Р    Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

 

№ 120

 град Шумен, 06.07.2020г.

 В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 Шуменският административен съд, в публичното заседание на осми юни две хиляди и двадесета година в следния състав:

 Председател: Кремена Борисова

                                                               Членове:Христинка Димитрова

                                                                              Маргарита Стергиовска

 при секретаря В. Русева и с участие на прокурор Р. Рачев от ШОП, като разгледа докладваното от председателя Кр. Борисова КАНД 32 по описа за 2020г. на Административен съд – гр. Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:

 Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр.второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

 Образувано е въз основа на касационна жалба на „А1 България“ ЕАД, гр. София, депозирана чрез юрисконсулт Г.Х., срещу Решение № 694/05.12.2019г. на Районен съд – Шумен, постановено по ВНАХД № 2226/2019г. по описа на съда. С оспорения съдебен акт е потвърдено Наказателно постановление № В-0050440/22.08.2019 год. на директора в Регионална дирекция със седалище гр. Варна към главна дирекция „Контрол на пазара“ при КЗП, с което на „А1 България“ ЕАД, гр. София е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2000 /две хиляди/ лева на основание чл. 230а от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ във вр. с чл. 192 т.2 от ЗЗП.

 Касаторът релевира твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Навеждат се аргументи, че дружеството не е осъществило приписаното му нарушение и не е препятствало извършването на контролната дейност от страна на органите на КЗП. В условията на евентуалност се поддържа искане за квалифициране на деятелността като „маловажна“ или за намаляване на размера на наложената имуществена санкция. В съдебно заседание касаторът, редовно и своевременно призован, не се явява и не се представлява.

 Ответната страна, Комисия за защита на потребителите, гр. Варна депозира писмено становище, с което поддържа становището за законосъобразност на съдебното решение и претендира присъждане на съдебни разноски. В съдебно заседание, редовно и своевременно призована, не се явява и не се представлява.

 Представителят на Шуменска окръжна прокуратура възприема касационната жалба за допустима, но неоснователна.

 Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

 Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК. Разгледана по същество същата се явява основателна по следните съображения:

 Процесното решение е постановено при следната фактическа обстановка:

 На 09.04.2019г. компетентни длъжностни лица при Комисия по търговия и защита на потребителите - гр. Шумен извършили проверка в търговски обект – магазин за продажба на мобилни телефонни апарати и услуги „А1“ находящ се в гр. Шумен на бул. „Славянски“ № 62. При проверката било установено, че търговецът „А1 България“ ЕАД извършва търговска дейност, като предлага за продажба на потребителите: мобилни апарати и мобилни услуги. По време на проверката обектът работел и се обслужвали клиенти.

 Проверката била извършено по повод постъпила потребителска жалба с вх. № В-03-708 от 27.03.2019г. В жалбата си потребителката Т. описала, че на 19.03.2019г. в магазин „А1“ е сключила нов договор за доставка на кабелна телевизия и интернет. Същият ден установила, че телевизионният канал „Viasat Historу“ , който я е интересувал и НВО и „Cinemax“ са спрени. Върнала се в магазина и подала молба за анулиране на договора. Търговецът отказал да анулира договора и продължил доставката на услугата по сключения нов договор.

 Във връзка с изясняване на фактическата обстановка по потребителската жалба била извършена проверка, обективирана с Констативен протокол № К-2670000/09.04.2019г. С протокола било изискано становище по потребителската жалба, като е разпоредено на търговеца да се представят и следните документи: договора за предоставяне на телекомуникационна услуга № Т0128427/19.03.2019г. заедно с всички документи към него. В констативния протокол била указана и дата кога търговеца да представи исканите документи.

 На указаната дата – 17.04.2019г. представител на търговеца се явил и представил документи. При проверката на предоставените документи било установено, че на 19.03.2019г. потребителката не е подписвала нов договор, а Приложение №1 към договор  № 500329421 с цени за ползване на пакет – фиксиран интернет и телевизия. От търговеца отново бил изискан договора на основание на който се предоставя услугата телевизия и интернет, към който е приложение № 1, подписано от потребителката. При проверка на предоставения договор е установено че по силата на този договор се предоставя мобилна гласова услуга  - телефонен номер, а не телевизия и интернет. Този договор бил от 30.04.2016г. и не касаел предоставянето на телевизия и интернет. В становището си с изх. № 2836 от 16.04.2019г., търговецът основал отказа от предоставяне на услуга с условия включени в ОУ, които и според него били неразделна част от договора.

 С писмо с изх. № В-708 от 23.04.2019г. били изискани: договор за предоставяне на услугата телевизия и интернет, към който било подписаното от потребителката Приложение № 1 и по силата на който се предоставя услугата – интернет и телевизия; общите условия по договора за доставка на телевизия и интернет, които трябва да са неразделна част от договора, подписани от търговеца и потребителя. Писмото било получено на 30.04.2019г., видно от представената по делото товарителница.

 На указаната дата 07.05.2019г. търговецът не предоставил изисканите документи.

 С неявяването и непредставянето на изисканите от контролните органи документи,  контролните органи приели, че търговецът не изпълнява даденото му задължително предписание. Чрез неявяването си и представянето на изисканите документи е възпрепятствал установяване на фактите около потребителската жалба. С оглед неявяването на представител на търговеца, на основание чл. 40, ал. 2 от ЗАНН срещу него бил съставен АУАН № К-0050440/02.07.2019г., при условията, като актосъставителят счел, че дружеството е нарушило чл. 230а от ЗЗП във вр. с чл. 192, т. 2 от Закона за защита на потребителите. Актът бил връчен на упълномощено от юридическото лице на 02.08.2019г., което го е подписало без възражения.

 Въз основа на така съставения акт наказващият орган издал процесното наказателно постановление.

 При така установената фактическа обстановка районният съд достигнал до извод, че търговецът действително е извършил визираното в акта и в НП нарушение на ЗЗП, като с поведението си субектът не е изпълнил задължително предписание и е възпрепятствал действията на длъжностни лица на контролен орган на комисията за защита на потребителите, за което закономерно му е определено съответното административно наказание.

 При извършената служебна проверка съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната инстанция намира, че решението на районния съд е валидно, като постановено от материално и териториално компетентен съд и в законоустановената писмена форма. Обжалваното решение е постановено от законен съдебен състав на компетентния да се произнесе по спора районен съд и по редовно подадена жалба срещу подлежащо на съдебно оспорване наказателно постановление, поради което е допустимо.

 Независимо от това, касационната инстанция намира, че наложеното административно наказание на инициатора на настоящото производство се явява незаконосъобразно и неправилно е било потвърдено от районния съд, който е формирал решаващите си правни съображения в противоречие със закона. Основният спор в настоящото производство е дали действително е извършено нарушение на разпоредбата на чл. 230а във вр. с чл. 192, т.2 от ЗЗП от санкционираното дружество. Дружеството е санкционирано на основание чл. 230а във вр. с чл. 192, т.2 от ЗЗП, а именно за това, че на проверяващите органи не е представило изискания договор на база, на който на потребителката се предоставя услугата телевизия и интернет, както и екземпляр от Общите условия за предоставяне на електронна услуга, подписани от търговеца и потребителя. Доказателствата по делото установяват, че тези документи са изискани неколкократно от страна на контролните органи, на което санкционираното дружеството е отговаряло с писмени становища, към които е прилагало документите, с които разполага и които имат отношение към предмета на проверката. Тук е мястото да се отбележи, че между търговеца и потребителката съществуват дългогодишни взаимоотношения, по силата на които потребителката Т. ползва мобилни услуги, регламентирана от договор № 500329421. Именно към този договор е изготвено и представеното на контролните органи Приложение № 1 от 19.03.2019г., регламентиращо цените и условията за ползване на фиксиран интернет и телевизия. Именно с уговорените в приложението клаузи санкционираното дружество се е задължило да предлага определен пакет от телевизионни програми, изрично индивидуализирани в приложения от търговеца Списък на гарантираните телевизионни програми към договор № 500329421, като Т. е положила подпис и под този списък. Основанието за предоставянето на телевизионната услуга е изрично упоменато от страна на юридическото лице в протеклата кореспонденция с контролните органи, на които нееднократно е заявявано, че приложението е документът, уреждащ този въпрос, за което свидетелства и съдържанието му. Именно с постигането на съгласие между касатора и потребителката бива уредено предоставянето на телевизионни услуги от страна на „А1 България“ ЕАД, като по този начин бива прекратено действието на предшестващия изготвянето на приложението договор между Т. и компанията „Близу“.Поради това с непредставянето на самия рамков договор с № 500329421 не би могло да се приеме, че дружеството е възпрепятствало длъжностните лица при осъществяване на законово отредените им функции.

 Аналогичен е и решаващият извод на касационната инстанция по отношение на соченото непредставяне на екземпляр от ОУ, подписани от търговеца и потребителя. Доказателствата по делото сочат с категоричност, че Т. е получила приложимите Общи условия за ползване на услугата по изготвеното Приложение № 1. Това обстоятелство се установява от приложената по делото изготвена декларация от 19.03.2019г., под която е положен именно подпис от страна на потребителката, удостоверяващ, че е получила условията и че е запозната със съдържанието им. По този въпрос не е налице спор и изложените твърдения от страна на актосъставителя Г., че не възприема нарочно изготвената декларация за удовлетворяваща изискванията на закона не се кредитират от настоящия съдебен състав. Нещо повече, никъде в приложените по делото жалби потребителката не заявява, че не е получила екземпляр от тях. Не се спори и по отношение на това, че Общите условия са публикувани на официалната страница на търговеца и контролните органи могат да се запознаят със съдържанието им, включително и с установения режим на заплащане на дължима неустойка. Следва да се отбележи също, че пункт 9 от изготвеното Приложение № 1, представено на длъжностните лица от КЗП, урежда именно отговорността на абоната при предсрочно прекратяване на договора и следващите се от това неустойки. С оглед на това с непредставянето на хартиен носител на подписаните от потребителката Общи условия не би могло да се приеме, че търговецът е препятствал реализиране на контролните функции на длъжностните лица на ответника в настоящото производство, от което следва извод, че не са налице сочените от наказващия орган основания за ангажиране отговорността на „А1 България“ ЕАД, гр. София.   

 В обобщение на изложеното, съдът намира, че касационната жалба следва да бъде уважена, доколкото районният съд е достигнал до неправилен извод за безспорната установеност на приписаното на касатора нарушение, който не се споделя от решаващия състав на Административен съд – Шумен.

 Водим от горното, Шуменският административен съд

 Р   Е    Ш    И   : 

 ОТМЕНЯ Решение № 694/05.12.2019г. на Районен съд – Шумен, постановено по ВНАХД № 2226/2019г. по описа на съда и вместо него постановява:

 ОТМЕНЯ Наказателно постановление № В-0050440/22.08.2019 год. на директора в Регионална дирекция със седалище гр. Варна към главна дирекция „Контрол на пазара“ при КЗП, с което на „А1 България“ ЕАД, гр. София е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2000 /две хиляди/ лева на основание чл. 230а от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ във вр. с чл. 192 т.2 от ЗЗП.

 Решението е окончателно.

           ПРЕДСЕДАТЕЛ:./п/                                        ЧЛЕНОВЕ: 1./п/

 

                                                                                                        2./п/

 

ЗАБЕЛЕЖКА:Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила на 06.07.2020 г