Р    Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

334

град Шумен, 02.12.2019г.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

Шуменският административен съд, в публичното заседание на четвърти ноември две хиляди и деветнадесета година в следния състав:

Председател: Росица Цветкова

                                                                   Членове:  Снежина Чолакова

                                                                                                Бистра Бойн

при секретаря Св. Атанасова и с участие на прокурор Р. Рачев от ШОП, като разгледа докладваното от административния съдия Снежина Чолакова КАНД № 293 по описа за 2019г. на Административен съд – гр. Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр.второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е въз основа на касационна жалба на Дирекция „Инспекция по труда“, гр. Шумен, срещу Решение № 531/13.09.2019г. на Районен съд – град Шумен, постановено по ВАНД № 1819/2019г. по описа на съда. С оспорения съдебен акт е изменено Наказателно постановление №  27-0000847/02.08.2019г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - гр. Шумен, с което на основание чл. 416, ал. 5 от Кодекса на труда /КТ/, във вр.чл. 414, ал. 1 от КТ на „Л.Л.“ ООД, с ЕИК ******, е наложена „имуществена санкция“ в размер на 1800 /хиляда и осемстотин/ лева за извършено нарушение по чл. 262, ал. 1, т. 2 и т. 3 от КТ, и на основание чл. 415в от КТ съдът е наложил на „Л.Л.“ ООД, „имуществена санкция“ в размер на 100 /сто/ лева. 

Касаторът изразява становище за незаконосъобразност на съдебното решение поради постановяването му в нарушение на материалния и процесуалния закон. Инициаторът на касационното производство релевира доводи за законосъобразност на издаденото наказателно постановление и за невъзможност нарушението да бъде подведено към нормата на чл. 415в от КТ. Поради това отправя искане за отмяна на съдебния акт и за потвърждаване на наказателното постановление. В съдебно касационният жалбоподател, редовно и своевременно призован, не се представлява. По делото е приложено писмено становище от директора на Дирекция "Инспекция по труда", град Шумен, в което се излагат аргументи за основателност на касационната жалба.

Ответната страна, „Л.Л.“ ООД, не изразява становище по основателността на оспорването, а в съдебно заседание, редовно и своевременно призована, не се представлява.

Представителят на Шуменска окръжна прокуратура счита касационната жалба за допустима, но неоснователна.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява основателна по следните съображения:

С процесното решение съдът е изменил Наказателно постановление №  27-0000847/02.08.2019г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - гр. Шумен, налагайки на „Л.Л.“ ООД на основание чл. 415в от КТ „имуществена санкция“ в размер на 100 /сто/ лева. 

Съдът е установил следната фактическа обстановка:

„Л.Л.“ ООД е с предмет на дейност производство на дрехи. Дружеството стопанисва шивашки цех, находящ се на ул. „Старите воденици“ № 2 в гр.Шумен.        

На 13.06.2019г. била извършена проверка по спазване на трудовото законодателство от компетентни длъжностни лица към Дирекция „Инспекция по труда“ - гр. Шумен във връзка с мярка № 7 „Осъществяване на контрол по спазване на изискванията за законосъобразно възникване на правоотношения по предоставяне на работна сила, спазване на правилата за тяхното осъществяване с акцент върху изплащане на възнагражденията и разпределението на работното време, както и по спазване на режима за предоставяне на услуги, свързани със започване на работа“ от Годишния план за дейността на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“.

При проверката по документи било установено, че дружеството в  качеството му на работодател при осъществяване на своята дейност не е изпълнило задълженията си с това, че не е начислило и не е изплатило допълнително трудово възнаграждение за положения извънреден труд в размер на 20 /двадесет/ часа през месец април 2019г., както следва: на 13.04.2019 г./събота/ - 6 /шест/ часа, на 20.04.2019 г./събота/ - 6 /шест/ часа и на 29.04.2019 г./Великден - официален празник съгласно чл. 154 от КТ/ на лицето Д.С.К., работеща на длъжност „шивач“ съгласно сключен трудов договор № 197/08.12.2014г. Резултатите от проверката били обективирани в Протокол № ПР 1921442 за извършена проверка на 13.06.2019г.– в обекта на ул. „Старите воденици“ № 2 в гр.Шумен, а констатираните нарушения били описани в четири точки в съставения протокол.

В точка трета от протокола за извършената проверка било записано, че „не е начислено и изплатено дължимото допълнително трудово възнаграждение за положения извънреден труд /20 часа/ през месец април 2019 г./на 13.04.2019 г.и 20.04.2019г. по 6 часа и на 29.04.2019 г.– 8 часа/ от шивачката Д.К., с което е нарушена разпоредбата на чл. 262, ал. 1, т. 2 и т. 3 от Кодекса на труда /КТ/, във връзка с което е дадено задължително за изпълнение предписание със срок за изпълнение - 31.07.2019г. Протоколът за извършена проверка бил съставен и връчен на управителя на дружеството на 04.07.2019г.

Въз основа на установените факти, на 04.07.2019г. бил съставен Акт за установяване на административно нарушение № 27-0000847, като актосъставителят посочил, че с горното деяние е нарушена разпоредбата на чл. 262, ал. 1, т. 2 и т. 3 от Кодекса на труда /КТ/. Актът бил съставен в присъствие на представляващия дружеството, като последният подписал акта без възражения. Впоследствие юридическото лице не се е възползвало от законното си право и не е депозирало писмени възражения в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.

На 24.07.2019г. представляващият дружеството депозирал в Дирекция „Инспекция по труда“ - гр. Шумен Искане с Вх.№ 13086065 за прилагане на маловажност по чл. 415в от КТ, ведно с копие на разчетно-платежна ведомост за месец юни 2019г. на лицето Д.К..

Въз основа на така съставения акт и на материалите в административно-наказателната преписка наказващият орган издал процесното наказателно постановление.

При така установената фактическа обстановка съдът е приел, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения на процедурата по ангажиране на отговорността на дружеството. Въззивният съд е достигнал и до решаващия извод за безспорната установеност на вмененото на юридическото лице правонарушение, съобразявайки приобщения доказателствен материал и относимата правна уредба. От доказателствата по делото съдът е установил, че за визирания период работникът е положил извънреден труд, за полагането на който работодателят не е изплатил допълнително трудово възнаграждение в следващия се за това срок. Същевременно обаче допълнителното трудово възнаграждение за извънреден труд е било изплатено през месец юни 2019г., след извършване на проверката и установяване на нарушението от страна на дружеството. Предвид това съдът е приел, че в случая са налице основания за приложение на чл. 415в, ал. 1 от КТ, поради което и прилагайки тази норма, е наложил на дружеството имуществена санкция в размер на 100 лв.

Шуменският административен съд намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В тази връзка, решаващият състав на съда съобрази, че решението е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му.

Правилно районният съд е приел, че административнонаказателното производство е протекло при липса на съществени нарушения на административно производствените правила. По безспорен начин се установява и описаното в акта и в НП неизпълнение на задължението за работодателя да начисли и изплати допълнително трудово възнаграждение за положения извънреден труд от 20 часа през месец април 2019г.

Независимо от това, касационната инстанция счита, че в случая не са налице предпоставките за приложение на привилегирования състав на чл. 415в от КТ, съгласно който за нарушение, което е отстранено веднага след установяването му и от което не са произтекли вредни последици за работници и служители, работодателят се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 100 до 300 лева. Съгласно ТР № 3 от 10.05.2011 г. на ВАС по тълк. д. №7/2010г., разпоредбата на чл. 415в от Кодекса на труда представлява привилегирован състав, приложим в хипотезата на налагане на санкция за нарушенията. Законовата норма изисква обективна възможност да бъде отстранено нарушението до издаване на НП и дава възможност на наказващия орган и съда да преценят съответстващото на констатираното нарушение наказание, при своевременно отстраняване на нарушението, без настъпване на вредни последици за работника. Касационният съдебен състав намира, че в настоящия казус деянието на касатора не е малозначително, понеже същото не е с ниска степен на обществена опасност, поради което не са осъществени предпоставките на привилигерования състав за изменение на санкцията. Действително, налице е отстраняване на същото веднага след установяването му, но от него са произлезли вреди за работника, както правилно е прието от наказващият орган. Нарушението по същество е свързано със засягане на едно от най-важните права на гражданите – правото да получат възнаграждение за положения от тях труд /в случая допълнително възнаграждение за положен извънреден труд/, нарушаването на което пряко рефлектира в правната им сфера. Касае се за трудово възнаграждение, което е изплатено със закъснение, което обосновава извода, че в резултат на деянието безусловно са настъпили неблагоприятни вредни последици за работника, след като същият е бил лишен от възможността да се ползва от възнаграждението за труда си – възнаграждението е следвало да бъде начислено и изплатено до 30.05.2019г., а е било изплатено едва в края на месец юли 2019г.(доколкото е начислено към трудовото възнаграждение за м.юни 2019г. и доказателства за същото са представени от ответната страна с придружително писмо вх.№ 19086065/24.07.2019г. по описа на Дирекция "ИТ"-гр.Шумен). Това обстоятелство категорично изключва възможността за квалифициране на санкционираното неизпълнение на задължение като „маловажно“ такова в контекста на чл. 415в, ал. 1 от КТ. С оглед възприетото становище от районния съд за липса на доказателства за настъпили вредни последици за работника, следва да се отбележи, че вредите произтичат от самия факт на липсата на изплатено трудово възнаграждение за положен извънреден труд от работника на дружеството и не следва да се доказват от административнонаказващия орган.

По изложените съображения касационният състав намира постановеното решение за неправилно и незаконосъобразно и като такова то следва да бъде отменено, а НП следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, Шуменският административен съд

Р   Е    Ш    И   :  

ОТМЕНЯ Решение № 531/13.09.2019г. на Районен съд – град Шумен, постановено по ВАНД № 1819/2019г. по описа на съда и вместо него постановява:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 27-0000847/02.08.2019г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - гр. Шумен, с което на основание чл. 416, ал. 5 от Кодекса на труда, във вр.чл. 414, ал. 1 от Кодекса на труда на „Л.Л.“ ООД, с ЕИК ******, със седалище ***, е наложена „имуществена санкция“ в размер на 1800 /хиляда и осемстотин/ лева за извършено нарушение по чл. 262, ал. 1, т. 2 и т. 3 от Кодекса на труда.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/                                         ЧЛЕНОВЕ: 1./п/

                                                                                                       2./п/

ЗАБЕЛЕЖКА: Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила на 02.12.2019 г.