Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№114

 град Шумен, 23.07.2020 г.

 В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 Административен съд – град Шумен, в публичното заседание на двадесет и четвърти юни две хиляди и двадесета година в състав:

                                               Административен съдия: Снежина Чолакова

 при секретаря Ив.Велчева, като разгледа докладваното от административния съдия АД № 628 по описа за 2019 година на Административен съд – гр.Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:

 Производството е по реда на чл.215, ал.1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), във връзка с чл.145 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК).

 Образувано е по жалба от "Е.Б."ООД, с ЕИК ......, със седалище ***, представлявано от Р.Ш.А. и Е.Р.Ш., заедно и поотделно, депозирана против Заповед № 2799/04.12.2019г. на Кмета на община Върбица. С обжалвания акт административният орган на основание чл.225а от ЗУТ е разпоредил на "Е.Б."ООД да премахне извършения от дружеството незаконен строеж – път с трошенокаменна настилка, започващ от края на общински път ПИ 12766.25.11 – урбанизирана територия с НТП "Местен път", публична общинска собственост, през ПИ 12766.24.2 – земеделска територия, частна държавна собственост, с НТП "За стопански двор", до частен УПИ XIX, кв.1 по плана на гр.Върбица, с НТП "За производствени и складови дейности". Със заповедта е разпоредено премахването да се извърши чрез отстраняване на трошенокаменната настилка и възстановяване на терена в държавния имот в състоянието, което е имал преди строителството.

 В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на атакуваната заповед, по същество свеждащи се до издаването й в нарушение на материалния закон и неговата цел. В тази връзка се твърди, че с извършеното от оспорващото дружество е облагороден намиращият се в държавния имот път, правейки възможно преминаването по същия при зимни условия. Сочи се, че собственикът на държавния имот не се противопоставя на поставянето на трошенокаменната настилка, а кметът на общината няма компетентност да се произнася по въпроса за имот, който не е общинска собственост. Излагат се и доводи, че според издателя на оспорваната заповед, процесният път представлява строеж по смисъла на чл.137, ал.1, т.4, б."а" от ЗУТ – четвърта категория, без да е конкретизирано на коя от визираните в цитираната разпоредба хипотези съответства. Сочи се също, че застилането с трошенокаменна настилка не представлява строеж по смисъла на чл.137, ал.1, т.4, б."а" от ЗУТ, поради което не е налице и незаконен такъв. Излагат се и доводи, че полагането на трошенокаменна настилка се е наложило след заграждането на съседния имот, през който е осъществяван достъпа до имота, собственост на "Е.Б."ООД, в резултат на което достъпът до този имот е бил прекъснат. Навеждат се и аргументи за постановяване на заповедта в разрез с изискванията на чл.6 от АПК, поради несъразмерност на действията на административния орган. Въз основа на изложените доводи се отправя искане атакуваната заповед да бъде отменена като незаконосъобразна. В съдебно заседание оспорващото дружество, представлявано от управителя му Р.Ш.А. и от процесуален представител адв.Д.Р.от ШАК, редовно упълномощена, поддържа доводите, изложени в жалбата. Претендира присъждане на направените деловодни разноски.

 Ответната страна – Кмет на Община Върбица, чрез процесуалния си представител адв.Б.Г. от ШАК, оспорва жалбата. В хода на устните състезания пледира за неоснователност на оспорването, предвид обстоятелството, че процесният път представлява строеж по смисъла на ЗУТ и за същия не е приложимо изключението по чл.151, ал.1, т.2 от ЗУТ, за извършването на който не се изисква издаване на разрешение за строеж, поради което безспорно установената липса на издадено разрешение за строеж за същия се явява достатъчно основание за премахването му. Навеждат се и аргументи за нарушаване на изискванията на чл.190 и чл.192 от ЗУТ, поради липса на съгласие за преминаване през този временен път. Въз основа на изложените доводи се отправя искане за отхвърляне на оспорването като неоснователно. Претендират се и направените деловодни разноски.

 Шуменският административен съд, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

 Видно от нотариален акт за продажба на недвижим имот № 193/20.06.2014г., том V, рег.№ 2687, дело № 597/2014г. на нотариус с район на действие РС-гр.Велики Преслав, "Е.Б."ООД е собственик на дворно място с площ 15 500 кв.м., част от УПИ XIX в кв.първи по плана на гр.Върбица, с предназначение – за производствени и складови дейности, с площ от 19 145 кв.м., при граници на парцела УПИ I, УПИ II и УПИ XX, заедно с построените в имота: масивна сграда за административни нужди със застроена площ 128 кв.м., фабрично помещение – бояджийско със застроена площ 206 кв.м., трафопост със застроена площ 9 кв.м., компресорно отделение със застроена площ 92 кв.м., механичен цех със застроена площ 451 кв.м., склад със застроена площ 311 кв.м., заваръчен цех с площ 990 кв.м. и склад със застроена площ 105 кв.м.

 На 15.11.2019г. С.Б.Б.– главен специалист „Екология, незаконно строителство и инвеститорски контрол” в община Върбица и длъжностно лице по чл.223, ал.2 от ЗУТ, осъществил проверка по сигнал от граждани за извършени изкопни дейности в стопанския двор в гр.Върбица, която документирал с Констативен акт № 1 от 15.11.2019г. Видно от същия, в рамките на проверката са установени извършени изкопни работи и полагане на трошенокаменна настилка – изграждане на път със строителна техника – колесен багер "CASE", чийто водач посочил, че полагат чакъла по нареждане на Е.Р.Ш. – управител на "Е.Б."ООД. Трасето на изграждания път започвало от края на ПИ 12766.25.11 – урбанизирана територия – НТП "Местен път", публична общинска собственост, през ПИ 12766.25.11 – земеделска територия, частна държавна собственост, НТП "За стопански двор", до частен УПИ XIX, кв.1 по плана на гр.Върбица – за производствени и складови дейности. По данни на Е.Р.Ш., извършваните дейности били наредени от него за прокарване на път до имота му. Според длъжностното лице по чл.223, ал.2 от ЗУТ общата дължина на пътя била около 150 метра, а ширината му – около 5,50 метра. Отнет бил горният хумусен пласт с дебелина между 0,40 и 0,80 метра, а положеният трошен камък бил със средна дебелина 0,20 метра. Строежът можел да се определи като четвърта категория по смисъла на чл.137, ал.1, т.4, б."а" от ЗУТ, като за същия не били представени строителни книжа и  представлявал строителство в нарушение на чл.225, ал.2, т.1 от ЗУТ – без наличие на ПУП за елементи на техническата инфраструктура и чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ – без одобрени инвестиционни проекти и разрешение за строеж.

 Цитираният Констативен акт № 1/15.11.2019г. бил връчен на управителя на "Е.Б."ООД на 18.11.2019г.

 Несъгласно със същия, дружеството депозирало възражение с вх.№ 94-Е-319 от 21.11.2019г. по описа на Община Върбица, в което посочило, че през последната седмица бил ограден съседен имот, през който преминавал път и по който имало единствено възможен достъп до притежавания от дружеството имот, за който е отреден УПИ XIX, кв.1 по плана на гр.Върбица. По тази причина била поставена трошенокаменна настилка в имот № 12766.25.11, с предназначение "местен път", даваща възможност за преминаване по този път, който е коларски. Посочено било, че не е нарушена разпоредбата на чл.225, ал.2, т.1 и т.2 от ЗУТ, както и, че се касае за съществуващ каруцарски път, който бил почистен от бурени и храсти с дължина 30 метра.

 На 26.11.2019г. С.Б.Б.осъществил втора проверка, чиито констатации, документирани в Констативен акт № 2 от 26.11.2019г., са идентични с описаните в Констативен акт № 1 от 15.11.2019г., като е уточнено, че имотът частна държавна собственост с НТП "за стопански двор" представлява ПИ с действителен номер 12766.24.2, а не както е посочено в първия констативен акт – 12766.25.11.

 Въпросният констативен акт бил връчен на управителя на оспорващото дружество на 26.11.2019г., което го оспорило с Възражение вх.№ 94-Е-331/02.12.2019г. В същото, наред с твърденията, изложени във възражението срещу първия констативен акт, било заявено, че в имот № 12766.24.2 имало съществуващи пътища, използвани и от други фирми, чието почистване и поставяне на трошенокаменна настилка представлява подобрение и дава възможност за преминаване по този път, който е коларски. Заявено е, че ако не се постигне договореност със собственика на съседния имот № 12766.24.2, това става по съдебен ред или със заповед на кмета, поради което е отправено искане кметът да издаде заповед за учредяване на право на преминаване на „Е.Б.“ООД до неговия имот (УПИ XIX, кв.1).

 Въз основа на Констативни актове № 1 от 15.11.2019г. и № 2 от 26.11.2019г. Кметът на община Върбица издал Заповед № 2799/04.12.2019г., с която на основание чл.225а от ЗУТ наредил "Е.Б."ООД да премахне извършения от дружеството незаконен строеж – път със трошенокаменна настилка, започващ от края на общински път ПИ 12766.25.11 – урбанизирана територия, с НТП "Местен път", публична общинска собственост, през ПИ 12766.24.2 – земеделска територия, частна държавна собственост, с НТП "За стопански двор", до частен УПИ XIX, кв.1 по плана на гр.Върбица – с НТП "За производствени и складови дейности". Със заповедта е разпоредено премахването да се извърши чрез отстраняване на трошенокаменната настилка и възстановяване на терена в държавния имот в състояние, което е имал преди строителството. В заповедта е указано да бъде изпълнена в срок от 10 работни дни, считано от датата на връчването й. Като фактически основания за издаването `и е посочено, че обектът представлява строеж, изграден в поземлен имот, за който няма одобрен ПУП, същият е построен без одобрен инвестиционен проект и разрешение за строеж, както и без учредено право на прокарване или преминаване от собственика на имота – Държавата.

 С жалба вх.№ 26-00-479/18.12.2019г. по описа на Община Върбица "Е.Б."ООД оспорило пред Административен съд – гр.Шумен заповедта за премахване на незаконен строеж, както и разпореденото със същата предварително изпълнение, обективирано в даденото указание за изпълнение на заповедта в срок от 10 работни дни, считано от връчването й.

 С определение № 1189/23.12.2019г. по АД № 628/2019г. на ШАдмС, влязло в сила на 14.01.2020г., разпореждането за предварително изпълнение на заповедта, е отменено.

 В хода на съдебното производство по делото са представени писмените доказателства, представляващи административната преписка по издаване на оспорвания акт.

 По искане на оспорващия в хода на съдебното производство като свидетели са разпитани лицата Р.Д.Ч.и С.Г.Д., а по искане на ответната страна – С.Б.Б..

 Св.Р.Д.Ч.описва, че притежава база в близост до имота, собственост на "Е.Б."ООД, като до м.октомври 2019г. достъпът до този имот се осъществявал през имот на фирма "Синем", след което въпросната фирма преградила своя имот и по този начин заградила пътя, използван от оспорващото дружество. По тази причина се наложило да се осигури друг транспортен достъп до имота на "Е.Б."ООД и служители на дружеството запълнили дупките по съществуващ стар асфалтов път и го продължили до притежавания от "Е.Б."ООД имот, като отстранили намиращата се там храстовидна растителност и положили чакъл. Свидетелят сочи, че оспорващото дружество се занимава с дърводобив и осигурява работа на поне 10 човека, като естеството на дейността му налага в имота да влизат тежкотоварни автомобили, което е обусловило необходимостта от полагане на трошенокаменната настилка.

 Св. С.Г.Д. също сочи, че познава въпросния път, той е съществувал отдавна, като е преминавал през имот – общинска собственост и имот – държавна собственост. Пътят в частта, намираща се в имота – общинска собственост, частично бил покрит с асфалт, но в горната част имало 2-3 дупки, а в държавната част пътят бил чакълиран преди "Е.Б."ООД да положи трошенокаменната настилка. Предприетите от дружеството дейности се изразявали в запълване на дупките в асфалтираната част от пътя, намиращ се в имота – общинска собственост и полагане на трошенокаменна настилка върху останалата част от съществувалия чакълиран път в държавния имот, за да се обезпечи преминаването на автомобили до имота на "Е.Б."ООД във връзка с осъществяваната от него производствена дейност – дърводобив. Свидетелят твърди, че във фирмата работят 23-25 човека и се налага ежедневно да влизат товарни автомобили в имота, които ползват положения от дружеството път, като този път се ползва и от собственици на други съседни имоти.

 Св.С.Б.Б.– главен специалист "Екология, незаконно строителство и инвеститорски контрол" в Община Върбица, описва, че на 15.11.2019г. е посетил мястото, където е изграден процесният път, по повод получен сигнал за извършено незаконно строителство, където установил, че се разстила чакъл от служители на "Е.Б."ООД с тяхна строителна техника. Чакълът бил разстилан като продължение на съществуващ общински път, през държавен имот, до частен имот, собственост на дружеството, като част от чакъла бил полаган в имота на това дружество. При поискване от свидетеля на разрешение за строеж управителят на "Е.Б."ООД посочил, че не разполага с такова. Свидетелят сочи, че очевидно са били извършвани изкопни работи, предвид съществуващата денивелация, докъм 1 метър, след което е посипан чакъл с дебелина около 20 см и по време на проверката този чакъл е изравняван от служители на фирмата. Този извод е аргументиран и с констатации за наличие на пръст край изкопите. Свидетелят заявява и, че измерване на дълбочината на изкопите не е правено. Твърди също, че преди време достъпът до имота на дружеството се осъществявал през съседен имот, но съседът заградил своя имот и достъпът на "Е.Б."ООД до имота на дружеството бил отрязан. Сочи също, че за имота, собственост на "Е.Б."ООД, има одобрен ПУП от 2012г., с който е определено достъпът до имота да се осъществява от главен път I-7, при наличие на денивелация около 1,5 м., но този достъп не е на мястото, където дружеството е положило трошенокаменната настилка. С извършеното заграждане на съседния имот не е препятстван достъпът на дружеството от главен път I-7.

 Или, от показанията на свидетелите се установява, че „Е.Б.“ООД чрез своите служители е реализирало процесният път с трошенокаменна настилка, като същият продължава от края на общински път, преминава през имот – държавна собственост и навлиза в имота, собственост на оспорващото дружество. Установява се също, че полагането на тази настилка се е наложило поради това, че собственикът на УПИ ХХ, кв.1 е заградил своя имот, а през него се е осъществявал достъпа до УПИ ХIХ, кв.1. От показанията на свидетелите Ч. и Д. се установява също, че в имота, държавна собственост, е имало стар път, върху който „Е.Б.“ООД е посипало още чакъл, като този път е продължен в имота на дружеството.

 Св.Б. от своя страна сочи, че в държавния имот не е имало изграден път, а същият е изграден от дружеството през есента на 2019г. и е продължен в притежавания от същото имот.

 По делото е назначена единична съдебно-техническа експертиза (СТЕ), според която, оспорващото дружество е запълнило дупките по асфалтобетонов общински път с идентификатор 12766.25.11 и е очакълило съществуващия чакълив държавен път в ПИ с ид.12766.24.2, с цел осигуряване на нормален достъп на хора и автомобили до имота си – УПИ XIX, кв.1 по плана на гр.Върбица. Вещото лице описва, че има изграден път, който започва от края на общински път в ПИ с ид.12766.25.11 – урбанизирана територия с НТП "местен път", публична общинска собственост, през поземлен имот № 12766.24.2 – земеделска територия частна държавна собственост с НТП "стопански двор" и частен УПИ XIX, кв.1 по плана на гр.Върбица – за производствени и складови дейности. Съществуващият чакълив държавен път в ПИ с ид.12766.24.2 е бил изграден "отдавна, още навремето", като тази констатация вещото лице е направило на база свидетелските показания по делото.

 Според експерта, запълването на дупки по асфалтобетонов общински път с идентификатор 12766.25.11 и очакъляването на съществуващия чакълив държавен път в ПИ с ид.12766.24.2 не попада в дейностите, описани в т.38 на § 5 от ДР на ЗУТ, в който е дефинирано понятието "строеж". Сочи също, че очакъляването е извършено с трошен камък след ограждането на асфалтобетоновата улица, осигуряваща единствен достъп до УПИ XIX, кв.1 по плана на гр.Върбица. Вещото лице застъпва становище, че очакъляването на съществуваща стара трошенокаменна настилка и запълването на дупки по асфалтобетонов общински път не представлява строителство на второстепенна улична мрежа – път V или VI клас по смисъла на чл.18, във вр. с Приложение № 2 от Наредба № РД-02-20-2/20.12.2017г. за планиране и проектиране на комуникационно-транспортната система на урбанизираните територии. Сочи също, че няма друг достъп до имота на оспорващия, освен през имота, в който е положена трошенокаменната настилка, като този достъп е единственият възможен към момента на изготвяне на експертизата, в т.ч. транспортен такъв, а в имота се осъществява производствена дейност - дървообработване.

 Заключението на единичната СТЕ е оспорено от ответната страна, поради което по искане на последната е назначена повторна тройна съдебно-техническа експертиза.

 Според тройната СТЕ, със Заповед № 591/17.05.2012г. е одобрен Проект за частично изменение на действащия план за регулация (ПЧИДПР) на УПИ XIX, кв.1 по плана на гр.Върбица. Съгласно този ПР въпросният УПИ се разделя на два имота - УПИ XIX, кв.1 и УПИ ХХ, кв.1 по плана на гр.Върбица. От път I-7 (Силистра-Шумен-Ямбол), който съвпада с ул.Септемврийско въстание в строителните граници на гр.Върбица, е достъпът до УПИ XIX, кв.1 преди влизане в сила на Заповед № 591/17.05.2012г. След разделянето на имота на два имота през 2012г. физическият достъп до новообразуваните имоти продължава да се осъществява по съществуващ асфалтобетонов път, оставащ в УПИ ХХ – производствени и складови дейности, поради сложен терен в имота на дружеството-жалбоподател. С одобрения през 2012г. ПЧИДПР за УПИ XIX, кв.1 се предвижда нов подход изцяло в УПИ XIX, който не е изграден. Видно от приложения по делото нотариален акт № 193, том V, рег.№ 2637, дело № 597 от 20.06.2014г. на РС-Велики Преслав, на посочената дата "Е.Б."ООД придобило собствеността досежно ПИ, за който е отреден УПИ XIX, кв.1. През 2019г. собствениците на УПИ ХХ, кв.1 заградили своя имот и по този начин прекъснали достъпа през техния имот до имота на "Е.Б."ООД. По тази причина собствениците на УПИ XIX, кв.1 направили временен достъп до имота от път I-7, през следните имоти: ПИ 12766.24.11 – "местен път", публична общинска собственост и ПИ 12766.25.2 – земеделска земя, частна държавна собственост.

 Временният път започва от края на общински път, разположен в ПИ с ид.12766.24.11, настлан частично с асфалт и частично с трошенокаменна настилка. Временният път представлява продължение на този общински път и е разположен в имот 12766.24.2 – частна държавна собственост и в УПИ ХIХ, кв.1. В  имот 12766.24.2 – частна държавна собственост пътят е с дължина 30 м. и ширина 5 м., след което продължава още 60 м. в имота на оспорващото дружество (УПИ ХIХ, кв.1). Същият е положен върху неоформено земно легло от несортиран трошен камък, изравнен с техника, изграден е през есента на 2019г. от служители на "Е.Б."ООД и не притежава технически характеристики на път. Същият не попада под правилата, съдържащи се в Наредба № РД-02-20-2/20.12.2017г. за планиране и проектиране на комуникационно-транспортната система на урбанизираните територии, защото се намира изцяло извън строителни граници, поради което категорично не може да се квалифицира като обслужващи улици от V и VI клас. Пътят не притежава и характеристиките на обектите по чл.137, ал.1, т.4, б."а" от ЗУТ. В случая се касае за временен автомобилен достъп до имота на жалбоподателя, който според експертите попада в кръга на обектите, визирани в чл.151, ал.1, т.2 от ЗУТ (текущ ремонт и поддържане на елементите на техническата инфраструктура, с които не се променят трасето и техническите характеристики), и за полагане на същия не се изискват разрешение за строеж и инвестиционен проект.

 Вещите лица сочат, че въпросният временен път, предмет на заповедта, не е трайно свързан с терена, за изграждането му са извършени незначителни изкопни дейности с цел подравняване на терена с дебелина 20-25 см, върху който е положен несортиран трошен камък с дебелина около 20 см. Няма положена подложка, трайно свързана с терена.

 Според експертите, в частта от пътя, разположена в имот – държавна собственост, в настилката се установяват обли речни камъни, такива се установяват и под положената трошенокаменна настилка, като с тези камъни са изграждани пътища в бившия стопански двор.

 Вещите лица сочат, че процесният път представлява строеж по смисъла на § 5, т.38 от ДР на ЗУТ, доколкото във въпросната разпоредба се включват и "възстановителни, благоустройствени и ремонтни работи", като за изграждането му не се изисква одобряване на строителни книжа.

 Според тройната СТЕ, тъй като за имот 12766.24.2 – частна държавна собственост, няма одобрен ПУП, няма как да се отговори дали пътят съответства на ПУП, но считат, че съответства на НТП за имота "за стопански двор". Относно УПИ ХIХ, кв.1 сочат, че пътят съответства на ПУП-ПРЗ, одобрен със заповед № 957/27.04.2020г., т.е.след издаване на процесната заповед. Експертите сочат, че РС и инвестиционен проект за процесния път не са издавани.

 Съдът кредитира фактическите констатации на експертните заключения като обективно и компетентно направени, с изключение на направените в тях правни изводи, които не попадат в техните правомощия и по които произнасяне се дължи с окончателния съдебен акт по делото.

 При така установените факти, от правна страна съдът съобрази следното:

 Жалбата е подадена в регламентирания в чл.215, ал.4 от ЗУТ 14-дневен срок за оспорване на заповедта, доколкото последната е издадена на 04.12.2019г., а жалбата срещу нея – депозирана на 18.12.2019г.

 Същата е подадена и от заинтересувано лице, разполагащо с правен интерес от нейното оспорване. Съгласно разпоредбата на § 3, ал. 1 от ДР на Наредба № 13/23.07.2001 година за принудителното изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на Дирекцията за национален строителен контрол, адресати на заповедите по чл. 225, ал. 1 от ЗУТ (респ. по чл.225а от ЗУТ) са физически или юридически лица, които могат да бъдат собственикът на терена, лице с ограничено вещно право или извършителят на незаконния строеж, спрямо които се създава задължение за премахване на незаконния строеж. Съгласно установената съдебна практика, посочените субекти се явяват и лицата, чиито права и/или законни интереси могат да бъдат засегнати от заповедите за премахване на незаконни строежи и които имат правен интерес от оспорването на тези заповеди. Съдът намира, че оспорващият попада в кръга на тези субекти, доколкото от събраните по делото доказателства се установява, че е извършител на незаконния строеж.

 По изложените съображения съдът приема, че жалбата е процесуално допустима.

 Разгледана по същество, след проверка на административния акт, съгласно чл.168, ал.1 от АПК, във връзка с чл. 146 от АПК,  същата се явява основателна, по следните съображения:

 От събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин, че с оглед посоченото в заповедта правно основание – чл.225а от ЗУТ, за премахване на строеж, квалифициран като строеж от IV категория, заповедта се явява издадена от компетентен административен орган. Това е така, доколкото по силата на цитираната разпоредба, строежи от четвърта до шеста категория се премахват със заповед на кмета на общината или на упълномощено от него лице. В настоящия казус административният орган е приел, че се касае за незаконен строеж от IV категория съгласно чл.137, ал.1, т.4, б.“а“ от ЗУТ, което е в правомощията на кмета на общината.

 Заповедта е издадена в предвидената в чл.59, ал.1 от АПК писмена форма и притежава визираните в ал.2 на същия законов текст реквизити. Като фактически основания за нейното издаване е посочено, че пътят, предмет на премахване с нея, е изграден в имот, за който няма одобрен подробен устройствен план и при липса на инвестиционни проекти и разрешение за строеж, които кореспондират с посоченото правно основание за нейното издаване – чл.225, ал.2, т.1 и 2 от ЗУТ.

 В хода на производството по издаване на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. По-конкретно, спазено е изискването на чл.225а, ал.2 от ЗУТ, доколкото актът е издаден въз основа на констативни актове № 1/15.11.2019г. и № 2/26.11.2019г., съставени от С. Б., заемащ длъжността главен специалист „Екология, незаконно строителство и инвеститорски контрол” в Община Върбица и представляващ длъжностно лице по чл.223, ал.2 от ЗУТ. Същите са надлежно съобщени на оспорващото дружество, като направените от последното  възражения са подробно обсъдени.

 Атакуваната заповед обаче е издадена в нарушение на относимите материалноправни норми на ЗУТ и при несъответствие с целта на закона.

 Съгласно разпоредбата на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ, кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2, или на части от тях. В заповедта е посочено, че административния орган е намерил основание за обявяване на процесния строеж за незаконен в чл. 225, ал. 2, т. 1 и 2 от ЗУТ, съгласно които, строеж или част от него е незаконен, когато се извършва: (1) в несъответствие с предвижданията на действащия подробен устройствен план и (2) без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж.

 По делото няма спор, а и се установява от представените писмени и гласни доказателства, че оспорващото дружество е собственик на поземлен имот, за който е отреден УПИ XIX в кв.първи по плана на гр.Върбица с предназначение – за производствени и складови дейности,  с площ от 19 145 кв.м., в което извършва стопанска дейност.

 Няма спор и относно обстоятелството, че през м.октомври-м.ноември 2019г. по разпореждане на управителя на дружеството е направен път, който започва от края на общински път в имот № 12766.25.11, публична общинска собственост, с НТП «местен път», през поземлен имот № 12766.24.2 – частна държавна собственост с НТП «стопански двор» и влиза в частен имот, представляващ УПИ XIX, кв.първи по плана на гр.Върбица, собственост на „Е.Б.“ООД.

 Не е спорно, а и се установява от двете СТЕ, че трошенокаменната настилка е положена без инвестиционни проекти и без разрешение за строеж, както и, че досежно имот № 12766.24.2 няма одобрен ПУП.

 Спорът се свежда до това дали процесният път представлява строеж по смисъла на § 5, т.38 от ДР на ЗУТ. Съгласно цитираната разпоредба, "строежи са надземни, полуподземни, подземни и подводни сгради, постройки, пристройки, надстройки, укрепителни, възстановителни работи, консервация, реставрация, реконструкция по автентични данни по смисъла на чл. 74, ал. 1 от Закона за културното наследство и адаптация на недвижими културни ценности, огради, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, благоустройствени и спортни съоръжения, както и техните основни ремонти, реконструкции и преустройства със и без промяна на предназначението".

 Видно от заключението по тройната СТЕ, в случая е установено, че в имот № 12766.25.11, публична общинска собственост с НТП «местен път», има съществуващ местен път, който е продължен от оспорващото дружество през поземлен имот № 12766.24.2 – частна държавна собственост с НТП «стопански двор» и през част от частен имот, представляващ УПИ XIX, кв.първи по плана на гр.Върбица, собственост на дружеството, като в имот с № 12766.24.2 пътят е с ширина 5 м. и дължина 30 м., а в имота, за който е отреден УПИ XIX, кв.1 – с дължина 60м. Според вещите лица, съществуващият път в имот № 12766.25.11 (публична общинска собственост) е постлан частично с асфалт и частично с трошенокаменна настилка, а положеният от оспорващото дружество и предмет на премахване път, преминаващ през ПИ № 12766.24.2 и част от ПИ, за който е отреден УПИ XIX, кв.1, се състои от трошенокаменна настилка, като това е сторено след незначителни изкопни дейности, с оглед подравняване на терена – около 20-25 см и полагане на трошенокаменна настилка от несортиран трошен камък с дебелина около 20 см, която не е свързана трайно с терена, доколкото липсва изградена подложка. В съдебно заседание вещите лица обясняват, че трошенокаменната настилка само е поставена, без заклинване и без валиране с валяк, без полагане на бордюри, бетон, асфалтобетон или нещо друго, което да е прикрепимо. Посочват,  че положената настилка може да се премахне и теренът да се възстанови такъв, какъвто е бил. В същия смисъл е и заключението на вещото лице по единичната СТЕ.

 При тези констатации съдът намира, че процесният път не може да се квалифицира като строеж по смисъла на § 5, т.38 от ДР на ЗУТ. От текста на тази разпоредба следва да се разбира, че строежи са всички съоръжения, които са трайно прикрепени към терена и които трайно изменят субстанцията или начина на ползване на земята. В случая очевидно не е така, след като процесният път се състои в полагане на трошенокаменна настилка, която не е трайно закрепена към земята и нейното премахване може да се осъществи по всяко време чрез изгребване, т.е. без осъществяване на някакво въздействие върху земята под него, и без да се изменя субстанцията и начина на ползване на земята под нея.

 В тази връзка съдът намира за необходимо да отбележи, че констатациите на вещите лица по тройната СТЕ, че процесният път попада в кръга на „възстановителни, благоустройствени или ремонтни дейности“ по смисъла на § 5, т.38 от ДР на ЗУТ не променят направения извод за липса на строеж по смисъла на цитираната разпоредба. Действително в § 5, т.38 от ДР на ЗУТ се визират и укрепителни, възстановителни работи на съоръжения на техническата инфраструктура, благоустройствени дейности на съоръжения, както и техните основни ремонти. Това обаче не означава, че всяко укрепване, възстановяване или ремонт представлява строеж – за да има характеристиките на такъв, същото трябва да е по отношение на съоръжение, което е трайно прикрепено към терена и което трайно изменя субстанцията или начина на ползване на земята, а в случая полагането на трошенокаменна настилка не притежава тези характеристики. Следва да се отбележи също, че задачата на вещите лица е да опишат техническите характеристики на процесния обект, въз основа на които съдът да направи правния извод дали същия представлява строеж по смисъла на закона или не, поради което направеният в тройната СТЕ извод, че процесният път представлява строеж, е извън техните правомощия и не обвързва съда.

 В обобщение на изложеното съдът намира, че доколкото процесният път не притежава характеристиките на строеж по смисъла на § 5, т.38 от ДР на ЗУТ, същият не подлежи на премахване по реда, предвиден в чл.225а от ЗУТ, респективно оспорваната заповед е издадена при липса на визираните в нея материалноправни предпоставки.

 Съдът намира за необходимо да отбележи, че по делото не е установено по безспорен начин, че в имота – държавна собственост, е съществувал стар очакълен път, доколкото установеното от двете СТЕ наличие на обли речни камъни само по себе си не обосновава безспорен извод, че същите са служили за път. Този извод обаче не рефлектира върху направения по-горе такъв, че пътят от трошенокаменна настилка, предмет на оспорената заповед, не представлява строеж по смисъла на § 5, т.38 от ДР на ЗУТ, което е достатъчно основание за определяне на атакуваната заповед като материално незаконосъобразна.

 След като процесният обект не представлява строеж, не е налице необходимост да се обсъжда дали същият е незаконен по смисъла на чл.225, ал.1, т.1 и т.2 от ЗУТ. Все пак, с оглед изчерпателност, следва да се отбележи, че видно от заключението по единичната и тройната СТЕ, за полагането на този път не се изисква издаване на разрешение за строеж, нито инвестиционни проекти. В тази връзка експертите по тройната СТЕ сочат, че се касае за временен път, за който не се изисква разрешение за строеж, по аргумент от разпоредбата на чл.151, ал.1, т.2 от ЗУТ. Според цитираната разпоредба, не се изисква разрешение за строеж за извършване на текущ ремонт и поддържане на елементите на техническата инфраструктура по чл. 64, ал. 1 (в т.ч. транспортната техническа инфраструктура), с който не се променят трасето и техническите характеристики. Доколкото в случая се касае за път, осигуряващ автомобилен достъп до имот, за който е отреден УПИ XIX, кв.1 по плана на гр.Върбица, до изграждането на разрешения със Заповед № 591/17.05.2012г. достъп до имота към главен път и към датата на изготвяне на тройната СТЕ тече процедура по одобряване на технически проекти за рехабилитация на вътрешни заводски пътища в УПИ XIX, кв.1 по плана на гр.Върбица, по силата на чл.151, ал.1, т.2 от ЗУТ за същия, дори и хипотетично да се приеме, че представлява строеж, не е необходимо издаване на разрешение за строеж, респективно и инвестиционен проект. В същото време тройната СТЕ сочи, че процесният път не противоречи и на предназначението на имот с № 12766.24.2, независимо, че е земеделска земя, доколкото същият е с НТП „За стопански двор“, както и на предназначението на имота, собственост на оспорващото дружество, който е с НТП „За производствени и складови дейности“.

 Относно констатациите в оспорваната заповед, че процесният път представлява строеж по чл.137, ал.1, т.4, б."а" от ЗУТ, същите са оборени от заключенията по двете СТЕ. В тази връзка тройната СТЕ сочи, че въпросният път е положен извън строителните граници на населено място и има характер на временен път, който не е трайно свързан със земната повърхност. От това следва, че същият не представлява улична мрежа от V и VI клас в урбанизирана територия и не попада в приложението на Наредба № РД-02-20-2/2017г., Приложение № 2, респ. притежава характеристиките на частен път или улица от второстепенната улична мрежа V и VI клас по смисъла на чл.137, ал.1, т.4, б."а" от ЗУТ.

 В заключение следва да се посочи, че като е постановил по реда на чл.225а от ЗУТ да се премахне път, който не притежава характеристиките на строеж по смисъла на § 5, т.38 от ДР на ЗУТ, административният орган е постановил оспорената заповед при липса на посочените в нея материалноправни предпоставки за нейното издаване, което обосновава извода, че същата е постановена в нарушение на материалния закон.

 Без значение за този извод е установената липса на съгласие от страна на собственика на ПИ № 12766.24.2 за преминаване през този имот, тъй като същото не променя факта, че извършеното от оспорващото дружество заравняване на терена и полагане на трошенокаменна настилка не представлява строеж, подлежащ на премахване по реда и при условията, визирани в чл.225а от ЗУТ.

 Атакуваната заповед е издадена и в нарушение на принципа на съразмерност, регламентиран в чл. 6, ал. 2 и ал.5 от АПК, съгласно които, административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава, като административните органи трябва да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. Видно от показанията на свидетелите Р.Ч.и С.Д., които съдът кредитира като обективни и безпристрастни, както и от експертните заключения, през есента на 2019г. е преграден съседния на УПИ XIX, кв.1 имот, през който е осъществяван достъпа до имота на дружеството-жалбоподател. По тази причина от страна на "Е.Б."ООД са предприети действия по полагане на процесния път от трошенокаменна настилка с цел обезпечаване достъпа до имота, за който е отреден УПИ XIX, кв.1 по плана на гр.Върбица. Установява се също, че в посочения имот се осъществява стопанска дейност – дървообработване, като премахването на процесния път ще преустанови автомобилния достъп до имота на жалбоподателя и ще попречи на стопанската му дейност, с което се засягат неоправдано и несъразмерно както правата и законните интереси на жалбоподателя, така и трудовите права на работещите в намиращия се в имота производствен обект. Действително, установено е, че със заповед от 2012г. е одобрен ПУП досежно имота на жалбоподателя, според който достъпът до имота следва да се осъществява от главен път I-7. Доколкото обаче от събраните по делото доказателства се установява, че за осъществяване на разрешения достъп е необходимо преодоляване на значителна денивелация на терена (около 1,5м. според св.С.Б.), което в момента е в процес на проектиране (арг. от тройната СТЕ), премахването на временния път към момента би довело до засягане на права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава.

 С оглед на това съдът намира, че атакуваната заповед е издадена и в противоречие с целта на закона.

 В обобщение на изложеното съдът приема, че оспорваната заповед е издадена от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма и при липса на съществени нарушения на административно производствените правила, но в нарушение на материалния закон и неговата цел, поради което следва да бъде отменена, като незаконосъобразна.

 Съгласно разпоредбата на чл.143, ал.1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал акта. С оглед на това и доколкото оспорващият своевременно е направил искане за присъждане на сторените от него разноски, с оглед изхода на спора, съдът намира, че ответната страна следва да бъде осъдена да му заплати направените от него разноски в размер общо на 850 лева, в това число внесена държавна такса за образуване на дело в размер на 50 лева, депозит за изготвяне на съдебно-техническа експертиза в размер на 200 лева и договорено и платено в брой адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие № 0000094707 от 14.01.2020г., в размер на 600 лева.

           Водим от горното, съдът

 Р    Е    Ш    И :

 

 ОТМЕНЯ Заповед № 2799/04.12.2019г. на Кмета на община Върбица, с която на основание чл.225а от ЗУТ е разпоредено на "Е.Б."ООД, представлявано от управителите Р.Ш.А. и Е.Р.Ш., заедно и поотделно, да премахне извършения от дружеството незаконен строеж – път с трошенокаменна настилка, започващ от края на общински път ПИ 12766.25.11 – урбанизирана територия, НТП "Местен път", публична общинска собственост, през ПИ 12766.24.2 – земеделска територия, частна държавна собственост, НТП "За стопански двор", до частен УПИ XIX, кв.1 по плана на гр.Върбица - За производствени и складови дейности.

 

ОСЪЖДА Община Върбица да заплати на "Е.Б."ООД, с ЕИК ......, със седалище ***, представлявано от Р.Ш.А. и Е.Р.Ш., сумата от 850 (осемстотин и петдесет) лева, представляваща деловодни разноски.

 

          Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България град София в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

 

          Препис от настоящото решение да се изпрати на страните по реда на чл.137, във вр. с чл.138, ал.3 от АПК.

 

                                                 АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: /п/ 

 

 

Забележка: Към датата на публикуване решението не е влязло в законна сила.