Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

96

 град Шумен, 09.07.2020г.

 В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 Административен съд – град Шумен, в публичното заседание на десети юни две хиляди и двадесета година в състав:

                                                  Административен съдия: Снежина Чолакова

 при участието на секретаря И.В., като разгледа докладваното от административния съдия АД № 117 по описа за 2020 година на Административен съд – гр.Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:

 Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във връзка с чл.107, ал.2 от Закона за автомобилните превози (ЗАвтП).

 Административното дело е образувано въз основа на жалба рег.инд.РД-14-197#2/03.02.2020г. по описа на Областен отдел "Автомобилна администрация", гр.Шумен, депозирана от Д.А.Д., живущ ***, със съдебен адрес ***, офис № 11, чрез адвокат Р.П.от ШАК, срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № РД-14-197/21.01.2020г. на Началника на Областен отдел "Автомобилна администрация", гр.Шумен при Изпълнителна агенция"Автомобилна администрация" (ИА"АА"). С атакуваната заповед на основание чл.107, ал.1, във вр.с чл.106а, ал.1, т.1 и ал.2, т.1 и т.4 от ЗАвтП е приложена принудителна административна мярка - спиране от движение за срок от 6 месеца, чрез сваляне и отнемане на табела с регистрационен номер и отнемане на свидетелство за регистрация на лек автомобил "Фолксваген Венто" от кат. М1 с рег.№ ******, собственост на  Д.А.Д.. В жалбата си оспорващият развива доводи за незаконосъобразност на атакуваната заповед, поради издаването й в нарушение на материалния закон и неговата цел. В тази връзка твърди, че действително на 21.01.2020г. е пътувал от с.Веселиново до гр.Шумен с личния си автомобил с рег.№ ****** и е превозвал посочените в оспорваната заповед лица – М.Х.Я.и съпругата му Н.Р.Я., но не е извършвал обществен превоз, тъй като не е имал никакви уговорки с пътниците за заплащане на пътните разходи. Заявява изрично, че никой от пътуващите с него не му е предлагал пари, нито той е искал или вземал такива. Твърди също, че управляваният от него лек автомобил не е специално конструиран или оборудван за превоз на пътници, както и, че превозът не е извършен от търговец. С оглед на това счита, че осъщественият от него превоз не съставлява "обществен превоз" и "таксиметров превоз" по смисъла на §1, т.1 и т.26 от ДР на ЗАвтП. Освен това сочи, че атакуваната заповед е издадена на основание чл.106а, ал.1, т.1, ал.2, т.1 и т.4 от ЗАвтП, при положение, че към датата на издаване на заповедта т.4 на чл.106а, ал.2 от ЗАвтП е отменена. Въз основа на изложените аргументи отправя искане за отмяна на атакуваня административен акт, като незаконосъобразен.

 В съдебно заседание и в представени писмени бележки оспорващият, лично и чрез процесуалния си представител адвокат Р.П.от ШАК, поддържа жалбата по изложените в нея съображения, като ги доразвива. Счита, че в хода на административното и съдебното производство не са събрани безспорни доказателства за извършване на обществен превоз на пътници от страна на оспорващия, доколкото не е установено, че той е превозвал пътници срещу заплащане. Въз основа на изложените подробни аргументи отправя искане за отмяна на атакуваната заповед, както и за присъждане на направените деловодни разноски.

 Ответникът по жалбата - Началник на Областен отдел "Автомобилна администрация", гр.Шумен при Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", гр.София, в съпроводителното писмо, с което административната преписка е изпратена в съда, излага аргументи за неоснователност на оспорването. В проведеното съдебно заседание, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

 Шуменският административен съд, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и извършвайки служебна проверка за законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, намира за установено следното от фактическа страна:

 На 21.01.2020г. К.Л.К. – инспектор при Областен отдел „Автомобилна администрация” – гр.Шумен е съставил Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 271932 против Д.А.Д. за това, че на 21.01.2020г. около 08.50 часа извън населено място, на път II-73 преди разклона за гр.Смядово, в посока към гр.Шумен, при проверка на управлявания от него лек автомобил "Фолксваген Венто" от кат.М1 с рег.№ ******, собственост на Д.А.Д., извършена от служителите на ОДМВР-гр.Шумен И.Д.И., С.Н.Х. и Х.П.Х., се е установило, че водачът превозва двама пътници срещу уговорено заплащане по 10 лева на човек за пътуване от с.Веселиново до гр.Шумен и обратно. Прието е, че Д.А.Д. е осъществил следното нарушение: извършва превоз на пътници срещу заплащане с автомобил, за който от направената справка в информационната система на ИА"АА" се установило, че не е включен в регистъра на издадените лицензи на ИА"АА", няма издадено заверено копие от лиценз на Общността за международен превоз на пътници или удостоверение, че ППС е включено към лиценз за обществен превоз на пътници или товари на територията на Република България, или удостоверение за регистрация за изпълняване на таксиметров превоз на пътници.

 На база на констатациите, съдържащи се в съставения АУАН, Началникът на Областен отдел „Автомобилна администрация” - гр.Шумен е приел, че Д.А.Д. ***, извършва обществен превоз на пътници с лек автомобил „Фолксваген Венто” от кат.М1 с рег.№ ******, негова собственост, за който от направена справка в информационната система на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация” е установено, че няма издадено заверено копие от лиценз на Общността или удостоверение за обществен превоз на пътници или товари на територията на Република България, и не е включено в списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници, поради което и на основание чл.107, ал.1, във връзка с чл.106а, ал.1, т.1 и ал.2, т.1 и т.4 от ЗАвтП със Заповед № РД-14-197/21.01.2020г. е приложил принудителна административна мярка „спиране от движение за срок от 6 месеца, чрез сваляне и отнемане на табела с регистрационен номер и отнемане на свидетелство за регистрация на лек автомобил „Фолксваген Венто” от кат.М1 с рег.№ *****, собственост на Д.А.Д..

 Цитираната заповед била съобщена на оспорващия на 21.01.2020г., видно от разписката, представляваща неразделна част от същата.

 Несъгласен със заповедта, Д.А.Д. я оспорил пред Административен съд-гр.Шумен - с жалба вх.№ РД-14-197#2/03.02.2020г., поставила началото на настоящото съдебно производство.

 Към доказателствения материал по делото са приобщени писмените доказателства, представляващи цялата административна преписка по издаване на акта, в т.ч. писмени сведения, снети от пътувалите в лекия автомобил пътници и АУАН № 271932/21.01.2020г. По делото са разпитани като свидетели Н.Р.Я. и М.Х.Я., във връзка с чийто превоз до гр.Шумен е издадена оспорваната заповед; полицейските служители И.Д.И. - служител в сектор "ПИП" при ОДМВР-гр.Шумен и С.Н.Х. - служител в сектор "ПП" при ОДМВР-гр.Шумен, извършили проверка на управлявания от оспорващия автомобил; както и служителят на Областен отдел "Автомобилна администрация", гр.Шумен, съставил АУАН - К.Л.К..

 По делото е приложено и Свидетелство за регистрация на лек автомобил „Фолксваген Венто” от кат.М1 с рег.№ *****, от което е видно, че същият е собственост на оспорващия Д.А.Д..

 Въз основа на съвкупния доказателствен материал по делото, съдът приема за безспорно установено, че на 21.01.2020г. оспорващият е осъществил превоз на пътници срещу заплащане с лек автомобил " Фолксваген Венто ” от кат.М1 с рег.№ Н 1694 ВТ, без за него да има издадено заверено копие от лиценз на Общността или удостоверение за обществен превоз на пътници или товари, респ. без същото да е включено в списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници.

 При така установеното съдът намира, че жалбата е процесуално допустима, доколкото индивидуалният административен акт е съобщен на оспорващия в деня на издаването му, а жалбата срещу него е депозирана на 03.02.2020г., видно от положения върху нея рег.№ РД-14-197#2/03.02.2020г., т.е. същата е подадена в рамките на нормативно регламентирания 14-дневен преклузивен срок по чл.149, ал.1 от АПК – обстоятелство, което не се оспорва от ответната страна. Жалбата изхожда от надлежна страна, имаща правото и интереса да оспори обжалвания акт, в качеството й на собственик на МПС, спряно от движение с оспорваната заповед. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, поради следните съображения:

 Предмет на съдебен контрол е Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № РД-14-197/21.01.2020г., издадена от Началника на Областен отдел «Автомобилна администрация» - гр.Шумен към Главна дирекция "Автомобилна инспекция" при Изпълнителна агенция «Автомобилна администрация», гр.София. Съгласно чл.107, ал.1 от ЗАвтП принудителните административни мерки по чл.106 и 106а се прилагат с мотивирана заповед на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция «Автомобилна администрация» или упълномощени от него длъжностни лица. Със Заповед № РД-01-212/19.05.2015г., на основание чл.107, ал.1 от ЗАвтП и чл.7, т.5 от Устройствения правилник на ИА „АА”, Изпълнителният директор на ИА „АА” – гр. София е упълномощил с правото да прилагат с мотивирани заповеди принудителни административни мерки по чл.106 и 106а от ЗАП редица длъжностни лица, сред които е и Началник на Областен отдел „Автомобилна администрация” (т.4 от заповедта). Настоящата заповед е издадена от Ц. В., която, видно от Заповед № 51/09.01.2020г., е преназначена длъжността Началник на Областен отдел "Автомобилна администрация" - гр.Шумен към Главна дирекция "Автомобилна инспекция" при ИА"АА", считано от 09.01.2020г. От описаните заповеди става ясно, че към датата на издаване на атакувания акт нейният издател е заемал длъжността Началник на Областен отдел"Автомобилна администрация" - гр.Шумен към Главна дирекция "Автомобилна инспекция" при Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", на когото са делегирани правомощия по чл.107, ал.1 от ЗАвтП, следователно обжалваната заповед е постановена от компетентен административен орган.

 Освен това, оспорваният акт е издаден в предвидената в закона форма, а именно в писмена форма, съобразно изискванията на чл.59, ал.1 от АПК и съдържа необходимите реквизити, визирани в разпоредбата на чл.107, ал.1 от ЗАвтП, във връзка с чл.59, ал.2 от АПК. В съдържанието на същия са посочени конкретните фактически обстоятелства, възприети от органа при произнасянето му и изразяващи се в извършване на превоз на пътници срещу заплащане с управлявания от оспорващия автомобил «Фолксваген Венто» с рег.№ ****, за който няма издадено заверено копие от лиценз на Общността или удостоверение за обществен превоз на пътници или товари, респ. не е включен в списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници. Същите кореспондират с посоченото материалноправно основание за неговото издаване - чл.106а, ал.1, т.1 от ЗАвтП, регламентиращ прилагането на принудителни административни мерки при осъществяване на обществен превоз на пътници или товари, с моторно превозно средство, за което няма издадено заверено копие от лиценз на Общността, респ. удостоверение за обществен превоз на пътници или товари и не е включено в списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници. При това положение оспорената заповед следва да бъде преценена като удовлетворяваща изискванията, очертани от законовия й статут на утежняващ индивидуален административен акт - постановена от компетентен орган, в предвидената от закона форма. Съдът не споделя тезата на оспорващия за незаконосъобразност на оспорвания акт, поради позоваване в същия на отменена нормативна разпоредба – чл.106а, ал.2, т.4 от ЗАвтП (отм.ДВ бр.108/2018г., в сила от 01.01.2019г.), предвид обстоятелството, че в акта изчерпателно са посочени фактическите основания за издаването му и същите кореспондират напълно с посочената като нарушена разпоредба на чл.106а, ал.1, т.1 от ЗАвтП. Позоваването на чл.106а, ал.2, т.1 и т.4 от ЗАвтП е във връзка с мерките, които административният орган следва да предприеме при изпълнение на наложената на основание чл.106а, ал.1, т.1 от с.з. ПАМ - сваляне на предната табела с регистрационен номер и отнемането й заедно с документа, удостоверяващ регистрацията на превозното средство (чл.106а, ал.2, т.1) и определяне на място за домуване на спряното от движение превозно средство (л.106а, ал.2, т.4 – отм.). Със заповедта е разпоредено предвиденото в чл.106а, ал.2, т.1 от ЗАвтП сваляне на предната табела на регистрационния номер и отнемането й заедно с документа за регистрацията му, но не е определено място за домуване на МПС, т.е. липсва разпореждане в изпълнение на отменения чл.106а, ал.2, т.4 от ЗАвтП, което означава, че предвиденото в тази разпоредба не е приложено от административния орган.

 На следващо място, хода на административното производство не е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Оспорваната заповед е издадена въз основа на снетите сведения от лицата, пътували с управлявания от оспорващия автомобил и сведението на самия оспорващ. Съгласно чл.39, ал.1 от АПК, релевантните за предмета на административното производство факти и обстоятелства органът установява чрез всички доказателствени средства, които не са забранени със закон, в т.ч. чрез сведения, дадени пред друг държавен орган. Не съществува законова забрана сведенията, дадени пред полицейски орган, да бъдат приобщени към административната преписка и използвани от административния орган като доказателствено средство. Видно от приложените по делото сведения, същите са написани под диктовката на далите ги лица, прочетени са им и лицата са удостоверили верността на записаното с подписите си. Нещо повече, приетите за установени от административния орган факти, релевантни за спорното право, се установяват и от съставения Акт за установяване на административно нарушение, който в качеството си на официален свидетелстващ документ удостоверява верността на описаните в него обстоятелства, като в хода на съдебното производство не са ангажирани доказателства, оборващи фактите, които са приети за установени от административния орган.

 Наред с това, административният акт е издаден при наличие на материалноправните предпоставки за това.

 По смисъла на чл.106а, ал.1 от ЗАвтП, принудителните административни мерки се прилагат за преустановяване на административни нарушения по този закон. По приложената хипотеза на чл.106а, ал.1, т.1 от ЗАвтП се налага принудителна мярка „спиране от движение за срок 6 месеца и определяне мястото за домуване на моторно превозно средство, с което се извършва обществен превоз на пътници или товари, без за него да има издадено заверено копие от лиценз на Общността или удостоверение за обществен превоз на пътници или товари, или не е включено в списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници”. По силата на § 1, т.1 от ДР на ЗАвтП, "обществен превоз" е превоз, който се извършва с моторно превозно средство срещу заплащане, а според легалната дефиниция, визирана в § 1, т.3 от ДР на ЗАвтП, "превоз на пътници" е дейност на физическо или юридическо лице, регистрирано като търговец, за превоз на пътници срещу заплащане, която се осъществява със специално конструирани и оборудвани моторни превозни средства независимо дали са натоварени или не. В § 1, т.26 от ДР на ЗАвтП е посочено, че "таксиметрови превози" са превозите на пътници срещу заплащане, извършвани от регистрирани превозвачи или от водачи, извършващи дейността от името на регистриран превозвач, но за своя сметка, с леки автомобили до седем места, включително мястото на водача, които водачите държат в готовност, за да изпълнят пътуване до определена от клиента цел. Съгласно чл.106а, ал.2, т.1 от ЗАвтП, налагането на ПАМ по чл.106а, ал. 1, т.1 от с.з. се осъществява от органите по контрол чрез сваляне на предната табела с регистрационен номер и отнемането й заедно с документа, удостоверяващ регистрацията на превозното средство.

 При така очертаната законова регламентация, необходимата материалноправна предпоставка за прилагане на ПАМ по чл.106а, ал.1, т.1 от ЗАвтП е установяването, че с моторно превозно средство, за което няма издаден лиценз или удостоверение за извършване на обществен превоз, респ. не е включено в списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници, е извършен превоз на пътници или товари срещу заплащане.

 По същество по делото няма спор, че на посочената в оспорваната заповед дата Д.А.Д. е превозвал като пътници свидетелите М.Х.Я.и Н.Р.Я., а и това се установява от всички събрани по делото доказателства.

 От представените по делото разпечатки от извършени справки в информационната система на ИА"АА" се установява, че за управляваното от оспорващия МПС няма издаден лиценз на Общността и удостоверение за обществен превоз на пътници или товари, както и, че същото не е включено в списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници. По този въпрос по същество не е и налице спор между страните, доколкото оспорващият не твърди, нито ангажира доказателства, че притежава някой от описаните документи.

 Спорът се свежда до това дали Д.А.Д. е извършвал превоз срещу заплащане, респективно дали осъществяваният от него превоз представлява обществен превоз на пътници по смисъла на цитираните по-горе дефиниции.

 В тази връзка оспорващият твърди, че на 21.02.2020г. пътувал с личния си автомобил от с.Веселиново до гр.Шумен с посочените в заповедта пътници - М.Х.Я.и съпругата му Н.Р.Я.. Същите били негови съселяни и трябвало да закара М.Я.на преглед при кардиолог в "МБАЛ-Шумен", АД. Сочи, че нито едно от превозваните от него лица му е заплащало превоза, нито е имал уговорка за заплащането му. Тези негови твърдения се опровергават от събрания по делото доказателствен материал. В тази връзка съдът намира, че извършването на превоз срещу заплащане с посочения автомобил, се установява по безспорен начин от приложения към делото АУАН и останалите писмени доказателства, съставляващи административната преписка по неговото издаване, както и от показанията на разпитаните в хода на съдебното производство свидетели.

           На първо място, обстоятелството, че оспорващият е извършил превоз на пътници срещу заплащане, се установява от приложения към делото АУАН, съставен от служител на ИА"АА", т.е. компетентно длъжностно лице по смисъла на чл. 92, ал.1, във вр.с чл. 91, ал.2 и 3 от ЗАвтП. Актът е официален свидетелстващ документ и съгласно чл. 179, ал.1 от ГПК, във вр.с чл. 144 от АПК се ползва с материална доказателствена сила досежно отразените в него факти и обстоятелства.

           Установеното в акта напълно кореспондира с писменото сведение, снето от лицето Н.Р.Я., която сочи, че Д.Д. взема за превоза на всеки човек, колкото е цената на автобусния билет – 2,50 лева до гр.Смядово и 5,00 лева до гр.Шумен. Последната сочи, че и след приключване на въпросното пътуване ще му заплатят по 10,00 лева на човек, като това й е известно, тъй като и друг път са заплащали тази цена за извършвания от оспорващия превоз. Дори е уточнила, че "с Д. ни излиза по-евтино".

           Извършването на обществен превоз на пътници се доказва по категоричен начин и от показанията на разпитаните като свидетели в хода на съдебното производство полицейски служители И.И. и С.Х., както и от тези на св.К.К. - служител на ОО"Автомобилна администрация", гр.Шумен, който, макар и да не е очевидец на случилото се, възпроизвежда обстоятелствата, сведени му от полицейските служители и възприети от представените от последните писмени доказателства. Свидетелите Ив.И. и С.Х. сочат, че проверката на управлявания от оспорващия автомобил е извършена от тях по повод подаден сигнал за извършвани от оспорващия нерегламентирани превози. И двамата твърдят, че при спиране на управлявания от Д.Д. автомобил е била разпитана пътуващата в него семейна двойка, като жената (св.Н.Я..) е посочила наличие на уговорка за заплащане на сума от 10,00 лева за превоза, а нейният съпруг (св.М.Я.) – че предната вечер е помолил Д.Д. да го закара на преглед при кардиолог в гр.Шумен, като последният се съгласил с уговорката, че за извършената услуга М.Я.ще измаже повредена стена в къщата му. Свидетелите И.И. и С.Х. изрично обясняват, че в хода на проверката с всеки един от пътниците в автомобила св.И.И. е провел индивидуален разговор и им е снел писмени сведения в присъствието на св.С.Х., след което на лицата е била дадена възможност да се запознаят със съдържанието на записаните отговори. Свидетелите Ив.И. и С.Х. са категорични, че описаното в писмените сведения съответства на дадените от разпитваните лица отговори.

           Т.е. от показанията на посочените свидетели се установява по безспорен начин, че при извършената проверка от органите на ОДМВР-гр.Шумен е констатирано извършване на превоз на пътници срещу заплащане с автомобила, управляван от оспорващия. В тази връзка следва да се отбележи, че съдът напълно кредитира показанията на свидетелите Ив.И., С.Х. и К.К., тъй като същите са последователни, логични и непротиворечиви, при липса на данни и индиции за заинтересованост на тези лица от изхода на делото. В подкрепа на този извод е и обстоятелството, че освен от свидетелката Н.Я.., полицейските служители са снели и сведение от св.М.Я., като в това сведение не фигурира твърдение за заплащане на превоза, напротив, изрично е записано, че за превоза ще се отплати посредством измазване на помещение. Това обстоятелство е в подкрепа на извода, че св.Ив.И. е записвал в сведенията това, което му е казано от лицата, от които са снети. Освен това, показанията на полицейските служители напълно кореспондират с данните, отразени в АУАН и снетите в хода на извършената проверка писмени сведения.

           Действително, разпитана като свидетел в съдебното производство, Н.Я.твърди, че тя и съпругът й не са имали уговорка за заплащане на превоза и са пътували, без да са заплатили същия. Съдът обаче не кредитира казаното от посочената свидетелка в хода на съдебното производство, тъй като показанията й не кореспондират с казаното от същата в хода на проверката, извършвана от полицейските служители, пред които тя е посочила точно какви суми ще заплатят за извършвания превоз. В тази връзка съдът намира, че достоверни са именно изявленията на това лице, направени пред полицейските служители Ив.И. и С.Х., тъй като те са дадени по време на извършване на превоза, т.е. по време на събитията, за които е била разпитвана, когато спомените й са били много по-ясни и същата не е имала възможност да узнае каква е защитната теза на оспорващия, респ. да уеднакви показанията си с нея. От друга страна, по делото няма никакви твърдения и индиции за упражнявано спрямо нея неправомерно въздействие от страна на полицейските служители, което да е повлияло на достоверността на казаното от същата в хода на проверката. Не е без значение и обстоятелството, че свидетелката и съпругът й са съседи на оспорващия, поради което имат интерес да запазят добрите си отношения с него.  Именно това обяснява промяната на показанията й, дадени в писмените й обяснения и пред съда, като първите са последователни и логични, а тези пред съда - вътрешнопротиворечиви и нелогични, поради което и съдът не ги кредитира.

 

          Що се отнася до св.М.Я.– той и в писмените сведения, и в разпита си като свидетел пред съда сочи, че е имал уговорка, че оспорващият ще го закара до гр.Шумен без да му плаща превоза, но в замяна ще му направи гипсокартон, шпакловки и боядисване на една стая в къщата му. Аналогични твърдения е изложил и Д.Д. в сведението си, снето от св.Ив.И. в хода на проверката. Твърденията на двамата на първо място не опровергават казаното от св.Я.а за наличие на уговорка за заплащане на превоза, още повече, че самата свидетелка сочи в сведението си, че и преди това е пътувала с оспорващия срещу заплащане. От друга страна, дори и да се приеме тезата, че превозът на двамата пътници е бил с уговорката след това св.Я. да извърши строителни дейности в обект на оспорващия, това обстоятелство не променя направения от административния орган извод за наличие на превоз срещу заплащане. В легалната дефиниция на понятието "обществен превоз" законодателят не е конкретизирал формите на заплащане, при които е налице обществен превоз, поради което съдът приема, че под заплащане следва да се има предвид всяко възмездно извършване на превоз, независимо дали заплащането се осъществява чрез предоставяне на определена парична сума или друг вид насрещна престация. В случая безспорно е налице възмездно осъществяване на превоза, дори и при липсата на предоставяне на определена парична сума, предвид постигнатата между св.Я. и оспорващия договорка в замяна на осъществения превоз св.Я. да извърши ремонт в стая на оспорващия, без да му взема пари за труд.

 

Съдът не споделя доводите на оспорващия, че действията на св.И.И. в хода на проверката и показанията му, дадени пред съда, не следва да се кредитират, доколкото той е бивш служител в ОО"АА", гр.Шумен, за което свидетелства и факта, че за съставяне на сведението на оспорващия е използвал служебен компютър в сградата на ОО"АА", гр.Шумен. Обстоятелството, че полицейският служител е работил в ОО"АА", гр.Шумен не обуславя извод за предубеденост или заинтересованост на същия от изхода на правния спор, след като към момента на проверката не работи в посочената структура и не е зависим от нея. Ползването на компютър в сградата на ОО"АА", гр.Шумен също не е израз на предубеденост или заинтересованост на последния, още повече предвид очевидния факт, че това е сторено с оглед по-експедитивното провеждане на проверката, което безусловно е в интерес на участниците в нея, в т.ч. и на оспорващия.

 

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, съдът намира, че правилно и обосновано административният орган е установил наличието на кумулативно изискуемите материални предпоставки на чл.106а, ал.1, т.1 и ал.2, т.1 от ЗАвтП за прилагане на принудителна административна мярка спрямо управлявания от оспорващия лек автомобил "Фолксваген Венто", доколкото със същия е бил извършван превоз на пътници срещу заплащане, т.е. обществен превоз на пътници по смисъла на § 1, т.1 и т.3 от ДР на ЗАвтП, без по отношение на този автомобил да е налице издаден лиценз за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република България, лиценз за извършване на международен превоз на пътници или товари и удостоверение за регистрация за извършване на таксиметрови превози на пътници.

 

            В тази връзка съдът намира за неоснователна тезата на оспорващия, че извършвания от него превоз на пътници не може да се квалифицира като обществен такъв, доколкото той не е регистриран като търговец и управляваното от него МПС не е специално конструирано и оборудвано за извършване на обществен превоз. Съгласно § 1, т.3 от ДР на ЗАвтП (ред. преди изм. с ДВ бр.60/2020г.), „превоз на пътници“ е дейност на физическо или юридическо лице, регистрирано като търговец, за превоз на пътници срещу заплащане, която се осъществява със специално конструирани и оборудвани моторни превозни средства независимо дали са натоварени или не. Това означава, че само субекти, отговарящи на тази дефиниция, могат да извършват превоз на пътници. След като оспорващият не е регистриран като търговец, а управляваното от него МПС не е специално конструирано и оборудвано, това изключва възможността му да извършва превоз на пътници срещу заплащане, респективно извършването на такъв превоз влече прилагането на ПАМ по чл.106а, ал.1, т.1 от ЗАвтП.
            За пълнота на изложението следва да се отбележи също, че със Закон за изменение и допълнение на ЗАвтП, обн. в ДВ бр.60/2020г., в сила от 07.07.2020г., приложимата материалноправна разпоредба на чл.106, ал.1, т.1 от ЗАвтП е изменена. Това обаче не рефлектира върху преценката за законосъобразност на атакуваната заповед, доколкото съответствието на същата с материалния закон се преценява към момента на издаване на същата – чл.142, ал.1 от АПК. Освен това, последвалото след издаване на заповедта нормативно изменение не води до отпадане на приложената със същата ПАМ.

 

          Съдът счита също, че оспореният индивидуален административен акт съответства и на целта на закона. За да е налице такова несъответствие, би трябвало административният орган да е упражнил предоставеното му публично субективно право не за осъществяване на интереса, за който е установено от закона това публично право, или да е нарушил принципа на съразмерност при издаване на оспорения акт. Общественият превоз на пътници е дейност с повишен риск за живота и здравето на хората, което обуславя подробната й регламентация. Съгласно чл. 6, ал.1 от ЗАвтП за извършване на обществен превоз на пътници е необходим лиценз за територията на страната, лиценз на Общността или удостоверение за регистрация. Извършването на която и да е от формите на дейността без надлежно разрешение е въздигнато от законодателя в административно нарушение - чл. 93, ал.1 от ЗАвтП, за което се носи административнонаказателна отговорност от водача на превозното средство. Съгласно чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания, за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях могат да се прилагат принудителни административни мерки, като случаите, когато могат да се прилагат и техният вид се уреждат в съответния закон - чл. 23 от ЗАНН. Именно с цел преустановяването на административните нарушения по ЗАвтП и гарантиране здравето и живота на пътниците, законодателят е уредил прилагането на принудителна административна мярка "спиране от движение за срок 6 месеца на моторното превозно средство", съгласно чл. 106а, ал.1, т.1 от ЗАвтП. В конкретния случай административният орган действа в условията на обвързана компетентност, с оглед императивния характер на приложената правна норма. След като административният орган при издаване на оспорената заповед е приложил единствената предвидена в закона възможност и е приложил правилно материалния закон, то не е налице и нарушение на принципа за съразмерност, провъзгласен в чл. 6 от АПК.

 

          По изложените съображения съдът намира, че оспорената заповед е валиден административен акт и не са налице основанията, посочени в чл. 146 от АПК, изискващи неговата отмяна, поради което оспорването, като неоснователно, следва да се отхвърли.

 Водим от горното, съдът

 Р     Е     Ш     И   :

           ОТХВЪРЛЯ жалбата, депозирана от Д.А.Д., живущ ***, срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № РД-14-197/21.01.2020г. на Началника на Областен отдел "Автомобилна администрация", гр.Шумен при Изпълнителна агенция"Автомобилна администрация".

           Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България гр. София в 14 (четиринадесет) дневен срок от съобщаването чрез изпращане на препис по реда на чл.137 от АПК.

                                                      АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: /п/

 

 Забележка: Към датата на публикуване решението не е влязло в законна сила.