Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 № 218

 гр. Шумен, 26.10.2020 год.

 В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

    Шуменският административен съд в публично заседание на деветнадесети октомври две хиляди и двадесета година в следния състав:

 Председател:  Росица Цветкова

                            Членове : Христинка Димитрова

                                                                                         Бистра Бойн

 

при секретаря Св. Атанасова

 и с участието на прокурор Я. Николова от Окръжна прокуратура град Шумен, като разгледа докладваното от административен съдия Р. Цветкова КАНД №207 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

    Производство по чл.63 ал.1 пр.2 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ и чл.208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба от Н.Б.И. ***, чрез пълномощник адв. Б. Г. при ШАК, против Решение №260001/19.08.2020 г., постановено по ВАНД №929/2020 г. по описа на Районен съд град Шумен.

    В жалбата се сочи, че решението е неправилно като постановено при съществени нарушения на материалния закон и на съдопроизводствените правила. Касаторът твърди, че му е нарушено правото на защита, тъй като е бил лишен от възможността да предяви възражение срещу Акта за установяване на административно нарушение, с оглед спрените срокове по реда на Закона за мерките и действията по време на извънредно положение. Излагат се и доводи, че не е извършил деянието, за което е санкциониран, тъй като е взел мерки за почистване на нерегламентираните замърсявания и е изпълнил задълженията си, които са му вменени със закона и не е налице виновно поведение от негова страна. Излагат се аргументи, че са налице основания и за приложение на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Въз основа на изложеното в касационната жалба е отправено искане за отмяна на съдебното решение и на потвърденото с него Наказателно постановление №47/11.05.2020 г. на Директора на РИОСВ град Шумен.

    Ответната страна Регионална инспекция по околна среда и водите (РИОСВ) град Шумен, редовно призована, за нея се явява гл. юрисконсулт Е. Г., редовно упълномощена. Изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли за решение, с което да бъде оставено в сила въззивното решение.

    Представителят на Шуменска окръжна прокуратура счита, че жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Сочи, че обжалваното съдебно решение е правилно и предлага същото да бъде оставено в сила.

    Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:

    Жалбата е подадена в предвидения законен срок и от страна по първоинстанционното производство, за която решението е неблагоприятно, поради което същата е допустима. Съдът намира жалбата за неоснователна, по следните съображения:

    Предмет на касационно оспорване е Решение на Районен съд град Шумен, с което е потвърдено Наказателно постановление №47/11.05.2020 г. на Директора на РИОСВ град Шумен, с което на основание чл.151 ал.2 т.6 от ЗУО на касатора Н.Б.И., в качеството му на кмет на Община Хитрино, е наложено административно наказание «глоба» в размер на 3000.00 лева, за това, че на 21.02.2020 г. не е предприел мерки за предотвратяване изхвърлянето на отпадъци на неразрешени за това места, създаване на незаконно сметище в покрайнините на с.Хитрино и не организиране почистване на замърсените участъци, поради което чрез бездействие е извършил административно нарушение, като не е осъществил отговорността си по чл.19 ал.3 т.15 от ЗУО.

    Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, първоинстанционният съд е приел за безспорно установено, че на 21.02.2020 г. длъжностни лица от РИОСВ град Шумен са извършили извънредна проверка на Община Хитрино за наличие на нерегламентирани сметища и по време на проверката е установено в покрайнините на с.Хитрино замърсявания от строителни и битови отпадъци. Резултатите от проверката е обективирани в Констативен протокол №ДИ-13/21.02.2020 г. Касаторът е бил поканен да се яви в РИОСВ град Шумен за съставяне на Акт за установяване на нарушение, но тъй като на посочената дата лицето не се явило, в негово отсъствие, бил съставен акт за установяване на административно нарушение №ДЙ-01/10.03.2020 г. от длъжностно лице при РИОСВ град Шумен, за нарушение на разпоредбата на чл.19 ал.3 т.15 от ЗУО, осъществено чрез бездействие, в качеството му Кмет на община Хитрино. Актът е бил надлежно връчен на нарушителя. По преписката има приложено писмено възражение срещу Акта, но не се установява кога е депозирано. Въз основа на съставения АУАН и на материалите по преписката е издадено Наказателното постановление, предмет на контрол във въззивната инстанция.

    Настоящият касационен състав приема, че Районният съд е установил правилно  фактическата обстановка въз основа на събраните по делото гласни доказателства и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени такива. Съдът е посочил, че при съставяне на акта за установяване на административното нарушение и издаване на наказателното постановление не са допуснати нарушения на процесуалните правила, водещи до неговата отмяна. След преценка на доказателствения материал, е приел, че Наказателното постановление е издадено при безспорна доказаност на административното нарушение. Обсъдил е възраженията на жалбоподателя за несъставомерност на деянието и ги е отхвърлил като неоснователни. Посочил е, че административнонаказващият орган правилно е квалифицирал нарушението и правилно е индивидуализирал наложеното наказание. Изложил е и аргументи, че нарушението не е маловажен случай по смисъла, вложен в чл.28 от ЗАНН. Така мотивиран, съдът е потвърдил наказателното постановление.

    На първо место следва да се посочи, че твърденията на касатора в настоящото производство, са били предмет на проверка във виззавната инстанция изцяло, и които мотиви в тази връзка касационната инстанция споделя и не следва да бъдат преповтаряни. 

    Само за изчерпателност следва да се посочи следното: Неоснователно е възражението на касатора за ограничаване правото му на защита, тъй като не му е дадена възможност за предявяване на възражение срещу АУАН с оглед въведено извънредно положение. Съотнасянето и тълкуването на Закона за мерките и действията по време на извънредно положение и в частност на чл.3 т.1 и т.3 от Закона, сочи, че първо, в т.1 са включени само процесуалните срокове в съдебните производства, и второ, в т.3 са включени сроковете в административните производства, но само тези, които са за изпълнение на указания. Следователно установеното с обратна дата спиране на процесуалните срокове в съдебните производства и на сроковете за изпълнение на указанията в административните производства със Закона за мерките, редакция към ДВ бр. 28 от 24.03.2020 г., не касае правното действие на издадени и връчени актове. Следователно съставеният АУАН е породил правно действие за неговия адресат и преценка на нарушителя е да предяви писмени възражение в определения срок по ЗАНН от датата на връчване на Акта. С оглед на това изводите на решаващия съд за липса на допуснати съществени нарушения както при съставяне на АУАН, така и при издаване на процесното НП, са правилни и законосъобразни.

    Съдът приема, че при обективно възприетата фактическа обстановка по делото, въззивният съд е изградил правилни изводи за законосъобразност на наказателното постановление. Обосновано съдът е приел, че санкционираното деяние съставлява административно нарушение по приложения административно-наказателен състав. Събраните по делото доказателства сочат, че на местата, обект на проверка, има голямо количество строителни и битови отпадъци, подробно описан в наказателното постановление по местност и вид. При наличието на тези факти, правилно въззивният съд е приел, че по един безспорен и категоричен начин от приетите по делото писмени и гласни доказателства е установено, че е осъществен съставът на описаното в НП нарушение. Обжалваното наказателно постановление е издадено при безспорна доказаност на административното нарушение. Доказателства в обратна посока не са събрани и пред настоящата съдебна инстанция. Така описаните обстоятелства водят до обоснования извод за правилност и законосъобразност на решението на въззивната инстанция.

    Възражението на касатора за несъставомерност на деянието, предвид  данните, че същият е предприел мерки с цел предотвратяване изхвърлянето на отпадъци, следва да се отклони като неоснователно. Законът вменява в задължение на кмета да отговаря за предотвратяването на изхвърлянето на отпадъци на неразрешени за това места и/или създаването на незаконни сметища и организиране на почистването им. Следователно негово задължение е да създаде организация за постигане на нормирания резултат. В случая това не е сторено. Както правилно е посочил и районният съд, дори и да се касае за отпадъци, следствие на пътният инцидент в с.Хитрино, то е минал достатъчно дълъг период от време и санкционираното лице е било длъжно да предприеме необходимите действия.

    В мотивите на атакуваното решение правилно е прието и, че наказващият орган се е съобразил при индивидуализация на наказанието и тежестта на извършеното нарушение, като са изложени подробни мотиви, въз основа на които съдът е счел за неоснователно позоваването на института на освобождаване от административно-наказателна отговорност поради маловажност. Настоящият състав изцяло се присъединява към изложеното становище, като в допълнение, намира за необходимо да отбележи и следните факти, въз основа на които счита касационната жалба и в тази част за неоснователна: от съществено значение е обстоятелството, че здравето и екологично съобразеният начин на управление на отпадъците са обусловени от санкционираното бездействие. Съдът приема, че «маловажен случай» ще е налице само ако съвкупната преценка на посочените обстоятелства обуславя по-ниска степен на обществена опасност на конкретно извършеното нарушение в сравнение с обикновените случаи на административни нарушения от съответния вид. В настоящия случай по делото не се съдържат каквито и да е данни, сочещи, че процесното деяние се характеризира с по-ниска обществена опасност в сравнение с други нарушения от посочения вид. С оглед характера на засегнатите обществени отношения случаят не може да се квалифицира като маловажен, а наложената глоба е справедлива и съответства на извършеното нарушение. В този смисъл постановеното потвърдително решение е правилно и законосъобразно и по отношение неприложимостта на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.

    Предвид всичко изложено, Шуменският административен съд намира, че въззивният съд е приложил правилно материалния закон, при съблюдаване на съдопроизводствените правила, като липсва касационно основание за отмяна на неговото решение. Служебната проверка по чл.218 ал.2 от АПК не установи основания за нищожност, недопустимост на атакуваното решение или несъответствие с материалния закон.

    С оглед гореизложеното, Шуменският административен съд приема, че касационната жалба е неоснователна, а решението на Районен съд град Шумен е правилно и законосъобразно, поради което  следва да бъде оставено в сила.

    Водим от горното, Шуменският административен съд

 Р   Е    Ш    И   :

    ОСТАВЯ В СИЛА Решение №260001/19.08.2020 г., постановено по ВАНД №929/2020 г. по описа на Районен съд град Шумен.

    Решението е окончателно.

             ПРЕДСЕДАТЕЛ:./п/                                            ЧЛЕНОВЕ: 1./п/

                                                                                                                    2./п/

 

          ЗАБЕЛЕЖКА: Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила на 26.10.2020г.