Р    Е     Ш     Е     Н     И     Е

№ 35

град Шумен, 03.02.2020г.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

Шуменският административен съд, в публичното заседание на шести януари две хиляди и двадесета година в следния състав:

 Председател: Росица Цветкова                Членове:  Снежина Чолакова

                                                                                                  Бистра Бойн

при секретаря В.Р. и с участие на прокурор Д. Арнаудов от ШОП, като разгледа докладваното от административния съдия Снежина Чолакова КАНД № 321 по описа за 2019г. на Административен съд – гр. Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, предл.второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Съдебното производство е образувано по жалба от Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ (ИА“АА“), Областен отдел „Автомобилна администрация“, гр.Шумен (ОО“АА“), депозирана срещу Решение № 601/25.10.2019г., постановено по ВАНД № 1630/2019г. по описа на Районен съд-гр.Шумен. С атакуваното решение съдът е отменил изцяло Наказателно постановление № 46-0000163/14.06.2019г., издадено от Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ - гр. Шумен при Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", с което на М. Ц. Ц. ***, с ЕГН **********, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева на основание чл. 93в, ал. 17, т. 4 от Закона за автомобилните превози (ЗАвтП) за нарушение на чл.36, § 2, т.(ii) от Регламент (ЕС) № 165/2014г. на Европейския парламент и на Съвета от 4 февруари 2014 година относно тахографите в автомобилния транспорт, за отмяна на Регламент (ЕИО) No 3821/85  на Съвета относно контролните уреди за регистриране на данните за движението при автомобилен транспорт и за изменение на Регламент (ЕО) No 561/2006  на Европейския парламент и на Съвета за хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт (за краткост Регламент (ЕС) № 165/2014г.).

В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на съдебния акт поради постановяването му в нарушение на материалния закон. В тази връзка се сочи, че неправилно районният съд е приел, че санкционираната деятелност представлява маловажен случай на административно нарушение. Твърди се, че в качеството си на водач на товарен автомобил, превозващ товари, ответникът е бил наясно със задълженията си да представи данните по чл.36, § 2, т.(ii) от Регламент (ЕС) № 165/2014г., респективно удостоверението за дейности по чл.10, ал.1 от Наредба № Н-3 от 07.04.2009г. по време на извършваната проверка, което той не е сторил. Въз основа на изложените аргументи се отправя искане за отмяна на атакуваното решение и постановяване на ново решение по съществото на спора, потвърждаващо наказателното постановление. В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован, не изпраща представител.

Ответната страна, М. Ц. Ц., в представени по делото писмен отговор и писмени бележки, изготвени от процесуалния му представител адв. А.Х.Д. от ВАК, оспорва жалбата, като излага аргументи за правилност на атакуваното решение на районния съд, предвид установената маловажност на санкционираното с отмененото наказателно постановление, нарушение. В съдебно заседание, редовно призован, ответникът в касационното производство не се явява и не изпраща представител.

         Представителят на Шуменска окръжна прокуратура отправя искане обжалваното решение да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

         Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена от страна с право на касационно оспорване, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване по реда на чл. 208 от АПК, в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл. 212 от АПК, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата се приема за неоснователна, предвид следните съображения:

С атакувания съдебен акт Районен съд – гр. Шумен е отменил Наказателно постановление № 46-0000163/14.06.2019г., издадено от Началника на ОО“АА“ - гр. Шумен при ИА"АА", с което на М. Ц. Ц. *** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева на основание чл. 93в, ал. 17, т. 4 от ЗАвтП за нарушение на чл.36, § 2, т.(ii) от Регламент (ЕС) № 165/2014г. В хода на административнонаказателното производство е установено, че на 03.06.2019г. около 11.20 часа на път I-4 км 250+965, след разклона за с.Черенча, в посока гр.Шумен, М.Ц. управлявал влекач от категория N3, с рег.№ ***, марка „МАН ТГА 18.440 ЛЛС 4“ с прикачено полуремарке от категория 04 с рег.№ ***, марка „Рендерс Еуро 902“, и двете собственост на „Марто 2004“ЕООД, като видно от пътен лист серия ВА № 194283/03.06.2019г. и товарителница № 0000053491/03.06.2019г., извършвал обществен превоз на товари в Република България с Лиценз № 13077 за международен автомобилен превоз на товари, по маршрут гр.Попово-гр.Варна. При извършена проверка от служители на ОО“АА“, гр.Шумен било констатирано, че при този превоз, попадащ в обхвата на Регламент 165/2014г. и Регламент 561/2006г., извършван с товарен автомобил с рег. № ***, оборудван с дигитален тахограф марка „Continental Automative“ модел 1381.205100 № 0002606825, тип е1-84, водачът представя карта № 0000000130590000 на водача на дигитален тахограф, в която липсват данни за периодите за време на управление, прекъсвания и почивки за времето от 17.53ч. на 31.05.2019г. до 05.53ч. на 02.06.2019г. За описаното нарушение на 03.06.2019г. срещу ответника бил съставен АУАН бланков № 266142/03.06.2019г. за нарушение на чл. 36 §2 т.ii от Регламент (ЕС) № 165/2014г. Съставеният акт бил предявен и подписан собственоръчно от М.Ц. със забележката, че няма възражения. Впоследствие в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН  същият депозирал възражение под формата на Обяснение, придружено от Удостоверение за дейности съгласно изискванията на Регламент (ЕО) № 561/2006г. От така предоставеното Удостоверение, изготвено на 31.05.2019г. – пункт № 18 е видно, че в периода от 17.53ч. на 31.05.2019г. до 05.53 ч. на 02.06.2019г. М.Ц. „е извършвал друга работа, а не управление на МПС“. Въз основа на съставения акт за установяване на административно нарушение и материалите, намиращи се в преписката било издадено процесното Наказателно постановление № 46-0000163/14.06.2019год. на Началник на ОО “АА” гр. Шумен, с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл. 93в, ал.17, т.4 от ЗАвП на М. Ц. Ц. е наложено административно наказание "глоба" в размер на 1500 / хиляда и петстотин/ лева.

Районният съд е установил описаната фактическа обстановка въз основа на събраните по делото гласни доказателства и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени такива. Съдът е посочил, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган и в хода на административнонаказателното производство не са допуснати нарушения на процесуалните правила. След преценка на доказателствения материал обаче е счел, че деянието на М. Ц. Ц. съставлява маловажен случай на административно нарушение по приложения административнонаказателен състав, предвид това, че нарушението се отличава с по-ниска обществена опасност от обичайните нарушения от същия вид. Въз основа на изложените аргументи е приел, че атакуваното пред него наказателно постановление е незаконосъобразно издадено, поради което го е отменил.

Шуменският административен съд намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В тази връзка, решаващият състав на съда съобрази, че решението е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му.

При реализираната проверка за съответствие на решението с материалния закон, съобразно възведеното касационно основание, настоящият състав намира, че при обективно възприетата фактическа обстановка по делото, въззивният съд е направил правилен извод за незаконосъобразност на наказателното постановление, при следните коригиращи мотиви:

Ответникът в касационното производство е санкциониран за това, „че е представил карта на водача на дигитален тахограф, в която липсват данни за периодите за време на управление, прекъсвания и почивки за времето от 17.53ч. на 31.05.2019г. до 05.53ч. на 02.06.2019г.“ Описаното деяние е квалифицирано като административно нарушение по чл.93в, ал.17, т.4 от ЗАвтП. В цитираната санкционна разпоредба е предвидена административнонаказателна отговорност за водач, който при проверка от контролните органи не представи документите, които са регистрирали времето на управление, прекъсванията и почивките му през текущия ден, и тези от предходните 28 календарни дни и в частност - удостоверение по чл. 10, ал. 1 от наредбата по чл. 89, ал. 1 от ЗАвтП. Съгласно чл.10, ал.1 от Наредба No H-3 от 7.04.2009 г. за необходимите мерки за изпълнението и прилагането на Регламент (ЕС) No 165/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 4 февруари 2014 г. относно тахографите в автомобилния транспорт, за отмяна на Регламент (ЕИО) No 3821/85 на Съвета относно контролните уреди за регистриране на данните за движението при автомобилен транспорт и за изменение на Регламент (ЕО) No 561/2006 на Европейския парламент и на Съвета за хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт и за необходимите мерки за изпълнението и прилагането на Регламент (ЕО) No 561/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 г. за хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт, за изменение на Регламенти (ЕИО) No 3821/85 и (ЕО) No 2135/98 на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕИО) No 3820/85 на Съвета (за краткост Наредба No H-3 от 7.04.2009 г.),  „водач, който при проверка от контролните органи не може да предостави необходимите тахографски листа, данни от картата на водача, ръчни записи или разпечатки, както се изисква съгласно чл. 34 от Регламент (ЕС) No 165/2014, поради това, че е бил в отпуск по болест, годишен отпуск, отпуск или почивка, управлявал превозно средство, попадащо извън обхвата на Регламент (ЕО) No 561/2006 или AETR, извършвал друга работа, а не управление на превозно средство или е бил на разположение, предоставя на контролните органи удостоверение по образец съгласно Решение на Комисията от 12 април 2007 г. относно формуляр във връзка със социалното законодателство, свързано с дейностите по автомобилния транспорт (ОВ L 99/2007 г.)“. Изложеното обосновава извода, че е налице противоречие между текстовото и цифровото изписване на извършеното от него нарушение, доколкото в текста на НП никъде не е посочено, че нарушението се изразява в „непредставяне на удостоверение по образец, удостоверяващо данните, съдържащи се в чл.10, ал.1 от Наредба № Н-3 от 07.04.2009г.“, а деецът е подведен под административнонаказателна отговорност именно за това, че не е представил на контролните органи въпросното удостоверение. Описаното противоречие съставлява съществено нарушение на изискванията на чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН, доколкото констатираното несъответствие между текстовото описание на нарушението и съответстващите на същото законови разпоредби по същество представлява неяснота досежно описанието на вмененото нарушение, която лишава нарушителя от възможността да разбере в какво точно нарушение е обвинен и да организира защитата си в пълен обем. Това нарушение е толкова съществено, че се явява напълно достатъчно основание за отмяна на санкционния акт, като изключва необходимостта от преценка дали наказаното с процесното наказателно постановление деяние съставлява маловажен случай.

Ограничен в пределите на касационната проверка до релевираните с жалбата пороци на решението, настоящият съдебен състав не намира основания за неговата отмяна. Служебната проверка по чл.218, ал.2 от АПК не установи основания за нищожност, недопустимост на атакуваното решение или несъответствие с материалния закон. С оглед изложеното, Шуменският административен съд намира касационната жалба за неоснователна, а решението на Районен съд - гр.Шумен като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и ал. 2 от АПК, във вр.с чл.63, ал.1 от ЗАНН, Шуменският административен съд

Р   Е    Ш    И   :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 601/25.10.2019г., постановено по ВАНД № 1630/2019г. по описа на Районен съд – гр.Шумен.

Решението е окончателно.   

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/                                 ЧЛЕНОВЕ: 1. /п/

            2. /п/

ЗАБЕЛЕЖКА: Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила на 03.02.2020г.