Р    Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

 №177

 град Шумен, 18.09.2020г.

 В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 Административен съд Шумен, в публичното заседание на осми септември през две хиляди и двадесета година в състав:

 Председател: Росица Цветкова                      Членове: Снежина Чолакова

                                                                                               Бистра Бойн

 при секретаря Ив.Велчева и с участие на прокурор Д.Димитров от Окръжна прокуратура– Шумен, като разгледа докладваното от съдия Б.Бойн КАНД № 142 по описа за 2020г. на Административен съд- Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:

 Производството е по реда на чл.63 ал.1 предл.второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

 Образувано е въз основа на касационна жалба на „Обединена българска банка“ АД- гр.София, с ЕИК ******* срещу Решение № 177/26.05.2020г. на Районен съд– Шумен, постановено по НАХД № 503/2020г. по описа на съда. С атакувания съдебен акт е потвърдено Наказателно постановление № В-0050429/26.06.2019г. на Директора на Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Силистра и Търговище към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при КЗП, с което на кредитната институция е наложена „имуществена санкция” в размер на 20 000 /двадесет хиляди/ лева на основание чл.80 ал.1 от Закона за кредитите за недвижими имоти на потребителите /ЗКНИП/ за нарушение по чл.27 ал.2 от същия закон.

 Касаторът релевира твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Излага  подробни аргументи за незаконосъобразност на оспореното пред районния съд наказателно постановление, което било неправилно потвърдено от районния съд. В тази насока, касаторът обективира становището, че процесната такса за кредитна оценка предхожда сключването на договора за кредит, понеже действията по проверка на кредитоспособността на кредитоискателя се извършват преди усвояване на кредита и имат различна цел. В закона липсвала изрична норма за безвъзмездността на изпълнението на задължението на кредитора за тази проверка, поради което не са били налице предпоставките за ангажиране на отговорността на дружеството. По отношение на таксата за предоговаряне на лихвените условия по кредита, същата не била изискана от потребителя, съответно начислена, а само се съдържала в договора, поради което не е налице нарушение на чл.27 ал.2 от ЗКНИП. Позовава се на посочен в съдебното решение договор между трети по делото лица, неотносим към спора, като твърди наличие на съществено нарушение на съдопроизводствените правила, водещо до отмяна на акта. В съдебно заседание санкционираното лице се представлява от ст.юрисконсулт Н.и адв.М. от САК, които поддържат сочените отменителни основания и претендират деловодни разноски.

 Ответната страна, КЗП– Варна, представя становище, с което оспорва жалбата и претендира разноски, а в съдебно заседание не се явява и не изпраща представител.

 Представителят на Шуменска окръжна прокуратура счита касационната жалба за допустима, но неоснователна и моли за решение в този смисъл.

 Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

 Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл.211 ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл.210 ал.1 от АПК и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява неоснователна по следните съображения:

 „Обединена българска банка“ АД- гр.София, с ЕИК *****, извършва търговска-банкова дейност като финансова институция, като предлага на потребителите банкови услуги, в това число и отпускане на ипотечни кредити.  Посочената дейност дружеството осъществява в офис, находящ се на ул.“Цар Освободител“ № 128 в гр.Шумен. На 18.11.2019г. била извършена проверка в обекта от длъжностни лица към РД на КЗП, звено гр.Шумен, по повод постъпила потребителска жалба от В.М. с вх.№В-03-2090/05.11.2019г. При проверката били изискани три броя договори за потребителски кредит и за закупуване на имот, сключени през месец октомври и ноември 2019г. в банковия офис, ведно с всички документи към тях. На 27.11.2019г. били представени и приети с ППД № 0120438 три броя заверени копия на договори за предоставяне на кредит. При проверка на представените договори и документи към тях било установено, че в Договор за банков кредит, обезпечен с ипотека на недвижим имот № 19R-L356130 от 14.11.2019г. /приложен на стр.42 по въззивното дело/, на стойност 62 640.00 лева и срок на договора 360 месеца, кредиторът „Обединена българска банка“ АД гр.София изисква заплащане на такса за кредитна оценка в размер на 200.00лв. в т.10.1 от договора и в т.10.3 изисква такса за предоговаряне на лихвени условия в размер от 1% от сумата на кредита. Резултатите от проверката били отразени в Констативен протокол № К-2665913/18.11.2019г., с който представител на дружеството бил поканен да се яви на 27.11.2019г. за представяне на документи. На 17.12.2019г. на дружеството бил съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № К-0050578 за това, че търговецът е нарушил разпоредбата на чл.27 ал.2 от ЗКНИП, като на 14.11.2019г. в гр.Шумен при сключване на Договор за предоставяне на ипотечен кредит, е изискал заплащане на такси, които са свързани с усвояването и управлението на кредита. Актът бил съставен в присъствие на упълномощено от дружеството лице, което го подписало, без да изложи възражения. Впоследствие дружеството се възползвало от законното си право и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН е депозирало писмени възражения на 27.12.2019г., които били счетени за неоснователни от наказващия орган. Въз основа на съставения акт и на материалите по делото АНО издал и процесното НП №В-0050578/21.01.2020г. на директора на Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Силистра и Търговище към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при КЗП, с което на „Обединена българска банка“АД, е наложена „имуществена санкция” в размер на 20 000 лева на основание чл.80 ал.1 от Закона за кредитите за недвижими имоти на потребителите /ЗКНИП/ за нарушение по чл.27 ал.2 от същия закон.

 Настоящият съдебен състав споделя установената от районния съд фактическа обстановка, както и направените въз основа на нея правни изводи, които са изложени в пълнота и при съобразяване с приложимия закон. Касационният състав приема, че изводът на решаващият съд, който е направен въз основа на задълбочен анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства, които са преценени както поотделно, така и в тяхната съвкупност, че така определените такси по своя характер са били изисквани за действия, свързани с усвояването и управлението на кредита, е напълно законосъобразен и правилен.

 Съгласно чл.27 ал.2 от ЗКНИП, кредиторът, каквото качество притежава кредитната институция, според §1 т.10 от закона, не може да изисква от потребителя заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Дали процесната такса попада в разпоредбата на чл.27 ал. 2 от ЗКНИП се преценява въз основа на факта, дали същата е за действие по усвояване и управление на кредита. В настоящия казус, таксите фигурират чл.10 „Такси, приложими за кредита“- т.1 „такса за кредитна оценка“ и т.3 „такса за предоговаряне на промяна на лихвени условия“. Тази формулировка на текстовете и мястото им в договора предполага, че таксите се дължат именно за действия, свързани с усвояването и управлението на кредита към момента на сключване на договора.

 Първата сума, определена като такса в размер на 200лв., независещ от стойността на отпуснатия кредит се дължи еднократно след одобрение на кредита, съгласно чл.17.1.1 от договора, като таксата се събира от сметката обслужваща кредита, преди неговото усвояване. Следователно кредитната институция задължава с плащане на таксата само потребители, на които е отпуснат кредит, а не всички кандидатствали за кредитно финансиране, като този извод се подкрепя и от показанията на разпитаните служители на КЗП и на банката- св.Г.Т.. Съгласно чл.13 ал.1 от глава пета от закона, задължение на кредиторът е да извършва оценка на кредитоспособността на потребителя. Съгласно т.18 от ДР на закона, "оценка на кредитоспособността" е оценка на възможността за изпълнение на задълженията, произтичащи от договора за кредит. Следователно действията по извършване на кредитна оценка са свързани с усвояването на кредита и по отношение на същите събирането на такса от потребителите е незаконосъобразно.

 По отношение на таксата предвидена в чл.10 т.3 от договора, за предоговаряне за промяна на лихвени условия в размер на 1% от сумата на кредита, съдът намира, че същата е свързана с управлението на кредита, а не представлява такса за отделна допълнителна услуга, заявена от потребителя. Този извод се налага от факта, че таксата е посочена в чл.10 „Такси приложими за кредита“ и не е посочено по чия инициатива е предоговарянето на лихвените условия- на потребителя или на банката. Отделно от това, размерът на таксата е поставен в зависимост от размера на отпуснатия кредит. Съгласно чл.17.1.1 от договора, кредитополучателят я дължи при подписване на съответния анекс, без да е посочено с какво точно съдържание би бил анекса. Въпреки, че действително няма данни за сключен анекс за изменение на параметри по договора и съответно заплащане на такава такса, както е посочено в касационната жалба, таксата се изисква съобразно договора и същата се начислява върху целия размер на кредита, а не върху остатъка му към момента на подписване на анекса за предоговаряне. Разликата във формирането на таксата е видна при съпоставка с определените в договора в чл.10 т.2, т.5 и 6 такса за предоговаряне на неценови параметри- 35 лева, за предсрочно погасяване и за преструктуриране на кредита, които са в зависимост от погасената сума или усвоената част от кредита, максимум 500лв. Освен това, таксата касае общо предоговаряне на лихвените условия, които съгласно чл.9 от договора, включват освен променливия годишен лихвен процент, референтен лихвен процент 0,2%, подлежащ на промяна от самата банка и фиксирана надбавка 2,75%, която се увеличава автоматично при преустановяване на плащанията на 4,75 пункта годишно и наказателната лихва. Следователно може да се приеме, че таксата от 1% по чл.10.3 не касае евентуално бъдещо рефинансиране на кредита и промяна на лихвените проценти на по-ниски, като възможност за потребителя и не представлява допълнителна услуга, понеже не е конкретно посочена сума или процент от остатъка по кредита, а е процент от целия кредит и същата е уговорена в договора при сключването му. За същата не е посочено и дали е еднократна или може да бъде изискана няколко пъти през действието на договора. Съдът намира, че таксата представлява и нарушение и на чл.27 ал.4 от ЗКНИП, понеже нейният вид и действието, за което се събират, не са ясно и точно определени в договора за кредит.

 При определяне на същността на договора за кредит по чл.22 от ЗКНИП, е предоставена свобода на кредитора да предоставя допълнителни услуги, различни от отпускането на кредит, като тази свобода е ограничена от правилото на чл.27 ал.2 от ЗКНИП, който забранява на кредитора да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Таксите по усвояване и управление на кредита представляват разходите на кредитора заради това, че отпуска един ипотечен кредит, като същите са част от самата дейност по кредитиране и следва да са включени в цената на самия кредитен продукт. Въпреки, че липсват легални понятия, при тълкуването на закона, съдът намира, че „усвояването“ по смисъла на чл.27 ал.2 от ЗКНИП е действие по договаряне и получаване на парични средства, а по „управление“- всички действия, свързани с изплащането на вече формирано задължениe, включително изменения на структурата му, клаузите относно срокове, размер на вноски, лихви и др. От този вид са договорените в процесния договор действия. Неоснователно се явява възражението в жалбата, че първоинстанционният съд незаконосъобразно е приел, че кредиторът може да събира такса за „услуга“, което не било „действие“ съобразно терминът посочен в закона. Съгласно т.14 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите (ЗЗП), приложим и в отношенията между страните по договор за кредит, услуга е „всяка материална или интелектуална дейност, която се извършва по независим начин, предназначена е за друго лице и не е с основен предмет прехвърляне владение на вещ", следователно законодателят я приравнява на действие и ползваната в мотивите на районен съд дума е с идентичен смисъл.

 При тези данни, направеният от въззивния съд извод за безспорната установеност на извършено от дружеството нарушение на чл.27 ал.2 от ЗКНИП се споделя напълно и от касационната инстанция. След като дружеството е изискало от кредитополучателя еднократната такса в размер на 200 лева и друга по предоговаряне на кредита в размер на процент от целия отпуснат кредит, свързани с управлението и усвояването на кредита, безспорно е осъществен състава на нарушение по чл.27 ал.2 от ЗКНИП, поради което правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на търговеца по чл. 80 ал.1 от ЗКНИП.

 По отношение на изтъкнатото в касационната жалба основание за порочност на обжалвания акт, а именно допусната техническа грешка в решението на стр.3, представляваща посочен друг договор, който е за текущо потребление и между трети по делото лица, съдът намира, че същата е еднократна в цялото решение, в което подробно на няколко места е обсъден именно процесния договор и същата не представлява процесуално нарушение.

 Мотивиран от изложените съображения, настоящият касационен състав намира, че не се установиха наведените с жалбата касационни основания. Атакуваното решение на РС-гр.Шумен е валидно, допустимо и постановено при спазване на правилата на процесуалния закон и на материалноправните разпоредби, поради което следва да се остави в сила.

 При този изход на делото претенцията за присъждане на юрисконсултско възнаграждение на ответната страна е основателна и следва да бъде уважена в хипотезата на чл.63 ал. 3 от ЗАНН в размер на 100 лв. на осн. чл.78 ал.8 от ГПК вр. чл.37 от Закона за правната помощ вр. чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.

 Водим от горното и на основание чл.221 ал.2 от АПК, Шуменският административен съд 

 Р   Е    Ш    И   :

 ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 177/26.05.2020г. на Районен съд– гр. Шумен, постановено по НАХД № 503/2020г. по описа на съда.

 ОСЪЖДА „Обединена българска банка“ АД- гр.София, с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на КЗП- гр.София, юристконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/ лв.

 Решението е окончателно.

          ПРЕДСЕДАТЕЛ:./п/                                                 ЧЛЕНОВЕ: 1./п/

                                                                                                            2./п/

 

ЗАБЕЛЕЖКА: Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила на 18.09.2020г.