Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№70

град Шумен, 25.03.2020г.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

Административен съд – град Шумен, в публичното заседание на пети март през две хиляди и двадесета година в състав:

                                                                                       Съдия: Бистра Бойн

при участието на секретаря И.В., като разгледа докладваното от административния съдия АД № 74 по описа за 2020 година на Административен съд – гр.Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.211 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР).

Образувано е въз основа на жалба, депозирана от Г.П.М. ***, против Заповед рег.№ 869з-9/06.01.2020г. на Началник на Сектор Пътна полиция при ОД на МВР-гр.Шумен, с която на държавния служител младши инспектор, заемащ длъжността младши автоконтрольор II степен в група ОДПКПД на сектор ПП, отдел ОП при ОДМВР-гр.Шумен е наложено дисциплинарно наказание "Писмено предупреждение" за срок от 3 месеца. В жалбата се твърди, че в хода на дисциплинарното производство не е било установено виновно извършено дисциплинарно нарушение и заповедта е била издадена при неизяснена фактическа обстановка и същата е немотивирана, поради което се отправя искане заповедта да бъде отменена, като незаконосъобразна.

В съдебно заседание оспорващият, редовно призован, се явява лично, като в поддържа жалбата си и сочи допълнителни доводи за незаконосъобразност на атакувания административен акт, като твърди, че вменените му дисциплинарни нарушения не са извършени виновно, а поради бързината при работа с граждани и натовареността на работния процес. Сочи още, че трите нарушения са причинени поради несъвършенство на Автоматизираната информационна система "Пътна полиция" (АИС ПП), позволяваща на полицейските служители да избират отменена нормативна разпоредба, което в последващ момент е било коригирано.

Ответната страна– Началник на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР- град Шумен, представляван в съдебно заседание от гл.юрисконсулт И.С., оспорва жалбата като неоснователна. Сочи, че атакуваният административен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на процедурата, при наличие на посоченото в него материалноправно основание и при съблюдаване целта на закона. Отправя искане съдът да постанови решение, с което жалбата да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Шуменският административен съд, преценявайки събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

Видно от кадрова справка, приложена на стр.32 по делото, Г.П.М. заема длъжността младши автоконтрольор II степен в група „Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност“, сектор „Пътна полиция“, отдел „Охранителна полиция“ при ОД на МВР- гр.Шумен. В органите на МВР е назначен на 12.01.2017г. като стажант, а в последствие на 21.08.2017г. като младши автоконтрольор II степен в група „Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност“, която длъжност заема и към момента. Бил е награждаван два пъти– през 2017г. и 2019г. и наказван веднъж- през 2019г. с „писмено предупреждение“ за срок от три месеца.

В сектор ПП, отдел ОП при ОДМВР-гр.Шумен била изготвена докладна записка с рег.№ 869р-6520/18.11.2019г. по описа на сектор ПП при ОДМВР-гр.Шумен (л.33) относно извършена проверка по разпоредителни писма рег.№ 3286р-38723/28.08.2019г. и рег.№ 328р-39810/04.09.2019г. на Зам.директора на Главна дирекция "Национална полиция" (ГДНП) и докладни записки рег.№ 3286р-45820/17.10.2019г. и рег.№ 3286р-48664/04.11.2019г. до Директора на ГДНП. В докладната записка е посочено, че са налице предварителни данни за извършени нарушения на служебната дисциплина от посочените в нея служители на сектор ПП в срока по чл.195 ал.1 от ЗМВР, включително в т.4 относно сектор ПП-гр.Шумен и жалбоподателят мл.инспектор Г.М.- младши автоконтрольор, за това, че:

- на 17.04.2019г. в гр.Шумен наложил глоба с фиш серия Н № 338820 спрямо водач на лек автомобил Е.Н.Ш.за извършено нарушение на чл.139 ал.1 т.1 от ЗДвП– „движение с незначителна техническа неизправност на ППС“, което е санкционирано по отменен към този момент санкционен състав по чл.183 ал.3 т.7 от ЗДвП, като фишът бил платен. Фишът бил издаден чрез системата РСОД.;

- на 30.05.2019г. в гр.Шумен наложил глоба с фиш серия Н 187223 спрямо водач на лек автомобил П.Н.П.за извършено нарушение на чл.98 ал.2 т.2 от ЗДвП– „паркиране на тротоара пред жилищна сграда и затрудняване достъпът до нея“, което е санкционирано по отменения към този момент санкционен състав по чл.183 ал.3 т.2 от ЗДвП, като фишът е неплатен. Фишът бил издаден чрез системата РСОД.

- на 10.04.2019г. в гр.Шумен наложил глоба с фиш серия Н 391921 спрямо водач на лек автомобил А.Н.Р.за извършено нарушение на чл.98 ал.2 т.2 от ЗДвП– „паркиране на тротоара пред жилищна сграда и затрудняване достъпът до нея“, което е санкционирано по отменения към този момент санкционен състав по чл.183 ал.3 т.2 от ЗДвП, като фишът е платен. Фишът бил издаден чрез системата РСОД.

Всяко от така описаните деяния били квалифицирани като нарушения на служебната дисциплина– небрежност в служебната дейност по чл.194 ал.2 т.1 и т.2 от ЗДвП, във вр. с чл.199 ал.1 т.3 предл.първо от ЗМВР, наказуемо с дисциплинарно наказание „Писмено предупреждение“ за срок от 3 до 6 месеца.

Със Заповед № 869з-242 от 05.12.2019г. на Началник сектор ПП при ОДМВР-гр.Шумен, (л.21) било разпоредено извършване на проверка за изясняване на предварителните данни, отразени в горепосочената докладна записка по отношение на посочените в нея държавни служители, включително жалбоподателя Г.М.. Заповедта била съобщена на последния на 24.12.2019г., видно от положения от него подпис в списъка към нея.

Проверката била възложена на комисия в състав: ст. инспектор Ф.С.А.– Началник група ОПТПАНД и АД в сектор ПП, отдел ОП при ОДМВР-гр.Шумен, в качеството на председател и инспектор И.Г.И.– полицейски инспектор в  група ОПТПАНД и АД в сектор ПП, отдел ОП при ОДМВР-гр.Шумен и инспектор М.Г.М.-  полицейски инспектор в  група ОПТПАНД и АД в сектор ПП, отдел ОП при ОДМВР-гр.Шумен, в качеството на членове. Комисията следвало до 20.12.2019г. да изготви писмена справка за резултатите от проверката. Със Заповед №869з-256/23.12.2019г. (л.26) Началникът на сектор ПП при ОДМВР- Шумен, удължил срока за извършване на проверката до 06.01.2020г. включително. Със заповедта за удължаване на срока за извършване на проверка бил запознат срещу подпис Г.М..

В периода от 05.12.2019г.- 03.01.2020г. комисията извършила проверка по възложените й задачи, резултатите от която били обобщени в Справка рег.№ 869р-30/03.01.2020г.(л.12). Според т.11 от същата, на 17.04.2019г. в гр.Шумен, при изпълнение на служебните си задължения, по време на смяна, мл.инспектор Г.М. наложил глоба с фиш серия Н № 338820 спрямо водач на лек автомобил Е.Н.Ш.за извършено от него нарушение на чл.139 ал.1 т.1 от ЗДвП– „движение с незначителна техническа неизправност на ППС“. Като санкционна разпоредба служителят посочил чл.183 ал.3 т.7 от ЗДвП, който е отменен със ЗИ на ЗДвП, обн. в ДВ бр.2 от 2018г., в сила от 20.05.2018г. Актуалната санкционна разпоредба за това нарушение е чл.179 ал.6 от ЗДвП, в сила от 20.05.2018г. Фишът е издаден чрез Работна станция за отдалечен достъп (РСОД), като към тази дата АИС ПП е давала възможност да бъде избрана от падащ списък отменената санкционна разпоредба. Глобата, наложена с фиша, била заплатена от нарушителя.

Според т.12 от справката, на 30.05.2019г. в гр.Шумен, при изпълнение на служебните си задължения, по време на смяна, мл.инспектор Г.М. наложил глоба с фиш серия Н 187223 спрямо водач на лек автомобил П.Н.П.за извършено нарушение на чл.98 ал.2 т.2 от ЗДвП– „паркиране на тротоара пред жилищна сграда и затрудняване достъпът до нея“. Като санкционна разпоредба служителят посочил  чл.183 ал.3 т.2 от ЗДвП, който е отменен със ЗИ на ЗДвП, обн. в ДВ бр.37 от 2015г. Актуалната санкционна разпоредба за това нарушение била чл.178е от ЗДвП. Фишът бил издаден чрез РСОД, като към тази дата АИС ПП е давала възможност да бъде избрана от падащ списък отменената санкционна разпоредба.

          Според т.13 от справката, на 10.04.2019г. в гр.Шумен, при изпълнение на служебните си задължения, по време на смяна, мл.инспектор Г.М. наложил глоба с фиш серия Н 391921 спрямо водач на лек автомобил А.Н.Р.за извършено нарушение на чл.98 ал.2 т.2 от ЗДвП– „паркиране на тротоара пред жилищна сграда и затрудняване достъпът до нея“. Като санкционна разпоредба служителят посочил  чл.183 ал.3, т.2 от ЗДвП, който е отменен със ЗИ на ЗДвП, обн. в ДВ бр.37 от 2015г. Актуалната санкционна разпоредба за това нарушение била чл.178е от ЗДвП. Фишът бил издаден чрез РСОД, като към тази дата АИС ПП е давала възможност да бъде избрана от падащ списък отменената санкционна разпоредба. Глобата, наложена с фиша, била заплатена от нарушителя.

В справката е посочено, че според приобщеното сведение, снето от Г.М., последният е знаел, че разпоредбите на чл.183 ал.3 т.2 и т.7 от ЗДвП са отменени, а като причина за издаването на фишовете е посочил, че АИС ПП е давала възможност да се избере отменената санкционна разпоредба. Комисията е констатирала още, че за периода, в обхвата на проверката, служителят не е издавал други фишове по отменените разпоредби.

Въз основа на установеното в хода на проверката в т.5 от Справката, комисията дала заключение, че извършените от Г.М. деяния представляват нарушения на служебната дисциплина по чл.194 ал.2 т.2 (неизпълнение на служебни задължения), във връзка с чл.199 ал.1 т.3 предложение първо от ЗМВР (небрежност в служебната дейност), за които е предвидено дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“ за срок от 3 до 6 месеца. Посочено е също, че в случая нарушенията са три, осъществени в продължение на една година, за тях не е налагано наказание и същите попадат в дефиницията на закона за „системни“ нарушения. Прието е също, че нарушенията са извършени при форма на вина- небрежност и от тях не са настъпили вредни последици, тъй като водачите нарушили изискванията на ЗДвП, не са възразили в срок срещу фишовете, които са влезли в сила и глобите по два от тях са заплатени. С оглед на това, на основание чл.206 от ЗМВР, предвид тежестта на нарушенията и настъпилите последици, обстоятелствата, при които са осъществени, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата, е прието, че всяко от нарушенията може да се квалифицират като нарушение на служебната дисциплина по чл.194 ал.2 т.2 от ЗМВР, във вр.с чл.199 ал.1 т.2 от ЗМВР/системни маловажни нарушения на служебната дисциплина/, за което е предвидено дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“ за срок от 3 до 6 месеца. Предвид изложеното, комисията единодушно предложила спрямо посочените в справката държавни служители да се вземе отношение по дисциплинарен път за установените нарушения на служебната дисциплина по ЗМВР. Справката била съобщена на оспорващия на 05.01.2020г., видно от положения от същия подпис в списъка, представляващ неразделна част от същата, като с нея на оспорващия било указано, че има право в срок от 24 часа след запознаването му със справката и материалите към нея, да даде допълнителни писмени обяснения или възражения. На същата дата на служителя била връчена Покана за даване на писмени обяснения с рег.№ 869р-53/03.02.2020г.(л.10).

В писмено обяснение рег.№ 869р-85/06.01.2020г. (л.11) оспорващият  М. изразил несъгласие с констатациите и изводът за налагане на наказание. Твърди, че изписването на отменена санкционна разпоредба във фишовете се дължи на несъвършенство в системата към момента на издаване на фишовете, която е генерирала автоматично отменена разпоредба  и по този начин, служителят е бил подведен.

Въз основа на материалите, събрани в хода на проверката и констатациите, отразени в справка рег.№ 869р-30/03.01.2020г., Началникът на сектор ПП при ОДМВР-гр.Шумен с оспорената в настоящото производство заповед № 869з-9/06.01.2020г.(л.8-9) счел за неоснователни обясненията на Г.М.. За горепосочените три нарушения, осъществени в продължение на една година и съответно попадащи в легалната дефиниция на „системно нарушение“ по §1 т.22 от ДР на ЗМВР и представляващи нарушение на служебната дисциплина– небрежност в служебната дейност по чл.194 ал.2 т.2 от ЗМВР (неизпълнение на служебни задължения), във вр.с чл.199 ал.1 т.2 от ЗМВР (системни маловажни нарушения на служебната дисциплина), му наложил дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“ за срок от три месеца. Държавният служител бил предупреден на основание чл.199 ал.2 от с.з., че при извършване на друго дисциплинарно нарушение по ал.1 в срока на наложеното наказание ще му бъде наложено по-тежко дисциплинарно наказание. Заповедта била връчена на служителя на 09.01.2020г.

Несъгласен със Заповедта, служителят депозирал жалба на 16.01.2020г. до съда, чрез административно-накзавщия орган, видно от положения върху нея рег.№ 869000-658/16.01.2020г. по описа на ОДМВР-гр.Шумен.

Като част от административната преписка по делото са приобщени писмените доказателства, събрани в хода на проверката. По искане на жалбоподателя беше разпитан св.Н.Н., младши автоконтрольор в КАТ ПП. По искане на ответната страна бяха разпитани като свидетели полицейските инспектори Ф.С.А.и М.Г.М., които са участвали в проверката, въз основа на която е издадена оспорваната заповед.

Изложената фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното дирене годни, относими и допустими доказателства. Същата се подкрепя от приобщените доказателства, представляващи административната преписка по издаване на акта.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:

Предмет на оспорване е Заповед № 869з-9/06.01.2020г. за определяне на дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“ за срок от три месеца на държавен служител от сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на МВР – Шумен, издадена от Началник на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – гр.Шумен, която представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 ал.1 от АПК, подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност, съгласно разпоредбата на чл.211 от ЗМВР, като жалбата е подадена от неговия адресат, който е надлежна страна с право и интерес от обжалване. Заповедта е връчена на оспорващия на 09.01.2020г., поради което жалбата, подадена в деловодството на ОДМВР-гр.Шумен на 16.01.2020г., се явява депозирана в срока по чл.149 ал.1 от АПК и е процесуално допустима.

Съгласно разпоредбата на чл.168 ал.1 от АПК, съдът следва да се произнесе по законосъобразността на обжалвания административен акт към момента на издаването му, като проверява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът. Преценявайки фактическите обстоятелства, релевантни за правния спор, както и след проверка на административния акт, съобразно критериите, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, административният съд приема жалбата за основателна, по следните съображения:

От приложените по делото кадрова справка и длъжностна характеристика на оспорващия се установява, че в качеството си на младши автоконтрольор II степен Г.П.М. заема младши изпълнителска длъжност като държавен служител в системата на МВР. Съгласно разпоредбата на чл.204 т.4 от ЗМВР дисциплинарните наказания се налагат със заповеди, издадени от „служители на висши ръководни и ръководни длъжности– за наказанията по чл. 197 ал.1 т.1– 3 от ЗМВР“. Оспорената заповед е издадена от Началника на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – гр.Шумен, т.е. служител на ръководна длъжност и със същата е определено дисциплинарно наказание по чл.197 ал.1 т.2 от ЗМВР. С оглед на това съдът приема, че заповедта е издадена от компетентен административен орган.

Заповедта съдържа всички съществени елементи на формата на индивидуален административен акт, установени с чл.210 ал.1 от ЗМВР. Същата е в писмена форма, съдържа посочване на извършителя; мястото, времето и обстоятелствата, при които са извършени нарушенията; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на които те са установени; правните основания и наказанията, които се налагат; срокът на наказанията; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта. Нарушенията са индивидуализирани, като са посочени конкретните служебни задължения, чието неизпълнение/лошо изпълнение е квалифицирано като нарушение на служебната дисциплина. В съответствие с разпоредбата на чл.210 ал.2 от ЗМВР, заповедта за дисциплинарното наказание е връчена на държавния служител срещу подпис, като е отбелязана и датата на връчване.

С оглед изложеното, съдът приема, че при постановяване на административния акт не са допуснати нарушения на изискванията за форма.

На следващо място съдът намира, че в хода на проведеното дисциплинарно производство не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Нормата на чл.195 ал.1 от ЗМВР дава възможност административният орган да упражни правомощието си за налагане на дисциплинарно наказание в рамките на двумесечен срок от откриването на дисциплинарното нарушение. Обвързаността на дисциплинарната отговорност с преклузивен срок, налага установяването на началния момент, в който дисциплинарното нарушение се счита открито. Легално определение за понятието „откриване на дисциплинарно нарушение“ е дадено в чл.196 ал.1 от ЗМВР - дисциплинарното нарушение се смята за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя, а по смисъла, вложен в разпоредбата на чл.196 ал.2 от ЗМВР нарушението е установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно наказващ орган. В случая предварителни данни за наличие на дисциплинарни нарушения, извършени от служители на сектор „Пътна полиция“, се съдържат в разпоредителни писма рег.№ 3286р-38723/28.08.2019г., рег.№ 3286р-39810/04.09.2019г. и докладни записки с рег.№ 3286р-45820/17.10.2019г. и рег.№ 3286р-48664/04.11.2019г., всички по описа на Главна дирекция „Национална полиция“ – МВР. Въз основа на получените данни е възложена проверка по реда на чл.205, ал.2 от ЗМВР, приключила с изготвяне на Справка рег.№ 869р-30-03.01.2020г. В рамките на същата са изяснени факти и обстоятелства, релевантни за преценката дали е налице нарушение на служебната дисциплина, като констатациите са отразени в справка, постъпила пред дисциплинарния орган на 03.01.2020г. Т.е., нарушението следва да се счита за открито по смисъла на чл.196 ал.1 от ЗМВР на 03.01.2020г.

С настоящата заповед, на 06.01.2020г. на държавния служител са наложени дисциплинарни наказания за деяния, съставляващи нарушения на служебната дисциплина, извършени на 17.04.2019г., 30.05.2019г. и 10.04.2019г., поради което съдът приема, че същата е издадена в рамките на установените в чл.195, ал.1 от ЗМВР срокове– двумесечен от откриване на нарушението и едногодишен от извършването му.

В рамките на дисциплинарното производство, дисциплинарно-наказващият орган е изпълнил задълженията, разписани в чл.206 от ЗМВР и Инструкция № 8121з-470 от 27.04.2015г. за организацията на дейността по установяване на дисциплинарни нарушения и налагане на дисциплинарни наказания, събирането и обработката на информация за състоянието на дисциплината и дисциплинарната практика в МВР, издадена от министъра на вътрешните работи, обн., ДВ, бр.34 от 12.05.2015г. Видно от приложените по делото доказателства, преди налагане на наказанието Началникът на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР– гр.Шумен е приел писмените обяснения, дадени от служителя относно констатираните нарушения, като в обжалваната заповед са изложени мотиви, въз основа на които същите са счетени за неоснователни.

Гореизложеното обосновава извода, че производството по издаване на оспорвания индивидуален административен акт е проведено при спазване на административно производствените правила, регламентирани в ЗМВР и в АПК. Предвид горното съдът приема, че Заповед № 869з-9/06.01.2020г. на Началника на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР- Шумен е валиден акт, издаден в надлежна форма и при липса на съществени нарушения на процедурните правила.

Съдът намира обаче, че оспорената заповед за налагане на дисциплинарно наказание е издадена в нарушение на материалния закон.

Като фактическо основание за налагане на дисциплинарното наказание, дисциплинарно наказващият орган е приел, че е налице неизпълнение на служебни задължения, изразяващо се в небрежност в служебната дейност, обусловено от констатацията, че държавният служител е наложил една глоба с фиш за извършено нарушение на чл.139 ал.1 т.1 от ЗДвП– „движение с незначителна техническа неизправност на ППС“, санкционирано по отменен санкционен състав по чл.183 ал.3 т.7 от ЗДвП и две глоби с фиш за извършени нарушения по чл.98 ал.2 т.2 от ЗДвП– „паркиране на тротоара пред жилищна сграда и затрудняване достъпът до нея“, санкционирано по отменен санкционен състав по чл.183 ал.3 т.2 от ЗДвП. Описаното поведение е квалифицирано като небрежност в служебната дейност по чл.199 ал.1 т.3 предложение първо, квалифицирано като системни маловажни нарушения на служебната дисциплина по чл.194 ал.2  т.2 от ЗМВР, във вр. с чл.199 ал.1 т.2 от ЗМВР.

По делото на стр.27 е приложен фиш серия Н № 338820, от който се установява безспорно, че на 17.04.2019г. в гр.Шумен жалбоподателят Г.М. наложил глоба с фиш за нарушение на чл.139 ал.1 т.1 от ЗДвП, която регламентира задължение за движещите се по пътя пътни превозни средства, да бъдат технически изправни. Санкционната норма, посочена от служителя като релевантна за управление на превозно средство с неизправности или повреди, които могат да застрашат сигурността на движението и предвиждаща глоба 30 лв.- чл.183 ал.3 т.7 от ЗДвП е била отменена с изменение на закона, публикувано в ДВ, бр. 2 от 2018 г., в сила от 20.05.2018г. От тази дата в сила е актуалната санкционна разпоредба на чл.179 ал.6 от закона, съгласно която водач, управляващ технически неизправно пътно превозно средство, се наказва по т.1 с глоба от петдесет лева при констатирани незначителни неизправности.

По делото на стр.28 и 29 са приложени фишове серия Н с номера 187223 и 391921, от които се установява безспорно, че на 10.04.2019г. и 30.05.2019г. в гр.Шумен жалбоподателят Г.М. наложил глоби с фиш за нарушения на чл.98 ал.2 т.2 от ЗДвП, който регламентира забрана за паркирането на платното за движение и на тротоара непосредствено пред входовете на жилищни сгради и гаражи, когато това затруднява достъпа до тях. Със Закон за изменение и допълнение на ЗДвП, обн. в ДВ бр.37 от 2015г., е приета нова разпоредба- чл.178е от ЗДвП, със следното съдържание: "Наказва се с глоба от 50 до 200 лв. лице, което паркира пътно превозно средство в паркове, градини, детски площадки, площи, предназначени само за пешеходци, и на тротоари в населените места извън разрешените за това места." Със същия ЗИ на ЗДвП е отменен действалият до този момент текст на чл.183 ал.3 т.2 от ЗДвП, предвиждащ глоба в размер на 30 лева за водач, който паркира на тротоара.

Спорът се свежда до това дали посочването във въпросните актове на отменен административнонаказателен състав съставлява неизпълнение на служебни задължения и небрежност в служебната дейност по смисъла, вложен в чл.194 ал.2 т.2 от ЗМВР, във вр.с чл.199 ал.1 т.3, предл.1 от ЗМВР.

В тази връзка оспорващият твърди, че позоваването на отменената санкционна разпоредба, визирана в чл.183 ал.3 т.7 от ЗДвП и чл.183 ал.3 т.2 от ЗДвП, вместо на релевантната за нарушенията такава по чл.179 ал.6 и чл.178е от ЗДвП се дължи на обстоятелството, че и в трите случая фишовете са съставени от него на мястото на установяване на нарушението посредством системата АИС ПП, като при ръчно въвеждане на нарушената материалноправна разпоредба на чл.139 ал.1 т.1 от ЗДвП и чл.98 ал.2 т.2 от ЗДвП системата визуализира чл.183 ал.3 т.7 от ЗДвП и чл.183 ал.3 т.2 от ЗДвП, при наличие на възможност за избиране на повече от един вариант, въз основа на което застъпва тезата, че нарушението се дължи на подвеждане от страна на внедрената в МВР и използвана от него АИС ПП и условията на работа с граждани при бързина и натовареност.

Ответната страна оспорва тази теза, като сочи, че при въвеждане в системата на данните за водача-нарушител и ръчно изписване на материално правната разпоредба на чл.139 ал.1 т.1 от ЗДвП и чл.98 ал.2 т.2 от ЗДвП се визуализира аналогов прозорец, в който са посочени всички санкционни разпоредби, на които съответстват текстовете, съдържащи нарушената материално-правна разпоредба, като при избор на отменената санкционна, оспорващият е разполагал с възможност да се върне едно действие назад и от падащото меню да избере релевантната за казуса разпоредба на чл.179 ал.6 и чл.178е от ЗДвП.

Доколкото по делото безспорно е установено, че оспорващият е съставил три фиша за нарушения на ЗДвП, с които е наложил на нарушителите наказание "глоба", съдът намира, че действително от обективна страна деянията му осъществяват състава на дисциплинарно нарушение по чл.194 ал.2 т.2 от ЗМВР, във вр.с чл.199 ал.1 т.3 предл.1, във връзка с чл.199 ал.1 т.2 от ЗМВР- системни маловажни нарушения и неизпълнение на служебни задължения и небрежност в служебната дейност, доколкото при изготвяне на фишовете Г.М. е въвел от АИС ПП санкционни разпоредби, които не са били част от действащото законодателство към датата на извършване на санкционираните нарушения и издаване на санкционните актове.

В същото време обаче съдът не споделя тезата на дисциплинарнонаказващия орган, че това поведение на държавния служител е осъществено виновно при небрежност като форма на вината.

Видно от представената от ответната страна справка от Система за управление на Административнонаказателна дейност/стр.54 и 55/, при подаване за търсене на разпоредбата на чл.178 от ЗДвП се визуализират няколко предложения, в т.ч. и по т.16: " нарушена разпоредба- чл.98 ал.2 т.2; санкционна разпоредба- чл.178е; сума- от 50 до 200 лева и последна промяна- 11.06.2015г." От справката става ясно, че не се визуализира в какво се изразява последната промяна, както и кой е бил санкционният текст, приложим преди датата на тази последна промяна. Същевременно от показанията на разпитаните свидетели Ф.А.и М.М. се установява, че при издаване на фишове чрез РСОД полицейските служители разполагат с таблет за дистанционна връзка, според който, след въвеждане данните на водача и ръчно въвеждане на нарушената разпоредба, се отваря диалогов прозорец с предложения, с текст. След като служителят избере текста, системата извежда санкционната разпоредба. Когато види, че се генерира отменената санкционна разпоредба, служителят трябва да върне една стъпка назад, да избере друго предложение и по този начин да достигне до относимата такава. Т.е. от цитираните доказателства става ясно, че към датата на извършване на дисциплинарните нарушения в АИС ПП, прилагана от служителите на Сектор ПП при ОДМВР-гр.Шумен, са фигурирали и съответно е можело да  бъдат избирани при въвеждане на материалноправната разпоредба на нарушението, както приложимата към този момент санкционна разпоредба, така и отменената такава. В подкрепа на този извод е и посоченото в писмо рег.№ 5290р-4004/28.02.2020г. на директора на Дирекция "КИС" при ГДНП, че причината за визуализация на неактуални връзки между нарушения и санкции при работа с АИС АНД и АИС ПП се дължи на процеса на синхронизация, който е заложен в софтуера на съответните приложения. При направена проверка във връзка с писма от 29.08.2019г. и 04.09.2019г. на ГДНП от страна на ДКИС на подадените номенклатури било установено, че съответните връзки между нарушенията и санкциите са заличени в ОСИ, но въпреки това се визуализират в приложенията на АИС ПП и АИС АНД. Извършена била промяна в процеса на синхронизация на информацията, след която няма възможност за избор на неактуалните санкции за нарушенията по ЗДвП. Т.е. от цитираното писмо става ясно, че въпреки предприетите действия за своевременно заличаване на отменените санкционни разпоредби, същите са продължили да се визуализират в приложенията на АИ ПП и АИС АНД, в т.ч. и в периода на извършване на санкционираните с процесната заповед дисциплинарни нарушения, както и, че това е наложило предприемане на допълнителни действия за промяна в процеса на синхронизация на информацията, които са осъществени след извършване на вменените на оспорващия дисциплинарни нарушения.

За да е налице неизпълнение на служебни задължения при небрежност като форма на вината, е необходимо служителят да не е съзнавал, но  да е бил длъжен и да е могъл да съзнава, че с поведението си допуска неизпълнение на произтичащите от заеманата от него длъжност задължения. След като отмененият санкционен текст фигурира в базата данни, използвана от полицейските служители, не може да се приеме, че с прилагането на същия от младшите автоконтрольори и в частност от оспорващия, е допуснато неизпълнение на служебни задължения поради небрежност. И това е така, защото, макар и да е длъжен да познава нормативната уредба, оспорващият не е бил длъжен да знае, че в АИС ПП фигурират и нормативни текстове, които са отменени. И след като в АИС ПП към датата на извършване на дисциплинарните нарушения е фигурирала отменена санкционна разпоредба, и същата се е генерира автоматично при въвеждане на нарушената материалноправна такава, не може да се приеме, че служителят Г.М. виновно не е изпълнил вменените му служебни задължения. Съдът намира, че допуснатите от жалбоподателя нарушения се дължат на несъвършенствата на прилаганата от органите на МВР АИС ПП и АИС АНД, а не на проявена от него небрежност при изпълнение на произтичащите от заеманата длъжност служебни задължения, което изключва съставомерността на наказаните с обжалваната заповед дисциплинарни нарушения по чл.194 ал.2 т.2 от ЗМВР, във вр.с чл.199 ал.1, т.3 предл.първо от ЗМВР, във връзка с чл.199 ал.1 т.2 от ЗМВР, изразяващи се в системни маловажни нарушения и неизпълнение на служебни задължения и небрежност в служебната дейност, поради липса на субективния признак на същите- виновно поведение от страна на държавния служител, изразяващо се в проявена небрежност.

Материалната законосъобразност на заповедта се определя от установяването на изложените в нея фактически основания. В случая ответната страна не доказа по безспорен начин наличието на виновно действие/бездействие на наказания държавен служител във връзка с вменените му дисциплинарни нарушения. Напротив, събраните доказателства подкрепят поддържаното от оспорващия становище досежно липса на нарушения, а поведението на държавния служител сочи на добросъвестност при изпълнение на служебните задължения.

Изложеното обосновава извода, че като е наложил на оспорващия дисциплинарни наказания за нарушения по посочените по-горе законови текстове, наказващият орган е нарушил материалния закон.

Съдът намира, че атакуваната заповед не е съобразена и с целта на закона. По делото няма спор, че действителни вредни последици (преки такива) от позоваването от оспорващия на отменена санкционна разпоредба не са реализирани, доколкото фишовете са влезли в законна сила, като необжалвани, две глобите по издадените от него фишове са платени, а третата подлежи на събиране по принудителен ред. Липсват каквито и да било индиции, че позоваването на отменена санкционна разпоредба е с цел прилагане на  корупционни практики. Не са ангажирани и такива доказателства. Съдът е длъжен да прави разграничение между подозрение и доказателства, като зачете само и единствено доказателствата. В този ред на мисли актът е в несъответствие с целта на ЗМВР– дисциплинарно наказание да бъде налагано само при безспорно доказано дисциплинарно нарушение, извършено от служителя.

В обобщение на изложеното съдът приема, че жалбата на Г.П.М. е основателна, а Заповед № 869з-9/06.01.2020г., с която Началникът на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР– Шумен му е наложил дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“ за срок от три месеца е незаконосъобразна- издадена в противоречие с материалния закон и неговата цел, което съставлява основание за отмяната на същата по аргумент от чл.146 т.4 и т.5 от АПК.

Водим от горното, Шуменският административен съд

Р     Е     Ш     И   :

ОТМЕНЯ Заповед № 869з-9/06.01.2020г., издадена от Началника на сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на МВР– гр.Шумен, с която на държавния служител младши инспектор Г.П.М. ***, заемащ длъжността младши автоконтрольор II степен в група ОДПКПД на сектор ПП, отдел ОП при ОДМВР-гр.Шумен е наложено дисциплинарно наказание "Писмено предупреждение" за срок от 3 месеца.

На основание чл.211 изр.трето от ЗМВР решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Препис от решението да се изпрати на страните по реда на чл.138 ал.3, във вр.с чл.137 от АПК, в т.ч. при възможност - на електронен адрес.    

                                                                          СЪДИЯ: /п/

 

ЗАБЕЛЕЖКА:Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила на 25.03.2020 г.