Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   

68

град Шумен, 20.03.2020г.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

Административен съд – град Шумен, в публичното заседание на единадесети март две хиляди и двадесета година в състав:

                                      Административен съдия: Снежина Чолакова

при секретаря В.Русева, като разгледа докладваното от административния съдия АД № 550 по описа за 2019 година на Административен съд – гр.Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 268, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е въз основа на жалба от А.М.П.,***, против Решение № 289/03.10.2019г. на Директора на ТД на НАП-гр.Варна, с което е оставена без уважение жалба вх.№ 12482/26.09.2019г. по регистъра на ТД на НАП-гр.Варна, офис Шумен, подадена от А.М.П. - длъжник по ИД № 27070000165/2007г. по описа на ТД на НАП-гр.Варна, депозирана срещу Разпореждане изх.№ С 190027-137-0007949/30.08.2019г., издадено от С.М.- публичен изпълнител при ТД на НАП-гр.Варна, офис Шумен.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването му в нарушение на материалния закон. Твърди се, че задълженията, описани в Разпореждане изх.№ С 190027-137-0007949/30.08.2019г., са погасени по давност, поради което не подлежат на принудително изпълнение. Въз основа на изложените аргументи се отправя искане съдът да отмени Решение № 289/03.10.2019г. на Директора на ТД на НАП-гр.Варна, ведно с потвърденото с него Разпореждане изх.№ С 190027-137-0007949/30.08.2019г. на публичния изпълнител при ТД на НАП-гр.Варна, ИРМ Шумен.

В съдебно заседание оспорващата, редовно призована, не се явява лично. Същата се представлява от адвокат Д.С.от ШАК, който в хода на устните състезания и в приложени писмени бележки поддържа жалбата, както и отправеното с нея искане за отмяна на решението на Директора на ТД на НАП-гр.Варна и Разпореждането на публичния изпълнител. Претендира присъждане на направените деловодни разноски, съобразно приложен списък по чл.80 от ГПК - адвокатско възнаграждение в размер на 800 лева.

Ответникът по жалбата – Директор на ТД на НАП - град Варна, редовно призован, не се явява и не изпраща представител в проведените открити съдебни заседания. В депозирано писмено становище, чрез процесуалния си представител старши юрисконсулт В.М.застъпва тезата за законосъобразност на оспореното решение. Сочи, че изводите, направени от административния орган, са в съответствие със закона. Отправя искане жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева.

Шуменският административен съд след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото няма спор, че в ТД на НАП - гр.Варна е образувано изпълнително дело №27070000165/2007г. срещу А.М.П..

Със Съобщение за доброволно изпълнение на основание чл.221 от ДОПК с изх.№ 0165-000001/27.06.2007г. (л.18), оспорващата била поканена да заплати задължението си, произтичащо от НП № 482/14.03.2006г. на РПУ-гр.Шумен при РДВР-гр.Шумен, с което ѝ е наложена глоба в размер на 20 лева. Съобщението било връчено на А.П. на 16.03.2007г. (л.19).

С Разпореждане за присъединяване изх. №0165/2007/000068/26.08.2013г. (л.56) на публичен изпълнител към изпълнителното дело са присъединени задълженията на оспорващата за Данък върху доходите от трудови и приравнените на тях правоотношения, Държавно обществено осигуряване, Здравно осигуряване и Универсален пенсионен фонд за 2007г., 2008г., 2009г. и 2010г., както и задължението по Електронен фиш № К-0237458/06.06.2012г. на РПУ-гр.Шумен при РДВР-гр.Шумен, на обща стойност, както следва: главница - 1568,86 лева, лихва 1060,57 лева и нелихвоносна част 70 лева. Разпореждането  било съобщено на оспорващата на 02.09.2013г., видно от приложеното известие за доставяне с обратна разписка.

С Разпореждане за присъединяване изх. №С16027-105-0126780/11.10.2016г. (л.46)  на публичен изпълнител към изпълнителното дело са присъединени задълженията на оспорващата за Данък върху доходите от трудови и приравнените на тях правоотношения, Държавно обществено осигуряване, Здравно осигуряване и Универсален пенсионен фонд за 2010г., 2011г., 2012г., 2013г. и 2014г., на обща стойност 6959,16 лева, в т.ч. 5080,77 лева главница и 1878,69 лева лихви, изчислени към 11.10.2016г. Разпореждането било изпратено на оспорващата по пощата с известие за доставяне с обратна разписка, но се върнало неполучено с отметка, че не е било потърсено (л.44-45).

С постановление за налагане на обезпечителни мерки изх.№ 2145/14.03.2007г. на основание чл.195, ал.1, чл.200 и чл.201-207 от ДОПК публичният изпълнител при ТД на НАП-гр.Варна наложил по изпълнителното дело запор на движими вещи - лек автомобил "Опел Кадет" с рег.№ ******  Постановлението било изпратено на оспорващата по пощата с известие за доставяне с обратна разписка, но се върнало неполучено с отметка, че не е било потърсено (л.67-68).

С постановление за налагане на обезпечителни мерки изх.№ С190027-022-0054478/27.06.2019г. (л.40) на основание чл.200 и чл.202, ал.1 от ДОПК, във вр.с чл.195, ал.1-3 от ДОПК публичният изпълнител при ТД на НАП-гр.Варна наложил по изпълнителното дело на А.М.П. запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, по депозити, вложени вещи в трезори, включително и съдържанието на касетите, както и суми, предоставени за доверително управление, находящи се в Интернешънъл Асет банк за сумата от 10304,67 лева, включваща 5944,19 лева главница, нелихвоносна част 50 лева и 4310,48 лева лихви към 27.06.2019г. Въз основа на цитираното постановление на 27.06.2019г. било изпратено запорно съобщение до Интернешънъл Асет банк. По делото не са приложени доказателства за предприети действия за връчването му на длъжника.

С Молба-искане вх.№ С190027-000-435077/22.08.2019г. по описа на ТД на НАП-гр.Варна (л.36) А.П. поискала прекратяване на изпълнителното производство по отношение на задълженията ѝ за периода 2009г.-2013г. включително.

С Разпореждане изх.№ С 190027-137-0007949/30.08.2019г. (л.19) публичният изпълнител при ТД на НАП-гр.Варна, ИРМ Шумен отказал прекратяването поради изтекла погасителна давност на събирането на публични вземания в размер общо 10 345,23 лева, в т.ч. главница 5 956,24 лева и лихви към 30.08.2019г. - 4 388,99 лева. Задълженията са за данък върху доходите, фонд ДОО, фон ДЗПО и НЗОК за 2009г., 2010г., 2011г., 2012г., 2013г. и 2014г., както и глоба в размер на 50 лева, наложена с Електронен фиш № К0237458/06.06.2012г. по описа на ОДМВР-гр.Шумен.

С жалба вх. №12482/26.09.2019г. по описа на ТД на НАП-гр.Варна (л.13) А.М.П. оспорила разпореждане изх.№ С 190027-137-0007949/30.08.2019г. на  публичния изпълнител при ТД на НАП – град Варна, пред Директора на ТД на НАП – гр.Варна.

Директорът на ТД на НАП – гр.Варна счел подадената жалба за неоснователна, като посочил, че по отношение на цитираните в разпореждането вземания на длъжника не е изтекла погасителната давност по чл.171, ал.2 от ДОПК. По изложените аргументи, с решение № 289/03.10.2019г. оставил без уважение депозираната пред него жалба.

Решението било връчено на пълномощник на неговия адресат на 22.10.2019г., видно от приложената разписка към същото.

Настоящата жалба е подадена по пощата на 29.10.2019г., видно от пощенското клеймо, положено върху пощенския плик, с който жалбата е изпратена до ТД на НАП-гр.Варна.

В хода на съдебното производство от ответната страна е представено Разпореждане за частично прекратяване на производство по принудително изпълнение съгласно чл.225 от ДОПК Изх.№ С200027-035-0064749/10.01.2020г., с което е разпоредено частично прекратяване на производството по изпълнително дело № 27070000165/2007г. в частта за вземанията на НАП за здравно осигуряване, данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения, ДОО и Универсален пенсионен фонд, за следните периоди: м.март 2009г.; м.май 2009г.; м.юли 2009г.; м.август 2009г.; м.октомври 2009г.; м.февруари 2009г.; м.април 2009г.; м.юни 2009г.; м.септември 2009г.; м.ноември 2009г. Публичният изпълнител е приел, че по отношение на описаните вземания, по същество касаещи периода от 01.02.2009г. до 30.11.2009г., е изтекла 10 годишната абсолютна давност, поради което не подлежат на принудително изпълнение.

При така установените факти, от правна страна съдът съобрази следното:

Предмет на оспорване е Решение № 289/03.10.2019г. на Директора на ТД на НАП - гр.Варна - индивидуален административен акт, за който акт изрично е предвиден съдебен контрол по реда на ДОПК, съгласно чл.268, ал.1 от ДОПК. Оспорването е направено в рамките на 7-дневния срок, предвид връчването му на 22.10.2019г. и факта, че жалбата срещу него е подадена на 29.10.2019г. Оспорването е инициирано от надлежна страна с правен интерес, поради което производството е процесуално допустимо.

При разглеждането по същество и след проверка на оспорения административен акт на основанията по чл.160, ал.2 от ДОПК, съдът приема жалбата за частично основателна по следните съображения:

Оспореното решение представлява валиден административен акт, издаден от компетентен орган и в кръга на законоустановените му правомощия по чл.267 от ДОПК. Същото е постановено в производство по обжалване на разпореждане на публичен изпълнител при ТД на НАП - гр.Варна, в писмена форма и съдържа всички съществени елементи на формата на индивидуален административен акт, установени с чл.59, ал.2 от АПК. Посочени са фактическите и правни основания, мотивирали постановеното решение. Предвид горното съдът приема, че Решение №289/03.10.2019г. на Директора на ТД на НАП - гр.Варна е валиден акт, издаден в надлежна форма, при липса на съществени нарушения на процедурните правила.

При извършената проверка за съответствието на обжалвания акт с материалния закон, съдът приема следното:

По делото не е налице спор по фактите. Спорът е правен и е свързан с отговор на въпроса дали вземанията, произтичащи от задължения на оспорващата за данък върху доходите, фонд ДОО и НЗОК за 2009г., 2010г., 2011г., 2012г., 2013г. и 2014г., както и глоба в размер на 50 лева, наложена с Електронен фиш № К0237458/06.06.2012г., са погасени по давност.

По отношение на задължението, произтичащо от Електронен фиш № К0237458/06.06.2012г.:

Доколкото се касае за административно наказание „глоба“, наложено с електронен фиш, следва да се съобразят разпоредбите, съдържащи се в Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Според чл.82, ал.1, б. „а“ от ЗАНН, административното наказание не се изпълнява, ако са изтекли две години, когато наложеното наказание е глоба.  Нормата на чл.82, ал.2 от ЗАНН урежда началния момент, от който започва да тече давността за изпълнение на административното наказание, включително и в случаите, когато тя е прекъсната (давността започва да тече от влизане в сила на акта, с който е наложено наказанието и се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето спрямо наказания за изпълнение на наказанието, като след завършване на действието, с което е прекъсната давността, започва да тече нова давност). По регламента на чл.82, ал.3 от ЗАНН при изтичане на срок, надвишаващ с една втора срока по ал.1, независимо от спирането или прекъсването на давността, административното наказание не се изпълнява. Абсолютната погасителна давност за изпълнение на административното наказание не се прилага по отношение на глобата, когато за събирането ѝ в срока по ал.1 е образувано изпълнително производство – арг.чл.82, ал.4 от ЗАНН. Тук е мястото да се акцентира върху изключението, предвидено в нормата на чл.82, ал.4 от ЗАНН – същата указва, че при образувано изпълнително производство не се прилага абсолютната погасителна давност по ал.3 от същата разпоредба. Казано по друг начин това означава, че след прекъсване на давността започва да тече нова двугодишна давност и ако в този срок не се предприемат никакви изпълнителни действия, наказанието „глоба“ става неизпълнимо по принудителен ред. Този извод е изцяло в унисон с мотивите в Тълкувателно решение № 2/28.02.2018г. по т.д. № 2/2017г. на ОСНК на ВКС, което е задължително за прилагане от административните органи и съдилищата. С решението е даден отговор на въпроса за това кой давностен срок се прилага при изпълнение на наложено административно наказание „глоба“ след прекъсване на давността в хипотезата на чл.82, ал.2 от ЗАНН – този по чл.171 от ДОПК или този по чл.82, ал.1, б. „а“ от ЗАНН. Прието е, че когато се разглежда правната природа на глобата, превес взема нейният характер на административно наказание, а не нейният характер на публично вземане. От тълкуването, дадено с цитираното решение следва, че разпоредбата на чл.82, ал.4 от ЗАНН изключва действието само на абсолютната давност по отношение глобите при образувано изпълнително производство, не и обикновената давност, която се прилага и при образувано изпълнително производство.

Видно от приложения по делото електронен фиш серия К № 0237458 (л.118), със същия на оспорващата е наложено административно наказание "глоба" в размер на 50 лева за нарушение, извършено на 06.06.2012г. Санкционният акт е бил връчен на М.Б. - дъщеря на оспорващата, на 03.05.2013г.(видно от разписката към фиша) и доколкото не се твърди, че е бил обжалван, е влязъл в сила на 18.05.2013г. (предвид факта, че 14-дневният срок за неговото обжалване е изтекъл на 17.05.2013г. вкл. - петък, присъствен ден). При това положение двугодишният давностен срок за изпълнение по чл.82, ал.1, б."а" от ЗАНН е започнал да тече, считано от 18.05.2013г. В рамките на този срок е било издадено Разпореждане за присъединяване изх.№ 0165/2007/000068/26.08.2013г. на публичен изпълнител при ТД на НАП-гр.Варна, с което публичното държавно вземане по електронен фиш серия К № 0237458/06.06.2012г. е присъединено в производството по събиране на публични вземания по процесното изпълнително дело, водено срещу А.П.. По този начин, съгласно чл.82, ал.2 от ЗАНН, според който всяко действие на надлежните органи, предприето спрямо наказания за изпълнение на наказанието, прекъсва давността, изтичането на двугодишния давностен срок е било прекъснато на 26.08.2013г. и е започнала да тече нова давност. Същата е изтекла на 26.08.2015г., без в този срок да са предприети действия за нейното прекъсване. С оглед на това съдът приема, че са били налице предпоставките  по чл.173, ал.1 от ДОПК за отписване на задължението, произтичащо от горецитирания електронен фиш. Като е отказал да го стори, публичният изпълнител е постановил своето разпореждане в тази му част (т.157) в нарушение на материалния закон. Същото нарушение е допуснал и горестоящият административен орган, отхвърляйки жалбата срещу разпореждането на публичния изпълнител в частта му по т.157.

По отношение на задълженията за данък върху доходите, фонд ДОО и НЗОК за 2009г., 2010г., 2011г., 2012г., 2013г. и 2014г.:

Съгласно чл.7, ал.1 от КСО, осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване за лицата по чл.4, ал.1 се внасят от осигурителите до 25-то число на месеца, следващ месеца, през който е положен трудът. На основание чл.40, ал.1, т.1, б."в" от ЗЗО, осигурителните вноски за здравно осигуряване се внасят едновременно с осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване. От изложеното следва, че задължението за плащане следва да се изпълни до 25 число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят осигурителните вноски.

По силата на чл.171, ал.1 от ДОПК, публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. А съгласно ал.2 от същия законов текст, с изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността, освен в случаите, когато задължението е отсрочено или разсрочено, изпълнението е спряно по искане на длъжника или е подадена жалба за разрешаване на спор по глава шестнадесета, раздел IIа.

В чл.172 от ДОПК са уредени правилата за спиране и прекъсване на давността, като според чл.172, ал.1, т.5 от ДОПК, давността спира при налагане на обезпечителни мерки, а по силата на чл.172, ал.2 и ал.3 от с.к. - давността се прекъсва с предприемането на действия по принудително изпълнение,  като от прекъсването на давността започва да тече нова давност.

В случая административният орган твърди, че давността е била прекъсната с издаване на разпорежданията за присъединяване изх.№ 0165/2007/000068/26.08.2013г. и изх.№ С160027-105-0126789/11.10.2016г., тъй като се касае за действия, извършени от публичния изпълнител във връзка с принудителното изпълнение. Счита също, че наред с това давността е била спряна с издаване на Постановление за налагане на обезпечителни мерки (ПНОМ) изх.№ 2145 от 14.03.2007г., с което е наложен запор върху лек автомобил Опел Кадет с рег.№ ***** и ПНОМ изх.№ С190027-022-0054478 от 27.06.2016г., като обстоятелството, че запорът върху посоченото МПС е наложен преди възникване на процесните задължения е без значение, доколкото по силата на чл.217, ал.4 от ДОПК извършените до присъединяването изпълнителни действия ползват и присъединилия се взискател.

Съдът не споделя доводите на данъчната администрация, че давността за принудително изпълнение на процесните вземания е била прекъсната с издаване на постановленията за присъединяване изх.№ 0165/2007/000068/26.08.2013г. и изх.№ С160027-105-0126789/11.10.2016г.,тъй като присъединяването на вземането към вече образувано изпълнително дело, както и разпределението на внесени суми не са действия по изпълнението, за да се приеме, че с извършването им давността е прекъсната на основание чл.171, ал.2 от ДОПК, доколкото не представляват действия по принудително изпълнение по смисъла на чл.172, ал.2 от ДОПК, както и по арг. от мотивите на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 год. на ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК.

От друга страна, издадените ПНОМ изх.№ 2145 от 14.03.2007г. и ПНОМ изх.№ С190027-022-0054478 от 27.06.2016г., с които са наложени обезпечителни мерки, не е породило произтичащото от чл.172, ал.1, т.5 от ДОПК спиране на давността, тъй като въпросните постановления не са били надлежно съобщени на оспорващата - видно от представените по делото доказателства, ПНОМ изх.№ 2145 от 14.03.2007г.  е било  изпратено по пощата с известие за доставяне с обратна разписка, но е върнато като непотърсено, при липса на предприети последващи действия по чл.32 от ДОПК, а досежно ПНОМ изх.№ С190027-022-0054478 от 27.06.2016г. изобщо не са представени доказателства, сочещи предприемане от страна на приходната администрация на действия за съобщаването му на длъжника.

След като не се установява от доказателствата по делото двете ПНОМ, с които са наложени обезпечителни мерки по делото да са доведени до знанието на длъжника, и да са му редовно връчени, същите не са предизвикали правния ефект на прекъсване на давността.

В тази връзка съдът съобрази както мотивите по т.14 на Тълкувателно Решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК, с докладчик съдията Б.Б., съобразно които "Както при действието на Закона за давността, така и при действието на ЗЗД, давността се прекъсва само със започването на производство, в което длъжникът участва. Давността не може да бъде прекъсната, без длъжникът да узнае това. Всички срокове за съхраняване на документи са съобразени със срока на погасителната давност. Ако давността може да прекъсне без знанието на длъжника, той е изложен на риска да унищожи или най-малкото да престане да съхранява документите за плащане на дълга или за погасяването му по друг начин". В този смисъл е и константната съдебна практика на ВАС и административните съдилища по приложението на чл. 172, ал.1, т.1 от ДОПК, а и на чл. 109 от ДОПК, съобразно която, за да породи правните последици на спиране на давността, респ. за да се счита че е спазен срокът по чл. 109 от ДОПК, заповедта за образуване на ревизионното производство, следва да е редовно връчена на ревизираното лице, като без същото да е сторено не може да се породи както ефекта на чл. 172, ал.1, т.1 от ДОПК, така и да се приеме че е спазен срокът по чл. 109 от ДОПК. Няма никаква логика да бъдат различно третирани институтите на спиране на давността по чл. 172, ал.1, т.1 от ДОПК, спазване на преклузивните срокове по чл. 109 от ДОПК и прекъсване на давността по чл. 172, ал.2 от ДОПК.

При това положение съдът приема, че задълженията за осигурителни вноски и вноски за здравно осигуряване, чиято дължимост е настъпила през 2009г., 2010г., 2011г., 2012г. и 2013г., са били погасени по давност с изтичане на предвидения в чл.171, ал.1 от ДОПК 5 - годишен давностен срок - съответно на 01.01.2015г. за задълженията за 2009г.; 01.01.2016г. за задълженията за 2010г.; 01.01.2017г. за задълженията за 2011г.; 01.01.2018г. за задълженията за 2012г. и 01.01.2019г. за задълженията за 2013г. В рамките на тези срокове не са предприети действия, прекъсващи или спиращи давността, поради което към датата на издаване на разпореждането на публичния изпълнител, потвърдено с обжалваното решение на Директора на ТД на НАП-гр.Варна, същите не са подлежали на принудително изпълнение. Това от своя страна означава, че както постановлението на публичния изпълнител, така и решението на Директора на ТД на НАП-гр.Варна в тази им част са издадени в нарушение на материалния закон.

Що се отнася за задълженията за осигурителни вноски и вноски за здравно осигуряване, възникнали и станали изискуеми през 2014г., досежно същите давностният срок за събирането им е започнал да тече, считано от 01.01.2015г., респективно е следвало да изтече на 01.10.2019г. През 2019г. обаче е издадено разпореждане изх.№ С190027-137-0007949/30.08.2019г., което е надлежно съобщено на оспорващата на 16.09.2019г. и по повод на него през същата година е инициирано административно, а впоследствие и съдебно производство по обжалването му, довело до спиране на давността по чл.172,ал.2, т.4 от ДОПК. И доколкото не е изтекла и абсолютната такава по чл.171, ал.2 от ДОПК, тези задължения подлежат на принудително изпълнение.

По изложените съображения съдът намира, че Разпореждане  изх.№ С190027-137-0007949/30.08.2019г.,  в следните части:

по т.5 - данъчна декларация 270031406718888/01.08.2014г., за Данък върху доходите на физически лица, отнасяща се за период 01.07-31.07.2014г., дължимата сума по която е 0,00 лева главница и 15,05 лева лихви, на обща стойност 44,62 лева;

по т.6 - данъчна декларация 270021407158374/20.08.2014г., за задължение по Фонд ДОО, отнасяща се за период 01.07-31.07.2014г., дължимата сума по която е 61,48 лева главница и 31,29 лева лихви, на обща стойност 92,77 лева;

по т.7 - данъчна декларация 270021407158374/20.08.2014г., за задължение към НЗОК, отнасяща се за период 01.07-31.07.2014г., дължимата сума по която е 27,79 лева главница и 14,14 лева лихви, на обща стойност 41,93 лева;

по т.8 - данъчна декларация 270021407158374/20.08.2014г., за задължение към Фонд ДЗПО, отнасяща се за период 01.07-31.07.2014г., дължимата сума по която е 17,37 лева главница и 8,84 лева лихви, на обща стойност 26,21 лева;

по т.16 - данъчна декларация 270021401327100/23.02.2014г., за задължение по Фонд ДОО, отнасяща се за период 01.01-31.01.2014г., дължимата сума по която е 83,19 лева главница и 46,53 лева лихви, на обща стойност 129,72 лева;

по т.17 - данъчна декларация 270021401327100/23.02.2014г., за задължение към НЗОК, отнасяща се за период 01.01-31.01.2014г., дължимата сума по която е 37,60 лева главница и 21,03 лева лихви, на обща стойност 58,63 лева;

по т.18 - данъчна декларация 270021401327100/23.02.2014г., за задължение към Фонд ДЗПО, отнасяща се за период 01.01-31.01.2014г., дължимата сума по която е 23,50 лева главница и 13,14 лева лихви, на обща стойност 36,64 лева;

по т.30 - данъчна декларация № 270021401748496/04.03.2014г., за задължение за Данък върху доходите на физически лица, отнасяща се за период 01.02-28.02.2014г., дължимата сума по която е 29,57 лева главница и 16,31 лева лихви, на обща стойност 45,88 лева;

по т.58 - данъчна декларация 270021406337070/22.07.2014г., за задължение по Фонд ДОО, отнасяща се за период 01.06-30.06.2014г., дължимата сума по която е 83,19 лева главница и 43,06 лева лихви, на обща стойност 126,25 лева;

по т.59 - данъчна декларация 270021406337070/22.07.2014г., за задължение към НЗОК, отнасяща се за период 01.06-30.06.2014г., дължимата сума по която е 37,60 лева главница и 19,46 лева лихви, на обща стойност 57,06 лева;

по т.60 - данъчна декларация 270021406337070/22.07.2014г., за задължение към Фонд ДЗПО, отнасяща се за период 01.06-31.06.2014г., дължимата сума по която е 23,50 лева главница и 12,16 лева лихви, на обща стойност 35,66 лева;

по т.76 - данъчна декларация 270021405461643/20.06.2014г., за задължение по Фонд ДОО, отнасяща се за период 01.05-31.05.2014г., дължимата сума по която е 83,19 лева главница и 43,75 лева лихви, на обща стойност 126,94лева;

по т.77 - данъчна декларация 270021405461643/20.06.2014г., за задължение към НЗОК, отнасяща се за период 01.05-31.05.2014г., дължимата сума по която е 37,60 лева главница и 19,78 лева лихви, на обща стойност 57,38 лева;

по т.78 - данъчна декларация 270021405461643/20.06.2014г., за задължение към Фонд ДЗПО, отнасяща се за период 01.05-31.05.2014г., дължимата сума по която е 23,50 лева главница и 12,36 лева лихви, на обща стойност 35,86 лева;

по т.79 - данъчна декларация 270021404639979/22.05.2014г., за задължение по Фонд ДОО, отнасяща се за период 01.04-30.04.2014г., дължимата сума по която е 83,19 лева главница и 44,45 лева лихви, на обща стойност 127,64 лева;

по т.80 - данъчна декларация 270021404639979/22.05.2014г., за задължение към НЗОК, отнасяща се за период 01.04-30.04.2014г., дължимата сума по която е 37,60 лева главница и 20,09 лева лихви, на обща стойност 57,69 лева;

по т.82 - данъчна декларация 270021404639979/22.05.2014г., за задължение към Фонд ДЗПО, отнасяща се за период 01.04-30.04.2014г., дължимата сума по която е 23,50 лева главница и 12,56 лева лихви, на обща стойност 36,06 лева;

по т.86 - данъчна декларация 270021404973655/02.06.2014г., за задължение за ДОД, отнасяща се за период 01.05-31.05.2014г., дължимата сума по която е 29,57 лева главница и 15,55 лева лихви, на обща стойност 45,12 лева;

по т.94 - данъчна декларация 270021402798781/02.04.2014г., за задължение за ДОД, отнасяща се за период 01.03-31.03.2014г., дължимата сума по която е 29,57 лева главница и 16,05 лева лихви, на обща стойност 45,62 лева;

по т.95 - данъчна декларация 270021407604859/03.09.2014г., за задължение за ДОД, отнасяща се за период 01.08-31.08.2014г., дължимата сума по която е 21,86 лева главница и 10,94 лева лихви, на обща стойност 32,80 лева;

по т.103 - данъчна декларация 270021403550974/24.04.2014г., за задължение по Фонд ДОО, отнасяща се за период 01.03-31.03.2014г., дължимата сума по която е 83,19 лева главница и 45,17 лева лихви, на обща стойност 128,36 лева;

по т.104 - данъчна декларация 270021403550974/24.04.2014г., за задължение към НЗОК, отнасяща се за период 01.03-31.03.2014г., дължимата сума по която е 37,60 лева главница и 20,41 лева лихви, на обща стойност 58,01 лева;

по т.105 - данъчна декларация 270021403550974/24.04.2014г., за задължение към Фонд ДЗПО, отнасяща се за период 01.03-31.03.2014г., дължимата сума по която е 23,50 лева главница и 12,76 лева лихви, на обща стойност 36,26 лева;

по т.106 - данъчна декларация 270021400223369/20.01.2014г., за задължение по Фонд ДОО, отнасяща се за период 01.12-31.12.2013г., дължимата сума по която е 81,42 лева главница и 46,20 лева лихви, на обща стойност 127,62 лева;

по т.107 - данъчна декларация 270021400223369/20.01.2014г., за задължение към НЗОК, отнасяща се за период 01.12-31.12.2013г., дължимата сума по която е 36,80 лева главница и 20,88лева лихви, на обща стойност 57,68 лева;

по т.108 - данъчна декларация 270021400223369/20.01.2014г., за задължение към Фонд ДЗПО, отнасяща се за период 01.12-31.12.2013г., дължимата сума по която е 23,00 лева главница и 13,05 лева лихви, на обща стойност 36,05 лева;

по т.117 - данъчна декларация 270021402549744/25.03.2014г., за задължение по Фонд ДОО, отнасяща се за период 01.02-28.02.2014г., дължимата сума по която е 83,19 лева главница и 45,88 лева лихви, на обща стойност 129,07 лева;

по т.118 - данъчна декларация 270021402549744/25.03.2014г., за задължение към НЗОК, отнасяща се за период 01.02-28.02.2014г., дължимата сума по която е 37,60 лева главница и 20,74 лева лихви, на обща стойност 58,34 лева;

по т.119 - данъчна декларация 270021402549744/25.03.2014г., за задължение към Фонд ДЗПО, отнасяща се за период 01.02-28.02.2014г., дължимата сума по която е 23,50 лева главница и 12,96 лева лихви, на обща стойност 36,46 лева;

по т.132 - данъчна декларация 270021405862083/01.07.2014г., за задължение за ДОД, отнасяща се за период 01.06-30.06.2014г., дължимата сума по която е 29,57 лева главница и 15,31 лева лихви, на обща стойност 44,88 лева;

по т.137 - данъчна декларация 270021400675550/04.02.2014г., за задължение за ДОД, отнасяща се за период 01.01-31.01.2014г., дължимата сума по която е 26,53 лева главница и 14,84 лева лихви, на обща стойност 41,37 лева;

се явява издадено при съблюдаване на материалния закон, доколкото описаните в тези части задължения не са погасени по давност и подлежат на принудително изпълнение.

В обобщение на изложеното съдът приема, че жалбата срещу Разпореждане изх.№ С190027-137-0007949/30.08.2019г. на публичния изпълнител в частта му, с която е отказано по ИД № 27070000165/2007г. прекратяване поради изтекла погасителна давност събирането на вземанията, описани  в т.5,  т.6, т.7, т.8, т.16, т.17, т.18, т.30, т.58 , т.59, т.60, т.76, т.77, т.78, т.79, т.80, т.81, т.86, т.94, т.95, т.103, т.104, т.105, т.106, т.107, т.108, т.117, т.118, т.119, т.132 и т.137 от същото, както и срещу Решение № 289/03.10.2019г. на Директора на ТД на НАП-гр.Варна в частта му, с която е отхвърлена жалбата срещу Разпореждане изх.№ С190027-137-0007949/30.08.2019г. в частта му по т.5,  т.6, т.7, т.8, т.16, т.17, т.18, т.30, т.58 , т.59, т.60, т.76, т.77, т.78, т.79, т.80, т.81, т.86, т.94, т.95, т.103, т.104, т.105, т.106, т.107, т.108, т.117, т.118, т.119, т.132 и т.137, следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Разпореждане изх.№ С190027-137-0007949/30.08.2019г. на публичния изпълнител в останалата му част, отнасяща се до описани  в разпореждането публични задължения от от т.1 до т.4 вкл.; от т.9 до т.15 вкл.; от т.19 до т.29 вкл.; от т.31 до т.57 вкл.; от т.61 до т.75 вкл.; от т.82 до т.85 вкл.; от т.87 до т.93 вкл.; от т.96 до т.102 вкл.; от т.109 до т.116 вкл.; от т.120 до т.131 вкл.; от т.133 до т.136 вкл.; както и от т.138 до т.211 вкл.; както и Решение № 289/03.10.2019г. на Директора на ТД на НАП-гр.Варна в съответната му част се явяват издадени в нарушение на материалния закон, доколкото обективират отказ за прекратяване на принудителното събиране на погасени по давност вземания, поради което същите следва да бъдат отменени в тези им части, а делото в тази му част - върнато на публичния изпълнител при ТД на НАП - гр.Варна, ИРМ - гр.Шумен със задължителни указания за отписване на вземанията от т.1 до т.4 вкл.; от т.9 до т.15 вкл.; от т.19 до т.29 вкл.; от т.31 до т.57 вкл.; от т.61 до т.75 вкл.; от т.82 до т.85 вкл.; от т.87 до т.93 вкл.; от т.96 до т.102 вкл.; от т.109 до т.116 вкл.; от т.120 до т.131 вкл.; от т.133 до т.136 вкл.; както и от т.138 до т.211 вкл. от разпореждането на публичния изпълнител, като погасени по давност.

При този изход на спора страните имат право на деловодни разноски съобразно уважената, респ. съобразно отхвърлената част от жалбата. Оспорващият е направил искане за присъждане на договорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 800 лева (видно от списък на л.142 от делото) и съразмерно с уважената част от жалбата на същия се дължат разноски в размер на 644,21 лева. Ответникът е направил искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева и доколкото е бил представляван от юрисконсулт, изготвил и представил по делото две писмени становища, съобразно отхвърлената част от жалбата, в полза на учреждението, в чиято структура са административните органи, издали оспорваните актове, се дължат разноски в размер на 58,42 лева. С оглед на това, след компенсация, в полза на оспорващата следва да се присъдят деловодни разноски в размер на 585,79 лева, които следва да се възложат в тежест на НАП.

Водим от горното и на основание чл.268, ал.2 от ДОПК, Шуменският административен съд

Р     Е     Ш     И:

ОТМЕНЯ Решение № 289/03.10.2019г. на Директора на ТД на НАП-гр.Варна, в частта му, с която е оставена без уважение жалба вх.№ 12482/26.09.2019г. по регистъра на ТД на НАП-гр.Варна, офис Шумен, подадена от А.М.П.,*** - длъжник по ИД № 27070000165/2007г. по описа на ТД на НАП-гр.Варна, срещу Разпореждане изх.№ С 190027-137-0007949/30.08.2019г., издадено от С.М.- публичен изпълнител при ТД на НАП-гр.Варна, офис Шумен, в частта му, с която е отказано по ИД № 27070000165/2007г.  прекратяване поради изтекла погасителна давност събирането на вземанията, описани от т.1 до т.4 вкл.; от т.9 до т.15 вкл.; от т.19 до т.29 вкл.; от т.31 до т.57 вкл.; от т.61 до т.75 вкл.; от т.82 до т.85 вкл.; от т.87 до т.93 вкл.; от т.96 до т.102 вкл.; от т.109 до т.116 вкл.; от т.120 до т.131 вкл.; от т.133 до т.136 вкл.; както и от т.138 до т.211 вкл.; КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Разпореждане изх.№ С 190027-137-0007949/30.08.2019г., издадено от С.М.- публичен изпълнител при ТД на НАП-гр.Варна, офис Шумен, в частта му, с която е отказано по ИД № 27070000165/2007г.  прекратяване поради изтекла погасителна давност събирането на вземанията, описани от от т.1 до т.4 вкл.; от т.9 до т.15 вкл.; от т.19 до т.29 вкл.; от т.31 до т.57 вкл.; от т.61 до т.75 вкл.; от т.82 до т.85 вкл.; от т.87 до т.93 вкл.; от т.96 до т.102 вкл.; от т.109 до т.116 вкл.; от т.120 до т.131 вкл.; от т.133 до т.136 вкл.; както и от т.138 до т.211 вкл.

ВРЪЩА преписката на публичния изпълнител при ТД на НАП-гр.Варна, офис Шумен за изпълнение на дадените с настоящото решение задължителни указания по прилагането на закона относно отписване поради изтекла давност на задълженията на А.М.П., описани в  Разпореждане изх.№ С 190027-137-0007949/30.08.2019г., издадено от С.М.- публичен изпълнител при ТД на НАП-гр.Варна, офис Шумен, от т.1 до т.4 вкл.; от т.9 до т.15 вкл.; от т.19 до т.29 вкл.; от т.31 до т.57 вкл.; от т.61 до т.75 вкл.; от т.82 до т.85 вкл.; от т.87 до т.93 вкл.; от т.96 до т.102 вкл.; от т.109 до т.116 вкл.; от т.120 до т.131 вкл.; от т.133 до т.136 вкл.; както и от т.138 до т.211 вкл.

ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.М.П., срещу Решение № 289/03.10.2019г. на Директора на ТД на НАП-гр.Варна, в частта му, с която е оставена без уважение жалба вх.№ 12482/26.09.2019г. по регистъра на ТД на НАП-гр.Варна, офис Шумен, подадена от А.М.П.,*** - длъжник по ИД № 27070000165/2007г. по описа на ТД на НАП-гр.Варна, срещу Разпореждане изх.№ С 190027-137-0007949/30.08.2019г., издадено от С.М.- публичен изпълнител при ТД на НАП-гр.Варна, офис Шумен, в частта му, с която е отказано по ИД № 27070000165/2007г. прекратяване поради изтекла погасителна давност събирането на вземанията, описани  в разпореждането в частта му по т.5,  т.6, т.7, т.8, т.16, т.17, т.18, т.30, т.58 , т.59, т.60, т.76, т.77, т.78, т.79, т.80, т.81, т.86, т.94, т.95, т.103, т.104, т.105, т.106, т.107, т.108, т.117, т.118, т.119, т.132, т.137.

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на А.М.П.,*** сумата от 585,79 лева (петстотин осемдесет и пет лева и седемдесет и девет стотинки), представляваща деловодни разноски.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване съгласно чл.268, ал.2 от ДОПК.

                                   АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:

ЗАБЕЛЕЖКА:Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила на 20.03.2020 г.