Р    Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

82

град Шумен, 13.03.2020г.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

Шуменският административен съд, в публичното заседание на четвърти март две хиляди и двадесета година в следния състав:

Председател: Росица Цветкова

                                                                   Членове:  Снежина Чолакова

                                                                                              Бистра Бойн

при секретаря Св. Атанасова и с участие на прокурор Я. Николова от ШОП, като разгледа докладваното от административния съдия Сн. Чолакова КАНД № 40 по описа за 2020г. на Административен съд – гр. Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр.второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е въз основа на касационна жалба от П.С.Й. ***, депозирана чрез адвокат Д. Д. от Адвокатска колегия – Шумен, срещу Решение № 715/10.12.2019г. на Районен съд – Шумен, постановено по ВАНД № 1227/2019г. по описа на съда. С оспорения съдебен акт е потвърдено Наказателно постановление №  19-0869-001282/23.04.2019г. на началник сектор към ОДМВР - Шумен, сектор „ПП“ -  Шумен, в частта му, с която на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. 1  от ЗДвП на П.С.Й. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50/петдесет/ лева и е изменено Наказателно постановление №  19-0869-001282/23.04.2019г. в частта му, с която на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП на П.С.Й. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 80/осемдесет/  лева  и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 2/два/ месеца, като съдът е определил размер на глобата - 50 /петдесет/ лева и на наказанието „лишаване от право да управлява МПС“ - 1 месец.   

Касаторът релевира твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Изложени са аргументи, че при изготвянето на акта и на постановлението са допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в непрецизно посочване на мястото на извършване на деянията. Сочат се и доводи, че водачът не е допуснал вменените му нарушения. Поради това се отправя искане за отмяна на съдебния акт и на процесното наказателно постановление. Претендира се и присъждането на деловодни разноски. В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адвокат Д.Д., който поддържа жалбата по изложените в нея съображения, като ги доразвива.

Ответната страна, ОД на МВР – Шумен, не депозира писмено становище, а в съдебно заседание, редовно и своевременно призована, не се представлява.

Представителят на Шуменска окръжна прокуратура възприема касационната жалба за допустима, но неоснователна и отправя искане за решение в този смисъл.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява неоснователна, по следните съображения:

Процесното решение е постановено при следната фактическа обстановка:

С НП №19-0869-001282/23.04.2019г. на началник сектор към ОДМВР - Шумен, сектор „ПП“ – Шумен, на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП  на касационния жалбоподател е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 80 /осемдесет/ лева  и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 2 /два/ месеца  за това, че „не спира плавно на посоченото място или в най-дясната част на платното за движение, при подаден сигнал за спиране от контролен орган“, нарушавайки виновно чл. 103 от ЗДвП. Със същото постановление и на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. 1  от ЗДвП на П.Й. е наложено  и административно наказание „глоба“ в  размер  от 50 /петдесет/ лева за това, че „като водач на МПС, когато е в движение, не използва обезопасителен колан, с който МПС е оборудвано“, нарушавайки чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП.

Наказателното постановление е издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение № 173988/13.03.2019г., в който е отбелязано, че в 12.30 часа на 13.03.2019г. касаторът П.Й. е управлявал собственият си л.а. „Сузуки Игнис” с рег № *****, по ул. „Станционна“, пред кръстовището с ул. „Цар Освободител“,  в посока ул. „Цар Освободител“ в град Шумен, като при своевременно подаден сигнал за спиране със стоп палка тип МВР, не спира на посоченото място пред служебния автомобил, а продължава движението си по ул. „Станционна“, извършва маневра завой надясно по ул. „Цар Освободител“, където е застигнат и спрян за проверка до дом №2, както и не използва обезопасителен колан, с какъвто МПС е оборудвано. Водачът е подписал акта без възражения, като впоследствие в изискуемия в чл. 44 от ЗАНН срок, е депозирал писмени възражения, в които сочи, че много добре е видял полицейските коли, но като бивш колега, докато е поздравявал определено лице, е видял стоп-палка и тъй като нямало къде да спре, се насочил в първата пресечка вдясно - ул. „Цар Иван Александър“, където спрял, а зад него дошла полицейската кола, като твърди, че е ползвал обезопасителен колан.

Въззивният съд е установил, че при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаването на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. В тази насока, съдът е приел, че не е налице неяснота относно мястото на извършване на нарушенията, с оглед обстоятелството, че полицейският екип се е намирал на ул. „Станционна“, където на водача е бил подаден сигнал със стоп-палка, с който той не се е съобразил, а е продължил движението си. При подаването му полицейските служители са забелязали, че водачът не ползва и обезопасителен колан. По тези съображения въззивният съд е счел, че ирелевантно спрямо законосъобразността на постановлението се явява обстоятелството по коя улица водачът е продължил движението си, след като не се е подчинил на подадения му сигнал. Предходната инстанция е формирала и извод относно безспорната установеност на вменените на водача деяния, поради което е потвърдила наложеното на П.Й. на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. 1 от ЗДвП, наказание. По отношение на санкцията, определена с пункт първи от постановлението, съдът е приел, че същата не е индивидуализирана в съответствие с изискванията на закона, с оглед на което е редуцирал наложените на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП наказания до законовия им минимум.

Настоящият състав намира, че въз основа на установената по делото фактическа обстановка, въззивният съд е направил правилни и законосъобразни изводи, които напълно се споделят от касационната инстанция. Не е налице соченото от касатора отменително основание, извличано от твърдения за допуснато съществено процесуално нарушение при изготвянето на акта и на НП. По категоричен начин от приобщените доказателства се установява, че на процесната дата контролните органи са били разположени на ул. „Станционна“ в гр. Шумен, по която се е придвижил и водачът. Именно на тази улица на касационния жалбоподател е бил подаден сигнал за спиране със стоп-палка, от което се е породило задължение за водача да спре пред служебния автомобил, с което П.Й. не се е съобразил, а е продължил движението си. С други думи, мястото, на което е осъществено санкционираното поведение, е именно ул. „Станционна“ и евентуалната неточност по индивидуализиране на улицата, по която водачът е завил, не съставлява нарушение от категорията на съществените. Самият касатор потвърждава, че се е движел по ул. „Станционна“, където е забелязал екипите на МВР и в частност служителят, подал му сигнал за спиране. Това му твърдение кореспондира напълно с обвинителната теза на наказващия орган, което обстоятелство закономерно е отчетено и от районния съд. Именно на ул. „Станционна“ при движението на управлявания от касатора автомобил органите на МВР са възприели и липса на на поставен от него обезопасителен колан, което е и второто нарушение, за извършването на което се ангажира отговорността му. По изложените съображения касационната инстанция намира, че не е налице твърдяното от санкционираното лице процесуално нарушение, изразяващо се в некоректно посочване на мястото на извършване на деянията. Напротив, приобщените писмени и гласни доказателства индивидуализират с категоричност мястото на допускане на нарушенията и дестинацията, по която водачът е продължил движението си, преди да бъде спрян от полицейския екип, е неотносима към реквизита „място на извършване на нарушението“, а касае единствено местоположението, на което е извършена последващата проверка.

Правилни и законосъобразни са и изводите на районния съд относно безспорната установеност на приписаните на водача нарушения. Установява се, че той не е спрял на подадения му сигнал и се е наложило да бъде застигнат от полицейския екип. Обяснението за причините, по които водачът не е спрял на указаното му място, сочени в депозираното възражение, са недоказани и се опровергават от показанията на разпитаните служители, поради което правилно не са били ценени от районния съд. По безспорен начин е установено и извършването на управлението в разрез с изискванията за поставяне на обезопасителен колан. По тези съображения се налага единствено възможния извод, че с поведението си водачът е допуснал от обективна и субективна страна вменените му нарушения, до какъвто извод е достигнал и районният съд. Деянията му са правилно квалифицирани и са издирени и приложени относимите за тях санкционни разпоредби.

Ограничен в пределите на касационната проверка до релевираните с жалбата пороци на решението, настоящият съдебен състав не намира основания за неговата отмяна. Служебната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК не установи основания за нищожност, недопустимост на атакуваното решение или несъответствие с материалния закон. С оглед изложеното, Шуменският административен съд намира касационната жалба за неоснователна, а решението на Районен съд - гр. Шумен за правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното, Шуменският административен съд

Р   Е    Ш    И   :  

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 715/10.12.2019г. постановено по ВАНД № 1227/2019г. по описа на Районен съд – Шумен.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:./п/                                        ЧЛЕНОВЕ: 1./п/

                                                                                                      2./п/

ЗАБЕЛЕЖКА: Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила на 13.03.2020г.