Р    Е     Ш     Е     Н     И     Е

№ 2

град Шумен, 15.01.2015г.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

            Шуменският административен съд, в публичното заседание на дванадесети януари две хиляди и петнадесета година в следния състав:

Председател:  Росица Цветкова         Членове: Татяна Димитрова

                                                                                 Снежина Чолакова

при секретаря Ив.В. и с участие на прокурор О. Куздов от Окръжна прокуратура - гр.Шумен, като разгледа докладваното от административен съдия Татяна Димитрова КАНД № 397 по описа на 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производство по чл.63, ал.1, изр.второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

            Производството е образувано въз основа на касационна жалба от Териториална дирекция /ТД/ на НАП град Варна, депозирана чрез пълномощник ст. юрисконсулт В.К.М. срещу Решение № 775 от 10.11.2014 г. постановено по ВНАХД № 1578/2014 г. по описа на Районен съд гр. Шумен, с което е отменено Наказателно постановление № 110549-F111453 от 15.07.2014г. на директора на офис Шумен при ТД на НАП - гр.Варна, с което на основание чл.355 ал.2  във вр. с чл.5 ал.4 от Кодекса за социално осигуряване/КСО/, във вр. с чл.3 ал.1 т.2  б. «а» от Наредба № Н-8/29.12.2005г. издадена от Министерство на финансите/МФ/, на Е.Н.И. ЕГН ********** е наложена глоба в размер на 250/двеста и петдесет/ лева.

            В жалбата се посочва, че атакуваното решение е незаконосъобразно, постановено при съществено нарушение на процесуалните и материалноправни норми. Излагат се аргументи, че e извършено нарушение, което не покрива критериите за  маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН и като е приел това съдът е постановил решението си в противоречие с материалния закон. С оглед на това се иска решението на районния съд да бъде отменено и да бъде постановено ново, с което да се потвърди наказателното постановление като правилно и законосъобразно.

            Ответната страна Е.И., редовно призована, не се явява, не изпраща представител и не изразява становище по касационната жалба.

            Представителят на Шуменската окръжна прокуратура изразява становище, че жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, тъй като нарушението покрива хипотезата за маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Счита, че решението на районния съд е правилно и законосъобразно, поради което предлага същото да бъде потвърдено.

            Настоящата съдебна инстанция, като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраният по делото съвкупен доказателствен материал и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:

            Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл.211 ал1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл.210 ал1 от АПК и при спазване изискванията на чл.212 от АПК.

            Разгледана по същество касационната жалба се явява неоснователна, по следните съображения:

            С атакуваното решение Шуменският районен съд е отменил Наказателно постановление № 110549-F111453 от 15.07.2014г. на директора на офис Шумен при ТД на НАП - гр.Варна, с което на основание чл.355 ал.2  във вр. с чл.5 ал.4 от КСО, във вр. с чл.3 ал.1 т.2  б. «а» от Наредба № Н-8/29.12.2005г., на Е.Н.И. е наложена глоба в размер на 250 лева, за това, че на 22.07.2013г., в качеството си на самоосигуряващо се лице, не е изпълнило задължението си да подаде в законоустановения срок - до 25.07.2013 г. включително, Декларация обр. № 1 «Данни за осигуреното лице» за  месец юни 2013 г., като такава е подадена на 28.04.2014г. по електронен път. 

            Спор по фактите няма между страните.

            Решаващият съд е установил правилно фактическата обстановка като е приел, че безспорно е налице осъществен състав на нарушение. Установил е обаче, че данъчнозадълженото лице, независимо от закъснението - декларацията е подадена по електронен път след 25.07.2013г., т.е. след определения от закона срок до 26.08.2013 г., е осъществило задължението си само, по собствени подбуди, т.е. не след определени действия от данъчните органи - например по повод проверка или по установяване на нарушението или откриване на нарушителя. Съдът изрично е посочил, че нарушението е констатирано от данъчните органи след като декларацията е била вече подадена лично от лицето, както и че това е изолирана и първа проява, при това извършена по непредпазливост. С оглед на това е приел, че данъчнозадълженото лице само е коригирало поведението си, поради което като е съобразил всичко гореизложено, решаващият съд е достигнал до извода за наличие на маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН и на това основание е отменил процесното наказателно постановление.

            Настоящият съдебен състав споделя установената от съда фактическа обстановка, както и направените въз основа на нея правни изводи. Действително, по делото няма спор, че Н. е подала Декларация обр.1 за месец юни 2013 г., на 28.04.2014г., а не в законния срок - до 25.07.2013г., с което формално е осъществила състава на нарушението по чл.355 ал.2 във вр. с чл.5 ал.4 от КСО и чл.3 ал.1 т.2 б.а от Наредба № Н-8/29.12.2005 г. на МФ. В същото време е безспорно установено, че  декларацията е подадена преди нарушението да бъде установено от наказващия орган, доколкото проверката от данъчните органи е извършена след подаване на декларацията - през месец май 2014г., както и че  това е първи и изолиран случай. Тези обстоятелства безспорно намаляват обществената опасност на извършеното, тъй като сочат, че причината за неподаване на декларацията не е нежеланието да се декларират тези данни, още повече че  съответните осигурителни вноски са платени в срок.  С оглед на това, направеният в обжалваното решение извод за наличие на обстоятелства, които да обосновават маловажност на случая се явява обоснован. Настоящият касационен състав намира, че в конкретния случай са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства, които сочат на незначителна обществена опасност на извършеното и са основания за прилагането на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Инцидентността на извършеното нарушение, причините поради които е извършено, както и отстраняването на нарушението по собствени подбуди, с подаването на съответната декларация преди нарушението да е било констатирано от съответните органи, са обстоятелства, които налагат извода, че санкционираната деятелност, притежава обществена опасност, значително по-ниска от тази на обичайните административни нарушения от посочения вид, и дават основание извършеното да се квалифицира като маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Обстоятелството, че декларацията е подадена по собствени подбуди, преди нарушението да бъде констатирано от наказващия орган, сочи, че целите на наказанието, посочени в чл.12 от ЗАНН, са били постигнати преди да бъде санкционирано лицето, което от своя страна обезсмисля налагането на наказанието. С оглед на изложеното, настоящият съдебен състав приема, че в случая са налице визираните в разпоредбата на чл.28 от ЗАНН предпоставки, и като не е приложил същата, административно наказващият орган е допуснал нарушение на материалния закон. Това нарушение е отчетено от районния съд, което от своя страна води до законосъобразност на постановеното съдебно решение.

            От така установеното фактическо и правно положение, съдът приема, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение  като постановено в съответствие със закона следва да бъде оставено в сила.

            Водим от горното, Шуменският административен съд

Р   Е    Ш    И  :

 

            ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 775/10.11.2014г., постановено по ВНАХД № 1578/2014 г. по описа на Районен съд град Шумен.

            Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/                                                  ЧЛЕНОВЕ: 1./п/

                                                                                                2./п/

ЗАБЕЛЕЖКА: Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила на 15.01.2015г.