Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

 

113

 

град Шумен, 23.07.2020г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

 

Административен съд – град Шумен, в публичното заседание на двадесет и четвърти юни две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                   Административен съдия: Снежина Чолакова

 

при участието на секретаря И.В., като разгледа докладваното от административния съдия АД № 441 по описа за 2019 година на Административен съд – гр.Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл.54, ал.6 от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР), във вр.с чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/.

 

Образувано е по жалба на Р.В.Д., депозирана чрез адв.С.С. от ШАК, срещу Заповед № 18-8362-12.08.2019г., издадена от и.д. Началник на СГКК-гр.Шумен, с която е постановен отказ за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри по услуги: 1) нанасяне на настъпили промени в кадастралната карта (КК) и 2) Нанасяне на настъпили промени в кадастралния регистър на недвижимите имоти (КРНИ) по Заявление вх.№ 01-160174-04.05.2018г. на Р.В.Д., до решаване на спора по съдебен ред от граждански съд. В заповедта е посочено също, че поисканата услуга 4) - издаване на скица на имот с ид.№ 83510.660.147 ще бъде изпълнена след като изменението бъде поискано по реда на чл.54, ал.2 от ЗКИР, след представяне в СГКК-гр.Шумен на нов проект в съответствие с влязло в сила съдебно решение, а към момента таксата по нея ще бъде освободена. В жалбата е изразено несъгласие с атакувания акт, по същество обективиращ отказ да се допусне изменение в КККР по депозираното от оспорващата заявление, поради издаването му в нарушение на материалния закон, като е отправено искане за неговата отмяна. В тази връзка са наведени аргументи, че оспорващата се легитимира като собственик на имот с ид.№ 83510.660.147 съгласно нотариален акт № 193/01.11.1993г., т.III, д.№ 3696/93г. на ШРС, договор за прекратяване на съсобственост от 06.03.2015г., вписан в Службата по вписвания в гр.Шумен - акт № 64, т.5 и нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 28.09.2017г., вписан в Службата по вписванията в гр.Шумен - акт № 157, т.17. В това си качество и след установено несъответствие между скиците, издавани от СГКК-гр.Шумен въз основа на действащата кадастрална карта и скиците, издавани от Община Шумен на базата на кадастралния и регулационен план по отношение на границата между нейния недвижим имот и имот с ид.№ 83510.660.159, същата е сезирала СГКК-гр.Шумен, с искане да бъде отстранена констатираната грешка и кадастралната карта да бъде поправена досежно погрешно нанесената граница между двата имота и съобразно действащия влязъл в сила кадастрален и регулационен план на гр.Шумен. Счита се, че депозираното искане е допустимо и законосъобразно, по аргумент от чл.43, ал.1, т.5, б."г" от ЗКИР, доколкото цитираната законова разпоредба предвижда границите на поземлените имоти, предмет на кадастъра, да се установяват от планове и карти, посочени в чл.41, ал.1, т.1 - карти, планове, регистри и др. документация. В случая процесният имот е включен в действащия кадастрален и регулационен план на гр.Шумен, одобрен със Заповед № РД-25-199/1996г., като за него е отреден УПИ IX, кв.580 с площ 719 кв.м. и след като имотът има очертани граници по този план, тези граници следва да бъдат отразени и в кадастралната карта, поддържана от АГКК. Посочено е също, че неоснователно административният орган се позовава на спор за материално право и противопоставими права на собственост, тъй като от представените от оспорващата документи за собственост е видно, че тя е единствен собственик на поземлен имот с ид.№ 83510.660.147. Твърди се, че доколкото се касае за граница между УПИ, съгласно константната съдебна практика по чл.109, ал.2 от ЗС е недопустим иск за определяне на граници между урегулирани парцели, като определянето на границите между тях става по административен ред въз основа на влезлия в сила дворищно-регулационен план (ДРП). Счита се още, че КК и КРНИ не могат да бъдат основание за промяна на ДРП, а точно обратното - ДРП е основата, върху която се изготвя кадастралната карта и кадастралния регистър. Излагат се и доводи за несъобразяване на заповедта с изискванията за форма, поради нейната немотивираност и необоснованост, както и за постановяването ѝ при неспазване на законовата цел, доколкото целта на ЗКИР е КР и КРНИ да съответстват на действителното положение и действащите кадастрални и регулационни планове на населените места, поддържани от общините. В проведените на 13.11.2019г. и 15.01.2020г. съдебни заседания оспорващата се явява лично и с адв.С.С. от ШАК, който поддържа жалбата по изложените в нея съображения. В проведеното на 24.06.2020г. съдебно заседание оспорващата не се явява и не се представлява, като в представени от процесуалния й представител писмени бележки се излагат подробни  аргументи за основателност на оспорването. Претендира се и присъждане на деловодни разноски.

 

Ответната страна - Началник на СГКК – гр. Шумен, редовно и своевременно призован, в проведените на 13.11.2019г. и 15.01.2020г. съдебни заседания не се явява и не изпраща представител, като вместо това депозира писмено становище, в което се изразява становище за неоснователност на жалбата, поради наличие на спор за материално право, подлежащ на разрешаване от гражданския съд преди извършване на административните услуги по промяна на границата. В проведеното на 24.05.2020г. съдебно заседание се представлява от адв.С.Г., редовно упълномощена, която оспорва основателността на жалбата и претендира юрисконсултско възнаграждение.

 

Заинтересованите страни А.Д.В., И.В.И. и Р.В.И., редовно призовани, не се явяват и не изпращат представител, респективно не вземат становище по допустимостта и основателността на жалбата.

 

Заинтересованата страна Ц.И.С. в проведеното на 24.06.2020г. съдебно заседание се явява лично и с адв.С.З., редовно упълномощена, която в хода на устните състезания и в представени писмени бележки оспорва основателността на жалбата и предлага същата да бъде отхвърлена. Претендира и деловодни разноски.

 

След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства Шуменският административен съд намира за установено от фактическа страна следното:

 

По силата на нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по наследство и отказ от наследство № 193/01.11.1993г., т.III, дело № 3696/1993г. по описа на ШРС, договор за прекратяване на съсобственост по реда на чл.36, ал.1, т.2 от Закона за общинската собственост № 25-01-72/06.03.2015г. и нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 82/28.09.2017г., т.III, рег.№ 4796, дело № 437/2017г. на нотариус с район на действие ШРС оспорващата Р.В.Д. се легитимира като собственик на поземлен имот с ид.№ 83510.660.147 по КК на гр.Шумен, съответстващ на УПИ IX в кв.580 по действащия регулационен план на гр.Шумен, ведно с изградените в него сграда с ид.№ 83510.660.147.1, сграда с ид.№ 83510.660.147.2 и сграда-външна тоалетна с ид. № 83510.660.147.3 по КК на гр.Шумен.

 

Със Заявление вх.01-160174-04.05.2018г. по описа на СГКК-гр.Шумен Р.В.Д. *** с искане за нанасяне на промени в КК и КРНИ за обект - поземлен имот с ид.№ 83510.660.147, находящ се в гр.Шумен, ул.Ген Скобелев № 32 (т.1 и т.2), за издаване на удостоверение за приемане на проект за изменение на КК и КРНИ (т.3), както и за издаване на скица за имот или сграда в урбанизирана територия по(т.4). Към заявлението приложила проект за поправка на границата между ПИ с ид.№ 83510.660.147 и ПИ с ид.№ 83510.660.159 по КК на гр.Шумен. Според обяснителната записка към същия, заявителката поискала поправяне на границата между ПИ с ид.№ 83510.660.147 и с ид.№ 83510.660.159 по КК на гр.Шумен въз основа на представения проект, като кадастралната граница между двата ПИ да се постави по регулационната такава според действащия регулационен план.

 

На 11.05.2018г. инж.М.М.и инж.Д.Х.- старши експерти в СГКК-гр.Шумен, извършили оглед и проверка на място досежно действителното положение на границата между ПИ с ид.№ 83510.660.147 и ПИ с ид.№ 83510.660.159 по КК на гр.Шумен, които били документирани с протокол към чл.52, ал.1 от АПК за извършен оглед. Констатирали, че с депозираното заявление Р.Д. иска поправка на границата между ПИ с ид.№ 83510.660.147 и ПИ с ид.№ 83510.660.159 по КК на гр.Шумен, като сграда с ид.№ 83510.660.159.3 стане прилежаща към ПИ с ид.№ 83510.660.147 и получи нов проектен идентификатор ид.№ 83510.660.147.4. По време на огледа е установено, че сграда с ид.№ 83510.660.159.3 е масивна тухлена постройка, като в частта на контура ѝ, попадащ към ПИ, собственост на оспорващата, е изпълнена изцяло от плътни стени и няма достъп до нея пред този имот. Входът на същата е от североизток, през ПИ с ид.№ 83510.660.159, от което следва, че тази сграда се владее и ползва изцяло от собствениците на ПИ с ид.№ 83510.660.159. Посочено е също, че сграда с ид.№ 83510.660.147.3 по КК не е обект на заявлението, но съществува на място и също се ползва от собствениците на ПИ с ид.№ 83510.660.159.

 

С допълнителна декларация от 18.06.2018г. заявителката посочила, че оттегля искането си в частта му, отнасяща се до сграда с ид.№ 83510.660.147.3, както и досежно предложената с представения проект на сграда с ид. №  83510.660.147.4, поради което не желае изменение на КК по отношение на сградите, а поддържа исканите услуги относно поправка на границата между ПИ с ид.№ 83510.660.147 и ПИ с ид.№ 83510.660.159 съгласно приложения проект.

 

С Уведомление изх.№ 20-39952-21.06.2018г. В.И.В.и Ц.И.С. - наследници на И.В.С.., вписан в КРНИ като собственик на ПИ с ид.№ 83510.660.159 по КК на гр.Шумен, били уведомени за започналото административно производство, състоящо се в поправка на границата между ПИ с ид.№ 83510.660.147 и ПИ с ид.№ 83510.660.159 по КК на гр.Шумен, като на същите е дадена възможност в 7-дневен срок от уведомяването да изразят несъгласие с исканото изменение, както и да представят документи, доказващи претенции на права. Последните депозирали Отговор относно Заявление вх.№ 01-160174/04.05.2018г., депозирано с вх.№ 05-10275-20.07.2018г. по описа на СГКК-гр.Шумен, в който посочили, че възразяват срещу поисканата поправка, тъй като границите между двата имота са такива от преди 1960г. и са съгласно съществуващите документи за собственост на двата имота, поради което считат, че не е налице основание за поправка на границите им.

 

На 12.08.2019г. инж.Д.Х.- ст.експерт "СПК" при СГКК- гр.Шумен, изготвила доклад относно преписка по заявление вх.№ 01-160174-04.05.2018г., в който посочила, че в хода на административното производство са събрани доказателства, сочещи на наличие на противопоставими права на собственост, обосноваващи съществуването на спор за материално право. Този извод е аргументиран с факта, че имотите на заявителката и заинтересованите страни В.И.В.(починал на 09.01.2019г., т.е. по време на провеждане на административното производство и след като е бил уведомен за административното производство) и Ц.И.С. са придобити преди одобряване на КККР през 2005г. и същите са описани в документите за собственост съобразно действащите регулационни планове към датата на придобиване на собствеността. Не са установени данни регулацията между двата имота (на заявителката и на заинтересованите страни) да е приложена, доколкото собствеността е придобивана при действието на различни регулационни планове. При огледа е установено, че границата на действителното владение и разделяща двата имота е тази, която е съществувала към 1993г., от което е направен извод, че няма как регулационният план от 1996г. да е приложен. С оглед на факта, че заинтересованите страни възразяват срещу поисканото изменение на кадастралната граница между двата имота, изразяващо се в това кадастралната граница да бъде отразена по дворищно-регулационната такава от 1996г., заявявайки собственически права, е налице спор за материално право. Заключено е, че изменението на кадастралната граница между двата имота може да се осъществи по реда на чл.54, ал.2 от ЗКИР след представяне в СГКК-гр.Шумен на влязло в сила съдебно решение. Ето защо е предложено на Началника на СГКК-гр.Шумен да издаде отказ за изменение на КККР поради спор за материално право.

 

Със Заповед № 18-8362-12.08.2019г. на и.д.Началник на СГКК-гр.Шумен, издадена на основание чл.54, ал.4 от ЗКИР и чл.70, ал.3 от Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016г. на МРРБ за съдържанието, създаването и поддържането на КККР било отказано поисканото от оспорващата изменение на КК и КРНИ на гр.Шумен досежно поземлен имот с ид.№ 83510.660.147, поради невъзможност за еднозначно определяне на местоположението и границите между имотите - предмет на проекта, доколкото са налице противопоставими права на собственост и се констатира спор за материално право по отношение на исканото изменение.

 

Заповедта била съобщена на заявителката на 26.08.2019г. 

 

Несъгласна със същата, Р.Д. я оспорила чрез процесуалния си представител адв.С.С. от ШАК пред Административен съд – гр.Шумен с жалба, депозирана на 04.09.2019г. и заведена с вх.№ 06-4453/04.09.2019г. по описа на СГКК-гр.Шумен.

 

В хода на административното производство са събрани писмените доказателства, представляващи цялата административна преписка по издаване на оспорваната заповед, както и доказателства за компетентността на органа, издал атакувания акт.

 

По искане на оспорващата е допусната и назначена съдебно-техническа експертиза, приета без оспорване от страните. Според същата, очертанията, размерите и площите на поземлени имоти с ид.№ 83510.660.147 и ид.№ 83510.660.159 са одобрени със Заповед № РД-18-52/25.11.2005г. на изпълнителния директор на АГКК, т.е. със заповедта за одобряване на КК и КР на гр.Шумен, като по отношение на тези имоти не е налице последваща заповед за изменение на одобрените КК и КР.

 

Със Заповед № РД-25-199/28.03.1996г. на Кмета на община Шумен е одобрен застроителният и регулационен план на ЖК"Гривица". Със същата не се одобрява нов или изменен (попълнен) кадастрален план. При изготвяне на разработката на този нов ЗРП е ползвана кадастралната основа на предходния регулационен план от 1973г. От съпоставката на одобрената през 2005г. КК и регулационния план от 1996г. се установява, че ПИ с ид.№ 83510.660.159 е частично идентичен с имот 1049 по плана от 1996г., като тази частична идентичност се дължи на различното очертаване и за двата имота на имотната граница между тях по част от северната, североизточната и част от югоизточната стена на сграда с ид.№ 83510.660.159.3 по одобрената КК.

 

Според вещото лице, по отношение на процесните имоти са действали кадастрален и регулационен план от 1959г., регулационен план от 1973г. и регулационен план от 1996г. (за основа на който е използвана кадастралната основа на плана от 1973г.), като регулационният план от 1996г. е действащ и понастоящем. Общото между трите планове са планоснимачните номера на имотите, независимо от разликата в номерацията на УПИ (парцелите) и кварталите, отредени за тези имоти във всеки един от трите планове. От съпоставката на имотните очертания на плана от 1959г. и по плана от 1996г.  се установява несъответствие в общата граница между имоти 1048 и 1049 в участъка на част от южната, западната и част от северната стени на сграда с ид. № 83510.660.159.3 по КК. Границата между имоти 1048 и 1049 по плана от 1959г. е идентична на границата между ПИ с ид.№ 83510.660.147 и ПИ с ид.№ 83510.660.159 по КК. Границата между имоти 1048 и 1049 по плана от 1996г. не е идентична на границата между ПИ с ид.83510.660.147 и ПИ с ид.№ 83510.660.159 по КК.

 

Според експертното заключение, действащият към момента ЗРП на гр.Шумен, касаещ процесните имоти, е планът, одобрен със Заповед № РД-25-199/28.03.1996г. на Кмета на община Шумен, според който за ПИ с ид.№ 83510.660.147 е отреден УПИ XI-1048 с площ 738 кв.м., а за ПИ с ид.№ 83510.660.159  по КК - УПИ XII-1049 с площ 176 кв.м. Действащите кадастрална карта и кадастрален регистър не отразяват точно регулационната граница между двата имота така, както е нанесена в регулационния план от 1996г. - според регулационния план от 1996г. сграда с ид.№ 83510.660.159.3 и земята под нея следва да са част от имот с ид.№ 83510.660.147. Посочено е също, че е налице несъответствие между границите на поземлени имоти с ид.№ 83510.660.147 и ид.№ 83510.660.159 и владението на място - сграда с ид.№  83510.660.147.3 и земята под нея са част от ПИ с ид.№ 83510.660.159.

 

Или, от заключението става ясно, че сграда с ид.№ 83510.660.159.3 според КК попада в имот с ид.№ 83510.660.159(МЖ), а според регулационния план от 1996г. - в УПИ XI-1048, кв.580, съответстващ на ПИ с ид.№  83510.660.147. В същото време сграда с ид. № 83510.660.147.3 (ПЖ) попада в ПИ с ид.№ 83510.660.660.147 според КК и в УПИ XI-1048, кв.580 по регулационния план на гр.Шумен, но фактически се владее от собственика на ПИ с ид.№ 83510.660.660.159, за който според РП е отреден УПИ XII-1049.

 

В съдебно заседание вещото лице разяснява, че със заявлението, поставило началото на настоящото съдебно производство, оспорващата по същество е поискала кадастралната граница между ПИ с ид.№ 83510.660.147 (нейна собственост) и ПИ с ид.№ 83510.660.159 (собственост на заинтересованите страни) да бъде поправена, като същата да съвпадне с регулационната граница между УПИ XI-1048 и УПИ XII-1049 според регулационния план от 1996г., в резултат на което площта под постройка с ид.№ 83510.660.159.3 да премине към площта на ПИ с ид.№ 83510.660.147. Установява се също, че по отношение на въпросната постройка не е налице грешка в кадастъра, както и, че на място същата се владее от собствениците на ПИ с ид.№ 83510.660.159.

 

С определение на съда от 14.02.2020г. по делото е назначена допълнителна съдебно-техническа експертиза (ДСТЕ), също приета без оспорване от страните. В ДСТЕ е посочено, че според кадастралния и регулационен план от 1996г. постройката с ид. 83510.660.159.3 и земята под нея остават в имота на оспорващата (който е с ид. 83510.660.147), като въпросната постройка има вход и се ползва единствено от собствениците на имот с ид. 83510.660.159, а достъп до същата от имот с ид. 83510.660.147 няма. Според одобрената КККР, постройката с ид. 83510.660.159.3 и земята под нея попадат в имот с ид. 83510.660.159, т.е. е налице разлика МЕЖДУ действащия регулационен план и кадастралната карта досежно въпросната постройка. Вещото лице сочи също, че по документи за собственост тази постройка винаги е попадала в документите за собственост на заинтересованите страни, собственици на имот с ид. 83510.660.159, респ. не фигурира в нито един документ за собственост на оспорващата досежно имот с ид. 83510.660.147. Уточнено е, че оспорващата се легитимира като собственик на имот с ид. 83510.660.147 въз основа на н.а.№ 193/01.11.1993г., том 3, дело 3696/1993г. по описа на ШРС, като площта и местоположението на дворно място с построената в него жилищна сграда, за което е отреден УПИ IX 1048,1049 с площ 550 кв.м., описани в този н.а., не включва площта под сградата с ид. 83510.660.159.3 по КК. В същото време вещото лице сочи, че площта под сградата с ид. 83510.660.159.3 по КК попада в имота на наследодателя на заинтересованите страни съгласно н.а.№ 186/20.06.1958г., том 2, дело № 578/1958г. по описа на Коларовградски районен съд.

 

В хода на съдебното производство по искане на заинтересованата страна Ц.И.С. като свидетел по делото е разпитана Н.Д.М., която сочи, че от 1974г. живее в имот, съседен на двата имота, като постройката с ид. 83510.660.159.3 по КК винаги се е ползвала от И.В.С.., а понастоящем от неговите наследници, респективно оспорващата не е имала и няма достъп до нея.

 

Шуменският административен съд, като прецени предпоставките за допустимост и основателност на жалбата, с която е сезиран, и взе предвид доказателствата по делото и доводите на страните, с оглед на изтъкнатите отменителни основания по чл. 146 от АПК, приема следното:

 

Жалбата е процесуално допустима като подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК, във вр.с чл.54, ал.6 от ЗКИР и от надлежна страна, имаща правото и интереса да оспори горепосочения индивидуален  административен акт.

 

Разгледана по същество, същата се явява неоснователна, по следните съображения:

 

Съдът, в кръга на правомощията си по чл.168 от АПК, констатира, че атакуваната заповед е издадена от компетентен административен орган. С оспорваната заповед на основание чл. 54, ал. 2 от ЗКИР и чл. 70, ал. 4 от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. по същество е отказано извършване на изменението на кадастралната карта и кадастралния регистър досежно границата между поземлени имоти с идентификатори № 83510.660.147 и № 83510.660.159 по заявление с вх. № 01-160174-04.05.2018г. за изменение на КККР за отстраняване на непълноти и грешки в имот с идентификатор № 83510.660.147, засягащо имот с идентификатор № 83510.660.159. Съгласно чл.54, ал.6 от ЗКИР, измененията в кадастралната карта и кадастралния регистър на недвижимите имоти при отстраняване на непълнота или грешка се одобряват със заповед на началника на службата по геодезия, картография и кадастър по местонахождение на имота. В случая оспорената заповед е издадена от инж.М.Х.М., изпълняващ длъжността "началник на СГКК-гр.Шумен" съгласно Заповед № ЧР-31-29 от 12.07.2019г. на изпълнителния директор на АГКК, считано от 15.07.2019г., за срок не повече от 6 месеца, който към датата на издаване на заповедта не е изтекъл, поради което същата е издадена от овластения за това административен орган.

 

Освен това, обжалваният акт е издаден при спазване на изискванията за форма. Същият е изготвен в писмена форма, съобразно предвиденото в чл.59, ал.1 от АПК и съдържа необходимите реквизити, посочени в разпоредбата на чл.59, ал.2 от АПК. При постановяването му  административният орган е изложил фактическите основания за издаването му – наличието на спор за материално право между заявителката и собствениците на имот с ид.№ 83510.66.159 по КК на гр.Шумен, които кореспондират с посоченото материално правно основание - чл.54, ал.2 от ЗКИР и чл.70, ал.4 от Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри.

 

При издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Административното производство е стартирало с подаване до СГКК-гр.Шумен на заявление от оспорващата в настоящото производство Р.В.Д., с което е поискано нанасяне на установени непълноти и грешки в КККР за посочените в заявлението имоти. В хода на административното производство са установени заинтересованите лица, а именно - собствениците на засегнатите имоти и в частност - на ПИ с ид.№ 83510.660.159, доколкото другият засегнат имот е собственост единствено на заявителката. В тази връзка от приложената извадка от КРНИ е видно, че като собственици на ПИ с ид.№   83510.660.159 са вписани И.В.С.. и К.К.В... Първият се легитимира като собственик на имота по силата на н.а. № 186, т.2, рег.№ 738, дело № 578 от 20.06.1958г. на Коларовградски районен съд и н.а. № 156, том 1, дело № 431 от 03.05.1960г. на Коларовградски районен съд, а К.К.В.. - по силата на н.а. № 156, том 1, дело № 431 от 03.05.1960г. на Коларовградски районен съд. В тази връзка административният орган правилно е приел, че заинтересовани лица се явяват наследниците на И.В.С.. - В.И.В.и Ц.И.С., поради което по реда на чл.26, ал.1 от АПК ги е уведомил за началото на административното производство, както и в съответствие с разписаните в АПК и Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. правила им е предоставил възможност в съответния срок да направят писмени възражения по представения проект и да ангажират доказателства, от която възможност последните са се възползвали, депозирайки писмен отговор, съдържащ категоричното им несъгласие с предложеното изменение на КККР. Доколкото в хода на административното производство, след депозиране от негова страна на възражение срещу заявлението на оспорващата, В.И.В.е починал, като заинтересовани лица по делото са конституирани неговите наследници, а именно А.Д.В., И.В.И., Р.В.И..

 

Що се отнася до лицето К.К.В.., обосновано административният орган е приел, че същата не се явява заинтересовано лице, доколкото от н.а. № 156, том 1, дело № 431 от 03.05.1960г. на Коларовградски районен съд, удостоверяващ правото на собственост на същата, е послужил за издаване на последващ н.а. за собственост върху недвижим имот, придобит по наследство и отказ от наследство № 193, том III, дело № 3696/93г. от 01.11.1993г., по който заявителката е придобила частта от собствеността си по наследство и отказ от наследство. Освен това, от справката в НБД „Население“ е видно, че липсват данни за лице с посочените имена, в т.ч. за постоянен и настоящ адрес на лицето, дали същото е починало и кои са неговите наследници.

 

Атакуваният отказ е издаден при наличие на материалноправните основания за постановяването му и при съблюдаване целта на закона, по следните съображения:

 

Съобразно действащата нормативна уредба, кадастралната карта и кадастралните регистри се поддържат в актуално състояние, като законодателят е предвидил възможност те да бъдат изменени при установяване на непълноти или грешки (чл. 51, ал. 1, т. 2 от ЗКИР). Легалната дефиниция на понятието "непълноти и грешки" се съдържа в  § 16 от ДР на ЗКИР, съгласно който текст това са несъответствия в границите и очертанията на недвижимите имоти в кадастралната карта за урбанизирана територия спрямо действителното им състояние. Непълнотата или грешката се допълва или поправя от службите по геодезия, картография и кадастър по местонахождението на имота въз основа на писмени доказателства и проект за изменение на кадастралната карта и кадастралния регистър на недвижимите имоти, като не се смята за непълнота или грешка в кадастралната карта разликата в координатите на точка от граница, определена от кадастралната карта и чрез геодезически измервания, когато е по-малка от допустимата, определена с Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. (чл. 54, ал. 1 и ал. 3, вр. чл. 51, ал. 2 от ЗКИР). Съгласно ал. 2 на чл. 54 от ЗКИР, когато непълнотата или грешката е свързана със спор за материално право, тя се отстранява след решаване на спора по съдебен ред; при необходимост съдът може да възложи на вещо лице, правоспособно по кадастър, изработване на комбинирана скица с координати на граничните точки; влязлото в сила съдебно решение, придружено от проект за изменение, изготвен от правоспособно лице по кадастър, е основание за изменение на кадастралната карта по реда на чл. 53а, т. 1 от ЗКИР. Съгласно чл. 70, ал. 1 от цитираната наредба, в случаите на непълноти или грешки СГКК уведомява по реда на АПК заинтересованите лица за започване на административно производство, които могат да правят писмени възражения по проекта в 7-дневен срок от получаване на уведомлението. "Заинтересовани лица" по смисъла на параграф 13 от ДР на ЗКИР са собствениците и носителите на други вещни права върху недвижими имоти, а в случаите на предоставени права на управление – ведомствата и общините, на които са предоставени правата. След изтичане на срока за възражения СГКК изяснява фактите и обстоятелствата от значение за установяване на непълнотата или грешката, като преценява основателността на исканията в заявлението и възраженията на заинтересованите лица (чл. 70, ал. 2 от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г.). Началникът на СГКК издава отказ за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри при установяване на недопустимост или неоснователност на искането или при установяване на спор за материално право въз основа на представени или събрани в производството писмени доказателства за местоположението и границите или очертанията на имотите – предмет на проекта (чл. 70, ал. 4 от Наредбата). Аналогичен е и текстът на чл. 72 от Наредбата, който повелява, че отказ за отстраняване на непълнота или грешката се издава, когато отстраняването й е свързано със спор за материално право или когато от събраните документи в административното производство не е възможно еднозначно да се определи местоположението и границите или очертанията на имотите – предмет на проекта. Легалната дефиниция на понятието "спор за материално право" се съдържа в  § 16 от ДР на Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г., според който текст такъв е налице, когато в проекта за изменение на кадастралната карта местоположението и границите на имотите не съответстват на правата на собственост на всички заинтересовани лица съгласно представените и събрани писмени доказателства в административното производство. Отказът се съобщава на заинтересованите лица по реда на АПК и подлежи на обжалване пред административния съд по местонахождение на имота в 14-дневен срок от съобщаването му.

 

За да постанови своя отказ, административният орган, въз основа на наличните по преписката данни, доказателствата и възраженията на заинтересованите лица, е приел, че в случая явно е налице спор за материално право. Съдът споделя този извод, поради което счита, че правилно е било отказано исканото изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Шумен по отношение границата между ПИ № 83510.66.147 и № 83510.66.159. От изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза, неоспорена от страните в производството, по категоричен начин се установява, че за ПИ с ид. № 83510.660.147 е отреден УПИ XI-1048 по РП на гр.Шумен, а за ПИ с ид. № 83510.660.159 е отреден УПИ XII-1049, като кадастралната и регулационната граница между двата имота не съвпадат, в резултат на което сграда с ид. № 83510.660.159.3 според КК попада в съседния УПИ според РП - УПИ XI-1048 по РП на гр.Шумен, а на място собствениците на ПИ с ид. № 83510.660.159 владеят както сграда с ид. № 83510.660.159.3, така и сграда с ид. № 83510.660.147.3, попадаща в ПИ с ид. № 83510.660.147. Т.е. налице е разминаване между границите на двата имота според КК и РП, като оспорващата претендира кадастралната граница да бъде изменена по начин, че същата да съвпадне с регулационната такава. На нейната претенция обаче категорично се противопоставят собствениците на ПИ с ид. № 83510.660.159, които от една страна владеят сградата, попадаща в притежавания от тях ПИ според КК, но ситуирана в съседния имот според РП, а от друга страна - изрично възразяват срещу поисканото от Р.Д. изменение. Следва да се отбележи, че спорът за материално право може да се изразява не само в наличието на такова изначално, но може да се изрази и в спор относно границите на имотите. Такъв в настоящия случай безспорно е налице и той следва да се реши по съдебен ред в отделно исково производство по реда на ГПК, а не в производството по изменение на кадастралните карта и регистри.

 

Нещо повече, съответен на доказателствата по делото и напълно обоснован е направеният от административния орган извод, че собствениците на ПИ с ид. 83510.660.159 по КК притежават документи за собственост за земята, за която заявителката претендира да бъде включена с исканото изменение в границите на ПИ с ид. 83510.660.147. Последната е придобила своя имот през 1993г., т.е. преди одобряването на РП през 1996г., със който границата между ПИ с ид.83510.660.147 и ПИ с ид.83510.660.159 е ситуирана по начин, че сграда с ид. 83510.660.159.3 попада в границите на УПИ XI-1048 по РП на гр.Шумен. Към този момент, видно от Приложение № 3 и 4 към СТЕ, според действащия кадастрален и регулационен план от 1959г., сградата е попадала в границите на УПИ, съседен на придобития от оспорващата. Този извод следва и от заключението по допълнителната СТЕ, според което, площта и местоположението на дворно място с построената в него жилищна сграда, за което е отреден УПИ IX 1048,1049 с площ 550 кв.м., описани в н.а.№ 193/01.11.1993г., том 3, дело 3696/1993г. по описа на ШРС, от който оспорващата черпи своите права, не включва площта под сградата с ид. 83510.660.159.3 по КК (арг. от скица – Приложение №3-1). Освен това оспорващата е придобила дворно място с площ 550 кв.м., която с одобряването на КК през 2005г. става 719 кв.м., видно и от договора, с който Община Шумен е продала на нея и на Николай Въсков 167/719 ид.ч. от имот с ид. 83510.660.147 по КК на гр.Шумен. Т.е. притежаваните от оспорващата документи за собственост не удостоверяват правото ѝ на собственост върху имот с обща площ 719 кв.м., колкото е площта на ПИ с ид. 83510.660.147. Това от своя страна означава, че оспорващата е придобила имот с по-малка площ, което от своя страна обуславя извода, че площта на поземления имот, собственост на Иван Велинов С., е била различна от площта на ПИ с ид. 83510.660.159. От друга страна, СТЕ категорично сочи, че сграда с ид. 83510.660.159.3 се владее от собствениците на имот с ид. 83510.660.159, от което следва, че регулационният план от 1996г., който променя регулационните граници между двата съседни УПИ не е приложен.

 

В подкрепа на направения по-горе извод е и заключението по допълнителната СТЕ, според което, площта и местоположението на дворно място с построената в него жилищна сграда, за което е отреден УПИ IX 1048,1049 с площ 550 кв.м., описани в н.а.№ 193/01.11.1993г., том 3, дело 3696/1993г. по описа на ШРС, от който оспорващата черпи своите права, не включва площта под сградата с ид. 83510.660.159.3 по КК (което ясно се вижда от скица – Приложение №3-1). От друга страна, по силата на н.а.№ 186/20.06.1958г., том II, дело № 578/1958г. по описа на РС-гр.Коларовград, наследодателят на заинтересованите страни И.В.С.. е придобил недвижим имот - къща със 182 кв.м. дворно място, попадащ в парцел VII-8 в кв.119, като според допълнителната СТЕ (скица - Приложение № 4) площта под сградата с ид. 83510.660.159.3 по КК попада в имота на наследодателя на заинтересованите страни.

 

Това от своя страна обуславя извода за наличие на противопоставими права на собственост между оспорващата и заинтересованите страни, спорът между които е налице и не може да бъде разрешен в хода на административното производство от Началника на СГКК, който не притежава подобни правомощия.

 

Изложените в писмените бележки на оспорващата доводи, въз основа на които претендира отмяна на атакуваната заповед, са неотносими към предмета на спора, доколкото касаят  евентуален спор за собственост, чието разрешаване е в правомощията на общите съдилища, а и не променят направения по-горе извод за наличие на спор за материално право, представляващ пречка за удовлетворяване на поисканото изменение в КККР. Неприложим в настоящия казус е цитираният от Р.Д. чл.43, ал.1, т.5, б.“г“ от ЗКИР, тъй като същият касае производството по първоначално създаване на кадастрална карта и кадастрални регистри, регламентирано в Глава пета от ЗКИР, а с депозираното от нея заявление е поискано изменение на одобрена и действаща кадастрална карта, редът и основанията за което са регламентирани в Глава шеста от ЗКИР „Поддържане в актуално състояние на кадастралните карти и кадастралните регистри“.

 

При така установеното, законосъобразно е прието от Началника на СГКК-гр.Шумен, че не са налице законовите предпоставки за одобряване на на поисканото от оспорващата изменение в кадастралната карта и регистър към нея.

 

С оглед на изложеното съдът намира, че оспорената заповед, обективираща отказ за изменение на КККР досежно имоти с ид.№ 83510.660.147 и ид.№ 83510.66.159, се явява законосъобразна, като постановена от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма и съдържание, както и на процесуалноправните и материалноправни разпоредби по издаването ѝ, и е съобразена с целта на закона. В този смисъл оспорването е неоснователно и като такава следва да бъде отхвърлено.

 

С оглед изхода на спора и своевременно направеното искане от заинтересованата страна Ц.И.С. за присъждане на сторените деловодни разноски, съдът намира, че на основание чл.143, ал.3 от АПК, оспорващата следва да бъде осъдена да й заплати сумата от 500 лева, представляваща договорено и реално заплатено в брой адвокатско възнаграждение съгласно приложения договор за правна защита и съдействие № 0000098006/11.06.2020г.

 

В същото време съдът намира за неоснователно искането на ответната страна в полза на представляваната от него СГКК-гр.Шумен да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Видно от доказателствата по делото, в настоящото съдебно производство ответникът е представляван от адвокат С.Г., легитимираща се като пълномощник на Началника на СГКК-гр.Шумен. Към цитираното писмено пълномощно не са приложени доказателства за договорено и реално заплатено в брой или по банков път адвокатско възнаграждение, което изключва възможността за присъждане на такова съобразно чл.143, ал.4 от АПК, тъй като цитираната разпоредба визира единствено реално платени разноски. В същото време, съгласно чл.78, ал.8 от ГПК, приложим съгласно чл.144 от АПК, юрисконсултско възнаграждение се дължи в случаите, когато страната е представлявана от юрисконсулт. Доколкото в настоящото производство Началникът на СГКК-гр.Шумен не е представляван от юрисконсулт, не е налице основание в полза на ръководеното от него учреждение да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

 

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, съдът

 

Р     Е     Ш     И   :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Р.В.Д., ЕГН **********, с адрес ***, депозирана срещу Заповед № 18-8362-12.08.2019г., издадена от и.д. Началник на СГКК-гр.Шумен.

 

ОСЪЖДА Р.В.Д., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на Ц.И.С., ЕГН **********, с адрес гр.Велики Преслав, сума в размер на 500 (петстотин) лева, представляваща деловодни разноски.

 

ОТХВЪРЛЯ искането на Началника на СГКК-гр.Шумен за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на СГКК-гр.Шумен.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България гр. София в 14-дневен срок от съобщаването чрез изпращане на препис по реда на чл.138, ал.3, във вр.с  чл.137 от АПК.

 

           АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:/п/

 

 

Забележка: Решението е влязло в законна сила на 19.08.2020г., като необжалвано.