ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 № 607

 14 юли 2020 година,     град  Шумен

            Административен Съд Шумен, в закрито заседание на четиринадесети юли през две хиляди и двадесета година, в състав:                                            

                                                                                    Съдия : Бистра Бойн

 като разгледа докладваното от съдията АД № 227 по описа за 2020г. на Административен съд- гр. Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:

             Производство по реда на чл.156 и сл. от Данъчноосигурителния процесуален кодекс /ДОПК/, въз основа на жалба от „Е.“АД-с.Трем, ***, с ЕИК: ********, представлявано от С.М.Б.срещу Ревизионен акт № Р-03002719005272-091-001/25.02.2020г., издаден от Началник на сектор „Ревизии“ и Главен инспектор по приходите при ТД на НАП-гр.Варна, потвърден изцяло с Решение № 97/13.05.2020г. на Директор на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” при Централно управление на НАП Варна, с който е установено годишно данъчно задължение за данък по ЗДДС в размер на 2904.00лв. главница и лихва 1361.67лв. и данък по ЗКПО в размер на 4187.86лв. и лихва 1659.10лв. за данъчен период м.01.2015г.- м.12.2015г.

             С определение от открито съдебно заседание, предвид становище за неподдържане на жалбата в цялост, съдът указа на оспорващия да конкретизира жалбата си, като посочи каква част от РА обжалва. В срока за изправяне на нередовности, на 10.07.2020г. от жалбоподателя, е постъпила молба, с която се оттегля жалбата и се моли за прекратяване на производството по делото.

             В указан срок, ответната страна депозира становище по молбата, в която не възразява относно оттеглянето на жалбата и претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 833,38лв., съобразно материалния интерес по делото.

             Съдът установи, че съгласно разпоредбата на § 2 от Допълнителните разпоредби на ДОПК, във връзка с чл.155 ал.1 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, при всяко положение на делото оспорващият може да оттегли оспорването или да се откаже от него изцяло или отчасти, а когато това се прави извън съдебно заседание, следва да се подаде писмена молба /арг. чл.155 ал.3 АПК/. С така направеното изявление, представляващо по същество десезиране на съда, настоящият състав приема, че са спазени реда и условията на чл.155 ал.3, във вр. с чл 155 ал.1 АПК, поради което жалбата следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото да се прекрати.

              Направеното искане за присъждане на разноски с молба от 13.07.2020г. от ответника следва да бъде разгледано по същество, като същото е допустимо и при оттегляне на жалбата, в какъвто смисъл е постановено и Тълкувателно решение 3/13.05.2010г. на Върховен административен съд.

            Съдът намира, че при присъждане на възнаграждение на ответника следва да съобрази правната и фактическа сложност на делото и извършените процесуални действия от ответника, а именно: по делото е проведено само едно съдебно заседание, в което ответникът чрез процесуален представител не е пледирал по съществото на спора и не е правил никакви доказателствени искания. Също така не е представен писмен отговор на оспорването, включително и в изпратеното придружително писмо към административната преписка, поради което за ответника не е налице фактическа и правна сложност на казуса по делото. Тъй като в производство по ДОПК, на основание чл.161 ал.2 ДОПК, съдът при прекомерност на възнаграждението на адвоката може да присъди по-нисък размер, като съобрази същото с действителната правна и фактическа сложност на делото, то с оглед принципа на принципа на равенство на страните в административния процес, прогласен в чл.8 ал. 1 от АПК, следва да приложи същото правило и при присъждане на разноски за възнаграждение на юрисконсулта на ответника. По изложените съображения, съдът намира, че присъждане на разноски на ответника в размер на 833,38лв. по чл.8 ал.1 т.4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения в настоящия казус е прекомерно. Следва да се присъдят на ответника разноски за възнаграждение на юрисконсулт в размер на 100.00лв. В този смисъл е практиката на ВАС /Определение № 14585 от 29.12.2008 г. на ВАС по адм. д. № 14876/2008 г., I о./.

              Ето защо и на основание чл.159 т.8 във връзка с чл.155 ал.1 АПК и чл.161 ал.1 изр.трето от ДОПК, Административен  съд  Шумен,   

 О П Р Е Д Е Л И: 

             ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на „Е.“АД-с.Трем, ***, с ЕИК: ********, представлявано от С.М.Б.срещу Ревизионен акт № Р-03002719005272-091-001/25.02.2020г., издаден от Началник на сектор „Ревизии“ и Главен инспектор по приходите при ТД на НАП-гр.Варна, потвърден изцяло с Решение № 97/13.05.2020г. на Директор на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” при Централно управление на НАП Варна.

             ПРЕКРАТЯВА  производството  по административно дело номер 227/2020 г. по описа на Административен съд Шумен, поради оттегляне на оспорването.

             ОСЪЖДА „Е.“АД-с.Трем, ***, с ЕИК: ********, представлявано от С.М.Б.да заплати на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” при Централно управление на НАП Варна направените деловодни разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00лв.

             Определението  може да се обжалва с частна жалба  в 7- седем дневен срок от съобщението за изготвянето му пред Върховен административен съд на Република България.

                                                                                         СЪДИЯ:/п/

 

Забележка: Към датата на публикуване определението не е влязло в законна сила.