Р Е Ш Е Н И Е

 

№124

 

04.08.2020 година, гр. Шумен

 В ИМЕТО НА НАРОДА

           Административен съд- Шумен в публично заседание на тридесети юли през две хиляди и двадесета година, в състав:

                                                                                             Председател: Бистра Бойн

 при секретаря Р.Хаджидимитрова, и с участието на прокурор при ОП- Шумен Я.Николова, като разгледа докладваното от съдията адм.д. № 286 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производството по делото е по реда на чл.203 и сл. от АПК във вр. с чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, образувано въз основа на искова молба рег.№ ДА-01-1688/06.07.2020год. по описа на ШРС, депозирана от М.Р.Ч. ***, чрез адв.С.С.от ШАК срещу Областна дирекция на МВР-гр.Шумен, с която се претендира обезщетение за  причинените му имуществени вреди на   стойност 300.00лв., съставляващи заплатени от последния разноски, свързани с процесуално представителство и защита от адвокат  по повод обжалвано и отменено Наказателно постановление №19-0869-000010 от 22.01.2019год. на Началник група в сектор „ПП“ при ОД на МВР-гр.Шумен, отменено с влязло в законна сила решение на Шуменския районен съд, постановено по ВАНД № 397/2019год. по описа на съда.

            В съдебно заседание ищецът се явява лично и с процесуален представител адв.С., който поддържа исковата молба и претендира присъждане на направените съдебно-деловодни разноски по настоящото производство.

            Ответникът, Областна дирекция на МВР Шумен, редовно уведомена, се представлява от юрисконсулт С., която оспорва исковата претенция и размера на заплатения адвокатски хонорар.

            Представителят на Окръжна прокуратура- Шумен дава заключение за доказаност на иска по основание и размер.

            Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, от фактическа страна намира следното:

            С Наказателно постановление №19-0869-000010 от 22.01.2019год. издадено от Началник група в сектор „ПП“ при ОД на МВР-гр.Шумен, на ищеца М.Ч., на осн.чл. 175 ал.3 предл.1 от ЗДвП за нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП, било наложено административно наказание глоба в размер на 200лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца, за това, че на 28.12.2018г. в гр.Шумен, по ул.Университетска, управлява МПС- лек автомобил Ауди А3 с рама № ....., с неустановена собственост, по път отворен за обществено ползване, което превозно средство не е регистрирано по надлежния ред в Република България. Наказателното постановление било оспорено пред Районен съд Шумен, за което било образувано НАХД № 397/2019г. С Решение № 290/13.05.2019г., съдът отменил НП, понеже административнонаказващия орган е следвало да приложи института на чл.28 от ЗАНН при наличието на основания за това, а именно започнала административна процедура по регистрация, в хода на която, водачът е бил изпратен в автомивка за измиване на двигателя от служител на КАТ. Решението не било обжалвано с касационна жалба от ответната страна. Следователно решението на първоинстанционния съд е влязло в сила на 31.05.2019г.– датата следваща тази на изтичане на 14-дневния срок за оспорването му пред касационна инстанция.

           В образуваното административно-наказателно дело, при разглеждането му в открито съдебно заседание пред районния съд, ищецът се е представлявал от надлежно упълномощен процесуален представител– адвокат П. от АК-Шумен. Видно от представения Договор за правна защита и съдействие от кочан серия АЕ № 11971 от 19.03.2019г. и Пълномощно от същата дата, в него било уговорено възнаграждение в размер на 300.00лв., за което е отбелязано, че е платено изцяло в брой, като договорът има характера и на разписка за направеното плащане. В пълномощното е посочено, че същото е за оказване на правна защита и съдействие, изразяващо се в процесуално представителство и защита по анд.№ 397/19г. на ШРС. В образуваното съдебно производство, адвокатът се е явил и е представлявал жалбоподателя.

           При така изяснената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното: Налице е отменено Наказателно постановление относно наложена глоба и лишаване от право на управление на МПС. На основание т.1 от Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015г. на ВАС и ВКС, искът е допустим и е подсъден за разглеждане от административните съдилища.

           Съобразно чл.7 от ЗОДОВ, искът за обезщетение се предявява пред съда по мястото на увреждането или по местожителството на увредения срещу органите по чл.1 ал.1 и чл.2 ал.1 ЗОДОВ, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите. Ищецът твърди, че увреждането е настъпило от издадено НП от Началник група в сектор ПП при ОД на МВР Шумен, следователно при спазване правилата за родова и местна подсъдност, компетентен да разгледа предявения иск е Административен съд- Шумен.

           ОД на МВР Шумен е юридическото лице, в чиято структура се намира административно наказващия орган, издал постановлението. Следователно съобразно правилата на чл.205 от АПК, искът е предявен срещу надлежен ответник.    

           Отмяната на НП касателно наложената глоба и лишаване от право на управление на МПС изцяло, като властнически акт на административен орган, представлява материално правното основание по смисъла на чл.1 от ЗОДОВ за реализиране на претенция по възмездяване на причинените от ищеца щети, в това число и заплатените разноски за процесуално представителство. За да се ангажира отговорността по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ трябва да са установени следните предпоставки: да е налице отменено като незаконосъобразно наказателно постановление; да са били претърпени реално имуществени вреди, от които да са настъпили обективно негативни последици в правната сфера на ищеца и да е налице пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между отмененото НП и вредите. В производството по ЗОДОВ за обезщетяване на имуществени вреди, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение, следва да се установи наличието на плащане на това възнаграждение към момента на ползване на адвокатската услуга за процесуално представителство. В тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите предпоставки за ангажиране отговорността на държавата на основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ.             

             В настоящия казус, съдът приема, че отмененото наказателно постановление представлява незаконосъобразен административен акт по смисъла на чл.203 ал.1 от АПК и чл.1 ал.1 от ЗОДОВ и вредите причинени от него могат да се компенсират по реда на чл.1 от ЗОДОВ, с оглед посоченото в Тълкувателно решение №1 от 15.03.2017г. на ВАС по т.д.№2/2016г. Ето защо е налице първата материалноправна предпоставка за реализиране на тази отговорност. От този незаконосъобразен акт ищецът е претърпял вреди, изразяващи се в направени разноски за адвокатско възнаграждение в производството по обжалването му, в размер на 300.00 лева. Отношенията между адвокат и клиент се уреждат от договор, какъвто е и настоящият, чиито разноски се претендират като обезщетение. Съгласно т.1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г. на ВКС по т.д. № 6/2012г., ОСГТК, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението, за което по настоящото производство са представени доказателства.  Според правилото на чл.4 от ЗОДОВ, дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Ищецът не би заплатил адвокатски хонорар и заплатената на това основание сума не би представлявала за него вреда, ако не бе издадено наказателното постановление, отменено впоследствие като незаконосъобразно. Независимо, че липсва нормативно установено задължение за процесуално представителство по ЗАНН, по своя преценка, оспорващият притежава правото да ангажира адвокатска защита и да направи за нея разходи, поради което и вредите се явяват пряка и непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт– наказателното постановление. От това следва, че е налице и втората материалноправна предпоставка за отговорността на държавата по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ. Изпълнено е и третото условие за реализиране на тази отговорност, а именно да е налице причинна връзка между издаденото наказателно постановление, отменено като незаконосъобразно по съответния ред и заплатената във връзка с неговото обжалване сума за адвокатско възнаграждение. В този смисъл са и мотивите в Тълкувателно решение №1 от 15.03.2017г. на ВАС по т.д.№2/2016г., според което неразделната взаимовръзка между издаденото наказателно постановление и потърсената от наказаното лице адвокатска защита е пряка и непосредствена, тъй като те се намират в отношение на обуславяща причина и следствие– гражданинът не би потърсил адвокатска помощ, ако срещу него не е издаден акт, увреждащ неговите законни права и интереси.

            Въпреки, че плащането е доказано в претендирания размер от 300.00 лева, по възражението на пълномощника на ответника за неоснователност на претенцията за сумата над 100.00лв. като минимален размер възнаграждение, съобразно Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, отменена с решение на ВАС, съдът намира, че по същество е направено възражение за прекомерност. Следва да бъде съобразено Тълкувателно решение № 1/15.03.2017г. на ВАС, съгласно което, спазвайки принципа на справедливостта и съразмерността, следва да се присъди само и единствено такъв размер на обезщетение, който да отговаря на критериите на чл.36 ал.2 от Закона за адвокатурата, а именно да е обоснован и справедлив, т.е. да е съразмерен на извършената правна защита и съдействие и да обезщети страната за действително понесените от нея вреди от причиненото ѝ от държавния орган непозволено увреждане, без да накърнява или да облагодетелства интересите на която и да е от страните в производството. В чл.18 ал.2 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, действала по времето на сключване на договора за правна защита, е посочено, че за процесуално представителство, защита и съдействие по дела срещу наказателни постановления, в които административното наказание е под формата на глоба, възнаграждението се определя по правилата на чл.7 ал.2 върху стойността на санкцията, но не по-малко от 300.00лв. В настоящия казус договореният и заплатен размер, съгласно разпоредбата на чл.18 ал.2 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, е в минималния размер за подобни дела. Следва да се отбележи, че изменението на разпоредбата, направено с Решение № 5419 на ВАС на РБ, обнародвано в ДВ бр. 45 от 2020г.  е в сила от 15.05.2020г. и не засяга вече възникнали договорни правоотношения.

            Изложеното мотивира съдът да приеме, че са установени и доказани предпоставките за реализиране на отговорността на държавата по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, поради което исковата претенция е основателна и следва да бъде уважена, а ответникът бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение за имуществени вреди в размер на 300.00лв., представляващи направени разноски за адвокатско възнаграждение за обжалване на наказателното постановление.      

            По отношение на претендираните съдебно-деловодни разноски за воденето на настоящото дело, съгласно разпоредбата на чл.10 ал.3 от ЗОДОВ, ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати на ищеца разноските по производството, като внесената държавна такса и възнаграждението за един адвокат, съразмерно на уважената част от иска. С оглед изхода на спора основателно се явява, своевременно направеното искане от страна на ищеца за присъждане на съдебно-деловодни разноски за настоящото производство, доказани общо в размер на 310.00 лв., от които 10.00 лева- заплатена държавна такса и 300.00 лева адвокатско възнаграждение.

           С оглед на гореизложеното, съдът

 Р Е Ш И: 

           ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР- Шумен, ул.”Сан Стефано” № 2, представлявана от Директора да заплати на М.Р.Ч. с ЕГН **********, с адрес *** сумата 300.00лв./ триста лева/, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, настъпили в резултат на отменено с влязло в законна сила на 31.05.2019год., Решение № 290 от 13.05.2019год. на Шуменския районен съд, постановено по ВАНД № 397/2019год., незаконосъобразно Наказателно постановление №19-0869-000010 от 22.01.2019год. издадено от Началник група в сектор „ПП“ при ОД на МВР-гр.Шумен, с което на ищеца, на осн.чл. 175 ал.3 предл.1 от ЗДвП за нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП, е наложено административно наказание глоба в размер на 200лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца. 

          ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР- Шумен да заплати на М.Р.Ч. с ЕГН **********, с адрес *** сумата 310,00лв./ триста и десет лева/ разноски по делото, представляващи платена държавна такса и адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по настоящото дело.  

          Решението може да се обжалва с касационна жалба пред ВАС в 14-дневен срок от получаване на съобщението за постановяването му.

                                                                                                         Съдия:/п/

 

 Забележка: Към датата на публикуване решението не е влязло в законна сила.