Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

№42

град Шумен, 24.02.2020

В ИМЕТО НА НАРОДА

   Шуменският административен съд в публично съдебно заседание на седемнадесети февруари две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росица Цветкова

                                                                       ЧЛЕНОВЕ: Снежина Чолакова

           Бистра Бойнпри

секретаря Св. Атанасова

и с участие на прокурор Д. Арнаудов от ШОП

като разгледа докладваното от административен съдия Р. Цветкова КАД №44 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.285 ал.1 от ЗИНЗС, образувано по касационната жалба на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГД „ИН“) град София, чрез пълномощник юрисконсулт С.С., срещу Решение №4 от 24.01.2019 г., постановено по адм. дело №317/2018 г. по описа на Административен съд Шумен в частта му, с която касаторът е осъден да заплати на А.А.М. обезщетение в размер на 450.00 лв. за пртърпени неимуществени вреди по време на престоя в сектор „Арести“ към РСИН град Шумен за периода от 06.08.2005 г. до 19.09.2005 г., от 16.02.2007 г. до 02.04.2007 г., от 03.04.2007 г. до 02.05.2007 г., от 20.12.2011 г. до 08.03.2012 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 15.08.2018 г. до окончателното изплащане на сумата.

Касаторът изразява становище за неправилност на решението, като постановено при неправилно приложение на закона и необоснованост, касационни основания по чл.209 т.3 АПК. Иска отмяната му в обжалваната част, като се постанови друго по съществото на спора, с което предявеният срещу нея иск се отхвърли изцяло, алтернативно се намали размерът на присъденото обезщетение.

Ответникът А.А.М., редовно призован, се явява лично. Изразява становище за неоснователност на касационната жалба и поддържа представеният си писмен отговор по касационната жалба. Процесуалният му представител адвокат К. при ШАК изразява също становище за неоснователност на касационната жалба и моли атакуваният съдебен акт да бъде оставен в сила като правилен и законосъобразен.

Представителят на Окръжна прокуратура град Шумен изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението е допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила.

От събраните по делото доказателства, настоящата касационна инстанция установи следната фактическа обстановка:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 ал.1 АПК, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен в обжалваната част и е процесуално допустима.

С обжалваното решение, постановено в производство по реда на чл.203 и сл. от АПК във вр. с чл.284 и сл. от ЗИНЗС, с обжалваната му част, Административен съд Шумен е осъдил ГД „ИН“ град София да заплати на А.А.М.,***, сумата в размер на 450.00 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди по време на престоя му в сектор „Арести“ към РС „ИН“ град Шумен за периодите от 06.08.2005 г. до 19.09.2005 г., от 16.02.2007 г. до 02.04.2007 г., от 03.04.2007 г. до 02.05.2007 г., от 20.12.2011 г. до 08.03.2012 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 15.08.2018 г. до окончателното изплащане на сумата.

За да постанови този резултат решаващият съд е приел наличието на кумулативните предпоставки на чл.1 ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) - установени от фактическа страна незаконосъобразни бездействия на служители на ответника, от които в пряка причинна връзка произтичат претендираните от ищеца вреди, като размерът на обезщетението е определил при приложението на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите.

Настоящата касационна инстанция приема, че Решението е валидно и допустимо, но неправилно по отношение приложението на института за погасителната давност. При установената по делото правилна фактическа обстановка неправилно съдът е приел за неоснователно възражението на ответника за погасяване на търсеното вземане по давност.

Предявеният от ищецът А.М. против ГД „ИН“ иск за обезщетяване на неимуществени вреди се основава на това, че в периодите, в който е бил с мярка „задържане под стража“ в Ареста Шумен е поставен в условия, рефлектирали върху човешкото му достойнство - пренаселеност на килиите, липса на течаща вода и санитарен възел в тях, без естествено проветрение и други. Установено е от доказателствата по делото, че ищецът е бил в Ареста Шумен от 06.08.2005 г. до 19.09.2005 г., от 16.02.2007 г. до 02.04.2007 г., от 03.04.2007 г. до 02.05.2007 г., от 20.12.2011 г. до 08.03.2012 г., когато е преведен в Затвора Ловеч. Исковата молба е предявена в съда на 04.09.2018 г.

При така установеното по делото съдът неправилно е приел, че предявеното вземане не е погасено по давност, при изричното възражение на ответника, тъй като вземането било изискуемо от момента на установяването му от съда в производството по чл.203 и сл.АПК.

Съгласно чл.110 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), във вр. с &1 от ЗР на ЗОДОВ, давността за предявяване на иск по чл.1 ЗОДОВ, с оглед липсата на специална разпоредба в самия закон, е пет години. С т.4 на Тълкувателно Решение №3 от 22.04.2004 г. по Тълкувателно дело №3/2004г. на ОСГК на ВКС е прието, че началният момент на погасителната давност при исковете за обезщетение от причинени вреди от незаконни действия, респективно бездействия на административния орган е този на преустановяването им. По закон давността не се прилага служебно, поради което длъжникът трябва да възрази и да заяви изрично пред съответния орган, че задължението му е погасено по давност. В конкретния случай, след като от ответника е направено изрично възражение за погасяване по давност на исковата претенция, в съответствие с разпоредбата на чл.120 ЗЗД, следва да се приеме, че първото претендирано вземане е погасено по давност на 19.09.2010 г., второто претендирано вземане е погасено по давност на 02.04.2012 г., третото претендирано вземане е погасено по давност на 02.05.2012 г. и четвъртото претендирано вземане е погасено по давност на 08.03.2017 г., с оглед момента на преустановяване на основаното в исковата молба бездействие.

Към датата на предявяване на исковата молба – 04.09.2018 г. предявеният иск се явява неоснователен като погА.по давност. Като е достигнал до друг правен извода съдът е постановил решение в обжалваната му част в противоречие с материалния закон, което налага отмяната му и постановяване на ново решение по съществото на спора, с което предявеният иск за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди следва да бъде отхвърлен като неоснователен и за сумата в размер на 450.00 лв.

Водим от горното, Шуменският административен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение №4 от 24.01.2019 г., постановено по адм. дело №317/2018 г. по описа на Административен съд Шумен в частта му, с която Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ град София е осъдена да заплати на А.А.М., с ЕГН **********,***, сумата в размер на 450.00 /четиристотин и петдесет лева/ лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди по време на престоя му в сектор „Арести“ към РСИН град Шумен за периода от 06.08.2005 г. до 19.09.2005 г., от 16.02.2007 г. до 02.04.2007 г., от 03.04.2007 г. до 02.05.2007 г., от 20.12.2011 г. до 08.03.2012 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 15.08.2018 г. до окончателното изплащане на сумата и вместо него  

ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от А.А.М., с ЕГН **********,*** против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ град София иск за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди по време на престоя му в сектор „Арести“ към РСИН град Шумен за периода от 06.08.2005 г. до 19.09.2005 г., от 16.02.2007 г. до 02.04.2007 г., от 03.04.2007 г. до 02.05.2007 г., от 20.12.2011 г. до 08.03.2012 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 15.08.2018 г. до окончателното изплащане на сумата.

Решението в останалата част не е обжалвано и е влязло в законна сила.
Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/                                            ЧЛЕНОВЕ: 1./п/

                                                                                                    2./п/

 Забележка: Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.