Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   

64

град Шумен, 17.03.2020г.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

Административен съд – град Шумен, в публичното заседание на осемнадесети февруари две хиляди и двадесета година в състав:

                                 Административен съдия: Снежина Чолакова

при секретаря В. Р., като разгледа докладваното от административния съдия АД № 624 по описа за 2019 година на Административен съд – гр.Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл. 186, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/.

Образувано е по жалба, подадена от "Е.П.Т." ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрЕ.на управление ***, представлявано  от управителя С.П.Б., депозирана чрез адв. Д.Д. от БлАК, против Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-832-0043873/21.11.2019г., издадена от Ж.Н.М.- началник на отдел "Оперативни дейности" - гр.Пловдив в Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП-гр.С., с която на "Е.П.Т." ЕООД е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) – запечатване на търговски обект – сервиз за автомобилни гуми, находящ се в гр. Стара Загора, околовръстен път, зона "Летище", стопанисван от "Е.П.Т." ЕООД, с ЕИК  *********, както и е забранен достъпът до обекта за срок от 10 дни, на основание чл.186, ал.1, т.1, б."а" от ЗДДС и чл.187, ал.1 от ЗДДС.

В жалбата са изложени твърдения за незаконосъобразност на оспорената заповед поради издаването ѝ при липса на мотиви, в противоречие с материалния закон и неговата цел. В тази връзка се твърди, че дружеството не е осъществило вмененото му нарушение на чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, издадена от министъра на финансите (Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ), във вр.с чл.118, ал.1 от ЗДДС, доколкото изпълняващият длъжността "касиер" в търговския обект Р.С.Р.не е издал веднага касов бон на клиент, по отношение на чийто автомобил е извършена услуга "балансиране на предни гуми", тъй като последният след запитване за цената излязъл от помощението, където се намирала касата на сервиза, а в последствие служителят установил, че дължимата за услугата сума е оставена в чакалнята на обекта, а не на мястото, предназначено за приемане на плащания и обозначено като каса. Твърди се също, че оспорената заповед е издадена в противоречие с чл.6, ал.1 от АПК, тъй като със същата са ограничени правата на дружеството в степен, надхвърляща тази, произтичаща от преследваната от закона цел. Сочи се и, че заповедта не е надлежно мотивирана, доколкото изложените в нея аргументи в подкрепа на обективираното в заповедта властническо волеизявление, са общи и бланкетни. Въз основа на наведените доводи се отправя искане за отмяна на атакуваната заповед, като незаконосъобразна. В съдебно заседание дружеството-жалбоподател, редовно призовано, се представлява от адв. Н. И. от ВАК, редовно преупълномощена от адвокат Д.Д. - процесуален представител на "Е.П.Т."ЕООД, която поддържа жалбата по изложените в нея съображения. По делото са представени и писмени бележки.

Ответникът по жалбата – Началник отдел "Оперативни дейности", гр. Пловдив в Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Ц.С., застъпва становище за законосъобразност на оспорената заповед. Посочва, че същата е издадена от оправомощен за това орган и съдържа необходимите реквизити. Счита за безспорно установено нарушението на закона, представляващо основание за налагане на ПАМ. С тези доводи, развити в хода на устните състезания, отправя искане жалбата да бъде отхвърлена, като неоснователна.

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Предмет на административното производство е Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-32-0043873/21.11.2019г., издадена от Началник на отдел "Оперативни дейности" - гр.Пловдив в Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП-гр.С., с която на «Е.П.Т. ЕООД, с ЕИК  *********, със седалище и адрес на управление ***«**» № *, ет.*, ап.*е наложена ПАМ – запечатване на търговски обект – сервиз за автомобилни гуми, находящ се в гр. Стара Загора, околовръстен път, зона «Летище», стопанисван от «Е.П.Т. с ЕИК  *********, както и е забранен достъпът до обекта за срок от 10 дни, на основание чл.186, ал.1, т.1, б."а" от ЗДДС и чл.187, ал.1 от ЗДДС.

Обжалваната заповед е издадена след извършена на 14.11.2019г. от служители  на Главна дирекция "Финансов контрол", Отдел "Оперативни дейности" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, проверка на търговски обект – сервиз за автомобилни гуми, находящ се в гр. Стара Загора, околовръстен път, зона "Летище", стопанисван от "Е.П.Т." ЕООД, с ЕИК  *********. При проверката на органите по приходите била извършена контролна услуга "балансиране на предни гуми" на стойност 10,00 лева, заплатена от орган по приходите на място в брой в обекта, при което не била издадена фискална касова бележка от наличното въведено в експлоатация и работещо в обекта фискално устройство с дистанционна връзка с НАП, модел "COMPACT M 02" с ИН на ФУ DY452548 и ФП №  36610584. Контролната покупка била отразена във фискалното устройство след легитимацията на органите по приходите, когато бил издаден фискален касов бон № 000503/14.11.2019г. в 15:53 ч. При проверката на касовата наличност било установено, че при документиран от намиращото се в обекта фискално устройство оборот за деня до момента на проверката в размер общо на 887,00 лева и при въведени пари в касата в размер на 00,00 лева, фактическата наличност в касата е в размер на 356,00 лева.  В резултат на това било установено, че касовата наличност надхвърля фактическата наличност от ФУ със сумата от 531,00 лева. Посочените обстоятелства били отразени в Протокол за извършена проверка № 0043873/14.11.2019 г., подписан от контролните органи и от присъствалия по време на същата С. Б. –управител на обекта. Така констатираното било преценено като нарушение на чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18/ 13.12.2006 г. на МФ, във вр. чл.118 , ал.1 от ЗДДС.

За нарушението по чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18/ 13.12.2006 г. на МФ, във вр.с чл.118, ал.1 от ЗДДС с оспорваната по настоящото дело заповед, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС, Началникът на отдел "Оперативни дейности", гр. Пловдив в Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП е приложил ПАМ по отношение на "Е.П.Т." ЕООД - запечатване на търговски обект и забрана за достъп до него за срок от 10 (десет) дни.  Заповедта била връчена на представляващия дружеството на 18.12.2019г., видно от разписката към нея (л.18). Недоволно от същата, "Е.П.Т." ЕООД я оспорило пред Административен съд - гр.Шумен с жалба Рег. № ДА – 01 – 3831/23.12.2019г., въз основа на която е образувано настоящото адм.д.№ 624/2019г. по описа на ШАдмС.

Като писмени доказателства по делото са приети документите, съдържащи се в административната преписка по издаване на оспорената заповед.

По искане на оспорващото дружество към доказателствения материал са приобщени редица договори за покупко-продажба на стоки и предоставяне на сервизни услуги между "Е.П.Т." ЕООД и различни съконтрахенти, приложения към договорите, възлагателни писма, разписки от приемане на възлагането, фактури, писмените обяснения на Р.С.Р., служител в "Е.П.Т." ЕООД, декларации на лица, работещи по трудово правоотношение в дружеството, договор и свидетелство за регистрация за електронно фискално устройство и др.

По искане на оспорващото дружество в хода на съдебното производство като свидетели са разпитани лицата Р.С.Р.и П.Х.Х.- работници в търговския обект, осъществили услугата по време на извършване на проверката от органите по приходите.

При така установените факти, от правна страна съдът съобрази следното:

Предмет на оспорване по делото е индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол от неговия адресат - надлежна страна с право и интерЕ.от обжалване. Заповедта е връчена на упълномощен представител на оспорващия на 18.12.2019г., поради което жалбата, входирана в деловодството на Административен съд - град Шумен на 23.12.2019г., се явява подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК, и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Съгласно чл. 186, ал. 3 от ЗДДС, принудителната административна мярка по ал. 1 се прилага с мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. Чл. 7, ал.1, т.1 от ЗНАП предвижда, че изпълнителният директор на НАП е орган по приходите. Видно от т. 1 от Заповед № ЗЦУ–ОПР-16/17.05.2018г. на изпълнителния директор на НАП (л. 153 от делото), директорите на дирекции "Контрол" в ТД на НАП и началниците на отдели "Оперативни дейности" в дирекция "Оперативни дейности" в главна дирекция "Фискален контрол" в Централно управление на НАП, са оправомощени да издават заповеди за налагане на ПАМ – запечатване на обект по чл. 186 от ЗДДС. В случая оспорваната заповед е издадена от  Началника на отдел "Оперативни дейности", гр. Пловдив, при Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, поради което съдът приема, че същата е постановена от компетентен орган в рамките на неговата функционална и материална компетентност и не страда от пороци в този аспект, който да обосновават нищожност на оспорвания административен акт.

Заповедта е изготвена в изискуемата от чл.59, ал.1 от АПК писмена форма и отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК. Административният орган е изложил фактите, въз основа които е приел, че са налице основанията по  чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" и по чл.187, ал.1 от ЗДДС. В заповедта се съдържа достатъчно описание на запечатания обект, индивидуализиран с адрес и описание на предмета на дейност, която се извършва в него. Изложени са и мотиви досежно продължителността на наложената принудителна административна мярка.

Административното производство е започнало, въз основа на извършена проверка на 14.11.2019 година, обективирана в протокол от същата дата, връчен на представител на дружеството, представляващо уведомление за започналото административно производство, съгласно чл. 26, ал. 1 от АПК, като при издаването на индивидуалния административен акт не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила.

Заповедта обаче е постановена в нарушение на материалноправните разпоредби и при несъблюдаване целта на закона, поради следните съображения:

С разпоредбата на чл. 186, ал. 1, т.1, б. "а", във вр. с ал. 3, във вр. с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, законодателят е предвидил налагането на ПАМ с мотивирана заповед, която съдържа изложение на предвидените в закона предпоставки. Тези предпоставки съгласно чл. 186, ал. 1, т.1, б. "а" са формулирани така: "Принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба." В нормата на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект, чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Редът и начинът за издаване на фискални касови бележки е уреден с Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. По силата на чл. 3, ал. 1 от цитираната наредба, всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Съгласно чл. 187, ал. 1 от ЗДДС при прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС се забранява и достъпът до обекта.

От цитираните разпоредби може да се направи извод, че при установено по съответния ред неспазване на задължението за отчитане на продажбите чрез издаване на фискална касова бележка или касова бележка от кочан, административният орган, при условията на обвързана компетентност, налага на търговеца ПАМ – "запечатване на обект и забрана за достъп до него". Органът съобразява продължителността на срока на мярката с оглед на всички факти и обстоятелства в конкретния случай, т. е. при определяне на продължителността на срока органът действа при условията на оперативна самостоятелност, което следва и от използвания в чл. 186, ал. 1 израз "до 30 дни".

Принудителната административна мярка е израз на административна държавна принуда, поради което за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща тази, произтичаща от преследваната от закона цел. Преценката за съответствие на ПАМ с целта на закона следва да се извършва в съответствие с характера ѝ във всяка една от хипотезите на чл. 186, ал.1 от ЗДДС. По отношение хипотезата в чл. 186, ал.1, т.1, буква "а" от ЗДДС, мярката запечатване на търговски обект има превантивно действие, а именно - да се предотврати осъществяването на друго противоправно поведение от страна на нарушителя.

В тежест на административния орган е да обоснове с конкретни обективни данни както факта на извършено нарушение и вероятността нарушителят да извърши друго нарушение, така и необходимостта от налагането на ПАМ за определения в заповедта в срок.

В конкретния случай извършването на нарушението - неиздаване на фискален касов бон при наличие на задължение за това, произтичащо от чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ, във вр.с чл.118, ал.1 от ЗДДС, за което е приложена обжалваната ПАМ, не е установено по безспорен начин.

Според приложения по делото Протокол за извършена проверка на обект серия АА, № 0043873 от 14.11.2019г., на 14.11.2019г. в сервиза, стопанисван от оспорващото дружество, данъчните служители Д.П.и А.Е.извършили контролна покупка на "баланс на предни гуми", като Д.П.заплатил в брой стойността на услугата в размер на 10,00 лева на служителя Р.Р., за което преди легитимацията му, че е данъчен служител не бил издаден фискален бон.

В същото време, според показанията на св. Р.С.Р., на 14.11.2019г. около 15.40 часа,  сервизът за гуми, стопанисван от "Е.П.Т." ЕООД, бил посетен от двама клиенти, единият от които поискал да бъде извършена услугата "балансиране на предни гуми" по отношение на лекия автомобил, с който двамата се придвижвали. Свидетелят Р.Р. и  св.П.Х.Х.- негов колега, извършили услугата, след което св. Р.Р. влязъл в намиращото се наблизо помещение - приемна, стопанисвана от дружеството, в която били обособени и надлежно обозначени с табели с надписи две части - чакалня за клиенти с барплот и маса със столове, и каса, състояща се от бюро, където се съхранявали касовия апарат и касата. След като влязъл във въпросната приемна, единият от клиентите попитал за цената на току що извършената услуга, а свидетелят отговорил, че услугата струва 10,00 лева. След това свидетелят се насочил към касата, където да приеме парите и да издаде изискуемите по закон документи от намиращото се в бюрото фискално устройство, при което установил, че междувременно клиентът е излязъл от помещението. Свидетелят твърди, че е възприел излизането на клиента във връзка с евентуална необходимост на последния да вземе пари за заплащане на услугата от автомобила си, както често се случвало при други клиенти на сервиза. След малко клиентът влязъл отново и се легитимирал като данъчен служител, след което заявил, че свидетелят ще бъде санкциониран, тъй като не е издал касов бон. Св.Р.Р. възразил, че касовият бон е чукнат, но чака да получи плащане, при което данъчният служител посочил, че вече е оставил сумата от 10,00 лева в помещението, като посочил барплота в чакалнята, където същата се намирала. Тогава свидетелят видял паричната сума и заявил, че няма как да я приеме, след като не е получена на мястото, където е касата,  а е оставена на място, непредназначено за плащане, след което връчил издадената касова бележка на служителя на НАП, но данъчният служител заявил, че вече е платил, а не е получил фискален бон. Р.Р. е категоричен, че е издал касовия бон преди легитимацията на служителя на НАП, но не му го е предоставил, тъй като не е получил плащане на обозначеното за това място, а именно на касата.

Показанията на въпросния свидетел се потвърждават от показанията на св.П.Х.Х.– също служител в сервиза, който също описва, че в процесния период, заедно със свидетеля Р.Р. са извършили услугата "балансиране на предни гуми" по отношение на лекия автомобил, с който пътували двама клиенти. Сочи, че след като единият от клиентите се осведомил за цената на услугата от колегата му Р.Р., се насочил към колата си, а св.Р.Р. се заел с оформяне на необходимите документи и  очаквал да получи плащане на мястото, обозначено като "каса". Свидетелства за това, че действително наред с помещението, в което се осъществяват услугите, предлагани от сервиза, е налично и второ помещение, определяно като приемна, разделено на две части – чакалня и каса, които са обозначени с табелки. Впоследствие клиентът се легитимирал като данъчен служител, извършващ проверка, при което свидетелят видял, че сумата за извършената услуга е поставена на барплота в чакалнята. Наличните надписи "чакалня" и "каса", според П.Х., изключват плащане и съответно получаване на фискален бон на място, различно от касата, поради което оставяне на банкнота на маса в чакалнята не може да се счита за редовно заплащане на услугата. Твърди също, че към момента на легитимирането на данъчните служители, фискалният бон за извършената услуга е бил издаден от св.Р.Р..

От показанията на двамата свидетели, преценени поотделно и в  тяхната съвкупност, се установява, че в случая не е бил издаден фискален бон непосредствено след заплащане на сумата от 10,00 лева, тъй като служителят на "ЕС П.Т."ЕООД не е възприел извършеното от данъчния служител плащане, доколкото последният е оставил дължимата сума на място, различно от касата, където същото е следвало да бъде осъществено. Установява се също, че касовата бележка е била издадена преди легитимацията на данъчните служители и преди постъпване на сумата от 10,00 лева в касата. Съдът кредитира показанията на посочените свидетели, тъй като същите са последователни и непротиворечиви досежно релевантните за преценка законосъобразността на оспорваната заповед факти и по делото не са ангажирани доказателства, които да ги опровергават. В тази връзка съдът по реда на чл.171, ал.4, във вр.с чл.170, ал.1 и ал.3 от АПК изрично е указал на ответната страна, че е в нейна тежест да ангажира доказателства, включително и гласни такива, че оспорващото дружество не е издало фискален бон за сумата от 10,00 лева, а след изявлението на процесуалния представител на същата, че няма искания по доказателствата, на основание чл.171, ал.4, във вр.с чл.9, ал.4 от АПК е указал на страната, че не сочи доказателства в подкрепа на описаните в констативния протокол обстоятелства. Въпреки дадените указания, ответната страна не е ангажирала доказателства в подкрепа на изложените в констативния протокол твърдения, като изрично е заявила, чрез процесуалния си представител, че не желае разпит на данъчните служители, изготвили констативния протокол.

При това положение съдът намира, че събраните по делото гласни доказателства опровергават отразеното в констативния протокол от 14.11.2019г. неиздаване на фискален бон за извършена услуга на стойност 10,00 лева преди легитимацията на данъчните служители, като същевременно не са ангажирани доказателства, потвърждаващи отразеното в констативния протокол неиздаване на такъв.

Действително, констативният протокол представлява официален удостоверителен документ досежно обективираните в него констатации, но тези констатации са опровергани в хода на съдебното производство и административният орган не е ангажирал допълнителни доказателства в подкрепа на изложените в него твърдения, което обуславя извод за недоказаност на фактическите основания, обусловили издаването на оспорваната заповед.

В подкрепа на този извод е и обстоятелството, че за извършеното нарушение е бил издаден фискален бон, по което по делото няма спор, още повече, че този фискален бон е приложен по същото. Действително в констативния протокол е посочено, че това е сторено след легитимиране на данъчните служители, но не са описани конкретните факти, при които е бил издаден, поради което и с оглед твърденията на разпитаните свидетели съдът намира, че тази констатация не е установена по начин, достатъчен, за да обоснове наличието на визираните в чл.186, ал.1, т.1, б."а" от ЗДДС материалноправни предпоставки.

На следващо място, събраните доказателства не съдържат индиции за съществуването на нагласа у търговеца да не регистрира реализираните продажби по надлежния ред. Напротив, касае се за неиздаване на касова бележка за сума в размер на 10,00 лева, при констатирана впоследствие отрицателна касова наличност в размер на 531,00 лева по-малко от документираната посредством ФУ, докато при наличие на системно неиздаване на фискални бележки би се стигнало до положителна, а не отрицателна разлика между посочените показатели. Освен това, от показанията на св.Р.Р. се установява, че разликата в касовата наличност в размер на 351,00 лева се дължи на документирано заплащане на сума в посочения размер, като погрешно самата сума е била поставена до касата от управителя на дружеството, за което забравил да каже на свидетеля. Нещо повече, свидетелят сочи, че още в хода на проверката е разбрал, че въпросната сума е оставена до касата и е уведомил проверяващите за това, но последните приели, че това обстоятелство е без значение за направените от тях констатации. Наличието на плащане на сума в посочения размер се подкрепя и от приложения по делото Печат КЛЕН на всички бонове за дата 14.11.2019г. (л.141), от който е видно, че в 09.13 часа в деня на данъчната проверка е бил издаден фискален бон именно за сумата от 531,00 лева. В подкрепа на направения извод за липса на утвърдена нагласа за неиздаване на касови бележки е и обстоятелството, че сервизът е бил с работно време от  08.30 до 18.30 часа, а данъчната проверка е била извършена около 15.50 часа, т.е. почти в края на работния ден, което също е индиция, че дружеството надлежно е документирало извършените от неговите служители услуги посредством наличното в обекта ФУ.

В обобщение на изложеното съдът приема, че събраните по делото гласни доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, опровергават отразеното в протокола за извършена проверка неизпълнение на задължението по чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18/2006г., във вр.с чл.118, ал.1 от ЗДДС. Административният орган, чиято е тежестта да докаже фактическите основания за издаване на принудителната административна мярка при условията на пълно и главно доказване, не е сторил това, поради което издадената от него ПАМ по чл.186, ал.1, т.1, б."а" от ЗДДС и произтичащата от това забрана достъпа до обекта по чл.187, ал.1 от с.з., се явява постановена при липса на материалноправните предпоставки за това.

На следващо място, за да е законосъобразно наложена, ПАМ трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща тази, произтичаща от преследваната от закона цел. Предвидената в чл. 186, ал.1, т.1, буква "а" от ЗДДС, респ. в чл.187, ал.1 от с.з. мярка има превантивно действие, като с нея се цели да се предотврати извършването на друго противоправно поведение от страна на нарушителя. В случая, с оглед на това, че извършването на нарушение не е доказано по безспорен и категоричен начин, наложената ПАМ не съответства на целта на закона и на принципа за съразмерност, установен с разпоредбата на чл. 6 от АПК, доколкото не е налице основание за предприемане на действия за предотвратяване извършването на нарушения на фискалната дисциплина. В подкрепа на извода за несъразмерност на ПАМ е и обстоятелството, че разликата в отчетената и действителната касова наличност е отрицателна, а не положителна, явяващо се индиция, че продажбите в търговския обект се отчитат редовно чрез наличното в обекта ФУ.

Предвид изложеното, оспореният административен акт се явява постановен при несъблюдаване на материалния закон и неговата цел, поради което, следва да бъде отменен като незаконосъобразен.

С оглед изхода на делото искането на оспорващото дружество за присъждане на деловодни разноски, като своевременно направено, е основателно и доказано, поради което в полза на същото следва да се присъди сума в размер на 650,00 лева, представляваща договорено и заплатено по банков път адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева и внесена държавна такса в размер на 50 лева, като посочената сума следва да бъда възложена в тежест на НАП-гр.С..

Водим от горното и на основание чл. 172, ал.2, предл.второ от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-832-0043873/21.11.2019г., издадена от Началник на отдел "Оперативни дейности" - гр.Пловдив в Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП-гр.С., с която на "ЕС П.Т."  ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** е наложена принудителна административна мярка – запечатване на търговски обект – сервиз за автомобилни гуми, находящ се в гр. Стара Загора, околовръстен път, зона "Летище", стопанисван от "ЕС П.Т." ЕООД, с ЕИК  *********,  както и е забранен достъпът до обекта за срок от 10 дни, на основание чл.186, ал.1, т.1, б."а" от ЗДДС и чл.187, ал.1 от ЗДДС.

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите – гр.С. да заплати на "ЕС П.Т." ЕООД, с ЕИК  *********, със седалище и адрес на управление ***, сума в размер на 650 (шестстотин и петдесет) лева, представляваща разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 138, ал.3, във вр.с чл.137 от АПК, като при наличие на данни за електронен адрес на страната/страните, решението да се съобщи на този адрес.

                   АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: /п/

Забележка: Към датата на публикуване решението не е влязло в законна сила.