Р    Е     Ш     Е     Н     И     Е

412

град Шумен, 16.12.2014г.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

Шуменският административен съд, в публичното заседание на първи декември две хиляди и четиринадесета година в следния състав:

Председател: Росица Цветкова                                 Членове:  Татяна Димитрова

                                                                                              Снежина Чолакова

при секретаря Ив.Велчева и с участие на прокурор Орлин Куздов от ШОП, като разгледа докладваното от административния съдия Сн. Чолакова КАНД 372 по описа за 2014г. на Административен съд – гр. Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр.второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба Рег.№ 14659/24.10.2014г. по описа на ШРС, депозирана от Ж.Б.И. с ЕГН **********,*** и касационна жалба Рег.№ 14757/28.10.2014г. по описа на ШРС, депозирана от ОДМВР-гр.Шумен чрез И.С. И. - главен юрисконсулт при ОДМВР – Шумен, насочени срещу Решение № 678/08.10.2014г., постановено по ВАНД № 760/2014г. по описа на Районен съд-гр.Шумен.

Сатакувания съдебния акт е потвърдено Наказателно постановление № 14-1729-000049 от 18.03.2014 год. на Началника на РУП към ОДМВР – Шумен, в частта по пункт първи и трети, с които на Ж.Б.И. *** на основание чл. 183, ал.4, т.7, предл. първо от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 50 /петдесет/ лева и на основание чл. 179, ал.3, т.4 от ЗДвП  е наложено административно наказание „глоба” в размер на 300 /триста/ лева; и е отменено посоченото наказателно постановление в частта по пункт втори, с който на Ж.Б.И. ***, на основание чл. 185 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 10 /десет/ лева.

Касационната жалба, депозирана от Ж.Б.И., е насочена срещу горепосоченото решение само в частта му, с която е потвърдено Наказателно постановление № 14-1729-000049 от 18.03.2014 год. на Началника на РУП към ОДМВР – Шумен, в частта по пункт трети, с която на основание чл. 179, ал.3, т.4 от ЗДвП  на последната е наложено административно наказание „глоба” в размер на 300 /триста/ лева. В същата се излагат аргументи за неправилност на съдебното решение в оспорваната му част, по същество свеждащи се до издаването му в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. В тази връзка се твърди, че по делото не е установено по безсъмнен начин, че нарушителката е управлявала МПС извън границите на с.Мадара, предвид факта, че краят на населеното място не е бил обозначен с пътни знаци №№ Д11 и Д12, а проверката е била осъществена преди зоната на действие на пътен знак № Д25, въвеждащ задължението за ползване на винетен стикер. Навеждат се и доводи за допуснато от съда нарушение на съдопроизводствените правила, доколкото не са разпитани посочените от Ж.И. свидетели. Въз основа на изложените аргументи се отправя искане за отмяна на въззивното решение в атакуваната му част и за постановяване на ново решение по съществото на спора, отменящо наказателното постановление в частта му по пункт трети, с която на основание чл.179, ал.3, т.4 от ЗДвП на касационната жалбоподателка е наложена глоба в размер на 300 (триста) лева за нарушение по чл.139, ал.5 от ЗДвП.

Касационната жалба на ОД на МВР-гр.Шумен е депозирана срещу въпросното решение в частта му, с която е отменено Наказателно постановление № 14-1729-000049 от 18.03.2014 год. на Началника на РУП към ОДМВР – Шумен, в частта по пункт втори, с който на Ж.Б.И. ***, на основание чл. 185 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 10 /десет/ лева за нарушение по чл.147, ал.1 от ЗДвП. В същата се сочи, че въззивният съд е приложил неправилно относимите към казуса материално правни разпоредби. В тази връзка се твърди, че осъщественото от нарушителката  изпълнително деяние е различно от визираното в административно-наказателния състав по чл.181, ал.1, т.1 от ЗДвП, субект на което нарушение може да бъде само собственик на МПС, който не е изпълнил задължението си да го представи  за периодичен технически преглед. Доколкото съгласно чл.147, ал.1 от ЗДвП изискването за такъв преглед е императивно, до неговото изпълнение превозното средство не би следвало да се управлява, в т.ч. и от лица извън кръга на тези, на които е вменено задължението по чл.147, ал.1 от ЗДвП. С оглед на това в случая деятелността на оспорващата правилно  е била квалифицирана като административно нарушение по общия административно-наказателен състав, приложим субсидиарно в случаите, когато липсва специален такъв, а именно – този по чл.185 от ЗДвП, като наказващият орган е приложил относимите към казуса нормативни разпоредби. Въз основа на изложените аргументи се отправя искане за отмяна на съдебното решение в отменителната му част, респективно за потвърждаване на наказателното постановление в частта му досежно наложеното на нарушителката на основание чл.185 от ЗДвП административно наказание в размер на 10 (десет) лева за нарушение по чл.147, ал.1 от ЗДвП.

Решението в частта му, с която е потвърдено Наказателно постановление № 14-1729-000049 от 18.03.2014 год. на Началника на РУП към ОДМВР – Шумен, в частта по пункт първи, с който на Ж.Б.И. на основание чл. 183, ал.4, т.7, предл. първо от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 50 /петдесет/ лева, не е обжалвано и е влязло в законна сила.

В проведеното съдебно заседание Ж.Б.И. – касатор по касационна жалба Рег.№ 14659/24.10.2014г. по описа на ШРС и ответник по касационна жалба Рег. № 14757/28.10.2014г. по описа на ШРС, редовно призована, не се явява и не изпраща представител, респективно не взема становище по депозираната от нея касационна жалба, както и по тази, депозирана от ОДМВР-гр.Шумен.

В проведеното съдебно заседание ОДМВР-гр.Шумен - касатор по касационна жалба Рег. № 14757/28.10.2014г. по описа на ШРС и ответник по касационна жалба Рег.№ 14659/24.10.2014г. по описа на ШРС, редовно призована, не изпраща представител, респективно не взема становище по депозираната от нея касационна жалба, както и по касационната жалба, депозирана от Ж.Б.И..

Представителят на Шуменска окръжна прокуратура застъпва тезата, че жалбите са процесуално допустими, а разгледани по същество са неоснователни, поради което предлага решението на районния съд да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на жалбите и обсъди направените в тях оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

Жалбите са подадени от надлежни страни - участници във въззивното производство, в законния срок, до компетентния съд, което ги прави допустими. Съгласно чл.63, ал.2 от ЗАНН, административният съд разглежда касационните жалби срещу решенията на съответните районни съдилища по реда на глава ХII от АПК. Чл.218 от АПК свежда предмета на касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението, но същевременно задължава касационната инстанция да следи и служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.

Воден от така определения предмет на настоящото касационно производство, съдът намира касационната жалба, депозирана от Ж.Б.И., за неоснователна, а касационната жалба на ОДМВР-гр.Шумен – за основателна, по следните съображения:

С атакуваното решение в обжалваната му част е потвърдено Наказателно постановление № 14-1729-000049 от 18.03.2014 год. на Началника на РУП към ОДМВР – Шумен, в частта по пункт трети, с който на Ж.Б.И. на основание чл. 179, ал.3, т.4 от ЗДвП  е наложено административно наказание „глоба” в размер на 300 /триста/ лева за нарушение на чл.139, ал.5 от ЗДвП, както и е отменено въпросното наказателно постановление, в частта по пункт втори, с който на основание чл. 185 от ЗДвП на нарушителката е наложено административно наказание „глоба” в размер на 10 /десет/ лева за нарушение по чл.147, ал.1 от ЗДвП.  Отговорността на Ж.И. е ангажирана за това, че на 14.02.2014г. около 16.00 часа на път ІІІ-2082 на км 37+800 в посока от с.Кюлевча за с.Мадара е управлявала л.а. «Опел Астра» с рег.№ ******, собственост на С.И.Б., като при извършена проверка от служители на ОДМВР-гр.Шумен е установено, че същата не използва обезопасителен колан, управляваното от нея ППС не е представено на технически преглед и същото се управлява по републиканските пътища без заплатена винетна такса по чл.10, ал.1, т.1 от Закона за пътищата. За констатираните нарушения срещу Ж.И. е съставен АУАН № 49-Р/14.02.2014г., като актосъставителят е посочил, че описаната в него деятелност е осъществена в нарушение на чл.137а, чл.147, ал.1 и чл.139, ал.5 от ЗДвП. Въз основа на съставения акт е издадено процесното наказателно постановление, с което нарушителката е санкционирана за административни нарушения по чл.183, ал.4, т.7, предл.първо, чл.185 и чл.179, ал.3, т.4 от ЗДвП, като предмет на касационен контрол е решението на въззивния съд в частта му, с която последният се е произнесъл досежно нарушенията по чл.185 и чл.179, ал.3, т.4 от ЗДвП (пункт втори и трети от НП).

Районният съд е установил фактическата обстановка въз основа на събраните по делото гласни доказателства и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени такива. Съдът е посочил, че НП е издадено от компетентен орган и в хода на административно наказателното производство не са допуснати нарушения на процесуалните правила, водещи до неговата отмяна. След преценка на доказателствения материал, е приел, че деянието на Ж.И. по пункт втори от НП не съставлява административно нарушение по приложения административно-наказателен състав. В тази връзка е приел за безспорно установено, че оспорващата е нарушила чл.147, ал.1 от ЗДвП, доколкото управляваното от нея МПС не е било представено за периодичен технически преглед. Същевременно обаче е счел, че за нарушение на цитираната разпоредба е предвидена административно-наказателна отговорност по чл.181, т.1 от ЗДвП, вменяващ отговорност за неизпълнение на задължението за представяне на МПС за технически преглед на собствениците и длъжностните лица, отговорни за изпълнение на това задължение. И доколкото Ж.И. не е нито собственик на процесното МПС, нито длъжностно лице от кръга на визираните в цитираната санкционна разпоредба, не може да бъде субект на административното нарушение по чл.181, т.1 от ЗДвП. Същевременно наличието на специален административно-наказателен състав за нарушение по чл.147, ал.1 от ЗДвП, регламентиран в чл.181, т.1 от ЗДвП, изключва приложението на субсидиарния такъв, визиран в чл.185 от ЗДвП, доколкото последният се прилага, когато за нарушение на ЗДвП и издадените въз основа на него актове, не е предвидено друго наказание. С оглед на това съдът е заключил, че допуснатото от Ж.И. нарушение на чл.147, ал.1 от ЗДвП не съставлява административно нарушение по чл.185 от ЗДвП, по който текст последната е подведена под отговорност, поради което издаденото срещу нея наказателно постановление в частта му по пункт втори се явява незаконосъобразно и подлежи на отмяна. На следващо място, съдът е приел, че деянието на нарушителката по пункт трети от НП правилно е квалифицирано от наказващия орган като съставомерно по чл.179, ал.3, т.4 от ЗДвП, във вр.с с чл.139, ал.5 от с.з., доколкото по делото е установено по безспорен начин, че Ж.И. е управлявала МПС по републикански път, за движение по който се изисква заплащане на винетна такса, като същевременно за въпросното МПС не е била платена такава. С оглед на това е заключил, че наказателното постановление в частта му по пункт трети е законосъобразно и следва да бъде потвърдено. По изложените съображения съдът с атакуваното решение в обжалваната му част е отменил НП в частта му по пункт втори, с който Ж.И. е наказана за това, че управлява МПС, което не е представено за технически преглед, и го е потвърдил в частта по пункт трети, с който същата е санкционирана за управление на МПС по републиканските пътища без заплатена винетна такса.

Шуменският административен съд намира, че обжалваното решение в оспорваната му част е валидно и допустимо. В тази връзка, решаващият състав на съда съобрази, че решението е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му.

За да постанови решението си, Районен съд – Шумен е събрал и приобщил към делото по надлежния процесуален ред относимите писмени и гласни доказателства, представени съответно с наказателното постановление и в хода на съдебното производство, което е спомогнало делото да бъде изцяло изяснено от фактическа страна. Обстоятелствата, изложени в акта и наказателното постановление, са проверени от районния съд с допустимите по закон доказателствени средства.

По отношение на приложението на материалния закон в частта от решението, с която е отменено НП в частта му по пункт втори, касационната инстанция намира, че въззивният съд, при правилно установена фактическа обстановка, е направил необоснован извод, че санкционираната деятелност не е съставомерна по приложения от наказващия орган чл.185 от ЗДвП. Съгласно чл.147, ал.1 от ЗДвП, регистрираните МПС подлежат на задължителен периодичен преглед за проверка на техническата им изправност. Цитираната разпоредба има императивен характер, което означава, че всички МПС, в т.ч. и процесното, подлежат на периодични технически прегледи, редът и условията за провеждане на които са регламентирани в Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства.В чл.38, ал.1 от цитираната наредба е предвидено за превозните средства, успешно преминали периодичен преглед, да се издава удостоверение за техническа изправност, както и знак за периодичен преглед за проверка на техническата изправност на ППС. От събраните по делото доказателства се установява, а и по същество не се оспорва от нарушителката, че управляваният от нея автомобил не е преминал през такъв периодичен преглед, респективно не е бил снабден с цитираните по-горе удостоверение и знак, от което следва, че последната го е управлявала при несъблюдаване на изискванията на чл.147, ал.1 от ЗДвП – факт, който се споделя и от районния съд. Същевременно, доколкото в ЗДвП не е предвиден специален административно-наказателен състав за управление на ППС, които не са преминали през задължителния периодичен преглед за техническа изправност, правилно наказващият орган е приел, че деятелността на Ж.И. е съставомерна по чл.185 от ЗДвП, регламентиращ отговорност за нарушение на ЗДвП и на издадените въз основа на него нормативни актове, за което не е предвидено друго наказание.

В тази връзка касационната инстанция не споделя тезата на районния съд, че несъблюдаването на чл.147, ал.1 от ЗДВП съставлява административно нарушение по чл.181, т.1 от ЗДвП, чието наличие изключва приложението на чл.185 от ЗДвП. Разпоредбата на чл.181, т.1 от ЗДвП предвижда административно-наказателна отговорност за собственик или длъжностно лице, което без уважителни причини не представи в определения срок превозно средство за технически преглед. Оспорващата обаче не е санкционирана за това, че не е представила процесното МПС за технически преглед, на каквото задължение по същество последната не е носител, а е наказана за това, че  е управлявала МПС, което не е преминало периодичен технически преглед, за което нарушение няма регламентиран специален административно-наказателен състав. С оглед на това, прилагайки субсидиарния такъв, визиран в чл.185 от ЗДвП, наказващият орган не е допуснал установеното от районния съд нарушение на материалния закон, респективно като е отменил НП в частта му по пункт втори, въззивният съд е приложил неправилно материалния закон, което е основание за отмяна на постановения от него съдебен акт в тази му част  и за постановяване на ново решение по съществото на спора, потвърждаващо НП в частта му, с която Ж.И. е санкционирана за нарушение по чл.185 от ЗДвП, във вр.с чл.147, ал.1 от с.з.

На следващо място, изводите на районния съд за съставомерност на описаната в пункт трети от НП деятелност на плоскостта на приложения от наказващия орган административно-наказателен състав по чл.179, ал.3, т.4 от ЗДвП, във вр.с чл.139, ал.5 от с.з., са съответни на приложимия материален закон. В санкционната разпоредба е предвидена отговорност за водач, който управлява пътно превозно средство по републиканските пътища, за което не е заплатена винетна такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата. По делото няма спор, а и се установява от показанията на разпитаните свидетели, че досежно управлявания от Ж.И. автомобил не е била заплатена дължимата винетна такса за управлението му по републиканските пътища. Спорът се свежда до това дали същата го е управлявала по път, за движение по който се изисква заплащане на такава такса. В тази връзка въззивният съд е направил правилен извод, че нарушителката се е движела по път от републиканската пътна мрежа, за който се дължи заплащане на винетна такса, доколкото по делото е установено, че нарушението е извършено на път ІІІ-2082, на км.37+800, в посока от с.Мадара за с.Кюлевча, който се намира извън посочените населени места и съответно за използването му се дължи съответната такса за пътна инфраструктура. Този извод не се променя от факта, че към датата на нарушението началото на с.Мадара по пътя, по който се е движела оспорващата, не е било обозначено с пътен знак № Д 11”Начало на населено място”, данни за което се извличат от писмо изх.№ 699/18.08.2014г. на Директора на Областно пътно управление – Шумен и приложената по делото Схема на пътен участък от път ІІІ-2082 на км 37+800. Това е така, доколкото от цитираните документи е видно, че мястото, където е извършено нарушението (км 37+800 по път ІІІ-2082), се намира извън чертите на с.Мадара, като на км 36+046 в посока от с.Кюлевча към с.Мадара, т.е. преди мястото, където е установено процесното нарушение, е поставен пътен знак Д 25”За използването на пътя се изисква платена винетна такса”, което изключва тезата на нарушителката, че не е разбрала, че се движи по път, за който се изисква заплащане на винетна такса.

С оглед събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, правилен и съответен на същите е направеният от въззивния съд извод, че с деянието си Ж.И. е осъществила административно-наказателния състав по чл.179, ал.3, т.4 от ЗДвП, както от обективна, така и от субективна страна, като наложеното на същата административно наказание е определено съобразно предвиденото в санкционната разпоредба такова в абсолютен размер. В тази връзка въззивният съд е изложил подробни и убедителни аргументи, които напълно се споделят от настоящата инстанция.

За изчерпателност следва да се посочи, че обосновано въззивният съд е отхвърлил тезата на нарушителката, че по време на проверката не се е придвижвала от с.Кюлевча към с.Мадара, а е направила обратен завой в чертите на с.Мадара. От една страна, фактът, че последната се е движела от с.Кюлевча към с.Мадара, се установява по безсъмнен начин от показанията на разпитаните полицейски служители, които правилно са били кредитирани от районния съд като последователни, непредубедени и непротиворечиви досежно релевантните за отговорността на лицето обстоятелства. От друга страна, оспорващата не е ангажирала никакви доказателства, които да ги опровергават, респективно които да потвърждават лансираната от нея защитна теза.

Несъответни на фактите по делото са доводите на Ж.И. в касационната жалба, че съдът не е събрал поисканите от нея гласни доказателства, в резултат на което не е изяснил релевантните за отговорността `и обстоятелства и това е довело до накърняване правото на защита на последната. В проведеното на 30.05.2014г. съдебно заседание по искане на жалбоподателката съдът е допуснал до разпит един свидетел при режим на довеждане. В следващото съдебно заседание обаче, проведено на 04.07.2014г., последната изрично е заявила, че се отказва от поискания свидетел, с оглед на което, като е приключил съдебното следствие, без разпит на този свидетел, съдът не е допуснал нарушение на процесуалните правила.

Позоваването в мотивите към обжалваното решение на пътен знак № Д26, вместо на пътен знак № Д25 не съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като се касае за техническа грешка, която не препятства възможността на нарушителката да разбере в какво нарушение е обвинена и да се защити.

В обобщение на изложеното касационната съдебна инстанция приема, че решението на Районен съд – гр.Шумен в обжалваната му част е валидно и допустимо. Същото е постановено в нарушение на материалния закон в частта му, с която е отменено Наказателно постановление № 14-1729-000049 от 18.03.2014 год. на Началника на РУП към ОД на МВР – Шумен, в частта по пункт втори, с който на основание чл.185 от ЗДвП на нарушителката е наложено административно наказание „глоба” в размер на 10 (десет)  лева за нарушение по чл.147, ал.1 от с.з., поради което следва да бъде отменено в тази му част и доколкото делото е изяснено от фактическа страна и не се налага събиране на нови доказателства, следва да се постанови ново решение по съществото на спора, отменящо въззивното решение в тази му част и потвърждаващо наказателното постановление в частта му по пункт втори. Съдебното решение в останалата обжалвана част, с която въпросното наказателно постановление е потвърдено в частта му по пункт трети, с който на основание чл.179, ал.3, т.4 от ЗДвП на Ж.Б.И. е наложено административно наказание „глоба” в размер на 300 (триста) лева за нарушение по чл.139, ал.5 от ЗДвП, е постановено при съблюдаване на относимите материалноправни разпоредби и при липса на допуснато нарушение на съдопроизводствените правила, поради което решението в тази му част следва да бъде оставено в сила, като законосъобразно.

В частта му, с която е потвърдено процесното наказателно постановление по пункт първи, с който на основание чл.183, ал.4, т.7, предл. първо от ЗДвП на нарушителката е наложено административно наказание „глоба” в размер на 50 (петдесет) лева за нарушение по чл.137а, ал.1 от ЗДвП, съдебното решение е влязло в законна сила, като необжалвано.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и ал. 2 от АПК, във вр.с чл.63, ал.1 от ЗАНН, Шуменският административен съд

Р   Е    Ш    И   :

ОТМЕНЯ Решение № 678/08.10.2014г., постановено по ВАНД № 760/2014г. по описа на Районен съд-гр.Шумен в частта му, с която е отменено Наказателно постановление № 14-1729-000049 от 18.03.2014 год. на Началника на РУП към ОДМВР – Шумен в частта по пункт втори, с който на Ж.Б.И. с ЕГН ********** *** Ж. В.**, на основание чл. 185 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 10 /десет/ лева за нарушение по чл.147, ал.1 от ЗДвП, като вместо това постановява:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 14-1729-000049 от 18.03.2014 год. на Началника на РУП към ОДМВР – Шумен в частта по пункт втори, с който на Ж.Б.И. с ЕГН ********** *** Ж.В. **, на основание чл. 185 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 10 /десет/ лева за нарушение по чл.147, ал.1 от ЗДвП.

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 678/08.10.2014г., постановено по ВАНД № 760/2014г. по описа на Районен съд-гр.Шумен в останалата му обжалвана част, с която е потвърдено Наказателно постановление № 14-1729-000049 от 18.03.2014 год. на Началника на РУП към ОДМВР – Шумен, в частта по пункт трети, с който на Ж.Б.И. с ЕГН ********** *** Ж.В. № **,  на основание чл. 179, ал.3, т.4 от ЗДвП  е наложено административно наказание „глоба” в размер на 300 /триста/ лева за нарушение по чл.139, ал.5 от ЗДвП.

В останалата му част решението е влязло в законна сила, като необжалвано.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/                             ЧЛЕНОВЕ: 1./п/

          2./п/

ЗАБЕЛЕЖКА: Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила на 16.12.2014г.