Р    Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

141

 град Шумен, 14.07.2020г.

 В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 Административен съд – град Шумен, в публичното заседание на петнадесети юни през две хиляди и двадесета година в състав:

 Председател: Росица Цветкова

                                                           Членове: Снежина Чолакова

                                                                           Бистра Бойн

 при секретаря Св.Атанасова

  и с участие на прокурор П.Вълчев от Окръжна прокуратура – Шумен,

 като разгледа докладваното от административен съдия Сн.Чолакова КАНД № 87 по описа за 2020г. на Административен съд – град Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:

 Производството е по реда на чл.63, ал.1, предл.второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

 Образувано е по касационна жалба от ТД на НАП – гр.Варна / ИРМ – гр.Шумен, чрез Ц.С.– старши юрисконсулт, срещу Решение № 103 от 18.02.2020 г., постановено по ВАНД № 2321/2019 г. по описа на Районен съд – град Шумен. С обжалвания съдебен акт е отменено Наказателно постановление № 454979-F483400 от 01.08.2019г г. на директора на офис Шумен при ТД на НАП - гр.Варна, с което на Д.Д.М. *** – представляващ "Д.Д."ЕООД с Булстат ******, на основание чл. 264, ал.1 от ЗКПО за нарушение по чл. 92, ал.1 от ЗКПО, във вр.с чл. 261, ал.1 от ЗКПО е наложена "глоба" в размер на 200 /двеста/ лева.

 С жалбата се навеждат твърдения за незаконосъобразност на атакувания съдебен акт, поради издаването му в нарушение на материалния закон по смисъла на чл. 348, ал.1, т.1 от НПК, във вр.с чл. 63, ал.1 от ЗАНН, като касационните основания се свеждат до неправилната преценка на районния съд за издаване на НП при допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и маловажност на санкционираното административно нарушение. Счита се, че фактът на извършване на същото и неговият автор са установени по безсъмнен начин, като деянието не се отличава с по-ниска обществена опасност от обичайните нарушения от същия вид, поради което, налагайки глоба в минималния предвиден размер в санкционната разпоредба, наказващият орган е спазил изискванията на чл. 27 от ЗАНН и е постановил законосъобразно наказателно постановление. Въз основа на изложените аргументи се отправя искане за отмяна на атакувания съдебен акт и за постановяване на ново решение по съществото на спора, потвърждаващо отмененото от районния съд наказателно постановление. В съдебно заседание касационният жалбоподател - ТД на НАП-гр.Варна, редовно и своевременно призован, не изпраща представител.

 Ответникът Д.Д.М., редовно и своевременно призован, не се явява и не изпраща представител, респективно не взема становище по допустимостта и основателността на жалбата.

 Представителят на Шуменска окръжна прокуратура изразява становище, че жалбата е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Смята, че решението на районния съд е правилно и законосъобразно и като такова моли съда да го остави в сила.

 Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

 Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал.1 от АПК, от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал.1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК. Разгледана по същество, същата се явява неоснователна, като съображенията в тази насока са следните:

 Предмет на касационно оспорване е решение на районния съд, с което е отменено Наказателно постановление № 454979-F483400 от 01.08.2019 г. на директора на офис Шумен при ТД на НАП - гр.Варна, с което на Д.Д.М. *** – представляващ "Д.Д."ЕООД с Булстат *******, на основание чл. 264, ал.1 от ЗКПО за нарушение по чл. 92, ал.1 от ЗКПО, във вр.с чл. 261, ал.1 от ЗКПО е наложена "глоба" в размер на 200 /двеста/ лева. С цитираното наказателно постановление, издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение № F483400/22.04.2019 г., ответникът в касационното производство е санкциониран за това, че в качеството си на представляващ "Д.Д."ЕООД с Булстат ******, не е подал годишна данъчна декларация (ГДД) по чл. 92, ал.1 от ЗКПО за финансовата 2018 г. в законоустановения срок до 01.04.2019г. вкл. (първият присъствен ден след 31.03.2019г., когато изтича законоустановения срок). Въз основа на това е прието, че на 02.04.2019 г. в качеството си на управител на горепосоченото ЕООД, Д.М. е осъществил административнонаказателния състав, визиран в чл. 264, ал.1 от ЗКПО, във вр.с чл. 92, ал.2 от ЗКПО и чл. 261, ал.1 от ЗКПО.

 Районният съд е установил описаната фактическа обстановка въз основа на събраните по делото гласни доказателства и от приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени такива. Посочил е, че НП е издадено от компетентен орган, но в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, доколкото АУАН е връчен на ненадлежно упълномощено лице, както и е налице противоречие в обстоятелствената част на акта и НП, обусловено от това, че от една страна е описано неизпълнение на задължение за подаване на ГДД от ответника в касационното производство в качеството му на представляващ ЕООД, т.е. са описани факти, обуславящи приложението на чл.261, ал.1 от ЗКПО, а от друга страна е прието, че същият е осъществил състава на нарушение по чл.264, ал.1 от ЗКПО. Счел е също, че дори и да се приеме, че описаните нарушения на административнопроизводствените правила не са съществени, деянието съставлява маловажен случай, доколкото декларацията е подадена от лицето по негови подбуди, макар и със закъснение. С оглед изложените аргументи е отменил на наказателното постановление като незаконосъобразно.

 Шуменският административен съд намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В тази връзка, решаващият съдебен състав съобрази, че същото е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му.

 За да постанови решението си, Районен съд – гр.Шумен е събрал и приобщил към делото по надлежния процесуален ред относимите писмени и гласни доказателства, представени с наказателното постановление и ангажирани в хода на съдебното производство, което е спомогнало делото да бъде изцяло изяснено от фактическа страна. Обстоятелствата, изложени в акта и наказателното постановление, са проверени от районния съд с допустимите по закон доказателствени средства.

 При реализираната проверка за съответствие на решението с материалния закон, съобразно възведеното касационно основание, настоящият състав намира, че при обективно възприетата фактическа обстановка по делото, въззивният съд е изградил правилни изводи за незаконосъобразност на наказателното постановление.

 В тази връзка, в унисон с тезата на районния съд касационната инстанция приема, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати установените от него съществени нарушения на административнопроизводствените правила. На първо място, правилно предходната съдебна инстанция е заключила, че АУАН е връчен на лице, което не притежава представителна власт по отношение на санкционираното лице, доколкото представеното от последното писмено пълномощно овластява пълномощника да представлява Д.Д.М. пред данъчната администрация в качеството му на управител но ЕТ"Д.Д." с ЕИК *****, докато в случая отговорността на Д.Д.М. е ангажирана в качеството му на управител и представляващ на "Д.Д."ЕООД с Булстат ******.

Обосновани са и наведените в обжалваното решение доводи за допуснато противоречие при описание на вмененото на Д.Д.М. нарушение, доколкото в АУАН и НП е посочено, че представляваното от него ЕООД, в качеството си на ДЗЛ по чл.261, ал.1 от ЗКПО не е изпълнило в срок задължението си по чл.92, ал.1 от с.з. да подаде ГДД за 2018г. до 01.04.2019г., чл.92, ал.1 от ЗКПО също визира задължението на ДЗЛ за подаване на ГДД, а след това е ангажирана отговорността на представляващия дружеството на плоскостта на административнонаказателния състав по чл.294, ал.1 от ЗКПО.

 Констатираните от районния съд нарушения на административнопроизводствените правила са съществени, защото препятстват възможността на подведеното към отговорност лице да разбере в какво конкретно нарушение се обвинява и да реализира защитата си в пълен обем, респективно се явяват достатъчно основание за отмяна на НП.

 Що се отнася до доводите за немаловажност на санкционираната деятелност, изложени в касационната жалба, следва да се посочи, че с оглед констатираните съществени нарушения на административно производствените правила, съдът не дължи преценка за неговата маловажност в контекста на чл. 28 от ЗАНН.

 Горното мотивира настоящия състав да приеме, че касационната жалба се явява неоснователна. Ограничен в пределите на касационната проверка до релевираните с жалбата пороци на решението, съдебният състав не намира основания за неговата отмяна. Служебната проверка по чл. 218, ал.2 от АПК не установи основания за нищожност, недопустимост на атакуваното решение или несъответствие с материалния закон.

 С оглед изложеното, Шуменският административен съд намира касационната жалба за неоснователна, а решението като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила.

 Водим от горното и на основание чл. 221, ал.1 и ал.2, предл.1 от АПК, във вр.с чл. 63, ал.1 от ЗАНН, Шуменският административен съд

 Р   Е   Ш   И   :

 ОСТАВЯ В СИЛА решение № 103/18.02.2020 г., постановено по ВАНД № 2321/2019 г. по описа на Шуменски районен съд.

 Решението е окончателно.

           ПРЕДСЕДАТЕЛ:./п/                                              ЧЛЕНОВЕ: 1./п/

                                                                                                                2./п/

          ЗАБЕЛЕЖКА: Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила на 14.07.2020г.