Р Е Ш Е Н И Е

 

15

гр. Шумен 30.01.2020год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 Административен съд- Шумен в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди и двадесета година, в състав:

                                                             Председател: Кремена Борисова

при секретаря  В.Русева, като разгледа докладваното от съдията адм.д. № 509 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.268 ал.1 от ДОПК.

Образувано е въз основа на жалба от «А.В.»ЕООД с БУЛСТАТ .....  с адрес за кореспонденция гр.Шумен  ул.».....»№79,представлявано от управителя А.В.против Решение№273/12.09.2019год. на Директор на ТД на НАП-Варна,с което е оставена без уважение жалба с вх.№11716/05.09.2019год. срещу Разпореждане изх.№С190027-137-0007585 от 16.08.2019год. издадено от М.Х.-публичен изпълнител в Дирекция «Събиране» при ТД на НАП-Варна/ИРМ Шумен.

     В жалбата се релевират доводи, че обжалваното решение е неправилно и необосновано, както и че същото е незаконосъобразно поради постановяването му в противоречие с материалния закон. Излагат се съображения, че в частта с която не е уважено искането за заличаване на публични задължения по НП от 22.12.2008г., решението противоречи на материалния закон, тъй като спрямо това публично задължение следва да се приложи кратката погасителна давност по ЗАНН. Оспорващият счита, че независимо от тези съображения спрямо това задължение е изтекла и абсолютната 10-годишна давност по ДОПК, а по отношение на отказа за отразяване погасяването на задълженията на дружеството за корпоративен данък за 2015г. и ДДС за месец декември 2015г., месец март 2016г., месец юни 2016г. и месец август 2016г., решението е едновременно и необосновано и противоречащо на материалния закон. В тази връзка и по изложените съображения, отправя искане за отмяна на обжалваното решение, като незаконосъобразно и решаване на спора по същество,както  и за уважаване на възражението за изтекла погасителна давност и за присъждане на разноски.

В съдебно заседание, за оспорващият се явява процесуален представител-адв.Обретенов от ШАК, който поддържа жалбата.

Ответникът-Директор на ТД на НАП-Варна,чрез процесуалния си представител-юрисконсулт М. оспорва жалбата,като излага аргументи по неоснователност на същата.Твърди,че представените доказателства потвърждавали изводите на административния орган.По отношение на задълженията,по които е изтекъл абсолютният 10 годишен давностен срок се прилага служебно отменяне на задължението,а досежно приспадането на сумите за корпоративен данък за 2015год.,приложение намирала разпоредбата на чл.169 от ДОПК и същите като внесени по сметка на републиканския бюджет са били приспаднати за по-стари задължения на лицето. Отправя искане за присъждане на разноски,съставляващи юристконсултско възнаграждение в размер на 300лв.

Съдът, като взе предвид разпоредбата на чл.168 от АПК и прецени събраните по делото доказателства, ведно с доводите и изразените становища на страните, прие за установено следното:

Предмет на осъществявания съдебен контрол е Решение№273/12.09.2019год. на Директор на ТД на НАП-Варна,с което е оставена без уважение жалба с вх.№11716/05.09.2019год. срещу Разпореждане изх.№С190027-137-0007585 от 16.08.2019год. издадено от М.Х.-публичен изпълнител в Дирекция «Събиране» при ТД на НАП-Варна/ИРМ Шумен., с което е отказано да бъде прекратено поради изтекла погасителна давност събирането на множество вземания,между които и публично задължение, представляващо административно наказание-санкция, наложено с Наказателно постановление№3142-0171929/22.12.2008год. и задължения за корпоративен данък за 2015г. и ДДС за декември 2015г.,м.март 2016г.,м.юни 2016г. и м.август 2016г., издадено по повод на възражение на жалбоподателя от 25.07.2019г. с искане за погасяване на задълженията поради изтекла погасителна давност.      

Жалбата е процесуално процесуално допустима, като подадена  срещу акт подлежащ на съдебен контрол, от надлежна страна с правен интерес от обжалването и в преклузивния срок по чл.149 ал.1 от АПК. Разгледана по същество жалбата се явява  основателна по следните съображения:     

С възражение вх. № С190027-000-0379958/ 25.07.2019г. жалбоподателят “А.–В.“ЕООД с ЕИК ....., длъжник по изп. дело № 27100000475/2010г. поискал от публичния изпълнител при ТД на НАП– Варна, офис Шумен, да бъдат отписани, поради погасяването им по давност публичните задължения по посочените във възражението тридесет и три изпълнителни основания, а досежно посочените по т.15,16,17,34 и 35 от възражението релевирал довод,че същите са неправомерно търсими,тъй като са надлежно заплатени.С разпореждане №С 190027-137-0007585/16.08.2019г., публичният изпълнител отказал да прекрати поради изтекла погасителна давност производството по събиране на посочените във възражението публични вземания, като се позовал на спиране на давността на основание чл.172 ДОПК, и същите не са изтекли но отношение на цитираните във възражението изпълнителни основания.

С постановено, на основание чл.267 ал.2 т.5 ДОПК, Решение №273 от 12.09.2019г., Директорът на ТД на НАП– Варна оставил без уважение депозираната своевременно жалба на дружеството срещу разпореждането, като приел за правилно становището на публичния изпълнител за неизтекла за процесните публични вземания погасителна давност предвид наложените обезпечителни мерки  с ПНОМ№10053/15.09.2009г., ПНОМ№0475/2010/000009/09.10.2013г. и ПНОМ№ С190027-022-0052917/25.06.2019г.,  които се явявали основание за спиране на давностния срок по отношение на целия предмет на обезпечение.Досежно спорната имуществена санкция,,наложена с НП№3142-0171929/22.12.2008год.,влязло в сила на 13.07.2009год.,в която година е следвало да се плати и съответно от 01.01 .на следващата 2010г. е започнала да тече давността по чл.171 от ДОПК,органът приел,че давността не е изтекла към датата на издаване на обжалваното разпореждане 16.08.2019год.,тъй като е налице спиране на давността преди изтичането й с оглед наложените обезпечителни мерки.Приел още,че не е изтекла и абсолютната десет-годишна погасителна давност по чл.171 ал.2 от ДОПК.Относно задълженията за корпоративен данък за 2015г. и ДДС за м.декември 2015г.,м.март 2016г.,м.юни 2016г. и м.август 2016г. приел,че независимо от обстоятелството,че с нареждане на посочените плащания жалбоподателят изрично е посочил кое задължение желае да бъде погасено,доколкото въпросните нареждания са извършени след образуване на изпълнителното дело,към който момент жалбоподателят е имал установени и неизплатени други публични задължения ,за които е образувано изпълнителното производство,в случая приложение намирала разпоредбата на чл.169 ал.8 от ДОПК,съгласно която след образуване на изпълнителното дело ал.3 3а,4 и 5 не се прилагат,като публичните задължения се погасяват в следната последователност:разноски,главница,лихви и длъжникът е лишен от възможността да заяви за погасяване избрано от него публично вземане.В тази връзка и на основание цитираните разпоредби в случая с направените плащания били погасени стари задължения за ДДС за 2013г.,2014г. и 2015г..

От данните по преписката се установява, че през 2010г. срещу длъжника -“А.–В.“ЕООД с ЕИК .....е образувано изп. дело № 27100000475/2010 г. по описа на РД – Варна към АДВ при МФ, за събирането на множество публични вземания, сред които и по НП №№3142-0171929/22.12.2008год, с което се налага административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 3 752.10лв.лв. и корпоративен данък за 2015г. в размер на 688.16лв., и ДДС за м.декември 2015г.-244.22лв., м.март.2016г.-505.21лв., м.юни 2016г.-370.24лв. и м.август 2016г.-192.09лв. /справка за общите задължения на стр.25-28 по делото/. По делото няма приложено заверено за вярност копие от самото НП,но в обжалваното решение на Директора на Тд на НАП-Варна е упоменато,че същото е влязло в законна сила на 13.07.2009год.

С Постановления  за налагане на обезпечителни мерки /ПНОМ/ с изх.№ №10053/15.09.2009г., ПНОМ№0475/2010/000009/09.10.2013г. и ПНОМ№ С190027-022-0052917/25.06.2019г. /прил. на л. 23,24 и 28от делото / на дружеството са били наложени обезпечителни мерки-възбрана и запор върху сметки на дружеството  и наложените с постановленията възбрани са вписани в Агенция по вписванията.По преписката няма данни Постановлението за налагане на запора да е изпратено на длъжника по изпълнението, както и, че обезпечителната мярка е била действително наложена.

По преписката  са приложени издадени в изпълнителното производство разпореждания за присъединяване на публичен взискател за вземания по горепосочените изпълнителни титули с  изх.№000475/000012/09.02.2015г. и изх.№С 160027-105-0132187/11.10.2016год. / л.19 и л.22 от делото/.

В преписката са прил. и представените от жалбоподателя с възражение вх.№С 191027-000-0464151/0909.2019г. 5 бр. платежни нареждания за извършени от дружеството плащания за погасяване на данъчни задължения.

По делото е била допусната и назначена съдебно-икономическа експертиза,заключението на вещото лице по която е прието от съда и страните без възражения,като обективно и компетентно дадено и приобщено към доказателствения материал по делото.От заключението на вещото лице по СИЕ,кредитирана от съда с доверие с оглед пълната й кореспонденция със съвкупния доказателствен материал по делото се установи,че от страна на оспорващия –„А.В.“ ЕООД ЕИК ..... са били извършени ефективни плащания на суми по прил. по административната преписка платежни документи за погасяване на задълженията на дружеството за корпоративен данък за 2015г. и ДДС за м.декември 2015г.,м.март,м.юни и м.август на 2016год.Сумите по посочените платежни документи са постъпили по сметка на ТД на НАП-разчети с ЦБ,по която сметка е извършено погасяване на други задължения на дружеството по сметка „разчети с ЦБ“,а не по изпълнителното дело в отдел „Събиране“,като при извършените погашения са приложени разпоредбите на чл.169 от ДОПК.По тази причина не са издавани актове от страна на публичния изпълнител за извършено погасяване на задължения на дружеството,различни от тези,сочени в платежните документи.Задълженията,погасени с плащанията на дружеството по представените платежни документи,прил. по преписката са подробно упоменати в т.3 от заключението на вещото лице /л.63-67 от делото/ и всички касаят погасяване на задължения за предходни периоди,различни от посочените от длъжника в платежните нареждания..

При така установените факти въз основа на представените доказателства съдът намира следното от правна страна:

По делото не се спори, а от представените писмени доказателства се установява, че оспорените Решение №273 от 12.09.2019г. на Директор на ТД на НАП-гр.Варна и Разпореждане на публичен изпълнител № С 190027-137-0007585/16.08.2019г. на публичен изпълнител при ТД на НАП– Варна, офис Шумен, са издадени от оправомощени за това административни органи, в пределите на тяхната материална и териториална компетентност и след редовно сезиране от правоимащо лице. Поради това, както разпореждането, така и потвърждаващото го решение представляват валидни административни актове. Същите са издадени в писмена форма и съдържат посочване на фактическите и правни основания за постановяването им. Извършената от съда проверка установи, че при постановяването на актовете не са допуснати съществени процесуални нарушения, засягащи тяхната законосъобразност, и процедурата е съобразена с приложимите за случая норми на ДОПК.

        По отношение на материалната законосъобразност: Съгласно чл.168 т.3 ДОПК изтичането на погасителната давност е основание за погасяване на публичните вземания и отписването им съгласно чл.173 ал.1 ДОПК, което на основание чл.173 ал.2 ДОПК се извършва служебно само в случаите на чл.171 ал.2 ДОПК на абсолютна давност, а по аргумент от противното– във всички останали случаи, при изтичане на обикновената погасителна давност по възражение на заинтересуваното лице. Чл.171 ал.1 ДОПК регламентира обикновена 5-годишна давност за погасяване на публичните вземания, срокът на която започва да тече от първи януари на годината, следваща тази, през която е трябвало да се плати публичното задължение. Чл.171 ал.2 ДОПК  / в актуалната към момента на постановяване на обжалваните актове редакция Д.В.бр.64/2019г. в сила от 13.08.2019г./ регламентира абсолютна 10-годишна погасителна давност, считано от първи януари на годината, следваща тази, през която е трябвало да се плати публичното задължение, с изтичането на която се погасяват всички публични вземания, независимо от спирането или прекъсването на давността, освен в случаите, в които изпълнението на задължението е отсрочено или разсрочено или изпълнението е спряно по искане на длъжника или е подадена жалба за разрешаване на спор по глава шестнадесета раздел IIа. Съдържащата се в чл. 171 ал. 1 ДОПК уредба на обикновената погасителна давност е неприложима по отношение на глобите и санкциите по влезли в сила наказателни постановления, които съгласно чл.162 ал. 2 т.7 ДОПК също са вид публични държавни вземания, за събиране на които съгласно препращащата разпоредба на чл.79 ЗАНН отново е приложим процесуалният ред по ДОПК за събиране на държавните вземания. В ЗАНН се съдържа специална разпоредба, уреждаща давността относно вземанията за глоби по влезли в сила наказателни постановления, която следва да се прилага при преценката за изтичане на обикновената погасителна изпълнителска давност. Съгласно чл.82 ал.1 б.„а“ ЗАНН административното наказание глоба не се изпълнява, ако са изтекли две години от влизането в сила на наказателното постановление за налагането му /началният момент на срока се извежда от разпоредбата на чл. 82 ал.2/, като съгласно чл.82 ал.2 ЗАНН с всяко предприето действие на надлежните органи за изпълнение на наказанието давността се прекъсва и започва да тече нова давност, за която отново е приложим двегодишният срок по чл.82 ал. 1 б. „а“ ЗАНН. В този смисъл е приетото от Общото събрание на съдиите във ВАС РБ, Първа и Втора колегия, Тълкувателно решение № 2/12.04.2017 г. по т.д. № 3/2016г. Съдът,в настоящия съдебен състав споделя релевираният в жалбата довод на оспорващия,че независимо от това,че изричният текст на закона сочи  по-кратката давност за административни наказания-глоби и не съдържа изричен текст относно наложените с НП имуществени санкции,няма основания спрямо тези задължения да се прилага по-дългата давност по ДОПК,доколкото в случая определящ е характера на самото задължение-по същество съставляващо административно наказание,наложено с акт на държавен орган.Ето защо и обстоятелството,че това административно наказание има за адресат юридическо ,а не физическо лице не променя неговата същност.Изхождайки от същността на  самото задължение ,няма  основание правните субекти да бъдат третирани по различен начин,в зависимост от това дали са физически или юридически лица.Независимо от тези съображения,относно абсолютната погасителна давност за вземанията за наложени  санкции по влезли в сила наказателни постановления, е приложима общата уредба на чл.171 ал.2 ДОПК, установяваща 10-годишен срок за изтичането й, който предвид, периода на възникване на процесното задължение-13.07.2009год., към настоящия момент е изтекъл на 01.01.2020год..Съгласно разпоредбата на чл.142 ал.2 от АПК,установяването на нови факти от значение за делото след издаване на акта се преценява към момента на приключване на устните състезания,с оглед на което факта на изтичане на срока на абсолютната погасителна давност досежно произтичащото от влязлото в сила НП публично държавно вземане след издаване на обжалваното решение следва да бъде отчетен и в съответствие с разпоредбата на  чл.173 ал.2 от ДОПК,вземането следва да бъде отписано служебно,вследствие изтичане на срока по чл.171 ал.2 от ДОПК.

За да се произнесе относно прилагането на обикновената погасителна давност административният орган е следвало да прецени, че публичното вземане, посочено в разпореждането и потвърждаващото го решение, е такова по чл.162 ал.2 т.7 ДОПК, в който случай е приложима специалната уредба на давността по чл.82 ал.1 и 2 ЗАНН, като същата започва да тече от датата от влизане в сила на акта. Нито в разпореждането на публичния изпълнител, нито в потвърждаващото го решение по чл. 267 ал. 2 ДОПК е направено подобно разграничение. Не е посочено кой е моментът на присъединяване в изпълнителното производство на всяко от вземанията за ЗКПО по РА и ДДС по Декларации по ЗДДС и съответно дали към този момент е изтекъл 2-годишният срок по чл.82 ал.1 ЗАНН относно наложената с НП  имуществена санкция . Следвало е да бъдат съпоставени датите на влизане в сила на наказателното постановление и тази на издаване на разпореждането за присъединяване в изпълнителното производство на вземанията .

Относно позоваването в разпореждането на публичния изпълнител на приложение на разпоредбата на чл.169 т.8 от ДОПК досежно задълженията за корпоративен данък за 2015г. и ДДС за м.декември 2015г.,м.март,м.юни и м.август 2016год.,с оглед събраните по делото доказателства и заключението на вещото лице по СИЕ,съдът намира постановения отказ за правилен и законосъобразен поради следното:

Безспорно по делото и установено от доказателствата по преписката  е обстоятелството,че с прил. към възражението 5 бр. платежни нареждания от 13.01.2016год.,31.03.2016год.,13.04.2016год.,12.07.2016год. и 13.09.2016год. оспорващият „А.В.“ЕООД с ЕИК ..... е извършил ефективни плащания на суми съответно в размери на 224.08лв. с основание „ДДС за м.12.2015г.“,сума в размер на 510.04лв. с основание „корпоративен данък за 2015г.,сума в размер на 375.53лв. с основание „ДДС за м.03.2016год.“,сума в размер на 280.48лв. с основание „ДДС за м.06.2016г.“ и сума в размер на 147.44лв. с основание „ДДС за м.08.2016год.,както и че посочените платежни документи са постъпили по сметка на ТД на НАП-разчети с ЦБ,по която сметка е извършено погасяване на други задължения на дружеството по сметка „разчети с ЦБ“,а не по изпълнителното дело в отдел „Събиране“,поради което не са издавани актове от страна на публичния изпълнител за извършено погасяване на стари задължения на дружеството за ДДС за предходни периоди-2013г.,2014г. и 2015г.,различни от посочените в платежните нареждания.Не се спори и досежно факта,че въпросните плащания по нареждания са били извършени след образуването на изпълнително дело№27100000475/2010год. на ТД на НАП-Варна,както и че към момента на нареждането оспорващото дружество е имало установени и неизплатени други публични задължения,за които е образувано изпълнителното производство.Този факт се установява и от прил. в преписката Справка за задълженията.Съгласно разпоредбата на чл.169 ал.1 от ДОПК публичните задължения се погасяват в следната последователност:главница,лихви,разноски,в каквато последователност според ал.2 на същия текст се погасяват и разсрочените и отсрочени публични вземания,каквито в настоящия случай не са налице.Според ал.3 при наличие на няколко публични вземания,които длъжникът не е в състояние да погаси едновременно до започване на принудителното им събиране,той може да заяви кое от тях погасява пред съответни компетентен орган, а ако не е заявил това,те се погасяват съразмерно.Разпоредбите на ал.4 и ал.5 на чл.169 от ДОПК  регламентират реда и начина на заявяване от страна на длъжника на публичните задължения,установявани от НАП,както и реда за тяхното погасяване.Съобразно разпоредбата на чл.169 ал.8 от ДОПК обаче,каквато хипотеза в случая е налице,след образуване на изпълнителното дело, ал.3,3а,4 и 5 не се прилагат,като публичните вземания се погасяват в следната последователност: разноски, главница,лихви. Следователно,доколкото в настоящия случай плащанията са осъществени от страна на длъжника след образуването на изпълнителното дело,приложима за случая е именно хипотезата на чл.169 ал.8 от ДОПК,при която длъжникът е лишен от възможността да заяви по собствена воля за погасяване избрано от него публично вземане,а също така погасяването на задълженията за данъци по реда на тяхното възникване не се прилага.Според цитираната разпоредба публичният изпълнител разпределя постъпващите суми в посочената в чл.169 ал.8 от ДОПК последователност: разноски,главница,лихви. В този смисъл, ирелевантно за погасяването на публичните вземания е обстоятелството,че в прил. 5 бр.платежни нареждания оспорващият изрично е посочил кое от задълженията се погасява,тъй като в случаите на висящо изпълнително производство за принудително събиране на разнородни публични вземания,образувано пред публичен изпълнител се извършват действия по принудително събиране на разнородни публични вземания и когато сумите,постъпили от изпълнението са недостатъчни за погасяване на цялото или на всички задължения,приложение намират правилата за разпределение на суми,установени с разпоредбата на чл.219 от ДОПК.Предвид гореизложеното,съдът счита,че жалбата в частта й досежно задълженията за корпоративен данък за 2015г.  и ДДС за м.декември 2015.,м.март,м.юни и м.август 2016год. се явява неоснователна и недоказана и като такава следва да бъде отхвърлена.

Тъй като по смисъла на чл.173 ДОПК отписването на публичните вземания при наличието на основание за погасяването им по давност е изцяло в правомощията на публичния изпълнител, след като с разпореждането му и с потвърждаващото го решение на директора на ТД на НАП– Варна не са засегнати и изследвани съществени въпроси, свързани с прилагането в случая на чл.168 т.3 ДОПК, се налага извод, че обжалваното решение по чл.267 ал.2 ДОПК следва да бъде отменено ведно с потвърденото с него разпореждане на публичния изпълнител в частта му досежно установено публично задължение  по НП№3142-0171929822.12.2008год. в размер на 3 752.10лв.,съставляващо наложена на длъжника имуществена санкция, като преписката следва да бъде върната на последния за ново произнасяне по направеното възражение за изтекла погасителна давност при спазване на задължителните указания на съда по тълкуване и прилагане на закона.

Съгласно разпоредбата на чл.143 ал.1 от АПК и чл.143 ал.3 от АПК,съразмерно на отменената и отхвърлената част от оспорването,в полза на всяка от страните следва да се присъдят направените по делото разноски.          Воден от изложеното, съдът  

Р  Е  Ш  И

ОТМЕНЯ Решение №273от 12.09.2019г. на Директор на ТД на НАП-гр.Варна, с което на основание чл. 267 ал. 2 ДОПК е оставена без уважение жалба на «А.В.»ЕООД с БУЛСТАТ .....  с адрес за кореспонденция гр.Шумен  ул.».....»№79,представлявано от управителя А.В.против Разпореждане изх.№С190027-137-0007585 от 16.08.2019год. издадено от М.Х.-публичен изпълнител в Дирекция «Събиране» при ТД на НАП-Варна/ИРМ Шумен, с което е отказано да бъде прекратено поради изтекла погасителна давност събирането на вземане по НП№3142-0171929/22.12.2008год.,съставляващо наложена имуществена санкция в размер на 3 752.10лв..                         

ОТМЕНЯ Разпореждане С190027-137-0007585 от 16.08.2019год. издадено от М.Х.-публичен изпълнител в Дирекция «Събиране» при ТД на НАП-Варна/ИРМ Шумен  в частта, с която е отказано да бъде прекратено поради изтекла погасителна давност събирането на вземане по НП№3142-0171929/22.12.2008год.,съставляващо наложена имуществена санкция в размер на 3 752.10лв..                         

ВРЪЩА ЗА НОВО ПРОИЗНАСЯНЕ на публичен изпълнител при ТД на НАП– Варна, офис Шумен, преписката по предявеното по изп. дело и.д.№271000000475/2010г. възражение вх. № С190027-000-0379958/ 25.07.2019г. на “А.–В.“ЕООД с ЕИК .....,при спазване на дадените в решението задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона.

ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на «А.В.»ЕООД с БУЛСТАТ .....  с адрес за кореспонденция гр.Шумен  ул.».....»№**,представлявано от управителя А.В.в останалата му част като неоснователно.

ОСЪЖДА  ТД на НАП-гр.Варна да заплати на «А.В.»ЕООД с БУЛСТАТ .....  с адрес за кореспонденция гр.Шумен  ул.».....»№**,представлявано от управителя Атанас Върбанов, направените по делото разноски в размер на 461.03лв.

ОСЪЖДА  «А.В.»ЕООД с БУЛСТАТ .....  с адрес за кореспонденция гр.Шумен  ул.».....»№79,представлявано от управителя А.В.да заплати на ТД на НАП-Върна с адрес гр.Варна бул.“Осми приморски полк“ , направените по делото разноски в размер на 87.19лв. 

Решението е окончателно на осн.чл.268 ал.2 от ДОПК.  

                                                       АДМИНИСТРАТИВЕН  СЪДИЯ: /п/

 

ЗАБЕЛЕЖКА:Решението е окончателно и не подлежи на

обжалване. Влязло в сила на 30.01.2020 г.