Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№78

 град Шумен, 11.03.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският административен съд в публичното съдебно заседание на четвърти март две хиляди и двадесета година в следния състав:

Председател: Росица Цветкова

                                                                   Членове: 1. Снежина Чолакова

                                                                         2. Бистра Бойн

при секретаря Св. Атанасова

и с участие на прокурор Я. Николова от ШОП

като разгледа докладваното от административен съдия Р. Цветкова КАНД № 45 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.63 ал.1 изречение второ от Закон за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ и чл.208 и сл. от Административно – процесуален кодекс /АПК/, образувано по жалба от АДФИ град София, чрез пълномощник и процесуален представител гл. юрисконсулт Д. М., срещу Решение №95/18.12.2019 г. по АНД №185/2019 г. по описа на Районен съд град Велики Преслав.

В жалбата се сочи, че постановеното решение от въззивния съд е неправилно и постановено в нарушение на материалния закон. Касаторът счита, че въззивният съд неправилно е ценил доказателствата по делото, поради което е извел и незаконосъобразни изводи, които противоречат на материалния закон. Излагат се подробни доводи, че санкционираното лице е осъществило от обективен и субективен характер административното нарушение, тъй като предметът на обществената поръчка не е строеж и не е било налице основание да въвежда ограничителни критерии по отношение на потенциалните участниците в обявената обществена поръчка. С оглед на това и на соченото основание касаторът моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното Решение на РС град Велики Преслав и да постанови друго такова по съществото на спора, с което да потвърди НП №11-01-936/07.06.2019 г. на Директора на АДФИ град София и да му присъди юрисконсултско възнаграждение.

Ответната страна Б.М.М., редовно призован, не се явява лично. За него се явява адв. Г. Г., редовно упълномощен, който изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли Решението на РС град Велики Преслав да бъде оставено в сила, тъй като е постановено в съответствие с процесуалния и материалния закон.

Представителят на Шуменска окръжна прокуратура счита жалбата за неоснователна и моли съда да постанови съдебно решение, с което да бъде потвърдено Решението на Районен съд град Велики Преслав като правилно и законосъобразно.

Касационната жалба е подадена в срок, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност съдът установи от фактическа страна следното: С атакуваното решение Районен съд град Велики Преслав е отменил НП №11-01-936/07.06.2019 г. на Директора на АДФИ град София, с което на основание чл.247 ал.1 във вр. с чл.261 ал.2 от ЗОП на ответната страна Б.М.М., в качеството му на зам. кмет на Община Върбица, е наложена глоба за нарушение на чл.2 ал.2 от ЗОП в размера на 6 998.09 лв., а именно за това че на 23.08.2016 г. в град Върбица, като заместник кмет на Община Върбица, в качеството си на лице по чл.7 ал.1 от ЗОП, с Решение №30/23.08.2016 г. е одобрил обявление за оповестяване откриване на процедура и документация за обществена поръчка с предмет „Реконструкция и рехабилитация на улици в Община Върбица“, „Рехабилитация на бул.Г. Димитров в с.Методиево“, в които е включено изискване „участникът следва да има регистрация в Централния професионален регистър на строителя към Камарата на строителите в Р България, за изпълнение на строежи от II-ра група, строежи от III-та категория – общински пътища, улици от първостепенната улична мрежа III и IV клас и съоръженията към тях“, което изискване необосновано ограничава участието на стопански субекти в обществената поръчка и не е съобразено с предмета и сложността на поръчката.

Наказателното постановление е издадено въз основа на съставен Акт за установяване на административно нарушение №11-01-936/17.12.2018 г. от длъжностно лице при АДФИ.

За да постанови този правен резултат, решаващият съд е приел, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, както и процесното НП е издадено от компетентен орган. Решаващият съд обаче е приел, че не е налице нарушение на разпоредбата на чл.2 ал.2 от ЗОП, тъй като предметът на ОП е „строеж“ по смисъла на чл.137 ал.1 т.3 от ЗУТ. По този начин въведеното изискване към потенциалните участници да притежават съответната регистрация не е в нарушение на чл.2 ал.2 от ЗУТ.

Настоящият касационен състав изцяло споделя горните изводи на решаващия съд, тъй като те са в съответствие със събраните по делото доказателства и с материалния закон.

В тази насока следва да се посочи, че изразеното становище на главния архитект в административната преписка, че не е налице строеж, по никакъв начин не обвързва съда, включително и настоящата касационна инстанция, поради което правилно не е ценено от решаващия съд. В правомощията на съда е да извърши проверка на всички факти и обстоятелства, релевантни за спора, включително и по отношение предмета на ОП, което е и спорът по делото.

Видно от приложената документация по делото и в частност решението за отриването на поръчката от 23.08.2016 г. предмет на същата е „Реконструкция и рехабилитация на улици в Община Върбица“, „Рехабилитация на бул.Г. Димитров в с.Методиево“, като в техническата спецификация на същата – раздел IV.3 е описан пълният обхват на дейностите, предмет на обществената поръчка. Внимателният прочит на същите води до категоричния извод, че предметът на обществената поръчка не е текущ ремонт, тъй като има полагане на плътен и неплътен асфалт на всички улици, обхванати в поръчката, а не на части от тях; битумен разлив на всички улици, обхванати в поръчката, а не на части от тях; технологично фрезоване, доставка и полагане на трошен камък на всички улици, обхванати в поръчката, а не на части от тях; почистване на съществуващи бордюри.

При този предмет на поръчката правилно решаващият съд е извел извода, че в случая е налице „строеж“ по смисъла на ЗУТ, поради което не е налице нарушения на чл.2 ал.2 от ЗОП. Както бе посочено по-горе настоящата касационен състав изцяло споделя изводите на решаващия съд в тази насока и не следва да бъдат преповтаряни.

Само за изчерпателност следва да се посочи, че предметът на поръчката, така както е посочен в решението на административния орган, включително и обхватът на дейностите, изцяло покрива критериите за строеж по смисъла на чл.7 ал.1 от Наредба №1 от 30 юли 2003 г. за номенклатурата на видовете строежи, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройство   

строежи от трета категория са и реконструкция и основен ремонт на строежите по чл.6 ал.1 до ал.7 включително от същата наредба, като релевантни са разпоредбите на чл.6 ал.1 т.1 и т.2 от същата разпоредба – общински пътища и улици от първостепенната улична мрежа III и IV клас и съоръженията към тях, с оглед предмета на поръчката. С оглед на това не е налице нарушение по чл.2 ал.2 от ЗОП.

От така установеното фактическо и правно положение съдът приема, че Решение №95/18.02.2019 г. на Районен съд град Велики Преслав по АНД №185/2019 г. е законосъобразно и правилно, а касационната жалба е неоснователна. Решението на районния съд е постановено при правилно установена фактическа обстановка и при правилно направени правни изводи по отношение приложението на процесуалния и материалния закон, поради което следва да се остави в сила.

Водим от горното, Шуменският административен съд

Р     Е     Ш     И:

Оставя в сила Решение №95 от 18.12.2019 г., постановено по АНД №185/2019 г. на Районен съд град Велики Преслав.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/                                             ЧЛЕНОВЕ:  1./п/

                                                                                                           2./п/

ЗАБЕЛЕЖКА: Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила на 11.03.2020г.