Р    Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

332

град Шумен, 02.12.2019г.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

Шуменският административен съд, в публичното заседание на четвърти ноември две хиляди и деветнадесета година в следния състав:

Председател: Росица Цветкова

                                                                    Членове:  Снежина Чолакова

                                                                                                   Бистра Бой

при секретаря Св. Атанасова и с участие на прокурор Р. Рачев от ШОП, като разгледа докладваното от административния съдия Снежина Чолакова КАНД № 264 по описа за 2019г. на Административен съд – гр. Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр.второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е въз основа на касационна жалба на П.И.Н. ***, депозирана чрез адвокат В.Ш. от Адвокатска колегия – гр.Велико Търново, срещу Решение № 453/17.07.2019г. на Районен съд – град Шумен, постановено по ВАНД № 711/2019г. по описа на съда. С атакувания съдебен акт е потвърдено Наказателно постановление (НП) № 18-0869-003275 от 17.12.2018г. на ВПД началник сектор „Пътна полиция“ към ОД МВР гр. Шумен, с което на П.И.Н., са наложени административни наказания „глоба” в размер на 1000 /хиляда/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 /три/ месеца на основание чл. 178ж, ал. 1, предл. 2 от ЗДвП за нарушение на чл. 58, т. 4 от ЗДвП.

В касационната жалба се изразява становище за незаконосъобразност на съдебното решение поради постановяването му в нарушение на материалния и процесуалния закон. Релевират се доводи за непрецизност при изготвянето на акта и на НП. Твърди се също, че решаващият съд е постановил оспореното решение при едностранна преценка на събраните по делото доказателства, а не в съвкупност на база целия доказателствен материал. Излагат се и доводи, че касационният жалбоподател не е осъществил административното нарушение, за което е санкциониран, както от обективна, така от субективна страна. С оглед на това се отправя искане за отмяна на съдебното решение и на потвърденото с него наказателно постановление.

В съдебно заседание П.И.Н., редовно и своевременно призован, не се явява и не се представлява. От процесуалния му представител адвокат В.Ш. е депозирана Молба - становище, съдържаща аргументи по съществото на спора, въз основа на които е отправено искане за отмяна на атакуваното решение и на потвърденото с него наказателно постановление.

Ответната страна, ОДМВР – град Шумен, не изразява становище по депозираната жалба, а в съдебно заседание не се представлява.

Представителят на Шуменска окръжна прокуратура счита касационната жалба за допустима, но неоснователна, поради което отправя искане за оставяне в сила на атакувания съдебен акт.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява неоснователна, по следните съображения:

С процесното решение съдът е потвърдил Наказателно постановление № 18-0869-003275 от 17.12.2018г. на ВПД началник сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР - гр. Шумен, с което на П.И.Н., са наложени административни наказания „глоба” в размер на 1000 /хиляда/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 /три/ месеца на основание чл. 178ж, ал. 1, предл. 2 от ЗДвП, за нарушение на чл. 58, т. 4 от ЗДвП, установявайки следната фактическа обстановка:

На 08.09.2018г. поради пътно – транспортно произшествие с тежкотоварен автомобил временно било ограничено движението по автомагистрала № А – 2 /автомагистрала „Хемус“/ посока Варна при км 355, като движението било регулирано от служители на ОДМВР - гр. Шумен.  По това време свидетелите И.П.С., В.Ж.В., М.И.Р., Х.Д.Б.и Й.Ж.Ж.- служители в сектор „Пътна полиция“ към  ОДМВР – град Шумен и ГООР при РУ - град Шумен, били изпратени на посочената автомагистрала, като бил създаден и обходен маршрут „Етапна връзка Каспичан“ по посока път I – 2  „гр. Нови пазар – с. Ветрино –  гр. Девня“.

На 08.09.2018г. около 10.00 часа касационният жалбоподател П.Н. управлявал собствения си лек автомобил „Алфа Ромео“, с рег. № ******, като се движел по автомагистрала „Хемус“ в посока към гр. Варна.  По това време полицейските служители Р.Ш.и В.В., които били  изпратени за съдействие на автомагистралата, се намирали около км 350, където извършвали контрол на движещите се автомобили, като мястото на контрол било на пътен възел „Етапна връзка Каспичан“. Задачата на Р.Ш. и свидетеля В.В. била да „смъкват“ от магистралата движещите се за гр. Варна автомобили, т. е. пренасочвали ги да слязат от магистралата на етапната връзка.

В един момент двамата полицейски служители забелязали, че отклонените от тях автомобили, след като слязат от автомагистралата, правят обратен завой долу под моста и отново се качват на магистралата, и то преди мястото на настъпилото ПТП.

По това време, свидетелят М.Р., който се намирал на местопроизшествието и работел по него, видял колона от около 30 автомобила, идващи към тях. Намиращите на произшествието отбили колоната в аварийната лента и свидетелят М.Р. започнал да обяснява на водачите на първите автомобили, че трябва да изчакат 15-20 минути, докато бъде пуснато движението. Стигайки до четвърти – пети автомобил от колоната, свидетелите М.Р. и Х.Б. видели, че в края на колоната между 10 и 20 автомобила направили обратен завой и тръгнали да се движат срещу посоката на движение. Между тези автомобили бил и автомобилът, управляван от касатора П.Н..

Свидетелят Х.Б.разпоредил по станцията на полицейските служители Р.Ш. и В.В. да спрат автомобилите, които се движели в обратна посока по автомагистралата. Един от тези автомобили бил и лек автомобил „Алфа Ромео“, с рег. № ******, управляван от  П.Н., който бил спрян от св. В. В.. Пристигналият малко след това на място служител на сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР - гр. Шумен – свидетелят И.С., съставил АУАН, серия Д, бл. № 533338 от 08.09.2018г., в който посочил, че касаторът е нарушил разпоредбата на чл. 58, т. 4 от ЗДвП.

Нарушителят отказал да подпише съставения му АУАН, което било удостоверено с подписа на свидетеля Х.Б.. Впоследствие се  възползвал от законното си право и депозирал писмено възражение в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. По повод постъпилото възражение била извършена проверка от св.И.Г., който проверил наведените възражения и ги счел на неоснователни.

Въз основа на съставения акт и на материалите по преписката  административнонаказващият орган издал обжалваното НП.

При така установената фактическа обстановка съдът е приел, че при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаването на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. Съобразявайки приобщените писмени и гласни доказателства, предходният съдебен състав е заключил, че санкционираното лице е допуснало вмененото му нарушение на чл. 58, т. 4 от ЗДвП, намирайки за неоснователни твърденията на касационния жалбоподател, с които се аргументира тезата, че това му поведение е било наложено от дадено полицейско разпореждане, каквито доказателства не са представени. Напротив, съдът е кредитирал показанията на разпитаните полицейски служители като обективни и достоверни, заключавайки, че на процесната дата П.Н. е осъществил вмененото му нарушение, което не може да бъде възприето за „маловажно“ по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Поради това районният съд е потвърдил оспорения правораздавателен акт.

Шуменският административен съд намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В тази връзка, решаващият състав на съда съобрази, че решението е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му.

Решаващият съд е събрал всички необходими доказателства за изясняване на спора и с оглед направените възражения и твърдения в жалбата. Видно от мотивите на обжалваното решение, съдът е извършил задълбочен анализ на целия доказателствен материал по делото, извършил е преценка на всички доказателства както поотделно, така и в тяхната съвкупност, поради което твърдението на касатора в тази насока е напълно неоснователно. Правилен и съответен на закона е изводът на предходния съдебен състав за липса на допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на наказателното постановление – нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, са описани ясно, без да се ограничава правото на защита на привлеченото към отговорност лице.

Нарушението и обстоятелствата по извършването му са установени по категоричен начин, а анализът на събрания доказателствен материал сочи на единствено възможния правен извод за безспорната доказаност на приписаното на касатора нарушение. В настоящата хипотеза, с оглед събраните по делото доказателства, категорично е установено, че на 08.09.2018г. П.Н. е управлявал собствения си лек автомобил по автомагистрала „Хемус“, от км 355 до км 350, в посока от град Варна към град София, в платното за насрещно движение. При липса на доказателства, оборващи установеното обстоятелство, че това действие е било допуснато или разпоредено от контролните органи по пътищата, то безспорно касаторът е осъществил от обективна и субективна страна състава на административно нарушение по чл. 178ж, ал. 1, във вр. с чл. 58, т. 4 от ЗДвП. За да достигне до този извод предходната инстанция е съобразила не само показанията на разпитаните полицейски служители, но и приобщения по делото запис от патрулния автомобил. При това положение изводът на съда, че не са били налице законови предпоставки за предприемане на поведението, за което касаторът е бил санкциониран, се явява правилен и законосъобразен и се споделя и от настоящата инстанция, която възприема твърденията на нарушителя в противен смисъл за неоснователни и недоказани. В касационната жалба се обосновава тезата за незаконосъобразност на постановлението и с доводи за недобра организация при осъществения контрол на пътното движение, които касационният състав намира за неотносими към предмета на конкретния спор и същите биват възприети единствено като форма на защитно поведение на санкционираното лице. Следва да се отбележи също, че в унисон с мотивите на районния съд и касационната инстанция счита, че деятелността не може да бъде възприета за „маловажна“, доколкото не са налице конкретни данни, сочещи на по-ниска степен на обществена опасност на нарушението и неговия автор, поради което наложените административни наказания с процесното НП не противоречат на закона.

С оглед изложеното, Шуменският административен съд намира касационната жалба за неоснователна, а решението на Районен съд - гр. Шумен за правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното, Шуменският административен съд

Р   Е    Ш    И   :  

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 453/17.07.2019г. на Районен съд – град Шумен, постановено по ВАНД № 711/2019г. по описа на съда.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:./п/                                     ЧЛЕНОВЕ: 1./п/

                                                                                                   2./п/

ЗАБЕЛЕЖКА: Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила на 02.12.2019 г.