РЕШЕНИЕ

 

166

 16.10.2019 година, гр. Шумен

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 Административен съд- Шумен в публично заседание на шести октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:

 Председател: Бистра Бойн

 при секретаря В.Русева, като разгледа докладваното от съдията адм.д. № 332 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 Производството по делото е по реда на чл. 197 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

 Образувано е по жалба на „В.О.“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, Индустриална зона, представлявано от управителя П.Х.срещу Решение №187 от 13.08.2020г. на Директора на ТД на НАП град Варна, с което е оставена без уважение жалба срещу Постановление за налагане на обезпечителни мерки, изх. № С200027-022-0045681/21.07.2020г., издадено от В.В.на длъжност публичен изпълнител при ТД на НАП Варна, офис Шумен. В жалбата се посочват доводи за незаконосъобразност на административния акт и се иска отмяната му от съда, понеже земеделската техника по отношение на която била наложена обзпечителна мярка била предмет на покупко-продажба преди издаванье на Постановлението на държавен публичен изпълнител и същата е собственост на трето лице. В съдебно заседание не се явява редовно упълномощен представител. Депозирани са допълнителни писмени бележки във връзка с определението на съда за насрочване и разпределение на тежест на доказване, като е приложен договор за продажба на техника с нотариална заверка на подписите от 12.08.2020г.

 Директорът на ТД на НАП- гр. Варна, чрез процесуалния си представител- главен юрисконсулт В.М., депозира писмено становище по жалбата. Счита, че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. В открито съдебно заседание се явява и поддържа становището си, като претендира юрисконсултско възнаграждание.

 Жалбата е подадена в срок чрез административния орган на 21,08.2020г., като Решението е връчено на 25.08.2019г. чрез куриер. Депозирана е от лице с правен интерес от оспорването, доколкото запорът е наложен върху движими вещи, фигуриращи като негова собственост в специалния регистър и като продавач същия ще бъде отговорен за евентуална евикция при продажба на вещ, обременена с права на трети лица. Жалбата е срещу акт подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което е процесуално допустима.

 От приобщените доказателства се установи, че срещу „В.О.“ ЕООД. с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***. Индустриална зона, представлявано от управителя П.Х.е образувано изпълнително дело №180602840/2018г. по описа на ТД на НАП Варна, офис Шумен за събиране на публични вземания. С оглед на липсата на погасяване на установени и изискуеми вземания в размер на 108695.93лв., от които главница 96636,47лв. и лихва 12059,46лв., видни от приложената по делото Справка за общите задължения, с процесното Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх.№ С 200027-022-0045681/21.07.2020 г., издадено от В.В.на длъжност публичен изпълнител при ТД на НАП Варна, офис Шумен било обезпечено публичното вземане по изпълнителното дело, като е прието, че ще се затрудни неговото събиране чрез запор върху движими вещи, представляващи земеделска и горска техника: колесен трактор марка ТК модел 82 категория Т1 per. ***** рама №2287, двигател № 732787, мощност 59 kw; универсална лозарска машина марка Е, модел УНЛМ- 3,1,5 per ******, рама №156; Лавандулокосачка марка К, модел КЛ-5, рег.№ ****** й, рама №20091 и тракторно ремарке марка PCD 4, рег.№ *****, рама № 27020212. За наложените запори били изпратени запорни съобщения до Централен регистър на особените залози и Министерство на земеделието, храните и горите, където разпореждането е вписано в регистъра. Постановлението е било връчено на длъжника и в производството по обжалването му по административен ред, Директора на ТД на НАП гр. Варна. се произнесъл с Решение №187 от 13.08.2020г, с което приел, че жалбата е подадена в срок и потвърдил наложените с Постановлението от публичен изпълнител обезпечителни мерки. В мотивите си контролният административен орган приел за неоснователни възраженията за осъществена продажба на процесната земеделска техника. Посочил, че същата подлежи на регистрация в национален публичен електронен регистър и съобразно изисканата справка техниката принадлежи на длъжника, а не на трето лице, освен това за прехвърлянето й не били приложени доказателства, съгласно чл.12 от Закона за регистрация на земеделска и горска техника/ЗРЗГТ/, като изложил подробни мотиви.

 От страна на оспорващия не се представиха доказателства за предприето пълно или частично изпълнение по посочените задължения. Не се представиха и обезпечения в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа. Прилагат се писмени доказателства за осъществена покупко- продажба на техниката на купувач „Балкански билки‘'ООД-гр.Велики Преслав с ЕИК: ******- Фактура № 0000001188 от 08.06.2020г. на стойност 233 12,40лв. с ДДС на стоки под опис, Опис на стоки към фактура с посочени в 10,12, 16 и 19 процесиите вещи с наложен запор, Приемо-предавателен протокол от 08.06.2020г„ за вещите, Справка Декларация по ЗДДС и извадка от дневник на продажбите с отразена доставка по фактурата, както и Договор за продажба на четирите моторни превозни средства с нотариална заверка на подписите от 12.08.2020г.

 При така изложените факти, съдът намира следното от правна страна:

 Обжалваното решение по чл.197 ал.1 ДОПК е постановено от компетентен административен орган като последица от сезирането му с предявена в преклузивния срок жалба на процесуално легитимирано лице.

 Съгласно чл.195 ал.1 от ДОПК на обезпечение подлежат установените и изискуеми публични вземания. Обезпечение се извършва, когато без него ще бъде невъзможно или ще се затрудни събирането на публичното задължение, включително когато е разсрочено или отсрочено чрез налагане на обезпечителни мерки, посочени в кодекса. Обезпечението се налага с постановление на публичния изпълнител по искане на органа, издал акта за установяване на публичното вземане или когато не е наложено обезпечение или наложеното обезпечение не е достатъчно, след получаване на изпълнителното основание(чл. 195 ал.З т. 1-2 от ДОПК).

 От събраните по делото доказателства се установява, че процесната обезпечителна мярка е наложена в предвидената от закона писмена форма, от компетентен за това орган на приходна администрация, при спазване на процесуалните правила. Налични са и материалните предпоставки, а именно установени и изискуеми публични вземания, чиито събиране е затруднено. Като мотиви в постановлението е посочено изрично, че се касае за обезпечаване на задължения по изп.д №180602840/2018г. по описа на ТД на НАП Варна, офис Шумен, чието събиране ще бъде затруднено. Доколкото за оспорващия са налице непогасени задължения, съдът намира, че обезпечителни мерки са законосъобразни и необходими. Следва да се отбележи, че и към момента на приключване на съдебното дирене по делото, не са представени доказателства, същите да са погасени.

 По отношение на аргументите, изложени в жалбата, че вещите са били отчуждени преди налагането на обезпечителна мярка, съдът намира същите за неоснователни. Към жалбата, депозирана по административен ред и тази до съда се прилага фактура за продажба на стоки под опис, като в самия първичен счетоводен документ липсват посочени движимите вещи предмет на запор. Изготвеният допълнително опис, както и самата фактура са частни документи, които нямат обвързваща съда материална доказателствена сила, както и достоверна дата по смисъла на чл.181 ал.1 от ГПК. Едва преди първо съдебно заседание е представен по делото Договор за покупко-продажба на земеделска и горска техника, per. № 2410/12.08.2020г., последващ във времево отношение с около две седмици налагането на запора върху движимите вещи. Поради което, съдът намира, че не се доказва твърдението на жалбоподателя, че към момента на запорирането им вещите не са негова собственост. В това отношение следва да се съобрази, че договорът за продажба е сключен в изискуемата форма по чл. 12 ЗРКЗГТ- писмена форма с нотариална заверка на подписите на страните, поради което е в състояние да породи целените от страните правни последици- вещнотранслативно действие по прехвърляне собствеността върху индивидуализираните с него родово определени вещи, което е настъпило на 12.08.2020г. С издаването на фактурата на 08.06.2020г. собствеността не е била прехвърлена.

 Ирелевантен по делото е фактът, че към момента на налагане на запора върху придобитата земеделска и горска техника твърденият приобретател по договор не е изпълнил задължението си по чл.11 ал.1 вр. ал. 2 ЗРКЗГТ да подаде в ОД "Земеделие" заявление за промяна в регистрацията й, която съгласно чл. 11 ал.5 т.2 се извършва във всички случаи на промяна в собствеността и причините за това- проблеми с Covid-19. По смисъла на чл.З т.38 от Регламент (ЕС) № 167/201 Зг. на Европейския парламент и на Съвета от 05.02.2013 г. относно одобряването и надзора на пазара на земеделски и горски превозни средства, към който препраща пар.1, т. 6 ДР ЗРКЗГТ, регистрацията е административно разрешение за пускане в употреба, включително за движение по пътищата, на превозно средство, включващо идентификацията на последното и издаването на сериен номер, известен като регистрационен номер, независимо дали е постоянен, временен или за кратък период. Неизвършването на изискуемата от закона промяна в регистрацията на земеделската и горска техника не се отразява на придобитите въз основа на договора по чл.12 ЗРКЗГТ права на собственост върху нея, понеже същата е необходима единствено за ефективното провеждане на контрола върху предвидения с чл.16 ал.2 ЗРКЗГТ задължителен годишен или сезонен преглед за проверка на техническата изправност на регистрираната земеделска и горска техника. С оглед на изложеното, след като към момента на издаване на постановлението по чл.200 ДОПК, запорираните движими вещи са собственост на длъжника по изпълнителното дело и при липса на доброволно изпълнение, публичният изпълнител е преценил законосъобразно наличието на предпоставките на чл.195 ал.2 от ДОПК, като е наложил мярка по чл.198 ал.1 т.2 от ДОПК- запор на движими вещи, за да обезпечи в изпълнителното производство събираемостта на публичното задължение на „В.о.“ ЕООД. Жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

 Съгласно чл.197 ал.З от ДОПК съдът може да отмени обезпечителната мярка, само ако длъжникът представи обезпечение в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа или ако не съществува изпълнително основание. Жалбоподателят не е представил доказателства за обезпечение или гаранция, а по настоящото производство беше безспорно установено наличието на изпълнително основание.

 Делото не е с определен материален интерес. Предвид изхода на спора, по аргумент на противното на чл.161 ал.1 от ДОПК искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно, поради което се отхвърля от съда.

 Водим от горното, съдът

 РЕШИ:

 ОТХВЪРЛЯ жалба на „В.о.“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, Индустриална зона, представлявано от управителя П.Х.срещу Решение №187 от 13.08.2020г. на Директора на ТД на НАП град Варна, с което е оставена без уважение жалба срещу Постановление за налагане на обезпечителни мерки, изх. № С200027-022-0045681/21.07.2020г„ издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП Варна. офис Шумен.

 Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, на осн.чл.197 ал.4 от ДОПК.

                                                                    Съдия: /п/

 

 ЗАБЕЛЕЖКА:Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила на 16.10.2020 г.