Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

101

 град Шумен,  13.07.2020г.

 В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 Административен съд – град Шумен, в публичното заседание на осемнадесети юни две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                Административен съдия: Маргарита Стергиовска       при участието на секретаря Св. Атанасова, като разгледа докладваното от административния съдия АД № 232 по описа за 2020 година на Административен съд – гр.Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:

 Производството е по чл.145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК).

 Образувано е по депозирано оспорване от „Евроимпекс“ ЕООД гр. София, ЕИК *******, представлявано от управителя А.И.против Предписание №132/08.05.2020 г. на Директора на РИОСВ-Шумен.

 В жалбата се изразява несъгласие с дадените предписания, като оспорващия твърди, че същите са незаконосъобразни, постановени при допуснати процесуални нарушения и нарушения на материалния закон, като са изложени подробни съображения в тази насока. Отправено е искане за отмяна на така дадените предписания и за присъждане на сторените по делото разноски.

  В съдебно заседание, оспорващият, редовно и своевременно призован, се представлява от адв. В.В., ШАК, която поддържа жалбата и доразвива аргументите си.

 Ответникът – директорът на РИОСВ – гр. Шумен, чрез процесуалния си представител юриск. Г. оспорва подадената жалба. Моли съда да отхвърли жалбата и да остави административния акт в сила.

  Шуменският административен съд, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

 С издаденото предписание № 132/08.05.2020 г., на осн. чл.14 ал.4 от ЗООС във връзка с осъществена планова проверка за извършване на дейности с отпадъци с местонахождение гр. Шумен, ул.“Варненско шосе“ №6, УПИ №83510.665.77 и № 83510.665.75 по плана на гр. Шумен и съгл. Решение № 15-РД-362-04/09.05.2018 г. на директора на РИОСВ-Шумен и поради продължаващо съхранение на отпадък-подситова фракция в УПИ №83510.665.75, който няма трайна настилка и не отговаря на изискванията на чл.15 ал.2 т.2 от Наредба №7 от 24.08.2004 г. за изискванията, на които трябва да отговарят площадките за разполагане на съоръжения за третиране на отпадъци, директорът на РИОСВ – Шумен предписал на Евроимпекс“ ЕООД гр. София да премести отпадъкът-подситова фракция на площадка с трайна настилка, отговаряща на изискванията на Наредба №7 от 24.08.2004 г. за изискванията, на които трябва да отговарят площадките за разполагане на съоръжения за третиране на отпадъци или да предаде на лице, притежаващо разрешение, комплексно разрешително или регистрационен документ по чл.35 от ЗУО за съответната дейност и площадка за отпадъци със съответния код, съгласно Наредба № 2/23.07.2014 г. за класифициране на отпадъците.

 Отговорен за изпълнение на предписанието е управителя на дружеството, като е определен 30-дневен срок за изпълнение от получаване на предписанието.

 Същото е връчено на 12.05.2020 г., видно от приложена обратна разписка по делото.

 С жалба №Ж-13/26.05.2020 г. дружеството оспорило предписанието пред ШАС.

 Към доказателствата по делото са приложени предходно издадени Констативни протоколи и дадеди предписания към дружеството.

 Даденото предписание, въвежда задължително поведение за жалбоподателя, поради което и съдът намира, че същото има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал. 1 АПК.

 Въз основа на така установените факти, съдът намира, че оспорването е направено в регламентирания от закона срок и от лице, което има правен интерес от това производство, поради което същото е допустимо. Разгледано по същество се явява основателно, по следните съображения:

 Издаването на предписания е в компетентностите на директорите на РИОСВ, съобразно разпоредбата на  чл. 14, ал. 4 от ЗООС, поради което съдът приема, че процесното Предписание е издадено от компетентен орган, в рамките на предоставените му правомощия и в предвидената от закона писмена форма.

 Съдът приема обаче, че при издаване на оспорения административен акт е допуснат порок във формата, както и са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Същите се явяват съществени, тъй като водят до невъзможност съдът да извърши проверка за материална законосъобразност на предписанието.

 Цитираната в Предписанието норма на  чл. 14, ал. 4 от ЗООС определя единствено и само компетентността на органа, издал акта, което не съставлява фактически основания за издаването му. В предписанието, освен цитиране разпоредбата на чл.15 ал.2 т.2 от Наредба №7 от 24.08.2004 г. за изискванията, на които трябва да отговарят площадките за разполагане на съоръжения за третиране на отпадъци, липсват каквито и да са мотиви.

 При липсата на фактически и правни основания в оспорения административен акт съдът е в невъзможност да упражни контрол за законосъобразност. Непосочването на фактическото основание за издаване на акта – чл.59 ал.2 т.4 от АПК е абсолютно основание за неговата отмяна, тъй като това са юридическите факти, от които органът черпи упражненото от него публично право и са необходим ограничителен белег на това право. За това липсата им не просто не позволява индивидуализирането му, за да бъде то проверено, а сочи пряко на отсъствието му. Доколкото в настоящата хипотеза административният акт не съдържа фактическо основание за неговото издаване, то същият се явява незаконосъобразен. Налице е визираното в разпоредбата на чл.146 т.2 от АПК отменително основание – неспазване на установената форма, което е абсолютно основание и е достатъчно за отмяна на акта.

 Следва да се отбележи, че фактическите основания могат да се съдържат както в самия административен акт, така и в доказателствата към административната преписка, на които обаче административният орган следва изрично да се е позовал при постановяване на акта си или изрично е препратил. Към преписката са приложени протоколи от извършени проверки и дадени предходни предписания на дружеството, които са издадени и съставени в отделни административни производства. По отношение на тях не е налице позоваване или препращане в процесния административен акт, поради което не следва да се приемат като фактически установявания, послужили за издаването на процесното предписание.

 Липсват каквито и да е доказателства за извършена проверка от РИОСВ-Шумен към момента на издаване на предписанието, респ. констатация, че е налице „продължаващо съхранение на отпадък-подситова фракция в УПИ №83510.665.75, който няма трайна настилка и не отговаря на изискванията на чл.15 ал.2 т.2 от Наредба №7 от 24.08.2004 г. за изискванията, на които трябва да отговарят площадките за разполагане на съоръжения за третиране на отпадъци“.

 Непосочването на фактически и правни основания за издаване на акта от страна на административния орган е порок във формата на акта, който препятства упражняването на контрол върху същия по отношение на неговото материална законосъобразност, както и самостоятелно отменително основание по чл. 146, т. 2 от АПК.

 Административният орган, преди издаването на акта – в конкретния случай Предписанието, е длъжен да изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая, съгласно разпоредбата на чл. 35 от АПК. Неизпълнението на това законово задължение в конкретния случай води до незаконосъобразност на акта, тъй като ако беше го изпълнил, административният орган можеше да достигне до друг правен извод.

 От така установеното фактическо и правно положение и при спазване на разпоредбата на чл. 168 от АПК, съдът приема, че Предписанието е издадено от компетентен орган, но при съществено нарушение на изискването за форма – липса на фактически и правни основания, и при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, които водят до невъзможност за извършване на преценка по отношение материалната законосъобразност на акта. В този смисъл съдът приема, че жалбата е основателна и Предписанието следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

 Доколкото съдът приема, че е налице съществено нарушение на производствените правила и липса на мотиви, то преписката не следва да се връща на органа с указание по приложение на материалния закон, тъй като такава преценка не е извършена от съда.

 От процесуалния представител на оспорващия е направено своевременно искане за присъждане на разноските по делото. Същите възлизат на 550.00 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно представеният договор за правна защита и съдействие и заплатена държавна такса в размер на 50.00 лв.

 Воден от горното и на основание чл.172, ал. 2 предл. второ от АПК, съдът, 

 Р Е Ш И: 

 ОТМЕНЯ по оспорване на „Евроимпекс“ ЕООД гр. София, ЕИК ******, представлявано от управителя А.Д.И. Предписание №132/08.05.2020 г. на Директора на РИОСВ-Шумен.

 ОСЪЖДА Регионална инспекция по околната среда и водите Шуменпредставлявана от Директора да заплати на Евроимпекс“ ЕООД гр. София, ЕИК *****, представлявано от управителя А.Д.И.сумата от 550.00 /петстотин и петдесет лева/, представляваща направени разноски по делото. 

 Решението подлежи на касационно обжалване в 14- дневен срок от съобщаването му на страните, чрез връчване на препис от същото, пред Върховния Административен съд.

                                                    АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:  /п/

 

 

Забележка: Към датата на публикуване решението не е влязло в законна сила.