Р Е Ш Е Н И Е

 

 

6

  18.01.2021 година, град Шумен

 В ИМЕТО НА НАРОДА

    Шуменският административен съд в публично заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

                                                        Председател: Росица Цветкова

 

при секретаря Св. Атанасова

 

като разгледа докладваното от административен съдия Р. Цветкова адм.д. №358 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

    Производство по реда на чл.145 от АПК във вр. с чл.172 ал.5 от ЗДвП, образувано по жалба на Е.М.А., с ЕГН **********,***, чрез пълномощник адвокат Т. В.при ШАК, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ №20-0307-000209/09.09.2020 г. на Началника на РУ Нови Пазар към ОД на МВР град Шумен, с която е наложена принудителна административна мярка по чл.171 т.1 б.„б“ от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство /СУМПС/ Чешки образец №EN 472187 до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, считано от 09.09.2020 г.

    Жалбоподателят счита, че оспорената заповед е незаконосъобразна, тъй като е постановена в нарушение на материалния закон и при липса на доказателства, установяващи по безспорен начин, че е управлявал МПС след употреба на наркотични вещества. Твърди се, че е употребявал болкоуспокояващо лекарство „Нурофен“, както и на следващия ден е направил медицинско изследване, от което се установява, че няма наличие на наркотични вещества или техни аналози. С оглед на това моли съда да постанови съдебно решение, с което да отмени ЗППАМ №20-0307-000209/09.09.2020 г. на Началника на РУ Нови Пазар към ОД на МВР град Шумен.

    Ответната страна Началник РУ Нови пазар към ОД на МВР град Шумен, редовно призована, за нея се явява гл. юрисконсулт Ив. Симеонова, редовно упълномощена, която изразява становище за неоснователност на жалбата. Излага доводи, че безспорно е доказано извършеното нарушение, във връзка с което е наложена ПАМ и същата отговаря на целта на закона. Намира, че липсват нарушения на процесуалните правила при издаване на оспорената заповед, както че същата е в съответствие с материалния закон, поради което моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна, както и да бъде присъдено юрисконсултско  възнаграждение.     

    Съдът, при спазване на разпоредбата на чл.168 от АПК и с оглед събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, установи от фактическа страна следното:

    На 09.09.2020 г., около 16.00 часа, в град Нови Пазар, на ул.Д-р Петър Берон, актосъставителят П.П.- младши автоконтрольор при РУ гр.Нови Пазар, в присъствие на свидетелите М. Т. и Н. Г., съставил АУАН №GA196484/11.06.2020 г. на жалбоподателя Е.А., който управлявал МПС – Ленд Ровер Рейндж с рег. № ******, собственост на трето лице, след употреба на наркотични вещества или техни аналози. В актът е посочено, че пробата била извършена с техническо средство Дръг Тест 5000, с номер АRLK-0071, който е отчел положителен резултат на Бензодиазепини в проба №96. Резултатът от теста е обективиран в Протокол за извършена проверка за употреба на наркотични вещества или техни аналози рег.№307р/2834/09.09.2020 г. и е положителен за Бензодиазепини, съгласно приложеното извлечение от техническото средство, касаещо проба №96. На жалбоподателя бил издаден талон за медицинско изследване, но същият отказал да даде кръвна проба. В момента на проверката СУМПС е иззето.

    Актосъставителят квалифицирал извършеното административно нарушение, като такова по чл.5 ал.3 т.1 пр.2 от ЗДвП, а именно управление на ППС след употреба на наркотични вещества или техни аналози. АУАН е подписан без възражения от нарушителя, като в законоустановения срок по чл.44 от ЗАНН, също не било депозирано възражение. Видно от Талон за изследване №0041837, относно пробата с техническо средство за наркотични вещества - Бензодиазепини, водачът посочил, че приема показанията и е положил своя подпис. Видно от Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и наркотични вещества, съставен от медицински специалист в ЦСМП град Шумен на 09.09.2020 г., водачът Е.А. отказал да му бъде извършен кръвен тест за наркотици.

    Въз основа на така установеното със Заповед №20-0307-000209/09.09.2020 г., издадена от Началник РУ град Нови пазар към ОД на МВР град Шумен, упълномощен със Заповед №372з-1525/04.06.2019 г. на Директора на ОД на МВР Шумен, както и въз основа на съставения АУАН, относно установената употреба на наркотични вещества, на оспорващия е наложена ПАМ по чл.171 т.1 б.„б“ от ЗДвП, а именно временно отнемане на СУМПС Чешки образец №EN 472187 до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, считано от 09.09.2020 г.

    Заповедта е връчена лично на жалбоподателя Е.А. на 09.09.2020 г., съгласно приложената разписка към заповедта, а жалбата срещу процесната заповед е подадена чрез административния орган на 23.09.2020 г.

    По делото е представена цялата преписка по издаване на оспорения акт, включително и заверено копие от Заповед №8121з-515/14.05.2018 г. на Министър на вътрешните работи, с която са определени лицата осъществяващи контролна дейност по ЗДвП и Заповед №372з-1525/04.06.2019 г. на Директора на ОД на МВР Шумен, с която са оправомощени началниците на РУ при ОД на МВР град Шумен да прилагат с мотивирана заповед принудителните административни мерки по чл.171 т.1, 2, 2а, 4, 5 буква „а“ от ЗДвП. 

    От показанията на свидетелите П.П. и М.Т.Т. по категоричен начин се установи, че жалбоподателя на процесната дата е управлявал МПС след употреба на наркотични вещества, установена с техническо средство, което не било отречено на мястото на проверка от водача. Показанията на свидетелите изцяло кореспондират със събраните писмени доказателства.

    От заключението на вещото лице по назначената СМЕ, прието от съда като компетентно дадено и неоспорено от страните, по категоричен начин се установи, че направеното и представеното по делото от жалбоподателя изследване от 10.09.2020 г. в лаборатория „Рамус“ ООД град Шумен не показва наличие на наркотични вещества и/или техни аналози и в частност Бензодиазепини, но изследваната проба е от урина, а не от кръв, без дори да указва как е представена пробата урина. Вещото лице дава категорично заключение, че препаратът „Нурофен“ и препаратът „Дексаметазон“ не съдържат под каквото и да е форма съставки от групата на Бензодиазепините или други подобни вещества, които да могат да дадат положителен резултат за наличие на наркотични вещества и/или техни аналози. Включително вещото лице е посочило, че тези препарати не дават и фалшиво позитивиране за Бензодиазпини. От заключението също се установи, че тютюневият дим не съдържа вещества от групата на Бензодиазепините.  

    При така установеното фактическо положение, съдът достигна до следните правни изводи:

    Жалбата е процесуално допустима, като подадена  срещу акт подлежащ на съдебен контрол, от надлежна страна с правен интерес от обжалването и в преклузивния срок по чл.149 ал.1 от АПК. Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна по следните съображения:

    Предмет на съдебен контрол е ЗППАМ на Началник РУ град Нови пазар към ОД на МВР град Шумен, с която на жалбоподателя е наложена ПАМ временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, считано от 09.09.2020 г. за нарушение на чл.5 ал.3 т.1 пр.2 от ЗДвП. Съдът проверява законосъобразността на оспорения акт на всички основания по чл.146 АПК, без да се ограничава само с тези посочени от оспорващия.

    Съгласно чл.172 ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.171 т.1, 2, 2а, 4, т.5 буква "а", т.6 и 7 от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. В случая оспорваната заповед е издадена от компетентния за това орган, в писмена форма, като в нея са посочени фактическите и правни основания за издаването й и заповедта съдържа необходимите реквизити, съгласно чл.59 ал.2 т.4 от АПК.

    Заповедта е мотивирана, като в същата са посочени, както правни, така и фактически основания за издаването ѝ. За да приложи процесната принудителна мярка, административният орган е приел от фактическа страна, че жалбоподателят в качеството на водач на МПС, на посочените в оспорената заповед дата и място, е извършил нарушение, като управлявал МПС, след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установено с техническо средство. Установените от административния орган фактически основания се подкрепят от приложените по делото писмени доказателства, както и от показанията на свидетелите и заключението на вещото лице по назначената СМЕ.

    Констатациите в Акта за установяване на административно нарушение, съгласно разпоредбата на чл.189 ал. 2 от ЗДвП имат доказателствена сила до доказване на противното, като същите се подкрепят от разпита на свидетелите, възприели непосредствено нарушението и резултата от теста.

    Относно съответствието на оспорената заповед с материалния закон съдът намира следното: Съгласно чл.171 т.1 б.“б“ от ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца.

    Нормата съдържа няколко основания за прилагане на ПАМ от посочения вид, като в конкретния случай във фактическите основания  на процесната заповед е посочено управление на МПС от лице, което е употребило наркотични вещества. След като са установени данни за употребени наркотични вещества е налице хипотезата на чл.171 т.1 б.“б“ от ЗДвП, като административният орган е имал задължение да издаде заповед за прилагане на предвидената от закона принудителна административна мярка, доколкото нормата е императивна и административният орган действа в условията на обвързана компетентност, т.е. преценката и мотивите за прилагане на принудителната мярка са направени от законодателя при създаване на самата правна норма.

    Наложената мярка в настоящия случай е със срок на действие, предвиден в закона. Правилно мярката е наложена от датата на фактическото изземване на СУМПС – 09.09.2020 г.

    Целта на принудителните административни мерки, налагани по реда на чл.171 от ЗДвП, е да се осигури безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения. При тази законова регламентация, необходимата материалноправна предпоставка за налагане на принудителната административна мярка, е установено по надлежния ред нарушение от посочения вид. Безспорно е в случая, че последното е констатирано със съставения АУАН, като на оспорващия принадлежи доказателствената тежест за установяването на фактическа обстановка, различна от визираната в акта. В случая такива доказателства не са ангажирани, а ангажираните такива – поисканата и назначена СМЕ не установиха различна фактическа обстановка. В тази връзка твърдението на жалбоподателя, че бил разколебан от контролните органи за даване на кръвната проба, по никакъв начин не оборва нарушението и не влияе върху фактическата обстановка по делото. Представеното от жалбоподателя изследване, както е посочило и вещото лице, е от изследване на урина на следващия ден, а не кръвна проба, и то без да е посочено в лабораторното изследване как е взета тази урина,  поради което същото не може да бъде кредитирано. Категорично се установи от заключението на вещото лице, че препаратът „Нурофен“ и препаратът „Дексаметазон“ не съдържат под каквото и да е форма съставки от групата на Бензодиазепините, поради което възраженията на оспорващия в тази връзка са изцяло неоснователни.

    С оглед гореизложеното съдът приема, че оспорената заповед е законосъобразна, тъй като е издадена от компетентен орган, при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в предвидената от закона форма. Заповедта съответства на материалния закон и на неговата цел, поради което жалбата се явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

    С оглед изхода на делото и направеното своевременно искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение от ответната страна, оспорващият следва да бъде осъден да заплати на ответната страна юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лева, който е съобразен с разпоредбата на чл.78 ал.8 от ГПК във връзка с чл.37 ал.1 от Закона за правната помощ и  чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във вр. с чл.144 от АПК. 

    Водим от горното, съдът 

 Р Е Ш И : 

    ОТХВЪРЛЯ жалбата на Е.М.А., с ЕГН **********,***, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №20-0307-000209/09.09.2020 г. на Началника на РУ Нови Пазар към ОД на МВР град Шумен, с която е наложена принудителна административна мярка по чл.171 т.1 б.„б“ от Закона за движение по пътищата – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство Чешки образец №EN 472187 до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, считано от 09.09.2020 г.

    ОСЪЖДА Е.М.А., с ЕГН **********,***, да заплати на ОД на МВР град Шумен направените по делото разноски в размер на 100.00 /сто лева/ лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение.

    Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, на основание чл.172 ал.5 от ЗДвП. 

                                                    Административен съдия:/п/

 

ЗАБЕЛЕЖКА: Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила на 18.01.2021г.