Р    Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

 

178

 град Шумен, 18.09.2020г.

 В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 Административен съд Шумен, в публичното заседание на осми септември през две хиляди и двадесета година в състав:

 Председател: Росица Цветкова

                                                                         Членове: Снежина Чолакова

                                                                                       Бистра Бойн

 при секретаря Ив.Велчева и с участие на прокурор Д.Димитров от Окръжна прокуратура– Шумен, като разгледа докладваното от съдия Б.Бойн КАНД № 163 по описа за 2020г. на Административен съд- Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:

 Производството е по реда на чл.63 ал.1 предл.второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

 Образувано е въз основа на касационна жалба на „А.Б.Б.“ АД- ***, с ЕИК ****** срещу Решение № 215/19.06.2020г. на Районен съд– Шумен, постановено по НАХД № 505/2020г. по описа на съда. С атакувания съдебен акт е потвърдено Наказателно постановление № В-0050577/16.01.2020г. на Директора на Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Силистра и Търговище към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при КЗП, с което на кредитната институция е наложена „имуществена санкция” в размер на 20 000 /двадесет хиляди/ лева на основание чл.80 ал.1 от Закона за кредитите за недвижими имоти на потребителите /ЗКНИП/ за нарушение по чл.27 ал.2 от същия закон.

 Касаторът релевира твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Излага  аргументи за незаконосъобразност на оспореното пред районния съд наказателно постановление, което било неправилно потвърдено от районния съд. В тази насока, касаторът обективира становището, че процесната такса ангажимент представлява обезщетение на банката, за това, че кредитът не е реално усвоен, а се държи на разположение на клиента. Съдът бил изложил формални бланкетни мотиви. Не били налице предпоставките за ангажиране на отговорността на дружеството. Нямало забрана в закона за събиране на други такси от банките, освен за допълнителни услуги. Таксата за проучване на кредитоспособност не била свързана с усвояването на кредита, въпреки, че събирането ѝ съвпада с този момент. Твърди се наличие на съществено нарушение на съдопроизводствените правила, във връзка с недопускане на допълнителни доказателства, некоректни интерпретации на свидетел и неправилно тълкуване на закона, водещи до отмяна на акта. В съдебно заседание санкционираното лице се представлява от юрисконсулт А., която поддържа сочените отменителни основания и ги допълва.

 Ответната страна, КЗП– Варна, представя становище, с което оспорва жалбата и претендира разноски, а в съдебно заседание не се явява и не изпраща представител.

 Представителят на Шуменска окръжна прокуратура счита касационната жалба за допустима, но неоснователна и моли за решение в този смисъл.

 Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

 Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл.211 ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл.210 ал.1 от АПК и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява неоснователна по следните съображения:

 „А.Б.Б.“ АД- ***, с ЕИК ******, извършва търговска-банкова дейност като финансова институция, като предлага на потребителите банкови услуги, в това число и отпускане на ипотечни кредити.  Посочената дейност дружеството осъществява в офис, находящ се на ул.“Хр.Ботев“ № 18 в гр.Шумен. На 12.11.2019г. била извършена проверка в обекта от длъжностни лица към РД на КЗП, звено гр.Шумен, по повод установяване на спазването на изискванията на ЗКНИП. При проверката били изискани три броя договори за потребителски кредит и за закупуване на имот, сключени през месец октомври и ноември 2019г. в банковия офис, ведно с всички документи към тях. На 20.11.2019г. били представени и приети с ППД № 0120434 три броя заверени копия на договори за предоставяне на кредит. При проверка на представените договори и документи към тях било установено, че в Договор за кредит за недвижим имот, обезпечен с ипотека върху имота № 85422 от 30.09.2019г. /приложен на стр.31 по въззивното дело/, на стойност 50 000 лева за текущи нужди и срок на договора до 30.09.2038г., кредиторът „А.Б.Б.“ АД- ***, изисква заплащане на такса за проучване и изготвяне на становище за отпускане на кредит в размер на 0,25% върху разрешената сума на кредита в раздел III т.3.6.2 от договора и в в раздел I т.2.3 от договора с т.6.4 от приложение към договора изисква такса „ангажимент“ в размер от 1% годишно върху неусвоения размер от кредита. Резултатите от проверката били отразени в Констативен протокол № К-2665909/12.11.2019г., с който представител на дружеството бил поканен да се яви на 20.11.2019г. за представяне на документи. На 11.12.2019г. на дружеството бил съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № К-0050577 за това, че търговецът е нарушил разпоредбата на чл.27 ал.2 от ЗКНИП, като на 30.09.2019г. в гр.Шумен при сключване на Договор за предоставяне на кредит, обезпечен с ипотека, е изискал заплащане на такси, които са свързани с усвояването и управлението на кредита. Актът бил съставен в присъствие на упълномощено от дружеството лице, което го подписало, без да изложи възражения. Впоследствие дружеството се възползвало от законното си право и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН е депозирало писмени възражения на 16.12.2019г., които били счетени за неоснователни от наказващия орган. Въз основа на съставения акт и на материалите по делото АНО издал и процесното НП № В-0050577/16.01.2020г. на директора на Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Силистра и Търговище към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при КЗП, с което на „А.Б.Б.“ АД, е наложена „имуществена санкция” в размер на 20 000 лева на основание чл.80 ал.1 от Закона за кредитите за недвижими имоти на потребителите /ЗКНИП/ за нарушение по чл.27 ал.2 от същия закон.

 Настоящият съдебен състав споделя установената от районния съд фактическа обстановка, както и направените въз основа на нея правни изводи, които са изложени в пълнота и при съобразяване с приложимия закон. Касационният състав приема, че изводът на решаващият съд, който е направен въз основа на анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства, които са преценени както поотделно, така и в тяхната съвкупност, че така определените такси по своя характер са били изисквани за действия, свързани с усвояването и управлението на кредита, е напълно законосъобразен и правилен.

 Съгласно чл.27 ал.2 от ЗКНИП, кредиторът, каквото качество притежава кредитната институция, според §1 т.10 от закона, не може да изисква от потребителя заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Дали процесната такса попада в разпоредбата на чл.27 ал. 2 от ЗКНИП се преценява въз основа на факта, дали същата е за действие по усвояване и управление на кредита. В настоящия казус, таксите фигурират в раздел I т.2.3 от договора „Условия за усвояване и ползване на кредита“ за такса за ангажимент и раздел III т.3.6.2 от договора „Лихви и такси“ за таксата за проучване и изготвяне на становище за отпускане на кредит. Тази формулировка на текстовете и мястото им в договора предполага, че таксите се дължат именно за действия, свързани с усвояването и управлението на кредита към момента на сключване на договора.

 Таксата за проучване и изготвяне на становище за отпускане на кредит в размер на 0,25% върху разрешената сума на кредита се дължи еднократно след одобрение на кредита, съгласно договора, като таксата се събира при неговото усвояване, съгласно Приложение 2/стр.40 по въззивното дело/. Следователно кредитната институция задължава с плащане на таксата само потребители, на които е отпуснат кредит, а не всички кандидатствали за кредитно финансиране, като този извод се подкрепя и от показанията на разпитаните служители на КЗП. Съгласно чл.13 ал.1 от глава пета от закона, задължение на кредиторът е да извършва оценка на кредитоспособността на потребителя. Съгласно т.18 от ДР на закона, "оценка на кредитоспособността" е оценка на възможността за изпълнение на задълженията, произтичащи от договора за кредит. Следователно действията по извършване на кредитна оценка са свързани с усвояването на кредита и по отношение на същите събирането на такса от потребителите е незаконосъобразно.

 По отношение на таксата предвидена в чл.2.3 от договора и Приложение 1, за такса за ангажимент в размер на 1% от неусвоената сума на кредита, съдът намира, че същата е свързана с управлението на кредита, а не представлява такса за отделна допълнителна услуга, заявена от потребителя. Този извод се налага от факта, че таксата е посочена при условията на ползване на кредита. Отделно от това, размерът на таксата е поставен в зависимост от размера на отпуснатия и неусвоен кредит. Съгласно договора, кредитополучателят я дължи в случай, че не усвои сумата в първоначално определен срок или удължен срок, като в практиката тази такса се поема от главницата на преведения кредит. Въпреки, че действително няма данни за заплащане на такава такса, както е посочено в касационната жалба, таксата се изисква съобразно договора и същата се начислява върху сума от кредита. В този смисъл правилно първоинстанционния съд е отказал назначаването на съдебно-счетоводна експертиза, защото нарушението е формално и е осъществено с изискването на такава такса с договора.

 При определяне на същността на договора за кредит по чл.22 от ЗКНИП, е предоставена свобода на кредитора да предоставя допълнителни услуги, различни от отпускането на кредит, като тази свобода е ограничена от правилото на чл.27 ал.2 от ЗКНИП, който забранява на кредитора да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Таксите по усвояване и управление на кредита представляват разходите на кредитора заради това, че отпуска един ипотечен кредит, като същите са част от самата дейност по кредитиране и следва да са включени в цената на самия кредитен продукт. Въпреки, че липсват легални понятия, при тълкуването на закона, съдът намира, че „усвояването“ по смисъла на чл.27 ал.2 от ЗКНИП е действие по договаряне и получаване на парични средства, а по „управление“- всички действия, свързани с изплащането на вече формирано задължениe, включително изменения на структурата му, клаузите относно срокове, размер на вноски, лихви и др. От този вид са договорените в процесния договор действия.

 При тези данни, направеният от въззивния съд извод за безспорната установеност на извършено от дружеството нарушение на чл.27 ал.2 от ЗКНИП се споделя напълно и от касационната инстанция. След като дружеството е изискало от кредитополучателя еднократната такса за проучване и становище за отпускане на кредит и друга във връзка със спазването на срока за усвояването му в размери на проценти от кредита, свързани с управлението и усвояването на кредита, безспорно е осъществен състава на нарушение по чл.27 ал.2 от ЗКНИП, поради което правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на търговеца по чл. 80 ал.1 от ЗКНИП.

 Мотивиран от изложените съображения, настоящият касационен състав намира, че не се установиха наведените с жалбата касационни основания. Атакуваното решение на РС-гр.Шумен е валидно, допустимо и постановено при спазване на правилата на процесуалния закон и на материалноправните разпоредби, поради което следва да се остави в сила.

 При този изход на делото претенцията за присъждане на юрисконсултско възнаграждение на ответната страна е основателна и следва да бъде уважена в хипотезата на чл.63 ал. 3 от ЗАНН в размер на 100 лв. на осн. чл.78 ал.8 от ГПК вр. чл.37 от Закона за правната помощ вр. чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.

 Водим от горното и на основание чл.221 ал.2 от АПК, Шуменският административен съд 

 Р   Е    Ш    И   :

 ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 215/19.06.2020г. на Районен съд– гр. Шумен, постановено по НАХД № 505/2020г. по описа на съда.

 ОСЪЖДА „А.Б.Б.“ АД- ***, с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на КЗП- гр.София, юристконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/ лв.

 Решението е окончателно.

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:./п/                                              ЧЛЕНОВЕ: 1./п/

                                                                                                   2./п/

 ЗАБЕЛЕЖКА: Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила на 18.09.2020г.