Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№67

град Шумен, 20.03.2020г.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

Административен съд – град Шумен, в публичното заседание на единадесети март две хиляди и двадесета година в състав:

                                  Административен съдия: Снежина Чолакова

при участието на секретаря В.Р., като разгледа докладваното от административния съдия АД № 71 по описа за 2020 година на Административен съд – гр.Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.211 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР).

Образувано е по оспорване на Н.А.Н. ***, депозирано срещу Заповед № 869з-6/06.01.2020г. на Началника на Сектор «Пътна полиция» при ОДМВР-гр.Шумен, с която са определени две дисциплинарни наказания "мъмрене" за срок от един месец, като е наложено за изтърпяване едно общо дисциплинарно наказание «мъмрене» за срок от три месеца  на държавен служител младши инспектор Н.А.Н., на длъжност младши автоконтрольор I степен в група "Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност" (ОДПКПД) в сектор "Пътна полиция" (ПП), отдел "Охранителна полиция"  (ОП) при Областна дирекция на МВР-гр.Шумен. В жалбата се сочи, че атакуваната заповед е издадена при неизяснена фактическа обстановка и при липса на мотиви, поради което се отправя искане същата да бъде отменена, като незаконосъобразна.

В съдебно заседание оспорващият, редовно призован, се явява лично, като в хода на устните състезания излага допълнителни доводи за незаконосъобразност на атакувания административен акт, по същество свеждащи се до издаването му в нарушение на материалния закон. В тази връзка твърди, че вменените му дисциплинарни нарушения не са извършени виновно, доколкото са причинени поради несъвършенство на Автоматизираната информационна система "Пътна полиция" (АИС ПП), позволяваща на полицейските служители да избират отменена нормативна разпоредба.  Въз основа на изложените аргументи отправя искане за отмяна на заповедта като незаконосъобразна.

Ответната страна – Началник на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - град Шумен, представляван в съдебно заседание от гл.юрисконсулт И.С., оспорва жалбата като неоснователна. Сочи, че атакуваният административен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на процедурата, при наличие на посоченото в него материалноправно основание и при съблюдаване целта на закона. Отправя искане съдът да постанови решение, с което жалбата да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Шуменският административен съд, преценявайки събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

Н.А.Н. заема длъжността младши автоконтрольор I степен в група «Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност», сектор «Пътна полиция», отдел «Охранителна полиция» при ОД на МВР - гр.Шумен. В органите на МВР е назначен на 18.08.1999г. като младши автоконтрольор III степен в „Пътен контрол – КАТ“ към РПУ-гр.Шумен, след което неколкократно е преназначаван на следните длъжности: младши автоконтрольор II степен, ПК-автомагистрали, сектор ПП-КАТ, РДВР-гр.Шумен, считано от 09.01.2001г.; полицай в група „Охрана на обществения ред“ в сектор „Охранителна полиция“ към РУ – град Шумен, считано от 16.01.2006г.; старши полицай в група „Охрана на обществения ред“ в сектор „Охранителна полиция“ към РУ – град Шумен, считано от 17.11.2008г. На 14.01.2019г. е преназначен на заеманата към 16.12.2019г.  (датата на изготвяне на кадрова справка УРИ 372р-23410-16.12.2019г. – лист 31) длъжност. До момента на издаване на кадровата справка оспорващият е награждаван три пъти – съответно през 2000г., 2007г. и 2019г., както и един път му е налагано дисциплинарно наказание – през 2005г.

В сектор ПП, отдел ОП при ОДМВР-гр.Шумен била изготвена докладна записка с рег.№ 869р-6520/18.11.2019г. по описа на сектор ПП при ОДМВР-гр.Шумен (л.32) относно извършена проверка по разпоредителни писма рег.№ 3286р-38723/28.08.2019г. и рег.№ 328р-39810/04.09.2019г. на зам.директора на Главна дирекция "Национална полиция" (ГДНП) и докладни записки рег.№ 3286р-45820/17.10.2019г. и рег.№ 3286р-48664/04.11.2019г. до директора на ГДНП - МВР. В докладната записка е посочено, че са налице предварителни данни за извършени нарушения на служебната дисциплина от посочените в нея служители на сектор ПП в срока по чл.195, ал.1 от ЗМВР, в т.ч. и мл.инспектор Н.А.Н. - младши автоконтрольор I степен в група «Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност», сектор «Пътна полиция», отдел «Охранителна полиция» при ОД на МВР - гр.Шумен (т.3 от докладната записка), за това, че:

- на 30.07.2019г. в гр.Шумен наложил глоба с фиш серия GT № 87457 спрямо Н.В.Х.за извършено нарушение на чл.98, ал.2, т.2 от ЗДвП – «Паркира на тротоара пред жилищна сграда и затруднява достъпът до нея», което е санкционирано по отменения санкционен състав по чл.183, ал.3, т.2 от ЗДвП (отменен ДВ бр.37 от 2015г.) – платен. Фишът бил издаден чрез системата РСОД. Описаното деяние било квалифицирано като нарушение на служебната дисциплина – небрежност в служебната дейност по чл.194, ал.2, т.1 и т.2 от ЗДвП, във вр.с чл.199, ал.1, т.3, предл.първо от ЗМВР, наказуемо с дисциплинарно наказание «Писмено предупреждение» за срок от 3 до 6 месеца;

- на 23.05.2019г. в гр.Шумен наложил глоба с фиш серия Н 392605 спрямо Й.Г.Б.за извършено нарушение на чл.98, ал.2, т.2 от ЗДвП – «Паркира на тротоара пред жилищна сграда и затруднява достъпът до нея», което е санкционирано по отменения санкционен състав по чл.183, ал.3, т.2 от ЗДвП (отменен ДВ бр.37 от 2015г.) – платен. Фишът бил издаден чрез Работна станция за отдалечен достъп (РСОД). Описаното деяние било квалифицирано като нарушение на служебната дисциплина – небрежност в служебната дейност по чл.194, ал.2, т.1 и т.2 от ЗДвП, във вр.с чл.199, ал.1, т.3, предл.първо от ЗМВР, наказуемо с дисциплинарно наказание «Писмено предупреждение» за срок от 3 до 6 месеца.

Със Заповед № 869з-242-05.12.2019г. на Началник сектор ПП при ОДМВР-гр.Шумен (л.21) било разпоредено извършване на проверка за изясняване на предварителните данни, отразени в горепосочената докладна записка по отношение на посочените в нея държавни служители, в това число по отношение на Н.А.Н.. Заповедта била съобщена на последния на 13.12.2019г., видно от положения от него подпис в списъка към заповедта.

Проверката била възложена на ст. инспектор Ф.С.А. – Началник група ОПТПАНД и АД в сектор ПП, отдел ОП при ОДМВР-гр.Шумен; инспектор И.Г.И.– полицейски инспектор в  група ОПТПАНД и АД в сектор ПП, отдел ОП при ОДМВР-гр.Шумен и инспектор М.Г.М.  - – полицейски инспектор в  група ОПТПАНД и АД в сектор ПП, отдел ОП при ОДМВР-гр.Шумен, които следвало до 20.12.2019г. да изготвят справка за резултатите от проверката. Със заповед №869з-256-23.12.2019г. (л.26) Началникът на сектор ПП при ОДМВР - Шумен, удължил срока за извършване на проверката до 06.01.2020г. включително. Със заповедта за удължаване на срока за извършване на проверка били запознати срещу подпис всички проверявани служители, в това число и Н.А.Н..

В периода от 05.12.2019г.-03.01.2020г. комисията извършила проверка по възложените й задачи, резултатите от която били обобщени в Справка рег.№ 869р-30-03.01.2020г. (л.12). Според т.4 от същата, на 30.07.2019г. в гр.Шумен, при изпълнение на служебните си задължения, по време на смяна, мл.инспектор Н.А.Н. е наложил глоба с фиш серия GT № 87457 спрямо Н.В.Х.за извършено нарушение на чл.98, ал.2, т.2 от ЗДвП – «Паркира на тротоара пред жилищна сграда и затруднява достъпът до нея». Като санкционна разпоредба служителят е посочил  чл.183, ал.3, т.2 от ЗДвП, който е отменен със ЗИДЗДвП, обн. в ДВ бр.37 от 2015г. Актуалната санкционна разпоредба за това нарушение е чл.178е от ЗДвП. Фишът е издаден чрез РСОД, като към тази дата АИС ПП е давала възможност да бъде избрана от падащ списък отменената санкционна разпоредба. Глобата, наложена с фиша, е заплатена от нарушителя.

Според т.5 от справката, на 23.05.2019г. в гр.Шумен, при изпълнение на служебните си задължения, по време на смяна, мл.инспектор Н.А.Н. е наложил глоба с фиш серия Н № 392605 спрямо Й.Г.Б.за извършено нарушение на чл.98, ал.2, т.2 от ЗДвП – «Паркира на тротоара пред жилищна сграда и затруднява достъпът до нея». Като санкционна разпоредба служителят е посочил  чл.183, ал.3, т.2 от ЗДвП, който е отменен със ЗИДЗДвП, обн. в ДВ бр.37 от 2015г. Актуалната санкционна разпоредба за това нарушение е чл.178е от ЗДвП. Фишът е издаден чрез РСОД, като към тази дата АИС ПП е давала възможност да бъде избрана от падащ списък отменената санкционна разпоредба. Глобата, наложена с фиша, е заплатена от нарушителя.

В справката е посочено, че според приобщеното сведение, снето от Н.Н., последният е знаел, че разпоредбата на чл.183, ал.3, т.2 от ЗДвП е отменена, а като причина за за издаването на фишовете е посочил, че АИС ПП е давала възможност да се избере отменената санкционна разпоредба.

Въз основа на установеното в хода на проверката комисията дала заключение, че извършените от Н.А.Н. деяния представляват нарушения на служебната дисциплина по чл.194, ал.2, т.2 (неизпълнение на служебни задължения), във връзка с чл.199, ал.1, т.3, предложение първо от ЗМВР (небрежност в служебната дейност), за които е предвидено дисциплинарно наказание «писмено предупреждение» за срок от 3 до 6 месеца. Посочено е също, че в случая нарушенията са две, установени са едновременно и с тях са предвидени еднакви по вид наказания, поради което и на основание чл.197, ал.3, т.2 от ЗМВР, след като определи наказание за всяко от нарушенията на служебната дисциплина, наказващият орган може да наложи едно общо наказание за максимално предвидения срок, когато за санкционирането на нарушенията са предвидени еднакви по вид наказания. Прието е също, че нарушенията са извършени при небрежна форма на вина и от тях не са настъпили вредни последици, тъй като водачите са нарушили изискванията на ЗДвП, не са възразили в срок срещу фишовете, които са влезли в сила и глобите са платени. С оглед на това, на основание чл.206 от ЗМВР и предвид тежестта на нарушенията и настъпилите последици, обстоятелствата, при които са осъществени, формата на вината (небрежност) и цялостното поведение на държавния служител по време на службата, е прието, че всяко от нарушенията може да се квалифицира като маловажно нарушение на служебната дисциплина по чл.194, ал.2, т.2 от ЗМВР, във вр.с чл.198, ал.1 от ЗМВР, за което е предвидено дисциплинарно наказание «мъмрене» за срок от 1 до 3 месеца, като спрямо този вид наказание се приложи правилото на чл.197, ал.3, т.2 от ЗМВР за налагане за изтърпяване на едно общо наказание в максималния предвиден от законодателя размер. Предвид изложеното комисията единодушно предложила спрямо посочените в справката държавни служители да се вземе отношение по дисциплинарен път за установените нарушения на служебната дисциплина по ЗМВР. Справката била съобщена на оспорващия на 03.01.2020г., видно от положения от него подпис в списъка, представляващ неразделна част от същата, като с нея на оспорващия било указано, че има право в срок от 24 часа след запознаването му със справката и материалите към нея, да даде допълнителни писмени обяснения или възражения. Едновременно с това на същата дата на Н.Н. е връчена Покана за даване на писмени обяснения с рег.№ 869р-57/03.02.2020г.(л.10).

В писмено обяснение рег.№ 869р-83/06.01.2020г. (л.11) оспорващият е изразил несъгласие с констатациите в справката, сочейки, че изписването на отменена санкционна разпоредба във фишовете се дължи на неволна грешка от негова страна поради обстоятелството, че АИС ПП към този момент е давала възможност от падащото меню да се избира отменената разпоредба.

Въз основа на материалите, събрани в хода на проверката и констатациите, отразени в справка рег.№ 869р-30-03.01.2020г., Началникът на сектор ПП при ОДМВР-гр.Шумен с оспорената в настоящото производство заповед № 869з-6/06.01.2020г.(л.6) счел за неоснователни обясненията на Н.А.Н. и му определил следните дисциплинарни наказания:

- дисциплинарно наказание «мъмрене» за срок от един месец за това, че на 30.07.2019г. в гр.Шумен наложил глоба с фиш серия GT № 87457 спрямо Н.В.Х.за извършено нарушение на чл.98, ал.2, т.2 от ЗДвП – «Паркира на тротоара пред жилищна сграда и затруднява достъпът до нея», като в този фиш поради небрежност служителят е отразил отменен санкционен състав по чл.183, ал.3, т.2 от ЗДвП (отменен ДВ бр.37 от 2015г.) , представляващо нарушение на служебната дисциплина – небрежност в служебната дейност по чл.194, ал.2, т.2 от ЗМВР (неизпълнение на служебни задължения), във вр.с чл.199, ал.1, т.3, предл.първо от ЗМВР (небрежност в служебната дейност), наказуемо с дисциплинарно наказание «писмено предупреждение» за срок от 3 до 6 месеца;

- дисциплинарно наказание «мъмрене» за срок от един месец за това, че на 23.05.2019г. наложил глоба с фиш серия Н 392605 спрямо Й.Г.Б.за извършено нарушение на чл.98, ал.2, т.2 от ЗДвП – «Паркира на тротоара пред жилищна сграда и затруднява достъпът до нея», като в този фиш поради небрежност служителят е отразил отменен санкционен състав по чл.183, ал.3, т.2 от ЗДвП (отменен ДВ бр.37 от 2015г.) , представляващо нарушение на служебната дисциплина – небрежност в служебната дейност по чл.194, ал.2, т.2 от ЗМВР (неизпълнение на служебни задължения), във вр.с чл.199, ал.1, т.3, предл.първо от ЗМВР (небрежност в служебната дейност), наказуемо с дисциплинарно наказание «писмено предупреждение» за срок от 3 до 6 месеца. Със същата заповед на основание чл.197, ал.3, т.2 от ЗМВР на държавния служител младши инспектор Н.А.Н. е наложено за изтърпяване едно общо дисциплинарно наказание «мъмрене» за срок от три месеца.

Заповедта е връчена на служителя на 09.01.2020г.

Настоящата жалба е подадена 16.01.2020г., видно от положения върху нея рег.№ 769000-645/16.01.2020г. по описа на ОДМВР-гр.Шумен.

Като част от административната преписка по делото са приобщени писмените доказателства, събрани в хода на проверката. По искане на ответната страна са разпитани като свидетели полицейските инспектори Ф.С.А. и М.Г.М., които са участвали в проверката, въз основа на която е издадена оспорваната заповед.

Изложената фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното дирене годни, относими и допустими доказателства. Същата се подкрепя от приобщените доказателства, представляващи административната преписка по издаване на акта.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:

Предмет на оспорване е заповед № 869з-6/06.01.2020г. за определяне на две дисциплинарни наказания «мъмрене», всяко за срок от един месец, след което е наложено за изтърпяване едно общо дисциплинарно наказание «мъмрене» за срок от три месеца на държавен служител от сектор «Пътна полиция» при Областна дирекция на МВР – Шумен, издадена от Началник на сектор «Пътна полиция» при ОД на МВР – гр.Шумен - индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК, подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност, съгласно разпоредбата на чл.211 от ЗМВР, като жалбата е подадена от неговия адресат - надлежна страна с право и интерес от обжалване. Заповедта е връчена на оспорващия на 09.01.2020г., поради което жалбата, подадена в деловодството на ОДМВР-гр.Шумен на 16.01.2020г., се явява депозирана в срока по чл.149, ал.1 от АПК и е процесуално допустима.

Съгласно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК, съдът следва да се произнесе по законосъобразността на обжалвания административен акт към момента на издаването му, като проверява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът. Преценявайки фактическите обстоятелства, релевантни за правния спор, както и след проверка на административния акт, съобразно критериите, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, административният съд приема жалбата за основателна, по следните съображения:

От приложените по делото кадрова справка и длъжностна характеристика на оспорващия се установява, че в качеството си на младши автоконтрольор I степен Н.А.Н. заема младши изпълнителска длъжност като държавен служител в системата на МВР. Съгласно разпоредбата на чл.204, т.4 от ЗМВР дисциплинарните наказания се налагат със заповеди, издадени от «служители на висши ръководни и ръководни длъжности – за наказанията по чл. 197, ал. 1, т. 1 – 3 от ЗМВР». Оспорената заповед е издадена от Началника на сектор «Пътна полиция» при ОДМВР – гр.Шумен, т.е. служител на ръководна длъжност и със същата са определени дисциплинарни наказания по чл.197, ал.1, т.1 от ЗМВР, след което по реда на чл.197, ал.3, т.2 от с.з. е наложено за изтърпяване едно общо дисциплинарно наказание от същия вид. С оглед на това съдът приема, че заповедта е издадена от компетентен административен орган.

Заповедта съдържа всички съществени елементи на формата на индивидуален административен акт, установени с чл.210, ал.1 от ЗМВР. Същата е в писмена форма, съдържа посочване на извършителя; мястото, времето и обстоятелствата, при които са извършени нарушенията; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на които те са установени; правните основания и наказанията, които се налагат; срокът на наказанията; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта. Нарушенията са индивидуализирани, като са посочени конкретните служебни задължения, чието неизпълнение/лошо изпълнение е квалифицирано като нарушение на служебната дисциплина.

В унисон с разпоредбата на чл.210, ал.2 от ЗМВР, заповедта за дисциплинарното наказание е връчена на държавния служител срещу подпис, като е отбелязана и датата на връчване.

С оглед изложеното, съдът приема, че при постановяване на административния акт не са допуснати нарушения на изискванията за форма.

На следващо място съдът намира, че в хода на проведеното дисциплинарно производство не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Нормата на чл.195, ал.1 от ЗМВР дава възможност административният орган да упражни правомощието си за налагане на дисциплинарно наказание в рамките на двумесечен срок от откриването на дисциплинарното нарушение. Обвързаността на дисциплинарната отговорност с преклузивен срок, налага установяването на началния момент, в който дисциплинарното нарушение се счита открито. Легално определение за понятието «откриване на дисциплинарно нарушение» е дадено в чл.196, ал.1 от ЗМВР - дисциплинарното нарушение се смята за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя, а по смисъла, вложен в разпоредбата на чл.196, ал.2 от ЗМВР нарушението е «установено», когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно наказващ орган. В случая предварителни данни за наличие на дисциплинарни нарушения, извършени от служители на сектор «Пътна полиция», се съдържат в разпоредителни писма рег.№ 3286р-38723/28.08.2019г., рег.№ 3286р-39810/04.09.2019г. и докладни записки с рег.№ 3286р-45820/17.10.2019г. и рег.№ 3286р-48664/04.11.2019г., всички по описа на Главна дирекция „Национална полиция“ – МВР. Въз основа на получените данни е възложена проверка по реда на чл.205, ал.2 от ЗМВР, приключила с изготвяне на Справка рег.№ 869р-30-03.01.2020г. В рамките на същата са изяснени факти и обстоятелства, релевантни за преценката дали е налице нарушение на служебната дисциплина, като констатациите са отразени в справка, постъпила пред дисциплинарния орган на 03.01.2020г. Т.е., нарушението следва да се счита за открито по смисъла на чл.196, ал.1 от ЗМВР на 03.01.2020г.

С настоящата заповед, на 06.01.2020г. на държавния служител са наложени дисциплинарни наказания за деяния, съставляващи нарушения на служебната дисциплина, извършени на 23.05.2019г. и 30.07.2019г., поради което съдът приема, че същата е издадена в рамките на установените в чл.195, ал.1 от ЗМВР срокове – двумесечен от откриване на нарушението и едногодишен от извършването му.

В рамките на дисциплинарното производство, дисциплинарно наказващият орган е изпълнил задълженията, разписани в чл.206 от ЗМВР и Инструкция № 8121з-470 от 27.04.2015г. за организацията на дейността по установяване на дисциплинарни нарушения и налагане на дисциплинарни наказания, събирането и обработката на информация за състоянието на дисциплината и дисциплинарната практика в МВР, издадена от министъра на вътрешните работи, обн., ДВ, бр.34 от 12.05.2015г. Видно от приложените по делото доказателства, преди налагане на наказанието Началникът на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – гр.Шумен е приел писмените обяснения, дадени от служителя относно констатираните нарушения, като в обжалваната заповед са изложени мотиви, въз основа на които същите са счетени за неоснователни.

Гореизложеното обосновава извода, че производството по издаване на оспорвания индивидуален административен акт е проведено при спазване на административно производствените правила, регламентирани в ЗМВР и в АПК.

Предвид горното съдът приема, че Заповед № 869з-6/06.01.2020г. на Началника на сектор «Пътна полиция» при ОДМВР - Шумен е валиден акт, издаден в надлежна форма, при липса на съществени нарушения на процедурните правила.

Съдът намира обаче, че оспорената заповед за налагане на дисциплинарно наказание е издадена в нарушение на материалния закон.

Като фактическо основание за налагане на двете дисциплинарни наказания, дисциплинарно наказващият орган е посочил неизпълнение на служебни задължения, изразяващо се в небрежност в служебната дейност, обусловено от констатацията, че на 23.05.2019г. и на 30.07.2019г. държавният служител е наложил две глоби с фиш за извършени нарушения по чл.98, ал.2, т.2 от ЗДвП – «Паркира на тротоара пред жилищна сграда и затруднява достъпът до нея», като в тези фишове е отразил, че с деянието си нарушителите са осъществили административно наказателния състав, визиран  в чл.183, ал.3, т.2 от ЗДвП, който е отменен със ЗИДЗДвП, обн. в ДВ бр.37 от 2015г.

Описаното поведение е квалифицирано като неизпълнение на служебните задължения и небрежност в служебната дейност по чл.194, ал.2,  т.2 от ЗМВР, във вр. с чл.199, ал.,1 т.3,предл. първо от ЗМВР.

Разпоредбата на чл.98, ал.2, т.2 от ЗДвП регламентира забрана за паркирането на платното за движение и на тротоара непосредствено пред входовете на жилищни сгради и гаражи, когато това затруднява достъпа до тях. Със Закон за изменение и допълнение на ЗДвП, обн. в ДВ бр.37 от 2015г., е приета нова разпоредба - чл.178е от ЗДвП, със следното съдържание: "Наказва се с глоба от 50 до 200 лв. лице, което паркира пътно превозно средство в паркове, градини, детски площадки, площи, предназначени само за пешеходци, и на тротоари в населените места извън разрешените за това места." Със същия ЗИДЗДвП е отменен действалият до този момент текст на чл.183, ал.3, т.2 от ЗДвП, предвиждащ глоба в размер на 30 лева за водач, който паркира на тротоара. От изложеното е видно, че към датите на извършване на двете дисциплинарни нарушения - 23.05.2019г. и 30.07.2019г., нарушението на чл.98, ал.2, т.2 от ЗДвП, изразяващо се в паркиране на тротоара пред жилищни сгради, когато се затруднява достъпът до тях, се е наказвало (а и понастоящем се наказва) по административнонаказателния състав, регламентиран в чл.178е от ЗДвП, докато чл.183, ал.3, т.2 от ЗДвП не е част от действащото законодателство.

`По делото няма спор, а и се установява от приложените по делото два броя фишове, че действително на посочените в атакуваната заповед дати Н.Н. е изготвил фиш Н № 392605 от 23.05.2019г. и фиш GT № 87457 от 30.07.2019г. за нарушения по чл.98, ал.2, т.2 от ЗДвП, като е наложил на нарушителите глоби в размер по 50 лева, позовавайки се на санкционната разпоредба на чл.183, ал.3, т.2 от ЗДвП.

`        Спорът се свежда до това дали посочването във въпросните правораздавателни актове на отменен административнонаказателен състав съставлява неизпълнение на служебни задължения и небрежност в служебната дейност по смисъла, вложен в чл.194, ал.2, т.2 от ЗМВР, във вр.с чл.199, ал.1, т.3, предл.1 от ЗМВР.

`        В тази връзка оспорващият твърди, че позоваването на отменената санкционна разпоредба, визирана в чл.183, ал.3, т.2 от ЗДвП, вместо на релевантната за казуса такава по чл.178е от ЗДвП се дължи на обстоятелството, че и в двата случая фишовете са съставени от него на мястото на установяване на нарушението посредством РСОД, като при ръчно въвеждане на нарушената материалноправна разпоредба на чл.98, ал.2, т.2 от ЗДвП в АИС ПП системата визуализира чл.183, ал.3, т.2 от ЗДвП, при липса на възможност за избиране на повече от един вариант, въз основа на което застъпва тезата, че нарушението се дължи на подвеждане от страна на внедрената в МВР и използвана от него АИС ПП.

Ответната страна оспорва тази теза, като сочи, че при въвеждане в системата на данните за водача-нарушител и ръчно изписване на материално правната разпоредба на чл.98, ал.2, т.2 от ЗДвП се визуализира аналогов прозорец, в който са посочени всички санкционни разпоредби, на които съответства чл.98, ал.2, т.2 от ЗДвП, като при избор на отменената такава по чл.183, ал.3, т.2 от ЗДвП оспорващият е разполагал с възможност да се върне назад и от падащото меню да избере релевантната за казуса разпоредба на чл.178е от ЗДвП.

Доколкото по делото безспорно е установено, че оспорващият е съставил два фиша за нарушение по чл.98, ал.2, т.2 от ЗДвП, с които е наложил на нарушителите наказане "глоба" в размер на 50 лева, съдът намира, че действително от обективна страна деянията му осъществяват състава на дисциплинарно нарушение по чл.194, ал.2, т.2 от ЗМВР, във вр.с чл.199, ал.1, т.3, предл.1 от ЗМВР - неизпълнение на служебни задължения и небрежност в служебната дейност, доколкото при изготвяне на фишовете Н.Н. е въвел от АИС ПП санкционна разпоредба, която не е била част от действащото законодателство към датата на извършване на санкционираните нарушения и издаване на санкционните актове.

В същото време обаче съдът не споделя тезата на дисциплинарнонаказващия орган, че това поведение на държавния служител е осъществено виновно и в частност – при небрежност като форма на вината.

Видно от представената от ответната страна справка от Система за управление на Административнонаказателна дейност, при подаване за търсене на разпоредбата на чл.178 от ЗДвП се визуализират няколко предложения, в т.ч. и по т.16:" нарушена разпоредба - чл.98, ал.2, т.2; санкционна разпоредба - чл.178е; сума - от 50 до 200 лева и последна промяна - 11.06.2015г." От справката става ясно, че не се визуализира в какво се изразява последната промяна, както и кой е бил санкционният текст, приложим преди датата на тази последна промяна. Същевременно от показанията на разпитаните свидетели Ф.А.и М.М.се установява, че при издаване на фишове чрез РСОД полицейските служители разполагат с таблет за дистанционна връзка, според който, след въвеждане данните на водача и ръчно въвеждане на нарушената разпоредба - чл.98, ал.2, т.2 от ЗДвП, се отваря диалогов прозорец с предложения, с текст. След като служителят избере текста, системата извежда санкционната разпоредба. Когато види, че се генерира отменената санкционна разпоредба, служителят трябва да върне една стъпка назад, да избере друго предложение и по този начин да достигне до относимата такава. Т.е. от цитираните доказателства става ясно, че към датата на извършване на дисциплинарните нарушения в АИС ПП, прилагана от служителите на Сектор ПП при ОДМВР-гр.Шумен, са фигурирали, респективно е можело да  бъдат избирани при въвеждане на материалноправната разпоредба на чл.98, ал.2, т.2 от ЗДвП, както приложимата към този момент санкционна разпоредба, визирана в чл.178е от ЗДвП, така и отменената с ДВ бр.37/2015г. такава по чл.183, ал.3, т.2 от ЗДвП.

За да е налице неизпълнение на служебни задължения при небрежност като форма на вината, е необходимо служителят да не е съзнавал, но  да е бил длъжен и да е могъл да съзнава, че с поведението си допуска неизпълнение на произтичащите от заеманата от него длъжност задължения. След като отмененият санкционен текст фигурира в базата данни, използвана от полицейските служители, не може да се приеме, че с прилагането на същия от младшите автоконтрольори и в частност от оспорващия, е допуснато неизпълнение на служебни задължения поради небрежност. И това е така, защото, макар и да е длъжен да познава нормативната уредба, оспорващият не е бил длъжен да знае, че в АИС ПП фигурират и нормативни текстове, които са отменени. Действително, по делото е приложено писмо рег.№ 11937р-9444 от 01.06.2015г. по описа на ГДНП, в което е посочено, че регламентираната в чл.183, ал.3, т.2 от ЗДвП санкция е валидна за нарушения, извършени до 21.05.2015г. включително, в което писмо се съдържа указание въпросната информация да бъде сведена до знанието на всички йерархии на АИС АНД, но не е посочено, че въпросната разпоредба ще продължава да фигурира в електронната база данни, респективно че ще продължи да се визуализира при въвеждане на разпоредбата на чл.98, ал.2, т.2 от ЗДвП. От друга страна, по делото не са приложени писмени доказателства, удостоверяващи, че съдържанието на въпросното писмо е доведено до знанието на оспорващия и неговите колеги. Обстоятелството, че свидетелите Ф.А.и М.М.сочат, че устно са обръщали внимание на подчинените им служители да не прилагат нормативни разпоредби, които са отменени, не е подкрепено с писмени доказателства, а и същото касае общо дейността на служителите на Пътна полиция, а не конкретно приложението на чл.178е от ЗДвП. И след като в АИС ПП към датата на извършване на дисциплинарните нарушения е фигурирала отменена санкционна разпоредба, и същата се е изписвала автоматично при въвеждане на нарушената материално правна такава, не може да се приеме, че Н.Н. виновно не е изпълнил вменените му служебни задължения.

В подкрепа на този извод е и посоченото в писмо рег.№ 5290р-4004/28.02.2020г. на директора на Дирекция "КИС" при ГДНП, че причината за визуализация на неактуални връзки между нарушения и санкции при работа с АИС АНД и АИС ПП се дължи на процеса на синхронизация, който е заложен в софтуера на съответните приложения. При направена проверка във връзка с писма от 29.08.2019г. и 04.09.2019г. на ГДНП от страна на ДКИС на подадените номенклатури е установено, че съответните връзки между нарушенията и санкциите са заличени в ОСИ, но въпреки това се визуализират в приложенията на АИС ПП и АИС АНД. Извършена е промяна в процеса на синхронизация на информацията, след която няма възможност за избор на неактуалните санкции за нарушенията по ЗДвП. Т.е. от цитираното писмо става ясно, че въпреки предприетите действия за своевременно заличаване на отменените санкционни разпоредби, същите са продължили да се визуализират в приложенията на АИ ПП и АИС АНД, в т.ч. и в периода на извършване на санкционираните с процесната заповед дисциплинарни нарушения, както и, че това е наложило предприемане на допълнителни действия за промяна в процеса на синхронизация на информацията, които са осъществени след извършване на вменените на оспорващия дисциплинарни нарушения. От това писмо следва, че допуснатите от Н.Н. нарушения се дължат на несъвършенствата на прилаганата от органите на МВР АИС ПП и АИС АНД, а не на проявена от него небрежност при изпълнение на произтичащите от заеманата длъжност служебни задължения, което изключва съставомерността на наказаните с обжалваната заповед дисциплинарни нарушения по чл.194, ал.2, т.2 от ЗМВР, във вр.с чл.199, ал.1, т.3, предл.първо от ЗМВР, изразяващи се в неизпълнение на служебни задължения, поради липса на субективния признак на същите - виновно поведение от страна на държавния служител, изразяващо се в проявена небрежност.

Материалната законосъобразност на заповедта се определя от установяването на изложените в нея фактически основания. В случая ответната страна не доказа по безспорен начин наличието на виновно действие / бездействие на наказания държавен служител във връзка с вменените му дисциплинарни нарушения. Напротив, събраните доказателства подкрепят поддържаното от оспорващия становище досежно липса на нарушения, а поведението на държавния служител сочи на добросъвестност при изпълнение на служебните задължения.

Изложеното обосновава извода, че като е наложил на оспорващия дисциплинарни наказания за нарушения по посочените по-горе законови текстове, наказващият орган е нарушил материалния закон.

Съдът намира, че атакуваната заповед не е съобразена и с целта на закона. По делото няма спор, че действителни вредни последици (преки такива) от позоваването от оспорващия на отменена санкционна разпоредба не са реализирани, доколкото глобите по издадените от него фишове са платени. Липсват каквито и да било индиции, че позоваването на отменена санкционна разпоредба е с цел прилагане на  корупционни практики. Не са ангажирани и такива доказателства. Съдът е длъжен да прави разграничение между подозрение и доказателства, като зачете само и единствено доказателствата. В този ред на мисли актът е в несъответствие с целта на ЗМВР – дисциплинарно наказание да бъде налагано само при безспорно доказано дисциплинарно нарушение, извършено от служителя.

В обобщение на изложеното съдът приема, че жалбата на Н.А.Н. е основателна, а Заповед № 869з-6/06.01.2020г., с която Началникът на сектор «Пътна полиция» при ОД на МВР – Шумен е определил на оспорващия две дисциплинарни наказания  «мъмрене» за срок от един месец и му е наложил за изтърпяване едно общо наказание «мъмрене» за срок от три месеца е незаконосъобразна - издадена в противоречие с материалния закон и неговата цел, което съставлява основание за отмяната на същата по аргумент от чл.146, т.4 и т.5 от АПК.

Водим от горното, Шуменският административен съд

Р     Е     Ш     И   :

ОТМЕНЯ Заповед № 869з-6/06.01.2020г., издадена от Началника на сектор «Пътна полиция» при Областна дирекция на МВР – гр.Шумен, с която на държавния служител младши инспектор Н.А.Н., на длъжност младши автоконтрольор I степен в група "Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност" в сектор "Пътна полиция", отдел "Охранителна полиция" при Областна дирекция на МВР-гр.Шумен, са определени две дисциплинарни наказания «мъмрене» за срок от един месец и е наложено за изтърпяване едно общо наказание «мъмрене» за срок от три месеца.

На основание чл.211, изр.трето от ЗМВР решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Препис от решението да се изпрати на страните по реда на чл.138, ал.3, във вр.с чл.137 от АПК, в т.ч. при възможност - на електронен адрес.

                                        АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: /п/

 

ЗАБЕЛЕЖКА:Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила на 20.03.2020 г.