Съдът отхвърли оспорването на областния управител на област Шумен на решението на Общински съвет – Шумен, с което е дадено съгласие за отпускане на сумата 14 000 лева на „Скаутски клуб Мадарски конник“

 

Административно дело № 383/2019г. е образувано по оспорване от областния управител на област Шумен на Решение №1129/25.07.2019г. по Протокол № 48 на Общински съвет– Шумен. С атакуваното Решение по т.1 е било прието повторно предходно Решение №1108 по Протокол №47/27.06.2019г., върнато за ново обсъждане със Заповед №РД-15-84/08.07.2019г. на Областния управител за съгласие за отпускане на сумата 14 000лв. на „Скаутски клуб Мадарски конник“, а с т.2 е прието, че в случай на обжалване от страна на Областния управител, председателят на Общинския съвет следва да уведоми незабавно членовете на постоянната комисия „Правна и опазване на обществения ред“.

За да отхвърли инициираното оспорване, съдебният състав е констатирал, че процесното решение е взето в предвидената форма, при наличие на фактическите мотиви за постановяване му и при спазване на нормативните изисквания за кворум, мнозинство и поименно гласуване - приемането е осъществено с участието на необходимия брой от избраните 41 общински съветници, с мнозинство от повече от половината от общия брой на съветниците.

По отношение на изложеното в оспорването на Областния управител, съдът е посочил, че то е насочено срещу административен акт, с който се извършва изменение на годишния общински бюджет на Община Шумен за 2019 година за финансиране на младежки дейности и спорт по отношение на разходната му част и е взето в изпълнение на нормативно предоставено на този орган правомощие от Закона за местното самоуправление и местната администрация. Съдът е посочил още, че доколкото компетентността на Общински съвет - Шумен да приема промени в бюджета на общината за текущата година е в обхвата на дискреционната му власт, въпросът за необходимостта на приетото с решението отпускане на средства е извън обхвата на съдебния контрол. Правомощието на общинския съвет като орган на местно самоуправление да взема решения от този вид е израз на оперативна самостоятелност и оспореното решение представлява упражнена законово регламентирана компетентност, в която съдът не може да се намесва по същество. В производството по оспорване на решението на общинския съвет могат да бъдат контролирани от съда само онези от изискванията за законосъобразност на този акт, свързани с процедурните правила по съставяне и внасяне на проекта, обсъждането, приемането му, както и императивните законови изисквания за съдържанието му, които в случая са били спазени и не са налице сочените основания за отмяна.

По тези съображения депозираната жалба е била възприета за неоснователна и е отхвърлена.

Решението на съда подлежи на обжалване пред Върховния административен съд на Република България.

Пълният текст на съдебния акт е поместен на сайта на съда.

Административен съд Шумен потвърди решението на Общинска избирателна комисия - Шувен за обявяване за избран за кмет на Община Шумен Л.Д.Х., издигнат от ПП „ГЕРБ“

 

Производството по административно дело № 549/2019г. е образувано по жалба на Коалиция „БСП за България“ срещу Решение № 294/03.11.2019г. на Общинска избирателна комисия – Шумен за избор на кмет на Община Шумен.

Съдът е приел за неоснователни и недоказани оплакванията за нарушения на изборния процес по жалбата на коалиция „БСП за България“ и приел, че при произвеждане на избора за кмет на Община Шумен не са допуснати нарушения в изборния процес, които да доведат до изборен резултат, различен от обявения в оспорваното решение. В тази връзка, съдебният състав е счел за неоснователно твърдението за неправилно отчитане на действителни бюлетини като недействителни и обратно. Съдът е открил производство по оспорване съдържанието на протоколи на СИК № 29, 69, 105 и 114, като в открито съдебно заседание на 21.11.2019г. съдът в присъствието на страните е ицвършил оглед на торбите с бюлетини и други изборни книжа от посочените четири секции, при което не бяха намерени протоколи, жалби, решения на СИК или други данни, сочещи наличието на спор досежно действителността на даден глас, поради което е признал за недоказано оспорването на секционни протоколи от секции с №29, 69, 105 и 114.

Решаващият състав е посочил, че не са налице основания за откриване на производство по оспорване на останалите секционни протоколи, тъй като от приложените доказателства не се установява съществуването на спор между членовете на СИК досежно резултат от гласуването, а именно дали един глас е действителен или недействителен, който да е обективиран в протокола на съответната СИК и липсата на отразени спорове се явява достатъчна гаранция за липсата на вмешателство при отразяване на вота на избирателите в съставените протоколи.

В мотивите си съдът е отбелязъл, че от представените по делото протоколи на СИК се установява липса на спорове между членовете на СИК по отношение действителността на бюлетините, както и липсата на особени мнения от членовете на СИК, т.е. в нито един протокол на СИК не е поставен под съмнение изборният резултат чрез подписване на протокола с особено мнение. В решението на ОИК също липсва отразяване на особено мнение, спорове или възражения на членовете на комисията по взетото решение. Регламентираните правила в Изборния кодекс, чрез които е дадена възможност на страните в процеса да влияят върху протичането му и крайния резултат чрез активни и конкретни действия, за да защитят правата си и обществения интерес като цяло, съставляват сериозни гаранции за публичност, прозрачност и законосъобразно протичане на изборите. При тази прозрачност и публичност на избирателния процес при отчитане и обявяване на резултатите, съдът съобразява и факта, че коалиция „БСП за България“, е имала членове във всички СИК.

Съдът не е установил решения на СИК по спорове за действителност по спорни бюлетини, което е един от механизмите, осигуряващ гаранция за прозрачност в работата на СИК и възможност на членовете ѝ, представляващи парламентарно представените партии да вземат отношение при констатиране на нарушения.  Освен това – при отваряне на избирателните урни и при установяване на резултатите от гласуването, съобразно разпоредбите от Изборния Кодекс, в изборното помещение могат да присъстват кандидати, застъпниците, представители на различните партии, коалиции от партии и инициативни комитети, наблюдатели и журналисти, като на присъстващите лица се осигурява пряка видимост при преброяване на гласовете. От последните не са подавани жалби или сигнали за извършени нарушения в изборния процес.

За неоснователен е възприет и довода на оспорващия досежно недействителност на избора, предвид наличие на поправки в протоколите на секционните избирателни комисии. Констатирано е, че при съставяне на протоколите, секционните избирателни комисии са извършвали различни поправки, като от всички 127 протокола, 40 протокола са с отразени поправки. Наличието на поправки в секционните протоколи не води до извода, че обективираните в тях данни не съответстват на действителното фактическо положение. Касае е за коригиране на технически грешки, допуснати по време на съставяне на протокола, преди неговото подписване от членовете на СИК и обявяване на резултатите от гласуването. Поправките не касаят резултатите на оспорващия и са извършени и документирани по надлежния ред – с подписите на всички членове на комисията.

Като неоснователни са възприети и възраженията на жалбоподателя, че в резултат на поправка на протокола на СИК №83, са били отнети 20 гласа от кандидата на БСП. В тази насока съдът е констатирал, че корекцията в протокола се състои единствено в одебеляване на изписания с цифри резултат на кандидата В.Д.В. и в случая не е налице поправка в протокола, която следва са бъде отразена с подписите на членовете на СИК, а по-скоро се касае за технически пропуск, установен и коригиран своевременно.

Не е уважено и възражението за наличие на голям брой непопълнени бюлетини, намерени в избирателните кутии. За да достигне до този извод, съдът е посочил, че в секционните протоколи не се установява несъответствие между броя на гласувалите лица и намерените в избирателните кутии бюлетини, което опровергава твърдението за нерегламентирано прибавяне на неизползвани бюлетини в избирателната кутия.

Не е споделено и твърдението, че вотът е опорочен, предвид нарушения на изборния процес, изразяващи се в купуването и продаването на гласове, с мотива, че данните за купуването и продаването на гласове са релевантни в наказателния процес и в случай, че страната разполага с доказателства за това, същата би могла да сезира компетентните органи с оглед предприемане на съответни действия по НК и НПК.

По тези съображения съдът е счел депозирана жалба за неоснователна и недоказана и е потвърдил решението на ОИК – Шумен.

Постановеният съдебен акт подлежи на оспорване пред Върховния административен съд на Република България.

Пълният текст на съдебното решение е поместен на сайта на съда.