Р    Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

№ 5

град Шумен, 14.01.2020г.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

Административен съд Шумен, в публичното заседание на шести януари през две хиляди и двадесета година в състав:

Председател: Росица Цветкова

                                                                         Членове: Снежина Чолакова

                                                                                        Бистра Бойн

при секретаря В.Русева и с участие на прокурор Д.Арнаудов от Окръжна прокуратура– Шумен, като разгледа докладваното от административен съдия Б.Бойн КАНД № 320 по описа за 2019г. на Административен съд- Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.63 ал.1 предл.второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е въз основа на касационна жалба на „У.Б.“ АД- ***, с ЕИК ****** срещу Решение № 553/07.10.2019г. на Районен съд– Шумен, постановено по ВНАХД № 1729/2019г. по описа на съда. С атакувания съдебен акт е потвърдено Наказателно постановление № В-0050430/26.06.2019г. на Директора на Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Силистра и Търговище към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при КЗП, с което на кредитната институция е наложена „имуществена санкция” в размер на 10 000 /десет хиляди/ лева на основание чл.78 ал.1 от Закона за кредитите за недвижими имоти на потребителите /ЗКНИП/ за нарушение по чл.23 ал.3 от същия закон.

Касаторът релевира твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Излага  подробни аргументи за незаконосъобразност на оспореното пред районния съд наказателно постановление, което било неправилно потвърдено от районния съд. В тази насока, касаторът обективира становището, че процесната комисионна е предвидена в погасителния план, който бил част от договора, поради което не са били налице предпоставките за ангажиране на отговорността на дружеството. В съдебно заседание санкционираното лице се представлява от адв.Л., която поддържа сочените отменителни основания.

Ответната страна, КЗП– Варна, не представя становище, а в съдебно заседание не се явява и не изпраща представител.

Представителят на Шуменска окръжна прокуратура счита касационната жалба за допустима, но неоснователна и моли за решение в този смисъл.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл.211 ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл.210 ал.1 от АПК и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява неоснователна по следните съображения:

„У.Б.“ АД- ***, с ЕИК ******, извършва търговска-банкова дейност като финансова институция, като предлага на потребителите банкови услуги, в това число и отпускане на ипотечни кредити.  Посочената дейност дружеството осъществява в офис, находящ се на бул.„Славянски“ № ** в гр.Шумен. На 21.03.2019г. била извършена проверка в обекта от длъжностни лица към РД на КЗП, звено гр.Шумен, по повод постъпила потребителска жалба от М.Я., в която се посочва, че банката отказва да приеме предсрочно погасяване на предоставен от нея ипотечен кредит и да издаде удостоверение за извършени плащания. При проверката били изискани три броя договори за потребителски кредит, сключени през месец февруари и март 2019г. в банковия офис, ведно с всички документи към тях. На 04.04.2019г. били представени и приети с ППД № 0112324 три броя заверени копия на договори за предоставяне на ипотечен кредит. При проверка на представените договори и документи към тях било установено, че в Договор за ипотечен кредит от 18.03.2019г./приложен на стр.36 по въззивното дело/, сключен с дружеството- жалбоподател със стойност 73800.00 лева и срок на договора 30 години, кредиторът „У.Б.“АД *** изисква заплащане на еднократна комисионна, която е включена единствено в Погасителен план/стр.50 от въззивното дело/. Комисионната била описана както следва- „Еднократна комисиона за определяне степента на кредитния риск, начислена върху общия размер на кредита: 0,30%.“ При проверка на договора се установило, че общият ѝ размер спрямо стойността на кредита възлиза на 221,40лв., като същата не е предвидена в договора. Резултатите от проверката били отразени в Констативен протокол № К-2669972/21.03.2019г., с който представител на дружеството бил поканен да се яви на 04.04.2019г. за представяне на документи. На 27.05.2019г. на дружеството бил съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № К-0050430/27.05.2019г. Актът бил съставен за това, че търговецът „У.Б.“АД *** е нарушил разпоредбата на чл.23 ал.3 от ЗКНИП, като на 18.03.2019г. в гр.Шумен при сключване на Договор за предоставяне на ипотечен кредит, в Погасителния план към договора за кредит е изискал заплащане на комисионна за определяне на кредитния риск, която не е предвидена в самия договор. Актът бил съставен в присъствие на упълномощено от дружеството лице, което го подписало, без да изложи възражения. Впоследствие дружеството се възползвало от законното си право и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН е депозирало писмени възражения, които били счетени за неоснователни от наказващия орган. Въз основа на съставения акт и на материалите по делото АНО издал и процесното НП №В-0050430/26.06.2019г. на директора на Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Силистра и Търговище към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при КЗП, с което на „У.Б.“АД, е наложена „имуществена санкция” в размер на 10 000 лева на основание чл.78 ал.1 от Закона за кредитите за недвижими имоти на потребителите /ЗКНИП/ за нарушение по чл.23 ал.3 от същия закон.

Настоящият съдебен състав споделя установената от районния съд фактическа обстановка, както и направените въз основа на нея правни изводи, които са изложени в пълнота и при съобразяване с приложимия закон. Съгласно чл.23 ал.3 от ЗКНИП, кредиторът, каквото качество притежава кредитната институция, съгласно §1 т.10 от закона, не може да изисква от потребителя заплащане на суми, включително лихви, такси и комисионни, свързани с договора за кредит, които не са предвидени в сключения договор за кредит. В настоящия казус, комисионна е била изискана с Погасителен план към Договор за банков ипотечен кредит № 322/4716/86821753 от 18.03.2019г. Комисионната фигурира в титулната част на погасителния план, последвана от стойност на кредитна застраховка и такси, както и годишен лихвен процент и годишен лихвен процент на разходите, като всички изброени, с изключение на процесната комисионна, са посочени и в Договора. Комисионната за определяне на кредитния риск, начислена върху общия размер на кредита 0,30% не е вписана в чл.11/ Лихви и комисионни/ от Договора, каквото задължение има кредитната институция, съгласно чл.24 ал.1 т.15 и 16 от закона, посочващ реквизитите на Договорът за кредит. Същевременно в т.7 от същата норма се конкретизира какво е съдържанието на Погасителния план, а именно- информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти. В процесния Погасителен план, който не притежава дата и от него не може да бъде установено на коя дата е изготвен, кредиторът е включил освен дати и размери на погасителните вноски по кредита, и дължима от потребителя комисионна, изисквана единствено по силата на този Погасителен план. Освен това, същата не е посочена като крайна стойност, а единствено в процент спрямо общия размер на кредита и със сигурност е затруднила кредитополучателя, да разбере колко точно дължи за оценка на кредитен риск. Това поведение на банката противоречи на целите на закона да осигури защита на потребителите и отговорно поведение на кредиторите чрез предоставяне  на обща информация за основни насоки на потребителя за вземане на информирано решение при получаване на кредит за недвижим имот./чл.2 и чл.5 ал.1 от ЗКНИП./

Действително, законодателят в разпоредбата на чл.24 ал.1 т.7 от ЗКНИП е посочил, че договорът съдържа погасителен план относно условията за погасяване на кредита и в този смисъл възражението на жалбоподателя, че планът по своята същност представлява част от договора е основателно, но доколкото клаузи за такси и комисионни не могат да бъдат елемент от съдържанието на погасителния план, следва да се приеме, че изисквайки такива с този допълнителен документ към договора, кредиторът е осъществил нарушение на чл.23 ал.3 от закона.

Касационният състав приема, че изводът на решаващият съд, който е направен въз основа на задълбочен анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства, които са преценени както поотделно, така и в тяхната съвкупност, че така определената и изискуема комисионна не е била предвидена в договора е напълно законосъобразен и правилен. При тези данни, направеният от въззивния съд извод за безспорната установеност на извършено от дружеството нарушение на чл.23 ал.3 от ЗКНИП, поради което правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на банката, се споделя напълно и от касационната инстанция.

За пълнота следва да се отбележи, че изложените аргументи в жалбата за друго съставено НП № В-0050429/26.06.2019г., като нарушаващо принципа “non bis in idem” не се споделят от касационния съд, понеже санкция е била  наложена за друго нарушение на ЗКНИП, а именно на чл.27 ал.2 във връзка с процесната комисионна, която е свързана с отпускането, усвояването и управлението на кредита. Изложените мотиви по това възражение от въззивна инстанция са подробни и правилни, като твърдението, че липсват, направено в касационната жалба, не отговаря на истината.

Като е обосновал резултат за потвърждаване на издаденото наказателно постановление, съдът е постановил правилно решение и поради отсъствие на отменителни основания, същото следва да бъде оставено в сила. 

Водим от горното и на основание чл.221 ал.2 предл. 1-во от АПК, Шуменският административен съд 

Р   Е    Ш    И   :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 553/07.10.2019г. на Районен съд– гр. Шумен, постановено по ВНАХД № 1729/2019г. по описа на съда.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:./п/                                                    ЧЛЕНОВЕ: 1./п/

                                                                                                             2./п/

ЗАБЕЛЕЖКА: Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила на 14.01.2020г.