РЕШЕНИЕ

 

69

23.03.2020г., гр.Шумен

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         Административен съд– Шумен, в открито заседание на пети март през две хиляди и двадесета година, в състав:

Съдия: Бистра Бойн

при секретаря Ив. Велчева, като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 56 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.172 ал.5 във вр. с ал.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

     Административното дело е образувано по жалба на Н.С.Я. против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 20-0456-000001 от 07.01.2020г., издадена от Началник РУ към ОД на МВР– Ловеч, РУ Угърчин, с която на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка по чл.171 т.2а б.„а“ от ЗДвП– прекратяване на регистрацията на ППС марка „Порше“ модел „Кайен“ с рег.№ ****** за срок от шест месеца.

     Жалбоподателят оспорва Заповедта за прилагане на принудителната административна мярка (ПАМ) като незаконосъобразна, необоснована поради формулирани две неясни нарушения и постановена в нарушение на процесуалните правила при липса на компетентентност и форма. Моли за отмяната й от съда. Твърди още, че процесният автомобил не е преотстъпван от собственика на неговия син умишлено, понеже жалбоподателят се намирал във временно тежко здравословно състояние и се е налагало неговото транспортиране. В съдебно заседание жалбоподателят не се явява лично, като изпраща процесуален представителя, който поддържа жалбата. Депозира се и писмена защита.

     Ответникът– Началник РУ към ОД на МВР– Ловеч, РУ Угърчин, представя административната преписка по издаване на оспорената заповед. В съдебно заседание не се явява и не се представлява, редовно призован. В придружително писмо се иска отхвърлянето на жалбата като неоснователна.

         Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

       С обжалваната Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 20-0456-000001 от 07.01.2020г., издадена от Началник РУ към ОД на МВР– Ловеч, РУ Угърчин на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка по чл.171 т.2а б.„а“ от ЗДвП– прекратяване на регистрацията на собствения му автомобил марка „Порше“ модел „Кайен“ с рег.№ ****** за срок от шест месеца, отнет е контролен талон № 3952494, СРМПС № 010071935, както и два броя регистрационни табели № ******.

      От фактическа страна Заповедта е обоснована с обстоятелството, че на 07.01.2020г., около 16:06 часа, в Община Угърчин, на път първи клас №4, МПС, собственост на Н.Я., било управляван от неговия син- Д.Н.С. с ЕГН: **********, непълнолетен, който не притежава свидетелство за управление на МПС и е неправоспособен водач.

       Преди издаване на Заповедта за прилагане на ПАМ на Н.Я. бил съставен Акт за установяване на административно нарушение серия GA, бл. № 26571/07.01.2020г., в който мястото на нарушението е подробно посочено като път Коритина- Български извор- Микре- Севлиево- Велико Търново- Омуртаг- Търговище. В АУАН, описаното деяние е квалифицирано като нарушение на 1. чл.102 т.1 от ЗдвП- жалбоподателят като собственик,  на МПС допуска или предоставя управлението на МПС на лице, което не е правоспособен водач и 2. на чл.150 от ЗдвП, във връзка с чл.26 ал.3 от ЗАНН- жалбоподателят като родител на непълнолетно лице на възраст от 14 до 16г., е допуснал извършване на нарушение- управление на МПС без правоспособност. Въз основа на съставения акт, връчен на 07.01,20202г. на нарушителя, без възражения от негова страна, е издадено Наказателно постановление № 20-0456-000003/23.01.2020г., с което на основание чл.177 ал.1 т.3 б“а“ и чл.177 ал.1 т.2 от ЗдвП за двете нарушения са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 100лв. за всяко от тях.

   По делото са представени от ответника и приети като доказателства Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи за определяне на длъжностни лица от МВР да осъществяват контролна дейност по ЗДвП, Удостоверение от ОД на МВР Ловеч, че И.Ц.е назначен на длъжност Началник РУ Угърчин със Заповед К-2188/19.09.2006г. на Министър на вътрешните работи, която изпълнява и към момента, както и Справка за нарушител/водач за жалбоподателя, от която са видни издадени 37 Наказателни постановления и 19 фиша за осъществени нарушения на ЗдвП.

    Оспорената заповедта за прилагане на ПАМ е връчена на жалбоподателя на 14.01.2020г., видно от попълнената разписка към нея. Жалбата до съда против заповедта е подадена на 21.01.2020г. или в срока за нейното оспорване.

  При така установената фактическа обстановка, съдът обосновава следните правни изводи:

    Жалбата е подадена против индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол, от надлежно легитимирано лице, спрямо което е приложена принудителната административна мярка и е засегнато с издаването на оспорената заповед, в срока по чл.149 ал.1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

         Оспорената Заповед е издадена от компетентен по смисъла на чл.172 ал.1 от ЗДвП административен орган. Принудителните административни мерки по чл. 171 т. 2А се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност, сред които е и Началник на РУ при ОДМВР.

        Спазена е и формата по чл.59 ал.2 от АПК при издаване на заповедта- същата е  обективирана в писмен вид и съдържа както правни, така и фактически основания, кореспондиращи помежду си. При извършената служебна проверка, съдът не констатира при издаването на заповедта да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, водещи до основание за отмяна на оспореният акт. Същата е издадена след провеждане на регламентираното в специалния закон производство, като не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила при издаването й. Административният орган е изпълнил задължението си по чл.36 от АПК за служебно събиране на доказателствата, необходими за установяване на релевантните за спора юридически факти. Към административната преписка са приложени писмени доказателства, удостоверяващи наличието на фактическите основания, мотивирали органа да издаде заповедта.

     Обратно на твърденията на жалбоподателя, Заповедта е мотивирана в достатъчна степен. В нея са посочени релевантните факти и обстоятелства за обосноваване на възприетото от административния орган наличие на материалноправната предпоставка за прилагане на ПАМ по чл.171 т.2а б.“а“ от ЗДвП на собственика, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, непритежаващо свидетелство за управление на МПС. Неоснователно е възражението в жалбата, че е налице неяснота относно вида и характера на нарушението, във връзка с което е наложена мярката и че е налице противоречие между двете посочени като нарушени разпоредби. Изрично е посочено в заповедта, че същата се издава на основание съставен Акт за установяване на административно нарушение. Според чл.189 ал.2 от ЗДвП, редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното, като в настоящото съдебно производство не се представиха доказателства, оборващи констатциите в акта. Същият отговаря на изискванията на чл.42 и сл. от ЗАНН за форма и съдържание.

      Изпълнени са изискванията на чл.172 ал.1 от ЗДвП и чл.59 ал.2 от АПК за издаване на фактически и правно обоснован административен акт. В оспорената Заповед е описано конкретното противоправно поведение, послужило като основание за издаването й- извършените от  жалбоподателя нарушения на правилата за движение по пътищата, в две качества- като собственик и като родител, носещ администратично-наказателна отговорност за допускане на нарушение от непълнолетно лице, съгласно чл.26 ал.3 от ЗАНН, според който, родителите на непълнолетни на възраст от 14 до 16 години, са обявени за административнонаказателно отговорни, ако съзнателно са допуснали извършването на нарушението от постановените под техен контрол лица.

Понятието "съзнателно" допускане на извършване на административно нарушение от малолетните, непълнолетните до 16 години има предвид умишлената форма на вина при родителите, която включва пряк и евентуалния умисъл, без непредпазливост на изпълнителното деяние /Постановление № 10 от 28.09.1973 година на Пленума на ВС/. В настоящото съдебно производство се оспорва липсата на вина при преодоставянето на автомобила за управление на дете и съществуващи обостоятелства, свързани с тежко здравословно състояние на бащата- жалбоподател, който е получил криза по време на пътуване. С оглед на представените писмени доказателства- медицинска документация, съдът намира за доказано, че жалбоподателят страда от хипертонично сърце без сърдечна недостатъчност и здравословното му състоянието се наблюдава от лекар и третира медикаментозно от декември месец 2019г. Но не може да се приеме за достоверно, че към процесния момент на установяване на нарушенията, жалбоподателят е бил с хипертонична криза и е било необходимо детето да го превози до лечебно заведение, без да може да вземе неговото съгласие, доколкото при последвалата полицейска проверка такива обстоятелства не са били констатирани и съставения акт е бил връчен на нарушителя без възражения. Твърдение за липса на умисъл не е  направено и в жалбата, а едва в първо съдебно заседание по делото, като същото остава недоказано. Сигнал към телефон за спешна помощ не е бил подаван.

     Относно съответствието на оспорената заповед с материалния закон съдът намира следното: Съгласно чл.171 т.2а, б.“а“ от ЗДвП в приложимата редакция за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство, без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства– за срок от 6 месеца до една година. Нормата съдържа няколко основания за прилагане на ПАМ от посочения вид–  прекратяване на регистрация на пътно превозно средство, като в конкретния случай  във фактическите съображения  на процесната заповед са посочени две от тях-  управление на МПС от непълнолетно лице, което не притежава съответното свидетелство за управление и допускане на управление от неправоспособно лице. С оглед на възрастта на непълнолетния водач- навършени 14 години, няма данни за издадено свидетелството за управление на МПС, съответно водачът е неправоспособен и е налице хипотезата на чл.171 т.2а б“а“ от ЗДвП, като административният орган е имал задължение да издаде заповед за прилагане на предвидената в чл.171 т.2а от ЗДвП принудителна административна мярка, доколкото нормата е императивна и административният орган действа в условията на задължителна администрация, т.е. преценката и мотивите за прилагане на принудителната мярка са направени от законодателя при създаване на самата правна норма.

       Предвид горното, законосъобразно ПАМ е издадена на собственика, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице констатираните от контролните органи обстоятелства. Предпоставките, уредени в горепосочената правната норма за налагане на принудителната административна мярка са налице и наложената мярка е със срок на действие, предвиден в закона в минималния размер.

      Принудителните административни мерки са форма на изпълнителна дейност, чрез която се дава легален израз на държавната принуда, упражнявана в предвидените от закона случаи. По своята правна същност те са актове на държавно управление от категорията на индивидуалните административни актове и следва да бъдат подчинени на принципа на законност, както по отношение на издаването им, така и по отношение на изпълнението им. Целта на принудителните административни мерки, налагани по реда на чл.171 от ЗДвП е да се осигури безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения. Конкретно, принудителна административна мярка, приложена по реда на чл.171 т.2а от ЗДвП, видно от съдържанието на същата законова норма, е преустановителна по характера си, т.е. тя се налага за да се преустанови извършването на едно нарушение, като цели  възстановяването на законосъобразното фактическо състояние.

     Направеното възражение за допусната грешка относно посочването на водача като малолетен е несъществена, доколкото е подробно възпроизведена релевантната разпоредба, регламентираща отговорността на родителя по ЗАНН и е вписан единен граждански номер на детето. Пропускът не се е отразил на правото на жалбоподателя да разбере основанията за налагане на мярката.

     По гореизложените съображения съдът счита, че оспорената заповед отговаря на всички изисквания за законосъобразност, поради което подадената срещу нея жалба следва да се отхвърли като неоснователна.

        Водим от горното и на основание чл.172 ал.2 от АПК съдът 

Р Е Ш И : 

         ОТХВЪРЛЯ  жалбата на Н.С.Я. с ЕГН ********** против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 20-0456-000001 от 07.01.2020г., издадена от Началник РУ към ОД на МВР– Ловеч, РУ Угърчин, с която на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка по чл.171 т.2а б.„а“ от Закона за движение по пътищата (ЗДвП)– прекратяване на регистрацията на ППС марка „Порше“ модел „Кайен“ с рег.№ ****** за срок от шест месеца и са отнети   контролен талон № 3952494, СРМПС № 010071935 и два броя регистрационни табели № *****.

       Решението не подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България гр. София на осн.чл.172 ал.5 от ЗДвП. 

                                                                                               Съдия:/п/

 

ЗАБЕЛЕЖКА:Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила на 23.03.2020 г.