Р    Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

 

217

 град Шумен, 23.10.2020г.

 В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 Шуменският административен съд, в публичното заседание на двадесет и осми септември две хиляди и двадесета година в следния състав:

 Председател: Кремена Борисова

                                                                   Членове:  Христинка Димитрова

                                                                                   Маргарита Стергиовска

 при секретаря Св. Атанасова и с участие на прокурор Р. Рачев от ШОП, като разгледа докладваното от административния съдия М. Стергиовска КАНД № 170 по описа за 2020г. на Административен съд – гр. Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:

 Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр.второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

 Образувано е въз основа на касационна жалба на ОД на МВР, гр. Шумен, депозирана чрез главен юрисконсулт Ив. С. срещу Решение № 48/25.06.2020г. на Районен съд – Нови пазар, постановено по ВНАХД № 140/2020г. по описа на съда. С оспорения съдебен акт е отменено Наказателно постановление № 20-0307-000203/30.03.2020г. на началника на РУ – Нови пазар, с което на Д.В.Д.,***, за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 700 лв. /седемстотин лева/ и „лишаване от право на управление на МПС“ за срок от 3 /три/ месеца.

 Касаторът релевира твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването му в противоречие с материалния и процесуалния закон. Поддържа становището, че мястото, в което е установено превишението на максимално допустимата скорост е било в рамките на гр. Каспичан, за което представя и съответните писмени доказателства. Поради това и с оглед изложените доводи относно безспорната установеност на простъпката, приписана на Д.Д., отправя искане за отмяна на съдебното решение и за потвърждаване на наказателното постановление. В съдебно заседание касаторът се представлява от главен юрисконсулт С., която поддържа отменителните основания и претендира присъждане на съдебни разноски. Депозира и писмени бележки, в които излага допълнителни аргументи в подкрепа на предявената претенция за отмяна на съдебния акт и поддържа претенцията си за присъждане на съдебни разноски за двете инстанции.

 Ответната страна, Д.В.Д., депозира писмено възражение чрез адвокат Д.М.от Адвокатска колегия – Шумен, в което излага доводи за порочност на наказателното постановление. В съдебно заседание ответникът се представлява от адвокат М..

 Представителят на Шуменска окръжна прокуратура възприема касационната жалба за допустима и основателна и моли за решение в този смисъл.

 Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

 Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява основателна по следните съображения:

 Процесното решение е постановено при следната фактическа обстановка:

 На 02.03.2020г. бил съставен АУАН № 466522, съгласно който на 13.11.2019г. около 10.11ч. в гр. Каспичан, по път І-2, кил.132+290, посока към гр. Шумен, Д.Д. управлява л.а „Волво ХЦ“ с рег. № *****, собственост на фирма „Мото-Пфое лизинг“ ЕООД, със скорост 101км/ч., при максимално допустима скорост от 50км/ч. в населено място, което превишава скоростта на движение с 51км/ч. – нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Скоростта била фиксирана с TFR 1-М с № 591 и намалена с 3%, поради възможна грешка на техническо средство.  Иззет бил като доказателство контролен талон № 6295632.

 Ползвател на превозното средство била „Източно млечна компания“ ООД, гр. Варна, със законни представители Д.В.Д. и М.К.М. гр. Варна, поради което и за установяване на самоличността на водача на 15.01.2020г. началникът на РУ – Нови пазар изпратил писмо до началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Варна за предявяване на представител на дружеството на декларацията по чл. 188 от ЗДвП и на покана за явява за съставяне на АУАН.

 На 10.02.2020г. представляващият дружеството Д.Д. отразил в нарочната декларация, че на процесната дата, на която било установено нарушението, той е бил неговият водач. На същия ден Д. подписал и поканата за съставяне на АУАН.

 Д. не се явил в предоставения му период и актът бил съставен в негово отсъствие, а след му бил предявен и връчен чрез ОД на МВР – Варна на 11.03.2020г. Водачът не отразил възражения в самия акт.

 Въз основа на материалите по преписката АНО издал и процесното наказателно постановление.

 При така установената фактическа обстановка и след като обсъдил приобщените писмени и гласни доказателства, районният съд приел, че превишението на скоростта е било установено в участък, част от републикански път, поради което той има характер на път „извън населено място“ и за него следва да се прилагат разпоредбите на закона за движение по пътищата със скорост до 90 км/ч. По тези съображения съдебният състав приел, че актът и НП са издадени в нарушение на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 7 от ЗАНН, което влече отмяна на постановлението. Районният съд посочил още, че поставеният знак „Д11“ за начало на населено място не отговаря на изискванията за поставянето му, както и че са налице поставени указателни табели, объркващи водачите. Изводите си съдебният състав аргументирал и чрез справка в платформата „Google maps“. По тези съображения районният съд отменил оспорения пред него правораздавателен акт.

 Съобразявайки приобщените доказателства и доводите на страните, настоящият съдебен състав достига до следните правни изводи.

 На първо място, не са налице сочените от ответника в касационното производство допуснати съществени процесуални нарушения. Актът и НП са изготвени при стриктното съблюдаване на регламентирания за целта ред. Безспорно се установя компетентността на техните автори, както и обстоятелството, че контролните органи са установили превишение на максимално допустимата скорост с автомобил, ползван от „Източно млечна компания“ ООД, гр. Варна. Поради това и в изпълнение на законовите изисквания, на представляващия дружеството е била предоставена възможност за попълване на декларация за фактическия водач на превозното средство към инкриминирания период, в която санкционираното лице е посочило себе си. Декларацията носи дата 10.02.2020г. На същата дата лицето е било поканено за явява за изготвяне на АУАН в двуседмичен срок, като е било уведомено, че при отсъствие, актът ще бъде изготвен по реда на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН. Именно чрез тази процесуална възможност е бил съставен акта на 02.03.2020г. в рамките на законовия 3-месечен срок от установяване на дееца.

 Съставянето на акта в присъствието на един свидетел в случая съдът намира за несъществен порок. Процесуалният закон посочва четири категории свидетели, които е допустимо да присъстват при съставяне на акта и да го подпишат. Първата група свидетели са лицата, възприели пряко и непосредствено един или повече елементи от състава на нарушението и/или личността на нарушителя, и които в най-голяма степен биха могли да допринесат за изясняване на обективната фактическа обстановка и са присъствали при извършване на нарушението. Втората група обхващала свидетелите, присъствали при установяване на нарушението, а именно лицата, възприели факти и обстоятелства, относими към датата, мястото и условията, при които съответния контролен орган е възприел елементи от състава на нарушението или данни за неговия извършител, и чиито показания биха могли да дадат ясна представа за това дали възприетите факти и обстоятелства са надлежно обективирани в акта. Третата група оформят свидетелите, присъствали при съставяне на акта, а именно това били лица както от посочените по-горе две групи, така и лица, които не са възприели нито факта на извършване на нарушението, нито условията, при които то е било установено, а единствено обстоятелствата, свързани с реда на изготвяне на акта. Четвъртата група свидетели били такива на отказа на нарушителя да подпише акта, а именно това са лица, чието участие се налага само в случай, че лицето, посочено като нарушител, се възползва от процесуалната възможност по чл. 43, ал. 2 от ЗАНН. Така изброените четири категории свидетели удостоверявали различни факти и обстоятелства. Видно от данните по делото, актът е изготвен от компетентен служител, но като единствен свидетел при съставянето му е посочен А.Ю., но не и служителят Д.Д., извършвал действията по контрол на движението с техническото средство. Противно на въведеното изискване за посочване на двама свидетели при съставяне на акта, в него е вписан само един. Изготвянето на АУАН в присъствието само на един свидетел в хипотезата на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН безспорно съставлява нарушение на цитираната повеля от ЗАНН, но същото в случая не е съществено, тъй като допускането му по никакъв начин не е попречило на нарушителя да разбере в какво нарушение се обвинява и да организира защитата си. А нарушенията на административнопроизводствените правила са съществени и се явяват основание за отмяна на правораздавателния акт само в случаите, когато тяхното допускане е довело до ограничаване правото на защита на нарушителя, каквото безспорно в случая не е налице. Още повече, че Д.Д. е бил разпитан в хода на въззивното производство.

 На следващо място, касационната инстанция намира процесното наказателно постановление за законосъобразно и по същество. Установява се, че техническото средство е било разположено на път първи клас № I-2 в гр. Каспичан, по км. 132+290, до бившата зоологическа градина. По делото е приложен съответния протокол за използване на техническото средство, изготвен от свидетеля Д., където са отразени тези данни. Възложената му контролна дейност в този участък се установява от приложената Заповед за организация на пътния контрол за периода 01.02.2019г. – 31.01.2020г.

 Задълбоченият прочит на приобщените доказателства установя също, че контролираният участък попада в рамките на населеното място с произтичащото от това задължение по съблюдаване на максимално въведената скорост от 50 км/ч. В тази насока, касационният състав не споделя мотивите на районния съд, чрез които е била аргументирана отмяната на НП, доколкото същите не са съобразени с наличните доказателства. Районният съд е формирал своето решаващо становище в разрез с приобщените писмени и гласни доказателства. С категоричност се установява, че участъкът, където е извършена контролната дейност е част от републикански път I-2, но попада в границите на населено място, обозначено със съответните знаци „Д11“ и „Д12“, а именно от км. 132+235 до км. 133+420, като разделя населеното място на две части. Нарушението е констатирано на км. 132+290. Подобен извод кореспондира както с показанията на разпитаните служители на МВР в хода на въззивното производство, така и с представените пред районния съд, а и пред настоящата инстанция официални писмени документи, сред които е и  Протокол за местоположението на пътни знаци „Д11“ и „Д12“ от 10.05.2019г., изготвен от комисия, в която са участвали представител на Областно пътно управление и представител на Община Каспичан. Именно комисията при извършения оглед и базирайки се на съответните планове, е определила мястото на посочените знаци в смисъла, коментиран по-горе. По делото са приложени и Заповед № РД-18-57/01.10.2015г., с която е одобрена кадастралната карта и регистри за землището на гр. Каспичан и извадки от кадастрално-административната информационна система, които подкрепят становището, че републиканският път разделя населеното място на две части, с надлежно отразено начало и край на града. Следва да се отбележи също, че съгласно чл. 112, ал. 2 от Наредба № 18 oт 23.07.2001г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци, наименованието на населеното място и селищното образувание задължително се повтаря и с латински букви, ако пътния знак „Д11“ се намира на републикански път – обстоятелството, установимо от приложения от страна на наказващия орган снимков материал. В подобен смисъл са и показанията на свидетеля Д.Д., сочещ, че контролната дейност е извършена в рамките на населеното място, обозначено с изискуемите знаци. Евентуалното наличие на други указателни табели, каквито съображения развива решаващият състав на Районен съд – Нови пазар, в. т.ч. и знак „Д25“, с който се сигнализира републикански път, за ползването на който се изисква заплащане на винетна такса, не променя този извод, доколкото изрично заплащането им е изключено по силата Решение № 959/31.12.2018г. на МС за участъците от републиканските пътища, попадащи в границите на населените места, трайно обозначени със знаци „Д11“ и „Д12“, каквато е и настоящата хипотеза, а водачът е могъл и е бил длъжен да съобрази избора на скорост на управление на превозното средство с въведените ограничения, произтичащи от навлизането в рамките на гр. Каспичан.

 Превишението е установено с одобрено и техническо изправно средство, а служителят, оперирал с него, е преминал през съответното обучение. При това положение настоящата инстанция намира, че с поведението си водачът е допуснал вмененото му нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, правилно санкционирано по реда на чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП. Като е отменил наказателното постановление, районният съд е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен и вместо него да се постанови друг по съществото на делото, с който наказателното постановление да бъде потвърдено.

 При този изход на спора, на касатора на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ, във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ се дължи юрисконсултско възнаграждение за участие по делото пред двете съдебни инстанции – Районен съд – Нови пазар и Административен съд – Шумен, в минимален размер - по 120 лв. за всяка инстанция или общо 240 лева.

 Водим от горното, Шуменският административен съд

 Р   Е    Ш    И   :  

 ОТМЕНЯ Решение № 48/25.06.2020г. на Районен съд – Нови пазар, постановено по ВНАХД № 140/2020г. по описа на съда и вместо него постановява:

 ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-0307-000203/30.03.2020г. на началника на РУ – Нови пазар, с което на Д.В.Д.,***, за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 700 лв. /седемстотин лева/ и „лишаване от право на управление на МПС“ за срок от 3 /три/ месеца.

 ОСЪЖДА Д.В.Д. да заплати на ОД на МВР - Шумен сумата от 240 /двеста и четиридесет/ лева разноски по делото пред две съдебни инстанции.

 Решението е окончателно.

           ПРЕДСЕДАТЕЛ:./п/                                          ЧЛЕНОВЕ: 1./п/

 

                                                                                                          2./п/

 

ЗАБЕЛЕЖКА:Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила на 23.10.2020 г.