Р Е Ш Е Н И Е

118

гр.Шумен, 27.07.2020г.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА 

Административен съд гр.Шумен, в съдебно заседание на шестнадесети юли през две хиляди и двадесета година, в състав:

                                                                                           СЪДИЯ: Бистра Бойн

при секретар И.В., като разгледа докладваното от съдията АД № 122 по описа за 2020г. на Административен съд– гр. Шумен,  за да се произнесе, взе предвид следното:

         Производството делото е с правно основание чл.215, във връзка с чл.196 ал.3, във връзка с чл.195 ал.6 от ЗУТ.

         Образувано е по жалба на „М.5.С.Д.“ЕООД с ЕИК: 202194260, със седалище и адрес на управление ***, с управител С.Г.Д. против Заповед № 141/21.01.2020г. на Кмета на Община Върбица, с която е наредено на жалбоподателя, в качеството му на собственик на имоти, находящи се в град Върбица, обл.Шумен, УПИ I, VI и VII, представляващи склад, пожарно депо, навес с оградни стени, кантар и обор, в срок до 30 дни да предприеме необходимите действия по премахването им за своя сметка. Жалбоподателят твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна, понеже не са налице необходимите законови предпоставки за нейното постановяване, а именно сградите не са опасни, негодни или застрашени от самосрутване и същите могат да се заздравят, за което е било и заявено инвестиционно намерение от собственика. Освен това била нарушена процедурата по издаването ѝ, понеже не било изслушано заинтересованото лице. Иска от съда да отмени оспорената заповед и да му бъдат присъди направените по делото разноски. В съдебно заседание за жалбоподателят се явява управителят лично и упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата, ангажира доказателства и иска да бъде отменен обжалвания административен акт. Представя писмена защита.

         Ответникът, редовно призован, изпраща процесуален представител адв.Г., който оспорва жалбата и представя доказателства.

          Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, от фактическа страна намира следното:

        „М.5.С.Д.“ЕООД с ЕИК: 202194260 е земеделски производител с УИНЗС 268538 с място на дейност гр.Шумен, Община Върбица. Видно от Нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти №98 том 6 рег. №4250 н.д.№831 от 2019г. на Нотариус С.Н., на 07.10.2019г., дружеството закупило от Производствено-потребителна кооперация „Победа“- гр.Върбица сгради, находящи се в град Върбица, обл.Шумен, УПИ I- стопански двор, държавна собственост в кв.2а, представляващи навес с оградни стени- склад зърноплощадка с площ 348,75кв.м.; обор- краварник с площ 525 кв.м.; пожарно депо с площ 30,25кв.м., навес с оградни стени с площ 300 кв.м.; сграда, находяща се в УПИ VI в кв.2, представляваща кантар с площ 56,25 кв.м. и сграда, находяща се в УПИ VII в кв.2, представляваща обор работен добитък с площ 280 кв.м.

         С писмо вх. № 659/2019г. от 14.10.2019г. от РП- гр.Велики Преслав на Кмет на Община Върбица била възложена на осн. чл.145 ал.1 т.3 от ЗСВ проверка, която да установи моментното фактическо състояние на строежите в общината, които поради естествено износване или други обстоятелства са станали опасни, негодни за използване или застрашени от самосрутване и да се предприемат съответните действия по ЗУТ относно предотвратяване на отрицателния ефект от наличието на тези проблемни строежи. Със Заповед № 2644 от 15.11.2019г., на осн. чл.44 ал.2 ЗМСМА на Кмета на Община Върбица била назначена комисия от общински служители, която да извършва огледи и установи състоянието на потенциално опасните сгради на територията на общината и изготви протокол с предложение. По делото е приложен Протокол № 1 от 21.11.2019г. (л.22) за извършена проверка на шестте сгради, собственост на дружеството, в който било предложено на Кмета да задължи със заповед по чл.195 ал.6 от ЗУТ собственика да ги премахне. Като мотиви е посочено за всеки един от обектите в какво техническо състояние се намира и е направен извод, че сградите са опасни за здравето и живота на гражданите, негодни за ползване и застрашени от самосрутване, създават условия за възникване на пожар, вредни в санитарно-хигиенно отношение и не могат да се поправят или заздравят. По така издадения протокол, на 06.12.2019г., собственикът депозирал в Общината Становище с вх.№26-00-437, в което изразил несъгласието си с извода, че сградите не могат да се поправят.

         Комисия в състав: проектант конструктор- свидетелят В.Т.и двама общински служители, назначени със Заповед № 2937/16.12.2019г. на Кмета на община Върбица, в отсъствието на представител на жалбоподателя, който не бил уведомен, и без да бъде извършен оглед на вътрешността на сградите,  описала състоянието им. В съставения от комисията Протокол № 2 от 16.12.2019г. (л.27) е констатирано следното: Обект „Склад“ е с прогнила дървена покривна конструкция, носещите стени на места са с разрушени тухли. Зидарията е суха- на кал; „Обор краварник“ е със започнати укрепителни работи без книжа. Същият не фигурира в процесната заповед за премахване. „Пожарно депо“ е с носеща суха тухлена зидария- на кал. Наблюдават се пукнатини по стоманобетоновата плоча. Обект „Навес с оградни стени“ е без покривна конструкция, с компрометирани напукани носещи стени от единични тухли на суха зидария. Обект „Кантар“ е с дървена конструкция на навеса- покрив и колони са проядени и прогнили, на места липсват керемиди, ограждащите стени са напукани със свързващ материал от кал. Обект „Обор“ е с прогнила дървена конструкция, на места липсват керемиди, носещите тухлени стени от суха зидария са частично напукани. Причините за лошото техническо състояние на сградите е естествено износване на строителните материали, незащитени от атмосферните условия и лошо стопанисване и неподдържане на конструкции и елементи. При тези факти, строежите се категоризирали като опасни и негодни за ползване, като не могат да се поправят или заздравят. Комисията предложила на кмета на общината да издаде заповед за премахване на сградите по реда на чл.196 ал.6 от ЗУТ. Протоколът бил връчен на 08.01.2020г. на представител на дружеството жалбоподател при условията на отказ, надлежно удостоверен с подписите на двама свидетели.

           Със Заповед № 141/21.01.2020г. на Кмета на Община Върбица, било наредено на жалбоподателя, в качеството му на собственик на имотите, находящи се в град Върбица, обл.Шумен, УПИ I, VI и VII, представляващи склад, пожарно депо, навес с оградни стени, кантар и обор, в срок до 30 дни да предприеме необходимите действия по премахването им за своя сметка. В обжалваната Заповед, са преповторени констатациите на комисията, като Протокол № 2 от 16.12.2019г. бил одобрен с изричен диспозитив. Заповедта била връчена на адресата на 29.01.2020г. и обжалвана от него чрез административния орган на 11.02.2020г.

          От дружеството било депозирано Заявление № 26-00-69/24.02.2020г. до Община Върбица за издаване на виза за проектиране по реда на чл.140 от ЗУТ за укрепване, заздравяване и поправяне на процесните сгради. Към датата на последното съдебно заседание по делото, административната процедура не е приключила, като е налице единствено Становище от главен архитект при общината, че с оглед на издадената Заповед за премахването на сградите е отказано издаване на виза за проектиране/л.115/.

          По делото е допусната съдебно-техническа експертиза, заключението на които кореспондира със събраните по делото доказателства, поради което съдът я кредитира с доверие, като обективно и компетентно дадена. От експертизата се установява, че процесните строежи са изградени в периода около 1960г. до 1975г. и са ползвани от ТКЗС до 1989г. по предназначение. По време на изграждането им са отговаряли на действащите нормативи, като към настоящия момент не отговарят на действащите технически правила, но могат да бъдат приведени към тях, след изготвяне на проектна документация и издаване на разрешение за строеж. Всички обекти са трайно закрепени към земята с бетонови или каменни основи. Нанесени са в плана на гр.Върбица, одобрен със Заповед от 1984г. и плана за регулация, одобрен със Заповед от 2006г. След оглед на всяка от сградите, вещото лице констатирало следното: „Склад зърноплощадка“ представлява едноетажна масивна сграда, състояща се от три помещения с обща площ 408 кв.м., изградена от бетонови основи, стоманобетонови колони, стоманобетонови греди върху колоните, носещи стени от единични тухли, двускатна дървена покривна конструкция с керемиди тип марсилски. Сградата се нуждае от ремонт, поради компрометирани мазилки, провиснали елементи на покривна конструкция, неравности по пода. Няма пукнатини и деформации, които да застрашават експлоатацията ѝ. „Пожарно депо“ представлява едноетажна сграда на стоманобетонови основи и плоча, състояща се от две помещения, с площ 45,5кв.м. Покривът е стоманобетонова плоча, стените са измазани, има дървена дограма. Сградата се нуждае от ремонт, поради компрометирани мазилки, обрушени козирки и оголена армировка, компрометирана настилка на пода. Тези дефекти не застрашават експлоатацията ѝ. От „Навес с оградни стени“ са запазени само северна и източна стена, като от запад е на калкан с обща стена със склада. Покривна конструкция не съществува. Едната стена от север е с бетонова основа и бетонов пояс. Подът на сградата е бетонов. По запазените стени няма пукнатини. В съдебно заседание, вещото лице заявява, че в този си вид стените са безопасни подобно на една ограда и в близките години няма да паднат сами. Сграда „Кантар“ представлява едноетажна сграда, състояща се от стая с тухлени стени и навес върху кантара. с площ 44 кв.м. Покривната конструкция е дървена с керемиди, дървена дограма. Сградата се нуждае от ремонт, поради компрометирани елементи на дървената конструкция. Тези дефекти не застрашават експлоатацията ѝ. „Обор работен добитък“, представлява едноетажна масивна сграда с каменни основи, стени от единични тухли, дървена покривна конструкция с керемиди тип марсилски. Подът е от тухли и бетон. Състои се от две помещения  с обща площ 280 кв.м. Сградата се нуждае от ремонт, поради компрометирани мазилки, провиснали елементи на покривна конструкция, компрометирана зидария в северен край на сградата. Тези дефекти не са опасни и не застрашават експлоатацията ѝ. Вещото лице посочва, че сградите не се ползват и не са опасни за здравето и живота на хората. При извършване на необходимите ремонти, те биха могли да се ползват. Не са застрашени от самосрутване, не създават условия за пожар. Видът им е задоволителен. Възможни са ремонтни и възстановителни дейности. Вещото лице е изготвило фотоалбум с цветни снимки на всяка от сградите, предмет на експертизата и същият е приложен по делото.

        При така изяснената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

        Жалбата, предмет на настоящото производство, е подадена в срок от надлежно легитимирано лице и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.

        Съобразно разпоредбата на чл.168 ал.1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК. Оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в съответствие с разпоредбата на 195 ал.6 от ЗУТ, в изискващата се от закона писмена форма, но в нарушение на процесуалноправните разпоредби на закона, поради следното:

        Заинтересованото лице е участвало в процедурата единствено чрез депозирано Становище по първия издаден протокол за констатации на състоянието на сградите. Няма данни, същото да е било уведомено за предстоящия оглед на сградите.

        В нормата на чл.196 ал.2 ЗУТ изрично е предвидено, че комисията е задължена да изслуша заинтересованите страни, като изслушването следва да предхожда констатациите в съставения протокол. Процедурата по ЗУТ е специална. Подаването на становище във връзка с вече изготвен протокол за оглед не е достатъчно, за да се приеме изпълнение на императивното изискване на закона за изслушване на заинтересованата страна. В конкретния случай такова не е направено, което се отразява на правото на защита на адресата на заповедта и представлява съществено нарушение на предвидената в закона процедура. В този смисъл е Решение № 1131 от 28.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8262/2018 г., II о. по сходен казус.

       Обжалваната заповед е издадена и в противоречие с материалният закон, поради следните съображения:

       Съгласно чл.195 ал.6 от ЗУТ, в редакцията към момента на съставяне на оспорения акт, Кметът на общината издава заповед за премахване на строежи, които поради естествено износване или други обстоятелства са станали опасни за здравето и живота на гражданите, негодни са за използване, застрашени са от самосрутване, създават условия за възникване на пожар или са вредни в санитарно-хигиенно отношение и не могат да се поправят или заздравят. Нормата съдържа две кумулативно предвидени предпоставки отнасящи се до обективни характеристики на сградите и липса на техническа възможност за тяхното поправяне или заздравяване.

       Освидетелстването на такива строежи се извършва от съответна комисия, назначена от кмета на общината, която може да действа служебно или по искане на заинтересувана страна, като изготвя протокол за състоянието им и предлага на кмета на общината строежът да се поправи, заздрави или да бъде премахнат, съгласно чл.196 ал.1 и ал.2 от ЗУТ. Съгласно практиката на ВАС, премахването на строеж е уредено като крайна мярка в чл.195 ал.6 от ЗУТ /Решение № 1728 от 3.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5641/2019 г., II о./

       В настоящия казус, от събраните гласни доказателствени средства- разпит на двама от членовете на комисията, оглед на сградите е бил направен единствено визуално от външна страна, без ползване на технически средства и без да бъдат извършени замервания. Съответно в протокола не са детайлно отразени съществени факти относно носещата конструкция на всяка от сградите и основа. Липсват данни за налични стоманобетонови колони, стоманобетонови греди, бетонен под на някои сгради и бетонен пояс на запазени стени на навеса по т.4, установени от вещото лице. Поради начина на извършване на огледа, констатираните дефекти касаят предимно покривната конструкция на сградите и пукнатини в мазилката и стените, промита свързваща зидария. За дефектите липсват конкретни данни за местоположение по сградата и размер. Поради което, съдът намира, че не е изпълнено изискването на ал.2 на чл. 196 от ЗУТ, според което комисията следва да събере всички необходими данни за вида и състоянието на строежа. При липсващ осъществен обстоен оглед, направеният от комисията извод, че строежите са опасни и негодни за ползване, не се подкрепя от никакви факти. Съдът намира, че състоянието на процесните сгради е различно от посоченото в констативния протокол и оспорената заповед и изложеното в тях се опровергава от приетата по делото експертиза.

       Освен първата предпоставка на основанието за премахване на сградите- същите да са опасни за живота и здравето на гражданите, негодни за използване, застрашени от самосрутване, създаващи условия за пожар, вредни в санитарно-хигиенно отношение, в настоящия казус не е налице и втората, предвидена от законодателя, а именно строежите да не могат да се поправят или заздравят. В протокола и в заповедта единствено е цитиран текстът на чл.196 ал.6- сградите „не могат да се поправят или заздравят“. Не е било изследвано за всяка една от тях дали няма възможност за поправка и заздравяване. В процесния случай от експертизата се установи категорично, че сградите могат да бъдат поправени и заздравени. Става ясно, че постройките имат компрометирана покривна конструкция и други дефекти в следствие на естествено износване, но нито една сграда няма наченки на самосрутване, което е отразено и в снимковия материал от експертизата. Следователно отсъства законово основание да се постановява премахването на строежи, които могат да се поправят и заздравят. В този смисъл е константата практика на ВАС- Решение № 12845 от 24.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4485/2018 г., II о. по сходен казус на настоящия административен съд.

          По изложените съображения обжалваната заповед следва да бъде отменена като издадена при нарушение на предвидената в закона процедура и материално незаконосъобразна.

          При този изход на делото и на основание чл.143 ал.1 от АПК, Община Върбица, следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя направените от него разноски в размер на 1003 лева, от които 50 лв. платената държавна такса, 350 лв. внесен депозит за вещо лице, 600 лв. платено възнаграждение за един адвокат и 3лв. такса за преписи от документи, в който смисъл е направено надлежно искане и представен списък на разноски.

          Водим от горното, Административен съд Шумен, 

РЕШИ: 

          ОТМЕНЯ Заповед № 141/21.01.2020г. на Кмета на Община Върбица, с която е наредено на „М.5.С.Д.“ЕООД с ЕИК: 202194260 със седалище и адрес на управление ***, с управител С.Г.Д., в качеството му на собственик на имоти, находящи се в град Върбица, обл.Шумен, УПИ I, VI и VII, представляващи склад, пожарно депо, навес с оградни стени, кантар и обор, в срок до 30 дни да предприеме необходимите действия по премахването им за своя сметка.

          ОСЪЖДА Община Върбица да заплати на „М.5.С.Д.“ЕООД с ЕИК: 202194260 със седалище и адрес на управление ***, с управител С.Г.Д. направените по делото разноски в размер на 1003.00(хиляда и три) лева.

        

     На осн.чл.215 ал.7 от ЗУТ решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, посредством изпращане на преписи по реда на чл.137 от АПК. 

                                                                                СЪДИЯ: /п/

Забележка: Към датата на публикуване решението не е влязло в законна сила.