Р    Е     Ш     Е     Н     И     Е

№ 161

град Шумен, 27.07.2020г.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

Шуменският административен съд, в публичното заседание на тринадесети юли две хиляди и двадесета година в следния състав:

 Председател: Кремена Борисова        Членове:  Христинка Димитрова

                                                                              Маргарита Стергиовска

при секретаря Ив. В. и с участие на прокурор Д. Арнаудов от ШОП, като разгледа докладваното от административния съдия М. Стергиовска КАНД № 130 по описа за 2020г. на Административен съд – гр. Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр.второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е въз основа на касационна жалба на „А.Б.“ ЕАД, ***, депозирана чрез юрисконсулт Г.Х., срещу Решение № 142/11.03.2020г. на Районен съд – Шумен, постановено по ВНАХД № 28/2020г. по описа на съда. С оспорения съдебен акт е потвърдено Наказателно постановление № В-0050459 от 27.11.2019г. на директора на Регионална дирекция КЗП, гр. Варна, с което на основание чл. 208а от Закона за защита на потребителите /ЗЗП на „А.Б.“ ЕАД, ***, е наложена имуществена санкция в размер на 5 000 /пет хиляди/ лева за нарушение на чл. 62б от ЗЗП.

Касаторът релевира твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Твърди се, че дружеството не е извършило вмененото му нарушение и съобразило поведението си със съответната нормативна уредба. Претендира се присъждане на съдебни разноски. В съдебно заседание касаторът, редовно и своевременно призован, не се явява и не се представлява.

Ответната страна, КЗП, гр. Варна, депозира писмено становище, в което излага доводи за неоснователност на касационното оспорване. Претендира присъждане на съдебни разноски. В съдебно заседание, редовно и своевременно призована, не се явява и не се представлява.

Представителят на Шуменска окръжна прокуратура възприема касационната жалба допустима, но неоснователна.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява неоснователна по следните съображения:

Процесното решение е постановено при следната фактическа обстановка:

На 28.08.2019г. компетентни длъжностни лица при КЗП, гр. Шумен, извършили проверка в обект магазин „А1“  за продажба на телекомуникационни стоки и услуги, намиращ се в гр. Шумен, на бул. „Славянски“ № 26, собственост на „А.Б.“ ЕАД, ***.

По повод извършената проверка, проверяващите съставили Констативен протокол № К-2663699 от 28.08.2019г. Протоколът бил съставен в присъствието на служител в „А 1 България“ – И.Й..

В протокола било отразено, че проверката се извършва във връзка с постъпила потребителска жалба с Вх. № В-03-1613/16.08.2019г., от потребител. Било установено, че в момента обектът работи и обслужва клиенти.

В жалбата си потребителят описал, че има сключен договор с „А1“ ЕАД, за доставка на телекомуникационна услуга – цифрова телевизия и интернет, с месечна такса от 36,27лв. От 12.08.2019г. установил, че операторът повишил месечната такса с 3 лв., като му било дадено обяснение, че това е поради увеличение на цените на доставчика на пакета „Диема Екстра“, включващ „Диема спорт HD“ и „Диема спорт 2 HD“.

При проверката в обекта било установено, че потребителят има сключен срочен договор за доставка на телекомуникационна услуга № 505277918 от 27.02.2018г. за 24 месеца, с такса 33,99лв. От 01.08.2019г. месечната абонаментна такса е едностранно променена на 37,45лв.

С констативен протокол № 2663699 от 28.08.2019г. било изискано становище по жалбата от оператора.

На 18.09.2019г. било представено становище от оператора по потребителска жалба, в което е посочено, че причина за увеличението е увеличената цена на пакета „Диема Екстра“ от доставчика „Нова Броудкастинг Груп„ АД.

На 18.09.2019г. били представени от оператора и разпечатки от изпратени SMS съобщения и пълномощни, фактури 5 бр., договори, за което бил съставен КП № К 0120408, с който било дадено и задължително предписание на 27.09.2019г. представител на „А 1 България“ ЕАД, да се яви за съставяне на АУАН. 

Била изпратена и писмена покана, изх. № 03-1613 от 25.10.2019г., за явяване за връчване на АУАН, която била връчена в дружеството – жалбоподател на 28.10.2019г.

На 01.10.2019г. бил съставен АУАН № К0050459, в който актосъставителят посочил, че търговецът – жалбоподател е нарушил разпоредбата на чл. 62б от ЗЗП, като на 27.02.2019г. е извършил изменение на договорните условия, като едностранно е увеличил месечната такса на пакета „МТЕЛ разширен Xtra“, без допълнително споразумение.

АУАН бил съставен в отсъствие на представляващ дружеството – жалбоподател и бил връчен съгласно чл. 233, ал. 4 от ЗЗП, за което по делото е приложен КП от 05.11.2019г. Дружеството не се възползвало от правото си по чл. 44 от ЗАНН и не е депозирало писмени възражения срещу акта.

Въз основа на акта било издадено обжалваното наказателно постановление.

При така установената фактическа обстановка районният съд приел, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. Съдебният състав достигнал и до извод за безспорната установеност на приписаното на дружеството неизпълнение, поради което потвърдил оспорения пред него санкционен акт.

Настоящата инстанция намира, че безспорно е установено по делото, че дружеството има качеството „търговец” по смисъла на §13 т.2 от ЗЗП, като същото представлява юридическо лице, което продава или предлага за продажба стоки, предоставя услуги или сключва договор с потребител като част от своята търговска или професионална дейност. Процесният договор за предоставяне на електронносъобщителна услуга - телевизия и интернет е с характер на потребителски договор на основание § 13 т. 35 ЗЗП. Съгласно сочения текст „Договор за услуга“ е договор, различен от договор за продажба, по силата на който търговецът предоставя или се задължава да предостави услуга на потребителя, а потребителят заплаща или се задължава да заплати цената за нея. Процесният договор попада в приложението на разпоредбите на чл. 62– 62д от ЗЗП. Според разпоредбата на чл. 61а от ЗЗП, посочените разпоредби имат за цел защита на потребителите и се прилагат при договори за продажба, договори от разстояние, договори извън търговския обект и договори за цифрово съдържание, сключени между търговец и потребител, като се имат предвид и договорите за услуги. Чл.62б от ЗЗП установява изискване, когато страните са сключили договор в писмена форма, изменения на договорни условия да се извършват с допълнителни писмени споразумения.

Съгласно чл. 3 §1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори за продажба и услуги, разпоредба даваща право на продавача или доставчика да изменя едностранно и без основателна причина характеристиките на доставяния продукти или услуга, представлява „неравноправна клауза“. В този смисъл съдът съобрази, че съгласно чл. 48 от Общите изисквания при осъществяване на обществени електронни съобщения на КРС към ЗЕС, 30 дни преди изменението на договора, предприятието уведомява абоната чрез предизвестие. В настоящия казус това е било осъществено, но не е изпълнено допълнителното изискване на чл. 62б от ЗЗП за постигнато между страните допълнително писмено споразумение към договора за услуга относно изменението на цената. Доказано е по делото и не се оспорва от санкционираното лице, че дължимата от потребителя месечна такса е била увеличена едностранно от дружеството, без да е било сключено допълнително писмено споразумение в подобен смисъл. Не са налице данни опровергаващи потребителския характер на договора, поради което освен приложимите правила на Закона за електронните съобщения и Общите изисквания при осъществяване на обществени електронни съобщения на Комисията за регулиране на съобщенията, които се прилагат към всички договори за същите услуги, намират приложение и правилата на ЗЗП. Основанието за приложението на ЗЗП се съдържа и в § 1 от ДР на Закона. Законът за защита на потребителите защитава в по-висока степен техните права, за разлика от Закона за електронните съобщения, в който тези права са ограничени до степен доставчикът на услугата да може едностранно и без изричното съгласие на потребителя, да измени условията на договора. Поради гореизложеното касационната инстанция намира, че санкционираният субект е извършил описаното в акта и в НП нарушение, което е установено по непротиворечив начин от наличните писмени и гласни доказателства и правилно административнонаказващият орган е ангажирал отговорността на дружеството. До аналогичен извод е достигнал и районният съд, поради което постановеният от него съдебен акт следва да бъде оставен в сила.

Относно претенцията на ответната страна за присъждане на направените разноски, съдът съобрази следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 и ал. 5 от ЗАНН /нова, ДВ бр. 94 от 29.11.2019г./ в съдебното производство, образувано по обжалване на наказателно постановление страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. С оглед изхода на спора ответната страна има право на разноски по делото. Същите следва да бъдат присъдени в размер на 120 лева, която сума представлява юрисконсултско възнаграждение, определено въз основа на чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ. Предвид изложеното касаторът следва да бъде осъден да заплати в полза на КЗП, гр. Варна разноски по делото в размер на 120 лева.

Ограничен в пределите на касационната проверка до релевираните с жалбата пороци на решението, настоящият съдебен състав не намира основания за неговата отмяна. Служебната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК не установи основания за нищожност, недопустимост на атакуваното решение или несъответствие с материалния закон. С оглед изложеното, Шуменският административен съд намира касационната жалба за неоснователна, а решението на Районен съд - гр. Шумен като правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното, Шуменският административен съд

Р   Е    Ш    И   :  

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 142/11.03.2020г. на Районен съд – Шумен, постановено по ВНАХД № 28/2020г. по описа на съда.

ОСЪЖДА „А.Б.“ ЕАД, *** да заплати в полза на КЗП, гр. Варна разноски по делото в размер на 120 лева.

Решението е окончателно.

         ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/                                  ЧЛЕНОВЕ: 1. /п/

                                                                                                   2. /п/

     ЗАБЕЛЕЖКА:Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила на 27.07.2020 г.