Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№32

град Шумен, 14.02.2019г.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

Административен съд Шумен, в публичното заседание на тридесети януари през две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                                                                          Съдия: Бистра Бойн

при секретар И.В., като разгледа докладваното от съдията адм.д № 440 по описа за 2019г. на АС Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.19 ал.2 от Наредба за условията и реда за прилагане на схеми за предоставяне на плодове и зеленчуци и на мляко и млечни продукти в учебните заведения– Схема "Училищен плод" и Схема "Училищно мляко", във връзка с чл.145 ал.2 т.1, във връзка с ал.1 от АПК.

Образувано е по жалба на „Ф.Г.7“ ЕООД с ЕИК ..., седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя М.Д.Н., депозирана чрез пълномощник и процесуален представител адв.Р.М. от АК- Шумен, против Уведомително писмо с изх.№ 01-2600-4053 от 17.07.2019г. на Изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“- гр.София /ДФЗ/.

Жалбоподателят сочи, че оспореното уведомително писмо е незаконосъобразно, защото направените доставки на учебните заведения са били съобразени с изискванията на Наредбата.   Счита, че неправилно е приложен материалния закон, поради това, че са били представени сертификати за съответствие, издадени от земеделски производители и направените заявки за плащане са били придружени с всички изискуеми документи. Освен това наложената санкция под формата на редукции на дължимото плащане не била начислена по Методика, утвърдена от компетентен орган и при спазени административно-производствени правила. Отправено е искане за отмяна на оспорения акт. Претендира се за присъждане на сторените по делото разноски и възнаграждение за адвокат.

В съдебно заседание, се явява лично управителя на дружеството жалбоподател и упълномощен процесуален представител, които поддържат жалбата.

Ответната страна–Изпълнителен директор на ДФЗ, чрез процесуален представител в писмени становища от 30.10.2019 и 20.01.2020г. оспорва жалбата. Счита, че относно заявките за плащане не са изпълнени условията на чл.9 ал.1 от Наредбата, понеже липсва сертификат за съответствие на продукцията, издаден от БАБХ. Пледира за отхвърляне на жалбата и  присъждане на разноски.

Шуменският административен съд, след като съобрази събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

 Не е налице спор по делото, че с Акт за одобрение изх. № 01-2600/5002 от 27.09.2018г. издаден от Изпълнителен директор на ДФЗ и Акт за изменение № 01-2600/5012/03.10.2018г., дружеството жалбоподател „Ф.Г.7“ ЕООД- ***, с уникален регистрационен номер (УРН) 632582 и УИН 27/280518/98907, било одобрено за изпълнител по схема „Училищен плод“ и „Училищно мляко“ за доставяне на пресни плодове и зеленчуци и на мляко и млечни продукти в учебните заведения посочени в Приложения №1 и №2 за срок до 3 години /л.237-239 от том 2 от делото/. За отчитане на доставките от изпълнителя са подадени в ДФЗ четири на брой Заявки за плащане, приложени по административната преписка с номера №01/27/280518/98907 от 09.11.2018г.; №02/27/280518/98907 от 10.12.2018г.; №03/27/280518/98907 от 09.01.2019г. и №04/27/280518/98907 от 08.02.2019г. По оспореното Уведомително писмо в настоящото съдебно производство са били редуцирани отчетените суми по последните две заявки.

По представените единадесет фактури към заявка №03/27/280518/98907 от 09.01.2019г. за общата сума  2840,90 с ДДС, се установява, че доставчици на жалбоподателя са: „М Ф“ООД, ЗП“Л.Н“, „М П Т“ЕООД, „КИММС“ЕООД. Извършени са доставки от жалбоподателя на следните учебни заведения: ДГ“Ч.“, ДГ“С.“ на млечни продукти и ДГ“Б.“, ДГ““, ОУ“Е.М.“, ОУ“Х.Б.“, ДГ“С.“, ДГ“Л.“, ДГ“КК.“, ДГ“С.“, ДГ“З.Р.“, ДГ“Ч.“, ДГ“С.“ на плодове.

Относно Заявка за плащане за плащане от 09.01.2019г.  е изпратено уведомително писмо изх. № 01-2600/1127 от 13.03.2019г. от зам. изпълнителен директор на ДФЗ до жалбоподателя /л.149 от делото/, като е посочено, че в Заявка за плащане №03/27/280518/98907 са установени непълноти в представените документи и данни: 1. Доставени продукти грозде и ябълки са произведени от земеделски стопани регистрирани по Наредба № 3/1999г., но представените  сертификати за съответствие на качеството на доставените продукти не обхващат периода на извършените доставки. 2. За фактура №32702/31.12.2018г. не е представено доказателство за плащане и 3. Налице е несъответствие на регистрационен номер на обект спрямо посочения в Заявление за одобрение. Дадено е указание, че при непредставяне на изисканите документи, ще се постанови отказ на исканото плащане. В изпълнение на указанието от жалбоподател с писмо с вх. № 02-271-2600/63 от 21.03.2019г. е посочено, че представените Сертификати са с дата на фактурите за плащане, когато са издадени и грозде не е доставяно, приложено е преводно нареждане по фактурата и наложилата се смяна на обекта била декларирана ведно с необходимите документи с предходната заявка за плащане през октомври 2018г. Приложени са Декларации от доставчиците на плодове, в които се посочва, че закупените продукти са доставени преди плащането им, а изискуемите Сертификати са издадени, когато са платени.

По представените тринадесет фактури към заявка №04/27/280518/98907 от 08.02.2019г. за общата сума  3907,14 с ДДС, се установява, че доставчици на жалбоподателя са: „М Ф“ООД, ЗП“Л.Н“, „М П Т“ЕООД, „КИММС“ЕООД. Извършени са доставки от жалбоподателя на следните учебни заведения: ДГ“Ч.“, ДГ“С.“ на млечни продукти и ДГ“Б.“, ДГ“П Д“, ОУ“Е.М.“, ОУ“Х.Б.“, ДГ“С.“, ДГ“Л.“, ДГ“КК.“, ДГ“С.“, ДГ“З.Р.“, ДГ“Ч.“, ДГ“С.“ на плодове.

Относно Заявка за плащане за плащане от 08.02.2019г. е изпратено уведомително писмо изх. № 01-2600/2517 от 24.04.2019г. от зам. изпълнителен директор на ДФЗ до жалбоподателя /л.284 от делото/, като е посочено, че в Заявка за плащане №04/27/280518/98907 са установени непълноти в представените документи и данни: 1. Доставени продукти грозде и ябълки са произведени от земеделски стопани регистрирани по Наредба № 3/1999г., но представените  сертификати за съответствие на качеството на доставените продукти не покриват всички дати за отчетения период на извършените доставки; 2. За фактура №32990/31.01.2019г. не е представено доказателство за плащане; 3. Във фактура №1000000406/21.01.2019г. продукт „круши“ е в мерна единица брой и не става ясно количеството в килограми; 4. За две от учебните заведения са налице различия в данните, декларирани от директорите и липсва част от заявката за плащане. Дадено е указание, че при непредставяне на изисканите документи, ще се постанови отказ на исканото плащане. В изпълнение на указанието от жалбоподател с писмо с вх. № 02-270-2600/1631 от 16.05.2019г./стр.377/ е посочено, че не разполага с други Сертификати, в счетоводната справка към Заявката продукт „круши“ е осчетоводен в необходимата мерна единица килограм. Приложени са извлечение от банкова сметка ***радини.

В резултат на проведената процедура за разглеждане на Заявка за изплащане на финансова помощ и издадено оспореното Уведомително писмо с изх.№ 01-2600-4053 от 17.07.2019г. на Изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“- гр.София за одобрение на Заявките за плащане с редукции по тях.

С оглед установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна на 29.07.2019г., в изискуемия срок по чл.149 ал.1 от АПК, срещу индивидуален административен акт. Разгледана по същество жалбата е основателна.

Оспореното писмо е издадено от компетентен орган съобразно чл.19 ал.3 от Наредбата, във връзка с чл. 20а, ал.4 от ЗПЗП- Изпълнителен директор на ДФЗ. Административният орган е приел, че е допуснато нарушение на чл.9 ал.1 от Наредбата, поради което на основание чл. 19 ал.3 т.2 от Наредбата е отхвърлил частично заявките за плащане. Прието е било, че доставките за определени учебни заведения са недопустими и е бил редуциран размера на финансовата помощ, което по същество представлява частичен отказ по смисъла на чл.19 ал.3 от Наредбата. 

Съгласно чл.19 ал.3 т.2 от Наредбата, Държавен фонд "Земеделие" отказва изплащането на част или на цялата финансова помощ по заявката за плащане, когато е установено, че не са спазени изисквания на чл. 9, 10, 11 или 11а. Съгласно чл.9 ал.1 от Наредбата, по Схема "Училищен плод" се разпределят само пресни плодове и зеленчуци, включени в списъка по приложение № 1а, като се извършват не повече от 46 доставки за учебна година, от които най-малко 1/3 от доставките на всеки доставчик да са на продукти, произведени от земеделски стопани, регистрирани по Наредба № 3 от 1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани. Броят на доставките за всяка учебна година се определя от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" в срок до 15 август съобразно прогнозата за бюджета по Схема "Училищен плод".

В оспорения административен акт не е посочено, относно кои земеделски стопани ответникът е приел, че не са спазени изискванията на Наредба №3 от 1999г. Следвало е същите да бъдат конкретно посочени и за кой период ответникът счита, че е следвало да имат регистрация и въз основа на какви доказателства установява, че не е налице такава регистрация. Представените в административното производство Регистрационни карти и Сертификати за качество от ЗП“Л.Н“ не са обсъдени в административния акт, за да стане ясно оспорва ли ги ответникът или счита, че те не са достатъчно доказателство за установяване наличие на изискванията на Наредба №3 от 1999г. Не е направен анализ колко са доставките за целия период и кои от тях са в размер на 1/3 от всички осъществени от изпълнителя, за да има яснота, относно колко доставки следва да се приеме, че са спазени изискванията на чл.9 ал.1 от Наредбата.

Такъв анализ се прави едва с допусната от съда и приета по делото, без възражения на страните, комплексна съдебно-аграрнаикономическа експертиза и допълнителна такава относно ДГ“Ч.“, експертите по която, след запознаване с всички относими доказателства дават заключение, че при осъществените от жалбоподателя доставки е спазено изискването 1/3 от тях да бъдат на продукти, произведени от земеделски стопани.

Липсата на фактически основания в оспорения акт е съществено процесуално нарушение по чл.59 ал.2 т.4 пр.1 от АПК, което е самостоятелно основание за отмяна на административния акт.

Настоящият състав приема, че така поставените изисквания на разпоредбата на в чл.9 ал. 1 от Наредбата са спазени. Плодовете, заявени за финансова помощ са били пресни, като продуктите са включени в списък- Приложение 1а от Наредбата. Видно от експертизата в нейния табличен вид, доставените ябълки и круши са били произведени от производител, който е регистриран в регистъра на земеделските стопани. В нормата на чл.9 ал.1 от Наредбата липсва изискване за представяне на Сертификат, който задължително да е издаден от органи на БАБХ. Сертификат за съответствие на качеството се изисква като документ, който се прилага към Заявката за плащане по силата на чл.18 ал.3 т.2 от Наредбата, като не е посочено кой следва да бъде издателят на документа.  Съгласно чл.21 от Наредба №16 от 28.05.2010г. за изискванията за качество и контрол за съответствие на пресни плодове и зеленчуци, когато при износ или внос качеството на партидата пресни плодове съответстват на изискванията на стандартите за предлагане на пазара, инспектор от БАБХ издава сертификат за съответствие. В този смисъл е и цитираното в акта Писмо от БАБХ до ДФЗ с изх.№599-РЗК от 30.01.2019г., което няма задължителен характер/стр.300 по делото/. В настоящия казус липсва внос или износ на плодове, доколкото ябълките и крушите по двете Заявки за плащане са произведени в България и разпоредбата е неприложима. Дори да се приеме, че липсата на Сертификат за качество е фактическото основание за отказ на плащане по процесните заявки, то правно основание на тази липса в документите, не е посочено никъде в Уведомителното писмо. Тази констатация се отнася и за предпоследния абзац на акта, в който е посочен пропуск, относим към изискванието на  чл.18 ал.3 т.3 от Наредбата за представяне на разходооправдателни документи с информация за мярката на продуктите изразена в килограми по отношение на круши, фактурирани в брой. В документите, подадени към заявката същите са били преобразувани в килограми, в който смисъл са дадените обяснения от жалбоподателя. При нова констатирана непълнота, на осн.чл.18 ал.6 от Наредбата, административният орган е следвало да издаде частичен отказ само относно конкретната фактура, като в оспореното писмо липсва посочен размер на отказана финансова помощ, освен и самото правно основание за отказа.      

Допуснатите процесуални нарушения са съществени, защото от една страна ограничават правото на защита на жалбоподателя и от друга лишават съда да извърши  проверка на фактите въз основа, на които органа е направил изводите си. Предвид установеното, следва да се приеме, че оспореното Уведомително писмо е постановено в нарушение на чл.146 т.3 и т.4 от АПК, което налага отмяната му като незаконосъобразно.

Тъй като предметното естество на оспорения пред настоящата съдебна инстанция административен акт не позволява тя да реши сама делото по същество, следва делото се изпрати като преписка на ответника за решаване на въпроса по същество и постановяване на мотивиран акт по направените заявки за плащане, в сроковете по чл.57 ал.1 от АПК. При новото произнасяне ответника следва да изложи мотиви относно представените доказателства за двете заявки и за наличие на предпоставките по чл.9 ал.1 от Наредбата и евентуална непълнота в придружаващите заявките документи.

Жалбоподателят е направил искане за присъждане на сторените по делото разноски, съобразно приложен списък с разноските, на осн.чл.80 от ГПК, приложим субсидиарно на основание чл.144 от АПК. Предвид изхода на спора, администрацията ДФ „Земеделие“, следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя, на основание чл.143 ал.1 от АПК, разноски в размер на 50 лева- държавна такса, платено адвокатско възнаграждение- 550лв., депозит на две експертизи-450лв.- общо 1050лв.

Водим от горното и на основание чл.172 ал.2 от АПК  и чл. 173 ал. 2 от АПК, Административният съд Шумен,  

Р  Е  Ш  И: 

ОТМЕНЯ  Уведомително писмо с изх.№ 01-2600-4053 от 17.07.2019г. на Изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“- гр.София, за отказ по заявки за плащане № 03/27/280518/98907 от 09.01.2019г. и № 04/27/280518/98907 от 08.02.2019г., подадени от „Ф.Г.7“ ЕООД с ЕИК ..., седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя М.Д.Н..

ВРЪЩА преписката на Изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“, за произнасяне по заявки за плащане № 03/27/280518/98907 от 09.01.2019г. и № 04/27/280518/98907 от 08.02.2019г., подадени от „Ф.Г.7“ ЕООД с ЕИК ..., седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя М.Д.Н..

ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“ да заплати в полза на „Ф.Г.7“ ЕООД с ЕИК ..., сумата 1050.00лв./хиляда и петдесет/ лева, представляваща направени деловодни разноски в производството.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

                                                                          СЪДИЯ:  /п/

 

Забележка: Към датата на публикуване решението не е влязло в законна сила.