Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№165

 град Шумен, 16.10.2020 г.

 В ИМЕТО НА НАРОДА

    Шуменският административен съд в публично заседание на шести октомври две хиляди и двадесета година в състав:

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: Кремена Борисова

 при секретаря Ив.Велчева,

 като разгледа докладваното от административен съдия Кр.Борисова адм. дело №272 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид:

 Съдебното производство е образувано по реда на чл. 186 ал. 4 от Закона за данъка върху добавената стойност /ЗДДС/, вр. чл. 145 и следващите от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ по жалба на „И.“ ЕООД с ЕИК:....., със седалище ***, представлявано от управителя  И.Г.И.,чрез пълномощника му и процесуален представител-адв.К.С.. от АК-Шумен със съдебен адрес ***-13 против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 110-ФК/11.03.2020г. на Началник отдел "Оперативни дейности"- гр.Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП-гр.София, с която на дружеството е наложена ПАМ– запечатване на търговски обект–бензиностанция „ИВЕКС“, находящ се в с.Пет могили община Никола Козлево обл.Шумен ,стопанисван от „И.“ ЕООД с ЕИК:..... и е забранен достъпът до него за срок от четиринадесет дни, на основание чл.186 ал.1т.1 б.Г от ЗДДС и чл.187 ал.1 от ЗДДС. В заповедта е материализирано разпореждане за нейното предварително изпълнение, основано на чл.188 от ЗДДС, във връзка с чл.60 от АПК, което е оспорено с настоящата жалба в отделен петитум и съдът се произнесе по искането с определение на днешна дата.

 В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на обжалваната заповед,поради издаването й при липса на мотиви ,в противоречие с материалния закон,липса на сочените в заповедта материално правни предпоставки за постановяването й,в несъответствие с целта на закона.Излагат се и доводи, че не е спазен принципът на съразмерност, визиран в разпоредбата на чл.6 от АПК. Въз основа на това жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени оспорената заповед като незаконосъобразна ,както и да му присъди направените по делото разноски съгласно прил. списък.

 Ответната страна Началник отдел "Оперативни дейности" град Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, редовно призован, за него се явява юрисконсулт Ц.С., редовно упълномощен, който изразява становище за неоснователност на жалбата с подробни съображения за компетентност на органите, наличие на административно нарушение, респективно основание за налагане на принудителната административна мярка в хипотезата на обвързана компетентност. Моли за отхвърляне на жалбата.

 От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът установи от фактическа страна следното:

 Оспорената заповед в настоящото производство е връчена на представител на дружеството на 23.06.2020 г., а жалбата е депозирана на 29.06.2020 г., поради което се явява процесуално допустима – предявена в законоустановения 14-дневен срок и от лице, адресат на заповедта, т.е. при наличие на правен интерес от обжалване.

 С процесната ЗНПАМ 110-ФК/11.03.2020г. на Началник отдел "Оперативни дейности"- гр.Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП-гр.София, на дружеството е наложена ПАМ– запечатване на търговски обект–бензиностанция „ИВЕКС“, находящ се в с.Пет могили община Никола Козлево обл.Шумен ,стопанисван от „И.“ ЕООД с ЕИК:..... и е забранен достъпът до него за срок от четиринадесет дни, на основание чл.186 ал.1т.1 б.Г от ЗДДС и чл.187 ал.1 от ЗДДС.

 Няма спор между страните, че жалбоподателят стопанисва търговския обект – представляващ бензиностанция „ИВЕКС“,находяща се на адрес с.Пет могили,общ.Никола Козлево,обл.Шумен.Съгласно Приложение№1 към  представения с преписката протокол за извършена проверка серия АА №0388744 от 17.02.2020 г., служители на ГДФК на НАП, ОД Варна, извършили проверка на търговски обект – бензиностанция „ИВЕКС“, находящ се в с.Пет могили община Никола Козлево обл.Шумен ,стопанисван от „И.“ ЕООД с ЕИК:....., при която било установено, че в обекта има монтирана фискализирана  и с изградена дистанционна връзка с НАП ЕСФП модел ОЙЛ СИС 2б.0-Д-KL с ЦРУ РС и ФПр.Dateks FP 800 с ИН на ФУ OS006182 и ИН на ФП 5806182,бензиноколонки тип TOKHEIM QUANTUM,нивомерна система тип VAFNIR VISY GUY 4,регистрационен номер в НАП 4301020/05.07.2019год.Установено е още,че за 10.10.2019г. и 07.11.2019г. са били извършени доставки на дизелово гориво,съгласно представите документи,но не са подавани коректно данни от нивомерната система,които да дават възможност за определяне на наличното количество гориво в резервоара за съхранение на течни горива,както следва:

 -На 10.10.2019г. търговецът е получател на доставка на дизелово гориво по АДД№0000000004864888/09.10.2019г.-6 986.00л.Съгласно ИС на НАП и при търговеца има отразена само документална доставка,няма отразена нивомерна доставка от нивомерната система-както в системата на НАП,така и при търговеца.Същото е видно и от отпечатан КЛЕН.За резервоар№1 на 10.10.2019г. в 07.01.44ч. при търговеца има въведено количество 6986л. гориво по докементи със статус 0“-„съобщение-ОК“,видно от отпечатан КЛЕН.В ИС на НАП няма получено съобщение за тези 6986л.

 -На 7.11.2019г. търговецът е получател на доставка на дизелово гориво по АДД№0000000004916926/06.11.2019г.-11 983л.В резервоар№1 е въведено количество гориво в размер на 11 983.00литра,за която в ИС на НАП и при търговеца има получено съобщение документална доставка.В ИС на НАП и при търговеца за това количество гориво Дизел в размер на 11 983л. няма отразено от нивомерната система полученото количество гориво.Същото е видно и от изведена справка КЛЕН.

 При направената справка в ИС на НАП,приложение „Справка за регистрирани съобщения за доставка на гориво за FDRID 4301020,ЕИК ..... с.Пет могили Стопански двор е установена разлика между доставеното за 10.10.2019г. и 07.11.2019г. количество дизелово гориво по документи и  изпратените съобщения в НАП от нивомерната система

 Обоснован е извод, че предаваните данни по дистанционната връзка с НАП не дават възможност да се определи наличното количество гориво в резервоара за съхранение в търговския обект съобразно разпоредбата на чл.118 ал.6 от ЗДДС.Видно от представената административната преписка, на оспорващия търговец е бил съставен и Акт за установяване на административно нарушение №F544179/21.04.2020 г. за нарушение на чл.118 ал.6 от ЗДДС и чл.3 от Наредба Н-18/13.12.2006г.

 Въз основа на констатациите, обективирани в Протокола за извършена проверка серия АА №0388744/17.02.2020г., както и събраните доказателства, административният орган е приел, че „И.“ЕООД е нарушил разпоредбата на чл.118 ал.6 от ЗДДС.Извършеното нарушение е счетено като основание за налагане на ПАМ по смисъла на чл.186 ал.1 т.1 б.“г“ от ЗДДС, което е сторено от административния орган с процесната заповед.

 От доказателствата по делото и в частност от Приложение№1 към  представения с преписката протокол за извършена проверка серия АА №0388744 от 17.02.2020 г. се установява,че в процесния проверяван обект- бензиностанция „ИВЕКС“, находящ се в с.Пет могили община Никола Козлево обл.Шумен ,стопанисван от „И.“ ЕООД с ЕИК:..... има монтирана фискализирана  и с изградена дистанционна връзка с НАП ЕСФП модел ОЙЛ СИС 2б.0-Д-KL с ЦРУ РС и ФПр.Dateks FP 800 с ИН на ФУ OS006182 и ИН на ФП 5806182,бензиноколонки тип TOKHEIM QUANTUM,нивомерна система тип VAFNIR VISY GUY 4,регистрационен номер в НАП 4301020/05.07.2019год.

       За да постанови обжалваната ЗНПАМ, административния орган в мотивите на ЗППАМ е приел, че при проверка, извършена на 17.02.2020г. е установено, че за 10.10.2019г. и 07.11.2019г. са извършени доставки на дизелово гориво, съгласно представените документи, но не са подавани коректно данни от нивомерната система, които да дадат възможност за определяне на наличното количество гориво в резервоара за съхранение. Съдът,в настоящия съдебен състав не споделя обоснования от административния орган извод,тъй като от приложените към ПИП №0388744 от 17.02.2020г. доказателства / служебни бонове от фискалното устройство/ е видно следното - на 09.10.2019г./сменен отчет наличности гориво, наличност дизел 466литра/, 10.10.2019г./служебен бон - доставка документи 6986 литра дизел, дневен финансов отчет - продадени 1242,3 литра дизелово гориво и сменен отчет наличности гориво - наличност към края на деня 6065 литра дизел/, както и 06.11.2019г./сменен отчет наличности гориво, наличност дизел 481литра/, 07.11.2019г. /служебен бон - доставка документи 11983 литра дизел, дневен финансов отчет - продадени 674,98 литра дизелово гориво и сменен отчет наличности гориво - наличност към края на деня 11478 литра дизел/ - предадени и получени по електронен път в НАП,  се установява,че е съществувала възможност за определяне на наличните количества на горивата за датите 10.10.2019г. и 07.11.2019г. Сменните отчети от 10.10.2019г. и 07.11.2019г. показват наличностите според нивомера т.е.същите установяват,че  към края на тези два работни дни нивомерната система е работела и същата е давала възможност за определяне на наличните количества гориво в резервоарите.От показанията на разпитаните в качеството им на свидетели  служители на ГДФК на НАП, ОД Варна, извършили проверка на търговски обект – бензиностанция „ИВЕКС“, находящ се в с.Пет могили община Никола Козлево обл.Шумен ,стопанисван от „И.“ ЕООД с ЕИК:.....-св.Т. и св.М. се установи,че действително за процесните две дати-10.10.2019г. и 07.11.2019г. има подадени данни  към НАП  по документи за извършените доставки на гориво в обекта  ,но от нивомерната система липсвала подадена информация към НАП и няма документ от нивомерната система,потвърждаващ,че е получена нивомерна доставка.

 Относно причините за неотчитане на самата доставка на горивото от нивомерната система,а впоследствие отчитането на по-голяма налично количество гориво,видно от прил. служебни бонове,видно  от прил. в преписката становище на Х.Ч.-сервизен техник в обслужващата  съгласно договора за сервизно обслужване на ЕСФП фирма-„ПСИ ФАКТОР“ ООД и показанията на същия,разпитан в съдебно заседание в качеството му на свидетел се установи,че съобщенията от фискалната система за нивомерна доставка се  генерират автоматично от системата, без намеса на оператор, както и че при липса на връзка на фискалната система с нивомера работата на същата се блокира и дейност на обекта не може да бъде извършвана.В становището си сервизният техник от обслужващата сервизна фирма сочи като вероятна причина за неподаване данни от нивомерната система към НАП на прекъсване на захранването или занижено напрежение в мрежата,което е често явление особено в крайпътните селски райони,какъвто е настоящия. Свидетелят поясни още,че при започнало генериране на съобщение, ако възникне колебание в захранващото напрежение, генерирането се прекратява, съобщение не се изпраща и ново съобщение за извършена нивомерна доставка не се изпраща и не може да бъде изпратено такова дори и да бъде констатирано на обекта, че липсва изпратено съобщение за извършената доставка. Или казано накратко, ако по време на извършване на доставка на гориво възникне случайно събитие /спад или по-рязко колебание в захранващото напрежение/, което не е по вина на получателя на доставката и което води до нарушение в работата на фискалната система, не следва неговата отговорност да бъде ангажирана при положение, че същия не носи вина за това случайно събитие и фискалната система работи автономно и не дава възможност за корекции дори и да бъде забелязано, че липсва изпратено съобщение от фискалната система до информационната система на НАП. Видно от  приложените по делото доказателства ,обектът е работил и двата дни, има издавани касови бележки и генерирани дневни отчети,от  което може да се заключи, че фискалната система не е била блокирала, което щеше да бъде индиция за наличен  сериозен технически проблем .При извършване на проверката па 17.02.2020г. е поискано становището на сервизния техник, същото е предоставено, но не е обсъдено и взето под внимание от органа, издал обжалваната ЗППАМ.

 От така установеното фактическо положение, съдът достигна до следните правни изводи:

 Съгласно чл.186 ал.3 от ЗДДС принудителната административна мярка се налага с мотивирана заповед от органа по приходите или оправомощено от него лице. Тази заповед, като всеки индивидуалния административен акт, следва да отговаря на всички законови изисквания за издаване на индивидуални административни актове.

 След извършена, на основание чл.168 ал.1 от АПК проверка и с оглед прил. по преписката Заповед№ЗДУ-ОПР-16/17.05.2018год.  на Изпълнителния директор на НАП, съдът приема, че оспорената ЗНПАМ е издадена от оправомощен орган и в рамките на неговата компетентност, определена от чл.186 ал.3 от ЗДДС. Издателят на административен акт е притежавал необходимата за това материална компетентност. Изводът за териториалната такава съдът основава на нормата на чл.12 ал.6 от ДОПК.

 Заповедта е издадена в изискуемата писмена форма като съдържа задължителните нормативно установени реквизити – наименование на органа, който я издава, наименование на акта, адресат, обстоятелствена част, в която са изложени установените факти, разпоредителна част, определяща правата и задълженията на адресата, начина и срока за изпълнение на ПАМ, срокът и реда за обжалването й.

 Съгласно разпоредбата на  чл.186 ал.1 т.1 б.“г“ от ЗДДС, посочена като материалноправно основание за издаване на заповедта, принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда и начина за подаване на данни по чл.118 в НАП.Според разпоредбата на чл.118 ал.6 от ЗДДС,всяко лице по ал.1,извършващо доставки/продажби на течни горива от търговски обект,с изключение на лицата,извършващи доставки/продажби на течни горива от  данъчен склад по смисъла на ЗАДС, е длъжно да предава по дистанционна връзка на НАП  и данни,които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия с течни горива.Това задължение пряко кореспондира с разпоредбата на чл.3 ал.3 от Наредба Н-18/2006год. на МФ,според която всяко лице по ал.2 е длъжно да предава на НАП по установената дистанционна връзка и данни,които дават възможност за определяне на наличните количества в резервоарите за съхранение в обектите за търговия на течни горива.Изискванията, редът и начинът за установяване на дистанционна връзка и подаването на данни към Националната агенция за приходите са регламентирани в чл.8 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г. на министъра на финансите.

 По приложението на материалния закон съдът намира следното:

 В настоящото производство в тежест на административния орган е да установи всички фактически основания, породили необходимостта от налагане на ПАМ.

 С оглед събраните по делото доказателства и най-вече приложените по преписката доказателства/служебни бонове от фискалното устройство,сменни отчети за наличности гориво,дневни финансови отчети/,предадени и получени по електронен път в НАП се установява  обстоятелството,че на процесните дати-10.10.2019г. и 07.11.2019г. нивомерната система в проверявания торговски обект-бензиностанция е била работеща и същата е давала възможност за определяне наличните количества горива в резервоарите,следователно,не са налице категорични и безспорни доказателства,обосноваващи извод за извършено нарушение по смисъла на чл.118 ал.6 от ЗДДС.От прил. по преписката стоновище на сервизния техник от обслужващата сервизна фирма и показанията на същия в настоящото производство,неоспорени от страна на ответника се установи,че евентуалната причина за  неотчитане на доставките от нивомерната система,свързана с НАП се дължи на временно прекъсване на ел.захранването или на по-ниското му напрежение,независещи от волята на оспорващия,с оглед на което настъпването на същите не може да му се вменят във вина.Органът,наложил ПАМ с процесната ЗППАМ  е следвало да съобрази и обстоятелството,че съобщението за нивомерна доставка се генерира и изпраща от измерващата система  автоматично,без намесата на оператор,който може да манипулира данните,както и фактът,че ако фискалната система няма връзка с нивомера за по-продължителен период от време уведомява НАП и блокира цялата система,а от събраните доказателства се установява,че системата не е блокирала и за процесните дни на доставките има издадени според дневните финансови отчети фискални бонове.Игнорирането на даденото от сервизния техник становище от органа и необсъждането му като част от съвкупния доказателствен материал по преписката е довело до издаването на незаконосъобразен акт,постановен при липсата на категорични доказателства за извършване на вмененото на оспорващото дружество нарушение по чл.118 ал.6 от ЗДДС,предполагащо налагането на ПАМ по чл.186 ал.1 т.1 б“г“ от ЗДДС.

 На следващо място изложените в ЗППАМ мотиви относно продължителността на срока на ПАМ са общи и бланкетни,некореспондиращи със събраните по преписката доказателства.Обстоятелствата,че видно от издаденото НП,дружеството няма налагани санкции за нарушения от този вид,нарушението е извършено за първи път и не е довело до неотразяване на приходи, опровергават напълно релевираните в ЗППАМ доводи на органа,че извършеното деяние показва поведение на лицето,насочено срещу установената фискална дисциплина и организация,нямаща за цел спазването на данъчното законодателство.Същите се опровергават от прил. в преписката писмени доказателства /служебни бонове от ФУ,сменни отчети,финансови отчети/,подадени по електронен път в НАП,установяващи,че на процесните дати е била подадена информация до НАП за извършените доставки,издавани са касови бонове според финансовите отчети ,а касовата наличност съответства изцяло на извършените продажби,сочещи на стриктно изпълнение от страна на оспорващото дружество изискванията на данъчното законодателство и предвидените от закона мерки за фискална дисциплина.Немотивирано с оглед горните доказателства е и твърдението на органа,че една от целите на търговеца е именно отклонение от данъчното облагане,респективно настъпването на негативни последици за фиска, доколкото в конкретния случай и видно от издаденото НП деянието не е довело до неотразяване на приходи,с оглед на което и не съществува щета за фиска.

   На следващо място,за да е законосъобразно наложена ,ПАМ трябва да е определена във вид и обем,в който да не ограничава правата на субектите в степен,надхвърляща произтичащата от преследваната от закона цел. Принудителните административни мерки се налагат с цел предотвратяване и преустановяване на административни нарушения съгласно чл.22 ЗАНН, като следва да са съобразени с вида и характера на нарушението и конкретните материално правни предпоставки за налагането им съгласно специалния материален закон.  В случая,с оглед на липсата на категорични и безспорни доказателства за извършването на нарушение по чл.118 ал.6 от ЗДДС от страна на оспорващия,наложената ПАМ не съответства и на целта на закона и на принципа на съразмерност,визиран в разпоредбата на чл.6 от АПК,доколкото не е налице основание за предприемане действия за предотвратяване извършването на нарушения на фискалната дисциплина.

 От така установеното фактическо и правно положение съдът приема, че като издадена в нарушение на материалния закон и неговата цел и принципа на съразмерност, оспорената в настоящото производство Заповед за налагане на принудителна административна мярка№110-ФК/11.03.2020г. на Началник отдел "Оперативни дейности"- гр.Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП-гр.София се явява незаконосъобразна и като такава следва да бъде отменена.

 Предвид изхода на спора, както и на основание чл.143 от АПК, направеното своевременно искане за присъждане на разноски от страна на жалбоподателя, ведно с приложен списък, съдът намира за основателно, поради което НАП град София следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя направените по делото разноски общо в размер на 550лв., от които 50.00 лв. внесена държавна такса и 500.00 лв. договорено и изплатено възнаграждение в брой за един адвокат.

 Водим от горното, съдът

 Р Е Ш И:

 ОТМЕНЯ Заповед на налагане на принудителна административна мярка №110-ФК/11.03.2020г. на Началник отдел "Оперативни дейности"- гр.Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП-гр.София.

 ОСЪЖДА Националната агенция по приходите град София да заплати на „ИФЕНС“ЕООД, с ЕИК ....., със седалище и адрес на управление ***, представляван от управителя И.Г.И. , направените по делото разноски общо в размер на 550.00/петстотин петдесет лева / лв.

 Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Р България град София в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

 Препис от настоящото решение да се изпрати на страните по реда на чл.137 във вр. с чл.138 ал.1 от АПК.

                                                  АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:/п/

 

Забележка: Към датата на публикуване решението не е влязло в законна сила.