Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

  1

град Шумен, 15.01.2015г.

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

Шуменският административен съд, в публично заседание  на дванадесети януари две хиляди и петнадесета година, в следния състав:

Председател: Росица  Цветкова                                 Членове: Татяна Димитрова

                                                                                                   Снежина Чолакова

при участието на секретаря Ив. В. и на прокурор О.Куздов от  Окръжна прокуратура гр.Шумен, като разгледа докладваното от административния съдия  Татяна Димитрова КАНД № 393 по описа за 2014г. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.63, ал.1, предл.второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба от ОД на МВР град Шумен, депозирана чрез процесуален представител И.С.-гр.юрисконсулт при ОД на МВР-Шумен срещу Решение № 84/23.19.2014г. по НАХД № 530/2014г. по описа на Районен съд - град Велики Преслав, с което е отменено Наказателно постановление № 7 от 22.11.2013г. на Началника на РУ „Полиция” гр.Велики Преслав, с което на Т.Д.Т. ***, на основание чл.193 ал.1 от  Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия/ЗОБВВПИ/ е наложено  административно наказание “глоба” в размер на 500 /петстотин/ лева, за нарушение на чл.98 ал.1 от ЗОБВВПИ. 

В жалбата се твърди, че решението на районния съд е неправилно, поради нарушаване на материалния закон и процесуалните  правила, както и поради необоснованост. Излагат се аргументи, че извършеното нарушение  не е маловажно по смисъла на чл.28 от ЗАНН и като е приел обратното, районният съд е нарушил материалния закон. С оглед на това се иска настоящият касационен състав да постанови решение, с което да отмени атакуваното решение като неправилно и да реши спора по същество като потвърди наказателното постановление.

Ответникът по касация, лично и чрез процесуалния си представител адвокат О.С. от Адвокатска колегия Варна, оспорва жалбата като неоснователна и излага аргументи, че направеният от съда извод за маловажност на деянието, е правилен и законосъобразен. С оглед на това моли жалбата да се остави без уважение и решението на районния съд да бъде потвърдено.

Представителят на Шуменска окръжна прокуратура счита касационната жалба за допустима, а по същество за неоснователна. Намира, че въззивният съд правилно е приложил материалния закон, поради което моли съда да потвърди обжалваното съдебно решение.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решениесъобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК, от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл.210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК.

Разгледана по същество, същата се явява неоснователна, по следните съображения:

С атакуваното решение Районен съд град Велики Преслав е отменил НП № 7 от 22.11.2013г. на Началника на РУ „Полиция” - гр.В.Преслав, с което на Т.Д.Т. на основание чл.193 ал.1 от  ЗОБВВПИ е наложено  административно наказание “глоба” в размер на 500 лева за нарушение на чл.98 ал.1 от ЗОБВВПИ. 

Въззивният съд е приел за установено от фактическа страна следното: На 06.11.2013г., в дома на Т.Д.Т.,***, полицейски служители извършили претърсване по сигнал за извършено престъпление по чл.237 ал.1 от НК. Като ловец, Т. има разрешение за носене и съхранение на ловно оръжие със срок до 21.04.2017г. В хода на претърсването, било установено, че извън металната каса, в която Т. съхранявал ловните си оръжия, се намирали 6 броя ловни патрони-12-ти калибър, поставени в кожен калъф. На 12 и 19.11.2013г., полицейските служители, извършили претърсването изготвили докладни записки до началника на полицейското управление, в което докладвали за тази констатация, а на 15.11.2013г.,  на Т. бил съставен Акт за установяване на административно нарушение на чл.98 ал.1 от ЗОБВВПИ. Т. подписал акта с възражението, че изложеното в него не отговаря на истината. Въз основа на така съставения акт било издадено и обжалваното наказателно постановление. 

При така установената фактическа обстановка, която не се оспорва от страните и се споделя напълно и от Шуменския административен съд, въззивният съд е приел, че Т. е извършил нарушението, за което е санкциониран, но с оглед минималния размер на намерените извън касата боеприпаси, както и че нарушението е извършено за първи път, същото представлява маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. С оглед на това  съдът е приел наказателното постановление за незаконосъобразно и го е отменил.

Настоящият касационен състав споделя напълно този извод на въззивния съд. По делото няма спор, че Т. е ловец и като такъв  притежава ловни оръжия и боеприпаси. При извършеното претърсване е установено, че Т. е съхранявал притежаваните от него ловни оръжия и боеприпаси в съответствие с разпоредбата на чл.98 ал.1 от ЗОБВВПИ, с изключение на 6 бр. патрони, намиращи се извън металната каса, в кожен калъф. Настоящият съдебен състав не споделя твърдението на касатора, че за обществената опасност на деянието е без значение количеството на неправилно съхраняваните боеприпаси, както и липсата и невъзможността от деянието да настъпят вредни последици. Вярно е, че всеки от 6-те боеприпаса може да произведе изстрел, но при положение, че ловните оръжия на Т. са се намирали заключени в металната каса, е очевидно, че това е невъзможно. Особената важност на обществените отношения, които регулира ЗОБВВПИ не може да бъде основание  административнонаказващият орган да игнорира задължението си за индивидуална преценка на всеки отделен случай, с оглед обществената опасност на конкретното деяние и на конкретния нарушител. А в случая няма спор по  това, че нарушителят е дългогодишен ловец, че досега не е имал никакви нарушения, както и че същият притежава валидно разрешително за носене и съхранение на ловно оръжие и че последното е съхранявано в метална каса, в съответствие с изискванията на чл.98 ал.1 от ЗОБВВПИ, с изключение на 6 бр. патрони. Всички тези обстоятелства сочат на явно незначителна обществена опасност както на извършеното деяние, така и на самия извършител. Още повече, че веднага след предупреждението на полицейските служители, 6-те боеприпаса са били прибрани в металната каса, т.е. нарушението е било отстранено и с това е отпаднала и всякаква възможност от настъпването на каквито и да са вредни последици. С оглед на изложеното, настоящият състав споделя напълно извода на въззивния съд, че в конкретния случай са били налице всички предпоставки за прилагането именно на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН и като не я е приложил, наказващият орган е издал наказателното постановление в противоречие със закона, поради което правилно същото е било отменено от въззивната инстанция.

С оглед гореизложеното настоящият касационен състав намира касационната жалба за неоснователна, а решението на районния съд, с което  е отменил наказателното постановление,  за правилно и законосъобразно и същото следва да бъде потвърдено.

Водим от горното и на основание чл.221 ал. 1 и ал.2 предл.първо от АПК, Шуменският административен съд,

Р     Е     Ш     И:

ОСТАВЯ  В  СИЛА  Решение 84/23.10.2014г. постановено по НАХД № 530/2014г. по описа на Районен съд - град Велики Преслав.

           Решението е окончателно.

          ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/                                                        ЧЛЕНОВЕ: 1/п/

                                                                                                               2./п/

ЗАБЕЛЕЖКА: Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила на 15.01.2015г.