Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№6

град Шумен, 14.01.2020г.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

          Шуменският административен съд, в открито заседание на шести януари през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Председател:  Росица Цветкова

                                                                           Членове: Снежина Чолакова

                                                                                                 Бистра Бойн

при участието на секретаря В.Русева

и с участие на прокурор Д.Арнаудов от ШОП

като разгледа докладваното от  съдия Б.Бойн КАНД №325 по описа за 2019г. на Административен съд- Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.63 ал.1, предл.второ от Закона за административните нарушения и наказания(ЗАНН) и чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс(АПК).

Образувано е по касационна жалба от А.Х.А. с ЕГН: ********** *** срещу Решение № 578/17.10.2019г., постановено по ВНАХД № 578/2019г. по описа на Районен съд- гр.Шумен, с което е потвърдено Наказателно постановление № 18-0869-002371 от 15.07.2019г. на Началник сектор „Пътна полиция“– Шумен към ОД на МВР- гр. Шумен, с което на касатора е наложено административно наказание “глоба” в размер на 100 /сто/ лева на основание чл.183 ал.5 т.1 от ЗДвП за нарушение по чл.6 т.1 от ЗДвП. В жалбата се твърди, че въззивният съд не е приложил правилно материалния закон, понеже от събраните по делото доказателства се установявало безспорно, че жалбоподателя не е осъществил нарушението за което е санкциониран. С оглед на тези съображения  се иска настоящата инстанция да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение, както и да отмени потвърденото с него наказателно постановление.

Ответникът по касация- ОД на МВР-гр.Шумен не изпраща процесуален представител в открито съдебно заседание и не изразява становище. 

Представителят на Шуменска окръжна прокуратура намира жалбата за процесуално допустима, а разгледана по същество- за неоснователна. Смята, че решението на районния съд е правилно и законосъобразно, поради което предлага то да бъде потвърдено.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл.211 ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл.210 ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана по същество, същата се явява неоснователна.  Съображенията за това са следните:

С обжалваното решение е потвърдено Наказателно постановление № № 18-0869-002371 от 15.07.2019г. на Началник сектор „Пътна полиция“– Шумен към ОД на МВР- гр. Шумен, с което на касатора е наложено административно наказание “глоба” в размер на 100 /сто/ лева на основание чл.183 ал.5 т.1 от ЗДвП за нарушение по чл.6 т.1 от ЗДвП.

Въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че на 28.06.2019г. А.А. управлявал лек автомобил марка „Шкода“ модел „Фабия”, с рег. № ******, негова собственост, като се движел в гр. Шумен, по бул. ”Симеон Велики“. Около 17.55 часа водачът преминал през кръстовището на бул. “Симеон Велики“ с ул. “Алеко Константинов“ в посока към пл. ”България”. Кръстовището било регулирано с работеща светофарна уредба. В близост до кръстовището се намирал полицейски автомобил, в който пътувА. служители на КАТ ПП и свидетели по делото, които със служебен таблет направили видеозапис на преминаването на автомобилите през кръстовището. В момента на преминаване на водача А. през кръстовището, светофарната уредба светела с червен светофар, като не светела в зелено допълнителната секция, разрешаваща маневра завой надясно, но въпреки това управлявания от касатора автомобил преминал през кръстовището. Това обстоятелство било възприето от служителите на ПП, поради което същите последвали  и спрели автомобила за проверка. За установеното нарушение бил съставен Акт за установяване на административно нарушение серия GA № 24665 от 28.06.2019 г., в който като нарушена била посочена разпоредбата на чл.6 т.1 предл.2 от ЗДвП. Актът бил съставен в присъствието на нарушителя и бил подписан с възражение, което не е конкретно посочено. Впоследствие не било депозирано писмено възражение в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН. Въз основа на така съставения акт и материА.те в административно-наказателната преписка било издадено Наказателно Постановление № 18-0869-002371 от 15.07.2019г. на Началник сектор „Пътна полиция“– Шумен към ОД на МВР- гр. Шумен, с което на касатора е наложено административно наказание “глоба” в размер на 100 /сто/ лева на основание чл.183 ал.5 т.1 от ЗДвП за нарушение по чл.6 т.1 от ЗДвП. 

Въззивният съд е установил, че при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаването на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. Наказателното постановление  е издадено от компетентен орган- от Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД МВР  Шумен, съгласно Заповед Рег. № 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи. В акта за установяване на административно нарушение, а в последствие и в наказателното постановление, нарушението е било описано пълно и ясно, като са били посочени всички елементи от обективната страна на състава му, както и допълнителните относими към него обстоятелства. По този начин, е била осигурена възможност на нарушителят да разбере за извършването на какво конкретни нарушение е ангажирана административно-наказателната му отговорност и да организира пълноценно защитата си. Съдът е преценил правилно, че не са налице условия за приложението на чл.28 от ЗАНН, понеже процесното неизпълнение на административно задължение не се отличава с по-малка тежест от обичайните нарушения от този вид.

Настоящият съдебен състав споделя, както установената от съда фактическа обстановка, така и направените въз основа на нея правни изводи, които не следва да повтаря и на осн.чл.221 ал.2 от АПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд.

Съгласно разпоредбата на чл.6 т.1 от ЗДвП, участниците в движението съобразяват своето поведение със сигнА.те на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнА., с пътните знаци и с пътната маркировка. Съгласно чл.183 ал.5 т.1 от ЗДвП, наказва се с глоба 100лв. водач, който преминава при сигнал на светофара, който не разрешава преминаването. Видно от констатациите в Акта за установяване на административно нарушение, които се подкрепят от разпита на свидетелите и служители на ПП, възприели непосредствено нарушението, както и от приложеното веществено доказателство- 1 бр. оптичен диск, съдържащ видеозапис на процесното нарушение, на което е направен оглед от въззивния съд в открито съдебно заседание, жалбоподателят е навлязъл и преминал през кръстовището при изгаснала зелена светлина на светофара, позволяваща движението надясно.

Не се споделят от касационна инстанция изложените възражения в жалбата, че водачът е бил поставен житейски в ситуация, при която следвало да избере между осъществяването на две нарушения- процесното, като премине през кръстовището при забраната на светофарната уредба или на чл.24 ал.1 от закона, като намали рязко скоростта си, за да спре в завоя на натовареното кръстовище. Действително, на кръстовището в настоящия казус, светофарната уредба не е снабдена с брояч за оставащите секунди на светлинния сигнал, както и няма междинна светлина в жълто, предупреждаваща за смяната на сигнала. Но при осъществена маневра завой надясно при ъгъл от 90 градуса, скоростта на автомобила е била достатъчно ниска, за да може същия да спре преди навлизането му в кръстовището при безспорно възприетата от водача изгаснала зелена светлина.

Ограничен в пределите на касационната проверка до релевираните с жалбата пороци на решението, настоящият съдебен състав не намира основания за неговата отмяна. Служебната проверка по чл.218 ал.2 от АПК не установи основания за нищожност, недопустимост на атакуваното решение или несъответствие с материалния закон. С оглед изложеното, Шуменският административен съд намира касационната жалба за неоснователна, а решението на Районен съд- гр.Шумен за правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на спора, не следва да се присъждат претендираните от касатора деловодни разноски.

Водим от горното и на основание 63 ал.1 изр.2 от ЗАНН и чл.221 ал.2  от АПК, Шуменският административен съд

Р  Е  Ш  И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 578 от 17.10.2019г., постановено по ВНАХД № 1874/2019г. по описа на Районен съд- гр.Шумен.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:./п/                                               ЧЛЕНОВЕ: 1./п/

                                                                                                             2./п/

ЗАБЕЛЕЖКА: Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила на 14.01.2020г.