Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 18

град Шумен, 03.02.2020г.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

Административен съд – град Шумен, в публичното заседание на двадесет и втори януари две хиляди и двадесета година в състав:

                                  Административен съдия: Христинка Димитрова

при секретаря С. А. и участието на прокурор Румен Рачев от Окръжна прокуратура – гр. Шумен, като разгледа докладваното от административния съдия АД № 591 по описа за 2019 година на Административен съд – гр.Шумен и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.203 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Образувано е въз основа на искова молба на «К.О.Ц. - Ш» ЕООД, с ЕИК ********, седалище и адрес на управление ***,  представлявано от управителя д-р С.К., срещу Национална агенция за приходите - гр.София, с която на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ се претендира обезщетение за причинени имуществени вреди – платено адвокатско възнаграждение в размер на 1972,00 лева за осъществено процесуално представителство по ВАНД № 862/2019г. по описа на РС – Шумен и КАНД № 238/2019г. на ШАдмС, в което е отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление № 398500-F449721/16.01.2019г. на директора на ТД на НАП - Варна. В исковата молба се сочи, че с Решение № 383/20.06.2019г., постановено по ВАНД №862/2019г. по описа на РС - Шумен, е потвърдено Наказателно постановление № 398500-F449721/16.01.2019г. на директора на ТД на НАП – Варна. Решението е обжалвано с касационна жалба от лечебното заведение пред ШАдмС. С Решение № 281/29.10.2019г. по КАНД № 238/2019г., Шуменският административен съд е отменил решение №383/20.06.2019г. по ВАНД № 862/2019г. на ШРС, както и  Наказателно постановление № 398500-F449721/16.01.2019г. на директора на ТД на НАП – Варна. Пред двете съдебни инстанции ищецът е ползвал адвокатска защита, за която има сключени Договор за правна защита и съдействие № 0-94014/06.06.2019г. по ВАНД № 862/2019г. на ШРС, по който е уговорил и заплатил сума в размер на 936 лв. и Договор за правна защита и съдействие № 0-94020/05.07.2019г. по КАНД № 238/2019г. на ШАдмС, по който е уговорил и заплатил сума в размер на 936 лв. или общо деловодни разноски в размер на 1972 лева. Сумите, уговорени по двата договора за заплатени по банков път.

Ищецът счита, че доколкото процесното НП е отменено с влязъл в сила съдебен акт, то е претърпял имуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от отменения незаконосъобразен акт, поради което моли съда да постанови съдебно решение, с което да осъди ответника да му заплати сума в размер на 1972лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното ѝ плащане, както и направените по настоящото дело разноски. В съдебно заседание дружеството се представлява от упълномощен представител адв.Л.В., която заявава, че поддържа исковата претенция по аргументи, аналогични на изложените в исковата молба. Моли за присъждане на разноски в настоящото производство в размер на 520,48 лева.

Ответната страна – Национална агенция за приходите - гр.София, в представен по делото писмен отговор на исковата молба, изразява становище за неоснователност и недоказаност на претендираните вреди. Сочи, че вредата нe e пряка, тъй като ангажирането на адвокатски услуги при съдебно обжалване на наказателното постановление не следва обективно и по необходимост издаването на същото. Вредите не са непосредствени и доколкото същите са в резултат на облигационна връзка между страните, обективирана в договора за правна защита и съдействие. В условията на алтернативност възразява срещу размера на претендираното обезщетение, като счита, че същото следва да бъде намалено с включения във фактурите ДДС върху договореното адвокатско възнаграждение, тъй като дружеството е включило фактурите в дневника за покупки за съответния данъчен период и е ползвало приспадане на начисления ДДС. В съдебно заседание ответната страна се представлява от гл.юрисконсулт В.М., който излага доводи за неоснователност на иска и моли същият да бъде отхвърлен изцяло или редуциран, като се намали със сумата от 312 лева, представяваща начислен ДДС върху договорения адвокатски хонорар.

Участващият по делото прокурор дава заключение за основателност на исковата молба. Според прокурора по делото безспорно са доказани всички предпоставки за реализиране на отговорността на НАП, поради което предлага исковата молба да бъде уважена.

Шуменският административен съд след като обсъди и прецени наведените в исковата молба доводи, становищата на страните и събраните по делото, относими към спора доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от материалите, съдържащи се в ВАНД № 862/2019г. по описа на ШРС, приобщено към настоящото дело по искане на ищеца, с Наказателно постановление № 398500-F449721/16.01.2019г. издадено от директора на ТД на НАП - Варна, на основание чл.5, ал.1 от Закона за ограничаване на плащанията в брой на «К.О.Ц. - Ш» ЕООД - гр.Шумен, наложено административно наказание «имуществена санкция» в размер на 9032,00 лева.

Дружеството обжалвало наказателното постановление като по този повод ангажирало правна помощ и упълномощило адвокат за процесуално представителство в образуваното пред Шуменски районен съд ВАНД № 862/2019г. по описа на съда.

С решение № 383/20.06.2019г., постановено по ВАНД № 862/2019г. Шуменският районен съд потвърдил наказателното постановление.

Несъгласно със съдебното решение, лечебното заведение подало касационна жалба против същото пред ШАдмС. С решение № 281/29.10.2019г., постановено по КАНД № 238/2019г. Административен съд - Шумен отменил решението на първоинстанционния съд, както и Наказателно постановление № 398500-F449721/16.01.2019г. издадено от директора на ТД на НАП - Варна.

Към материалите по ВАНД № 862/2019г. на ШРС е приложен Договор за правна защита и съдействие № 0-94014/06.06.2019г., видно от който страните са договорили възнаграждение в размер на 780 лева без ДДС, която сума ищецът заплатил по банков път.

Към материалите по КАНД № 238/2019г. на ШАдмС е приложен Договор за правна защита и съдействие № 0-94020/05.07.2019г., видно от който страните са договорили възнаграждение в размер на 780 лева без ДДС, която сума ищецът заплатил по банков път.

С исковата молба дружеството представя следните доказателства:

- фактура №0-0528/06.06.2019г., в която е посочено, че същата се издава от Адвокатско дружество «П.В.» на «КОЦ – Шумен» ЕООД; вид на услугата – 1. процесуално представителство по адм.д. № 819/2019г. на ШРС, договор за правна защита и съдействие № 0-4013/06.06.2019г. на стойност 780,00 лева и 2. процесуално представителство по адм.д. № 868/2019г. на ШРС, договор за правна защита и съдействие № 0-4014/06.06.2019г. на стойност 780,00 лева; начислен ДДС в размер на 312 лева; сума за плащане 1872 лева. Относно плащането по фактурата се представя извлечение от банкова сметка ***.  

- фактура №0-0530/05.07.2019г., в която е посочено, че същата се издава от Адвокатско дружество «П.В.» на «КОЦ – Шумен» ЕООД; вид на услугата – 1. процесуално представителство пред АдмС – Шумен по к.ж. срещу решение по ВАНД № 862/2019 на ШРС, договор № 94020/05.07.2019г. на стойност 780,00 лева и 2. процесуално представителство пред АдмС – Шумен по к.ж. срещу решение по ВАНД № 819/2019г. на ШРС, договор № 0-94021/05.07.2019г. на стойност 780,00 лева; начислен ДДС в размер на 312 лева; сума за плащане 1872 лева. Относно плащането по фактурата се представя платежно нареждане, справка по фактури, включени в платежното нареждане; извлечение от банкова сметка ***.

Изложената фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното дирене годни, относими и допустими доказателства. Същата не се оспорва от страните и се подкрепя от приобщените доказателства.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:

Съобразно чл.7 от ЗОДОВ искът за обезщетение се предявява пред съда по мястото на увреждането или по настоящия адрес или седалището на увредения срещу органите по чл.1, ал.1 и чл.2, ал.1 от ЗОДОВ, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите. Ищецът е с адрес в гр.Шумен, твърдяното увреждане е настъпило също в гр.Шумен, правното основание на иска е чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, с оглед на което исковата молба е предявена пред компетентния съд при спазване на правилата за родова и местна подсъдност. Претенцията е родово подсъдна на административните съдилища, съгласно т.1 от диспозитива на ТП № 2/19.05.2015г. по ТД № 2/2014г. на ОС на ГК на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС.

Исковата молба е подадена от лице с надлежна активна процесуална легитимация; насочена е против ответник с надлежна пасивна процесуална легитимация – Национална агенция за приходите - гр.София в качеството ѝ на юридическо лице, в чиято структура е органът, издал незаконосъобразния административен акт; отговаря на формалните изисквания за реквизити, което я прави процесуално допустима за разглеждане в настоящото производство.

 Разгледана по същество, исковата молба е частично основателна по следните съображения:

 Съгласно чл.203, ал.1 от АПК исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, се разглеждат по реда на глава XI от АПК. За неуредените въпроси за имуществената отговорност чл.203, ал.2 от АПК препраща към разпоредбите на ЗОДОВ, който се явява специален закон в производството за обезщетение. Препращането е само към материално правните норми, касаещи имуществената отговорност. Съгласно разпоредбата на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. ЗОДОВ доразвива принципа, че всеки дължи обезщетение за вредите, които е причинил виновно другиму, като създава облекчен ред за ангажиране на отговорността на държавата за вредите, причинени на нейните граждани от органите на администрацията при изпълнение на правно регламентирана административна дейност. Във фактическия състав на отговорността на държавата за дейността на администрацията, визирана в чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, се включват следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменен по съответния ред; вреда от такъв административен акт; причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат.

 Доказателствената тежест за установяване на кумулативното наличие на всичките три предпоставки се носи от ищеца, търсещ присъждане на обезщетение за причинени му вреди.

Съдът намира, че визираното в исковата молба наказателно постановление, издадено от териториален директор на ТД на НАП – гр.Варна (орган в структурата на ответника в настоящото производство), отменено с влязло в сила съдебно решение, съставлява незаконосъобразен акт на административен орган или длъжностно лице на ответника, по следните съображения:

 Дейността по административно наказване по естеството си е правораздавателна дейност на администрацията, насочена е към разрешаване на правен спор, възникнал по повод на конкретно сезиране, при спазване на състезателно производство в условията на независимост и самостоятелност на решаването. Тази дейност е свързана със защитата на реда в областта на държавното управление по аргумент от чл.6 от ЗАНН и представлява санкционираща управленска дейност. Но наред с другите правни форми на изпълнителна дейност - правотворческа, правоприлагаща и договорно правна, класифицирани според предметно им съдържание и цел, тя представлява форма на административна (изпълнителна) дейност, извършва се по административен ред чрез властнически метод, въз основа на законово предоставена административнонаказателна компетентност. Наказателното постановление, като резултат от упражнената дейност по административно наказване, също представлява по естеството си правораздавателен акт, който не се издава по реда на АПК и не носи белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 от АПК. Въпреки това основният вид на дейността по налагане на административно наказание и на извършените действия или бездействия във връзка с административното наказване, не дава основание разпоредбата на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ да се тълкува ограничително, като приложното ѝ поле се ограничи до административните актове, издавани по реда на АПК, а незаконосъобразните наказателни постановления, с оглед на правораздавателния им характер, да бъдат изключени от предметния обхват на закона.

За квалифициране на иска като такъв по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ определяща е не правната природа на отменения акт, който безспорно не е индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 от АПК, а властнически акт с наказателноправни последици. Определяща е дейността на органа - негов издател. Наказателното постановление се издава от административен орган, в изпълнение на нормативно възложени задължения, при упражняване на административно наказателна компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност. Ето защо не е от значение факта, че наказателното постановление не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 от АПК и не е отменен по реда на АПК. Административният характер на дейността по издаване на НП, при или по повод на която са причинени вреди на гражданите или юридическите лица, определя правното основание на иска за вреди от незаконосъобразните наказателни постановления като такова по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. В този смисъл е и приетото в т.1 от Тълкувателно постановление от 19.05.2015г., постановено по т.д. № 2/2014г. на ВКС и ВАС. Въз основа на изложените съображения съдът приема, че в случая е налице първата материалноправна предпоставка - незаконосъобразен акт на държавен орган, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменен по съответния ред.

Налице са и втората и третата предпоставки - вреда от този акт и пряка причинна връзка между вредите и настъпилия вредоносен резултат. Ищецът е претърпял вреди, изразяващи се в направени разноски за адвокатско възнаграждение в производството по обжалване на наказателното постановление. Макар и да липсва нормативно установено задължение за процесуално представителство по реда на ЗАНН, адвокатската защита при атакуване законосъобразността на НП се явява нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора, поради което и вредите се явяват пряка и непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт. По силата на чл.4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждащото действие. Несъмнено е, че ищецът не би заплатил адвокатско възнаграждение и заплатените на това основание суми не биха представлявали вреда за него, ако не беше издадено наказателното постановление, отменено впоследствие като незаконосъобразно. Обстоятелството, че адвокатската защита по делата за обжалване на наказателни постановления не е задължителна, не влече по необходимост и извода, че страната няма право да ангажира свой процесуален представител, нито че ангажирането на такъв не се намира в причинна връзка с издаденото НП. Неразделната взаимовръзка между наказателното постановление и потърсената от санкционираното лице адвокатска защита е пряка и непосредствена, тъй като те се намират в отношение на обуславяща причина и следствие - лицето не би потърсило адвокатска помощ, ако срещу него не е издаден акт, увреждащ неговите законни права и интереси. По тези съображения съдът намира за неоснователни възраженията на ответната страна, изложени в писмения отговор и в съдебно заседание, чрез неговия процесуален представител.

След като ищецът има право на адвокатска защита при оспорването на издадено срещу него наказателно постановление и същевременно дължи възнаграждение за нея, което съгласно Закона за адвокатурата следва да уговори в договор, както и след като е платил дължимото, той е изразходвал средствата именно, за да се защити по надлежния ред против незаконосъобразното наказателно постановление. Ако не е съществувало НП, което той счита за незаконосъобразно, то нямаше да съществува и съдебното му оспорване, в  което производство лицето може да упражни както намери за необходимо и ефективно правото си на защита, включително като наеме адвокат, на когото дължи възнаграждение. Разходът за адвокатско възнаграждение е направен именно в резултат на издаденото наказателно постановление и е обусловен от него. В същия смисъл е и съдебната практика при отговорността на държавата по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за причинени имуществени вреди, съставляващи платено възнаграждение за адвокат – защитник, на лице, което е обвинено в извършване на престъпление, а впоследствие е оправдано или образуваното наказателно производство е прекратено. Правото на защита, включващо и правото на адвокатска такава, е основно конституционно право, което не може да бъде ограничавано по никакъв начин, в т.ч. и поради липсата на възможност за възстановяване на платения адвокатски хонорар. Липсата на процесуална възможност за упражняване претенция за разноски в административно наказателния процес от лицето, подложено на неоправдана наказателна репресия в контекста на Тълкувателно решение №2/2009г. на ВАС обуславя извод, че направените от него разходи в хода на производството, приключило с отмяна на НП, представляват имуществена вреда, за която държавата дължи обезщетение по чл.4 от ЗОДОВ. При липсата на друг процесуален способ за обезщетяването ѝ, общият ред по ЗОДОВ се явява единственият възможен такъв за възстановяване на вредите, претърпени от отменено като незаконосъобразно НП.

Горните разсъждения са изцяло в унисон с мотивите в Тълкувателно решение № 1/15.03.2017г. по т.д. № 2/2016 г. на ОСС от I и II колегия на ВАС, образувано по искане на Главния прокурор на Република България. Общото събрание на колегиите от ВАС приема, че при предявени пред административните съдилища искове по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл.4 от този закон, съответно подлежат на обезщетяване по ЗОДОВ.

Съдът констатира, че във фактура № 0-0528/06.06.2019г. издадена от  Адвокатско дружество «П.В.» на «КОЦ – Шумен» ЕООД, е посочено, че същата касае  процесуално представителство по адм.д. № 868/2019г. на ШРС, договор за правна защита и съдействие № 0-4014/06.06.2019г. на стойност 780,00 лева. Доколкото договорът е представен ксъм материалите по ВАНД № 862/2019г. на ШРС и с оглед изявлението на процесуалния представител на ищеца, който се явява и съдружник в адвокатското дружество, съдът приема, че действително се касае за техническа грешка в посочване на номера на съдебното дело, като същата не разколеба извода досежно направения разход за адвокатско възнаграждение, респективно за претърпяна имуществена вреда в претендирания размер.

По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че искът за заплащане на обезщетение за имуществени вреди е доказан по основание.

По отношение размера на обезщетението:

Ищецът претендира вреди в размер на 1972 лева, представляващи платени от него разноски за адвокатско възнаграждение за правна защита и съдействие по ВАНД № 862/2019г. на Районен съд – Шумен и по КАНД № 238/2019г. на ШАдмС. От приложените доказателства е видно, че дружеството е договорило адвокатско възнаграждение в размер на 780 лева без ДДС, съответно 936 лева с вкл. ДДС за една инстанция или общо за двете инстанции – договорено адвокатско възнаграждение възлиза в размер на 1872 лева с вкл. ДДС. От представените по настоящото дело фактури, платежни нареждания и извлечения от банковата сметка на адвокатското дружество се установява по несъмнен начин, че договореното възнаграждение е заплатено изцяло по банков път, което доказва, че разходът е направен така, както е уговорен, поради което исковата претенция следва да бъде уважена до размера от 1872 лева. В останалата ѝ част до пълния претендиран размер от 1972 лева исковата молба се явява неоснователна и недоказана и следва да бъде отхвърлена.

Съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че с включването на фактурите по реда на чл.72, ал.2 от ЗДДС, дружеството е намалило своята вноска, т.е. спестило свои разходи, поради което липсвала причинена вреда по отношение дължимия ДДС върху адвокатското възнаграждение. Съгласно разпоредбата на §2а от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималните размери на адвокатските възнаграждения, определени в цитираната наредба, под които не може да се договоря адвокатското възнаграждение, при облагаема по ЗДДС услуга се явяват данъчна основа, върху която се начислява ДДС. Фактът, че за нуждите на данъчното законодателство, дължимата по едно облигационно правоотношение сума се дели на данъчна основа и начислен данък, не означава, че в частноправните отношения начисленият данък не е част от дължимата парична престация, нито променя частноправния ѝ характер в отношенията между страните, сключили договора. Ето защо в случаите, когато предоставената от адвоката услуга е облагаема «доставка» по смисъла на ЗДДС, размерът на адвокатското възнаграждение включва начисления ДДС и същият е неразделна част от дължимото от клиента възнаграждение. Според разпоредбата на чл.78 от ГПК, отговорността за разноските обхваща заплатеното от страната възнаграждение за адвокат - пълномощник. Когато тази услуга попада под приложното поле на ЗДДС и цената с включено ДДС е заплатена от страната, направените разноски обхващат пълния размер на възнаграждението с вкл. ДДС. Отношенията на страната с трети страни, в това число с държавния бюджет, са ирелевантни, съгласно чл.78 от ГПК за отговорността за разноските. Ето защо, дали страната – ползвател на облагаема по ЗДДС услуга, има право на възстановяване на данъчен кредит не е от значение при преценката за ангажиране на отговорността на насрещната страна. С оглед на това начисленият към адвокатското възнаграждение и заплатен от страната ДДС при облагаема по ЗДДС услуга се явява разноски по смисъла на  чл.78 от ГПК и следователно имуществена вреда независимо дали страната – получател на услугата има право на данъчен кредит. В този смисъл е и съдебната практика – решение №10780/10.07.2019г. по АД № 14629/2017г. на ВАС, където се сочи, че «възстановяването на данъчния кредит не е елемент от правоотношението за търсене на извъндоговорна отговорност между засегнатото от незаконна административна дейност лице и съответното юридическо лице, в чийто състав е органът, осъществил незаконната дейност, и поради това не се обхваща от преценката на съда по повдигнатия правен спор. Намаляването на размера на обезщетението за вреди по съображения, че ищецът е спестил разход по друго правоотношение с държавата, би представлявало случай на правоприлагане в противоречие със закона».

Тези съображения обосновават извода на съда, че от издаването на незаконосъобразното наказателно постановление, отменено по съответния ред с влязло в сила решение, за ищеца са настъпили претендираните имуществени вреди в размер на 1872 лева.

 Изложеното мотивира съда да приеме, че са установени и доказани предпоставките за реализиране на отговорността на държавата по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, поради което исковата претенция е основателна и следва да бъде уважена до размера от 1872 лева, а ответникът бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение за имуществени вреди за всяка съдебна инстанция по 780лв., която с ДДС възлиза на 936 лв, или за двете съдебни инстанции в общ размер на 1872,00лв., представляващи направени разноски за адвокатско възнаграждение за защита в производство по издаване и обжалване на наказателно постановление, отменено като незаконосъобразно с влязъл в сила съдебен акт. В останалата му част над 1872 лева до пълния претендиран размер от 1972 лева искът следва да бъде отхвърлен

Основателна се явява и претенцията на ищеца обезщетението в размер на 1872 лева да се присъди ведно със законната лихва, считано от 10.12.2019г. - датата на предявяване на настоящия иск, до окончателното изплащане на сумата. В този смисъл Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по гр.д. № 3/2004 г. на ОСГК.

С исковата молба и в хода по същество, ищецът е направил искане за присъждане на направените по делото разноски. Съгласно разпоредбата на чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса; съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска. Изхождайки от това правило и съобразно уважения изцяло иск, съдът намира, че следва да присъди в полза на ищеца разноски за заплатена държавна такса от 25 лв., както и за договорено и заплатено възнаграждение за един адвокат в размер на 441,60 лв., или общо разноски в размер на 466,60 лева. В останалата част до пълния претендиран размер от 520,48 лева искането за присъждане на разноски се явява неоснователно. Видно е, че първоначално ощецът е внесъл държавна такса в размер на 78,80лева. В последствие същият е депозирал писмена молба с искане внесената от него сума над нормативно определения размер от 25 лева да му бъде върната. Доколкото се касае за недължимо внесена сума по сметка на Административне съд – Шумен, същата не съставлява разноски по делото, респективно дружеството не може да претендира ответната страна да бъде осъдена да я заплати.

Водим от горното Шуменският административен съд

Р     Е     Ш     И:

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите - гр.София да заплати на «К.О.Ц. - Ш» ЕООД, с ЕИК ********, седалище и адрес на управление ***,  представлявано от управителя д-р С.К., сумата от 1872,00 лева (хиляда осемстстотин седемдесет и два лева) за причинени имуществени вреди – платено адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство по ВАНД № 862/2019г. по описа на РС – Шумен и КАНД № 238/2019г. на ШАдмС, в което е отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление № 398500-F449721/16.01.2019г. на директора на ТД на НАП – Варна, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 10.12.2019г. до окончателното ѝ изплащане.

ОТХВЪРЛЯ иска предявен от «К.О.Ц. - Ш» ЕООД, с ЕИК ********, седалище и адрес на управление ***,  представлявано от управителя д-р С.К., срещу Национална агенция за приходите - гр.София за сумата над 1872 лева до пълния претендиран размер от 1972 лева.

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите - гр.София да заплати на «К.О.Ц. - Ш» ЕООД, с ЕИК ********, седалище и адрес на управление ***,  представлявано от управителя д-р С.К., сумата от 466,60 лева (четиристотин шестдесет и шест лева и 60 стотинки)  разноски по делото.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България гр.София в 14-дневен срок от съобщаването чрез изпращане на препис по реда на чл.137 от АПК.     

               АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: /п/

Забележка: Към датата на публикуване решението не е влязло в законна сила.