Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 62

град Шумен, 16.03.2020г.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

Административен съд – град Шумен, в публичното заседание на девети март две хиляди и двадесета година в състав:

Председател: Росица Цветкова              Членове: Христинка Димитрова

                                                                                Маргарита Стергиовска

при секретаря Р.Х.и с участие на прокурор Павлин Вълчев при Окръжна прокуратура – Шумен, като разгледа докладваното от административен съдия М. Стергиовска КАД № 98 по описа за 2020г. на Административен съд - Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка сп чл.285, ал.1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).

Образувано е въз основа на касационна жалба, подадена от Е.Й.И., в момента в Затвора в гр.Ловеч срещу решение № 260/23.12.2019г., постановено по АД № 460/2019г. по описа на Административен съд - Шумен. Касаторът изразява несъгласие с постановеното решение и моли същото да бъде отменено и вместо него постановено ново решение, с което да се уважи предявената искова молба против Главна дирекция «Изпълнение на наказанията» за заплащане на обезщетение за  причинените му за периодите от 30 март 2012г. до 03 април 2012г., от 10 май 2012г. до 14 май 2012г. и от 06 юни 2012г. до 08 юни 2012г. неимуществени вреди от незаконосъобразни действия и бездействия на ответника, в размер на 1000,00 лева, ведно с мораторната лихва върху посочената главница.

В съдебно заседание, касаторът се представлява от назначен процесуален представител адв.С.С., която от името на своя доверител заявява, че поддържа касационната жалба и по аргументи за неправилност на съдебното решение моли за неговата отмяна. Счита, че неправилно съдът е приел, че давността е изтекла. Позовава се на справки от РСИН – Шумен, от които се установява, че Е.Й.И. е бил задържан в следствения арест в гр.Шумен и след релевирания в исковата молба период, като твърди, че с последващото задържане на лице, давността е прекъсната и започва да тече нова давност. Въз основа на изложеното моли за отмяна на обжалваното решение.

Ответната страна - Главна дирекция «Изпълнение на наказанията» - гр.София, чрез процесуалния си представител ст.юрисконсулт С.С., в депозиран писмен отговор оспорва касационната жалба. Счита постановеното решение за правилно и законосъобразно и моли същото да бъде оставено в сила.

Представителят на Окръжна прокуратура Шумен дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Предлага обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно да бъде оставено в сила.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл.210, ал.1 от АПК и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана по същество, същата се явява неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение, постановено в производство по реда на чл.284 и сл. от ЗИНЗС, във връзка с чл.203 и сл. от АПК и чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, състав на Шуменския административен съд е отхвърлил като неоснователен предявения от Е.Й.И. иск против ГДИН за заплащане на обезщетение за  причинените му за периодите  от 30 март 2012г. до 03 април 2012г., от 10 май 2012г. до 14 май 2012г. и от 06 юни 2012г. до 08 юни 2012г. неимуществени вреди от незаконосъобразни действия и бездействия на ответника, в размер на 1000,00 лева, ведно с мораторната лихва върху посочената главница в размер на 700,00 лева за периода от 08.06.2012г. (т.е. от края на увреждането през 2012г.)  до датата на предявяване на исковата молба в съда и ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата молба до окончателното ѝ изплащане. За да постанови този резултат, съдът е констатирал, че исковата претенция се основава на твърдения за причинени вреди в резултат на незаконосъобразни действия / бездействия, осъществени в  периодите  от 30 март 2012г. до 03 април 2012г., от 10 май 2012г. до 14 май 2012г. и от 06 юни 2012г. до 08 юни 2012г./ и доколкото исковата молба е депозирана в ШАдмС на 18.09.2019г. (изпратена с писмо с пощенско клеймо от 17.09.2019г.), е приел, че искът е погасен по давност, при направено възражение за това от ответника по делото.

Шуменският административен съд намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Разпоредбата на чл.284, ал.1 от ЗИНЗС предвижда, че държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл.3. За да възникне законовата отговорност, следва да бъде установена незаконосъобразността на действията и бездействията, на които се основава иска и наличието на реално причинена вреда, произтичаща от тях, в пряка причинна връзка.

При установената по делото фактическа обстановка правилно е приета в обжалваното решение неоснователност на исковата претенция, поради погасено по давност право на иск.

Предявеният от Е.Й.И. иск против ГДИН се основава на това, че в периода, в който е пребивавал в следствения арест в гр.Шумен за периодите  от 30 март 2012г. до 03 април 2012г., от 10 май 2012г. до 14 май 2012г. и от 06 юни 2012г. до 08 юни 2012г. е бил подложен на нечовешки и унизителни условия, изразяващи се в липса на достатъчна жилищна площ, отопление, осветление, проветряване, условия за двигателна активност, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. Установено от доказателствата по делото е, че ищецът е пребивавал в следствения арест в гр.Шумен в посочения в исковата молба период от 30.03.2012г. до 03.04.2012г., от 10.05.2012г. до 14.05.2012г. и от 06.06.2012г. до 08.06.2012г., а исковата молба е подадена пред ШАдмС по пощата на 17.09.2019г. При тези безспорни факти, правилно съдът е приложил разпоредбите на чл.110 от Закона за задълженията и договорите, във връзка с §1 от ЗР на ЗОДОВ, съгласно която с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. В случая давността е изтекла една година преди предявяване на иска, като своевременно е направено възражение от ответника за настъпилото погасително действие.

Неоснователно е твърдяното в касационната жалба, че бездействието, на което се основава предявеният иск не е прекратено, а е продължило и в следващ период от време, съгласно приобщени по настоящото дело справки, изготвени от РСИН – Шумен. Хипотезите, при които давността се прекъсва са изчерпателно посочени в закона. Съгласно чл.116 от ЗЗД давността се прекъсва с признаване на вземането от длъжника; с предявяване на иск или възражение или на искане за почване на помирително производство; ако искът или възражението или искането за почване на помирително производство не бъдат уважени, давността не се смята прекъсната; с предприемане на действия за принудително изпълнение. В случая не се твърди наличие на нито една от посочените разпоредби, поради което възражението се явява неоснователно.

Наред с това, съдът намира за необходимо да отбележи, че предметът на правния спор се определя от търсената съдебна защита. В предявената искова молба не се съдържа твърдение за продължаване на незаконосъобразните действия / бездействия от страна на служители на ГДИН спрямо ищеца, поради което и наведените пред касационната инстанция доводи в тази насока не следва да бъдат кредитирани.

В обобщение на изложеното Шуменският административен съд приема, че първоинстанционният съд е приложил правилно материалния закон, при съблюдаване на съдопроизводствените правила, като липсва касационно основание за отмяна на неговото решение. Служебната проверка по чл.218, ал.2 от АПК не установи основания за нищожност, недопустимост на атакуваното решение или несъответствие с материалния закон.

Така мотивиран Шуменският административен съд намира касационната жалба за неоснователна, а обжалваното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното Шуменският административен съд

Р   Е    Ш    И   :

         ОСТАВЯ В СИЛА решение № 260/23.12.2019г., постановено по административно дело № 460  по описа за 2019г. на Административен съд – Шумен.

         Решението е окончателно.

            ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/                                ЧЛЕНОВЕ: 1. /п/

                                                                                            2. /п/

Забележка: Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в законна сила на 16.03.2020г..