувания чл. 36 от акта на общинския съвет на практика се нарушава чл. 8, ал. 2 от закона, според който за услуга, при която дейностите могат да се разграничават една от друга, се определя такса за всяка от тях.

По изложените съображения съдът отменил като незаконосъобразна разпоредбата на чл. 36 от Наредба на Общински съвет Каспичан за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.