Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№210

град Шумен, 15.11.2019г.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

Административен съд – град Шумен, в публичното заседание на шестнадесети октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:

                                  Административен съдия: Снежина Чолакова

при секретаря Р.Хаджидимитрова и участието на прокурор П.Вълчев от Окръжна прокуратура – гр. Шумен, като разгледа докладваното от административния съдия АД № 366 по описа за 2019 година на Административен съд – гр.Шумен, и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.203 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Образувано въз основа на искова молба рег.№ ДА-01-2307/23.07.2019г. по описа на ШАдмС, депозирана от И.С.Б. с ЕГН ********** от гр.Търговище, действащ чрез пълномощник и процесуален представител адв. К.П.от АК - София, срещу Областна дирекция на МВР - гр.Шумен, с която на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ се претендира обезщетение за причинени имуществени вреди - платено адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство  в размер на 300 лева по ВАНД № 496/2019г. по описа на РС – град Шумен, в което е отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление № 18-0869-003477/11.01.2019г. на ВПД Началник сектор към ОДМВР-гр.Шумен, сектор "Пътна полиция", ведно със законната лихва, считано от датата на влизане в сила на решението, с което се отменя незаконосъобразният административен акт до окончателно изплащане на сумата.

В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява и не се представлява. От процесуалния му представител адв.К.П.е депозирано писмено становище, в което се заявява, че ищецът поддържа исковата молба и се отправя искане същата да бъде уважена на заявените в нея основания, като  претендира и възстановяване на направените по делото разноски в размер общо на 510 лева, съобразно приложен списък.

Ответната страна – Областна дирекция на МВР - Шумен, редовно призована, не изпраща представител в съдебното заседание. По делото са представени писмени бележки от процесуалния ѝ представител - гл.юрисконсулт И.С., в които се оспорва главния иск като прекомерен, предвид обстоятелството, че в конкретния случай адвокатът е участвал само в подготовката на жалбата до Районен съд-град Шумен, без да се явява в съдебни заседания, в който случай по силата на чл.18 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възнаграждението се определя по правилата на чл.7, ал.2 на базата на половината от размера на санкцията, съответно обезщетението, но не по-малко от 50 лева. С оглед на това и доколкото в случая се касае за отменено наказателно постановление, с което е наложена глоба в размер на 20 лева, при липса на фактическа и правна сложност на делото, се отправя искане уговореният хонорар да бъде намален на 50 лева като прекомерен, на основание чл.5 от ЗОДОВ и във връзка с аналогия по съображения от Тълкувателно решение № 1 от 11.12.2018г. по т.д.№ 1/2017г. на ОСГК на ВКС. По отношение на претендираните разноски се отправя искане същите да бъдат редуцирани съобразно размера на главния иск, който би могъл да бъде уважен.

Участващият по делото прокурор дава заключение за частична основателност на исковата молба - в частта ѝ досежно претендираното обезщетение в размер на 300 лева, респ. за неоснователност в частта ѝ, с която се иска присъждане на лихви върху претендираната главница.

Шуменският административен съд, след като обсъди и прецени наведените в исковата молба доводи, становищата на страните и събраните по делото, относими към спора доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

С Наказателно постановление № 18-0869-003477/11.01.2019г. на ВПД Началник сектор към ОДМВР-гр.Шумен, сектор "Пътна полиция", на И.С.Б. на основание чл.185 от Закона за движението по пътищата било наложено административно наказание «глоба» в размер на 20 лева за нарушение по чл.5, ал.1, т.1 от същия закон. И.Б. обжалвал наказателното постановление, като по този повод ангажирал правна помощ и упълномощил адвокат за процесуално представителство в образуваното пред Районен съд – гр.Шумен ВАНД № 496/2019г. по описа на съда. От договора за процесуално представителство, правна защита и съдействие от 06.02.2019г., приложен на л.37 от посоченото дело, се установява, че е договорено и заплатено изцяло в брой в деня на подписване на договора възнаграждение на адвоката в размер на 300 лева. Упълномощеният адвокат е осъществил ефективна защита по делото пред въззивната инстанция, включително като е изготвил жалбата срещу атакуваното постановление и писмено становище, изпратено по електронна поща преди датата на съдебното заседание, с искане за отмяна на наказателното постановление въз основа на изложени подробни аргументи за неговата незаконосъобразност.

С решение № 278/30.04.2019г., постановено по ВАНД  № 496/2019г., Районен съд – град Шумен е отменил изцяло наказателното постановление, като незаконосъобразно.

Срещу решението не е подадена касационна жалба от ОДМВР – гр. Шумен и същото е влязло в законна сила след изтичане на срока за неговото обжалване, а именно – на 26.06.2019г.

В подкрепа на твърденията за имуществени вреди, по искане на ищеца по настоящото дело е приобщено приключилото ВАНД  № 496/2019г. на Районен съд – Шумен. Към делото е приложен Договор за процесуално представителство, правна защита и съдействие от 06.02.2019г. с предмет правна защита и процесуално представителство във връзка с производство по обжалване на Наказателно постановление № 18-0869-003477/11.01.2019г. на ВПД Началник сектор към ОДМВР-гр.Шумен, сектор "Пътна полиция".

Изложената фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното дирене годни, относими и допустими доказателства. Същата се подкрепя от приобщените доказателства.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:

Съобразно чл.7 от ЗОДОВ, искът за обезщетение се предявява пред съда по мястото на увреждането или по настоящия адрес или седалището на увредения срещу органите по чл.1, ал.1 и чл.2, ал.1 от ЗОДОВ, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите. Ищецът е с адрес в гр.Търговище, твърдяното увреждане е настъпило в гр.Шумен, правното основание на иска е чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, с оглед на което исковата молба е предявена пред компетентния съд при спазване на правилата за родова и местна подсъдност. Претенцията е родово подсъдна на административните съдилища, съгласно т.1 от диспозитива на ТП № 2/19.05.2015г. по ТД № 2/2014г. на ОС на ГК на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС. Исковата молба е подадена от лице с надлежна активна процесуална легитимация, насочена е против ответник с надлежна пасивна процесуална легитимация и отговаря на формалните изисквания за реквизити, което я прави процесуално допустима за разглеждане в настоящото производство.

Разгледана по същество, исковата молба е основателна, по следните съображения:

Съгласно чл.203, ал.1 от АПК, исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, се разглеждат по реда на глава ХІ от АПК. За неуредените въпроси за имуществената отговорност чл.203, ал.2 от АПК препраща към разпоредбите на ЗОДОВ, който се явява специален закон в производството за обезщетение. Препращането е само към материално правните норми, касаещи имуществената отговорност. Съгласно разпоредбата на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. ЗОДОВ доразвива принципа, че всеки дължи обезщетение за вредите, които е причинил виновно другиму, като създава облекчен ред за ангажиране на отговорността на държавата за вредите, причинени на нейните граждани от органите на администрацията при изпълнение на правно регламентирана административна дейност. Във фактическия състав на отговорността на държавата за дейността на администрацията, визирана в чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, се включват следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменен по съответния ред; вреда от такъв административен акт; причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат.

Доказателствената тежест за установяване на кумулативното наличие на всичките три предпоставки се носи от ищеца, търсещ присъждане на обезщетение за причинени му вреди.

Съдът намира, че визираното в исковата молба наказателно постановление, издадено от ВПД Началник сектор към ОДМВР-гр.Шумен, сектор "Пътна полиция" (орган в структурата на ответника в настоящото производство), отменено с влязло в сила съдебно решение, съставлява незаконосъобразен акт на административен орган или длъжностно лице на ответника, по следните съображения:

Дейността по административно наказване по естеството си е правораздавателна дейност на администрацията, насочена е към разрешаване на правен спор, възникнал по повод на конкретно сезиране, при спазване на състезателно производство в условията на независимост и самостоятелност на решаването. Тази дейност е свързана със защитата на реда в областта на държавното управление по аргумент от чл.6 от ЗАНН и представлява санкционираща управленска дейност. Но наред с другите правни форми на изпълнителна дейност - правотворческа, правоприлагаща и договорно правна, класифицирани според предметното им съдържание и цел, тя представлява форма на административна (изпълнителна) дейност, извършва се по административен ред чрез властнически метод, въз основа на законово предоставена административнонаказателна компетентност. Наказателното постановление, като резултат от упражнената дейност по административно наказване, също представлява по естеството си правораздавателен акт, който не се издава по реда на АПК и не носи белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 АПК. Въпреки това основният вид на дейността по налагане на административно наказание и на извършените действия или бездействия във връзка с административното наказване, не дава основание разпоредбата на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ да се тълкува ограничително, като приложното ѝ поле се ограничи до административните актове, издавани по реда на АПК, а незаконосъобразните наказателни постановления, с оглед на правораздавателния им характер, да бъдат изключени от предметния обхват на закона.

За квалифициране на иска като такъв по  чл.1, ал.1 от ЗОДОВ определяща е не правната природа на отменения акт, който безспорно не е индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 АПК, а властнически акт с наказателноправни последици. Определяща е дейността на органа - негов издател. Наказателното постановление се издава от административен орган, в изпълнение на нормативно възложени задължения, при упражняване на административно наказателна компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност. Ето защо не е от значение факта, че наказателното постановление не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК и не е отменен по реда на АПК. Административният характер на дейността по издаване на НП, при или по повод на която са причинени вреди на гражданите или юридическите лица, определя правното основание на иска за вреди от незаконосъобразните наказателни постановления като такова по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. В този смисъл е и приетото в т.1 от Тълкувателно постановление от 19.05.2015г., постановено по т.д. № 2/2014 г. на ВКС и ВАС.

Следователно в случая е налице първата материалноправна предпоставка - незаконосъобразен акт на държавен орган, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменен по съответния ред.

Налице са и втората и третата предпоставки - вреда от този акт и пряка причинна връзка между вредите и настъпилия вредоносен резултат. Ищецът е  претърпял вреди, изразяващи се в направени разноски за адвокатско възнаграждение в производството по обжалване на наказателното постановление. Макар и да липсва нормативно установено задължение за процесуално представителство по реда на ЗАНН, адвокатската защита при атакуване законосъобразността на НП се явява нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора, поради което и вредите се явяват пряка и непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт. По силата на чл.4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждащото действие. Несъмнено е, че ищецът не би заплатил адвокатско възнаграждение и заплатените на това основание суми не биха представлявали вреда за него, ако не беше издадено наказателното постановление, отменено впоследствие като незаконосъобразно. Обстоятелството, че адвокатската защита по делата за обжалване на наказателни постановления не е задължителна, не влече по необходимост и извода, че страната няма право да ангажира свой процесуален представител, нито че ангажирането на такъв не се намира в причинна връзка с издаденото НП. Неразделната взаимовръзка между наказателното постановление и потърсената от наказаното лице адвокатска защита е пряка и непосредствена, тъй като те се намират в отношение на обуславяща причина и следствие - гражданинът не би потърсил адвокатска помощ, ако срещу него не е издаден акт, увреждащ неговите законни права и интереси.

След като ищецът има право на адвокатска защита при оспорването на издадено срещу него наказателно постановление и същевременно дължи възнаграждение за нея, което съгласно Закона за адвокатурата следва да уговори в договор, както и след като е платил дължимото, той е изразходвал средствата именно за да се защити по надлежния ред против незаконосъобразното наказателно постановление. Ако не е съществувало наказателно постановление, което той счита за незаконосъобразно, то нямаше да съществува и съдебното му оспорване, в  което производство лицето може да упражни както намери за необходимо и ефективно правото си на защита, включително като наеме адвокат, на когото дължи възнаграждение. Разходът за адвокатско възнаграждение е направен именно в резултат на издаденото наказателно постановление и е обусловен от него. Правото на защита, включващо и правото на адвокатска такава, е основно конституционно право, което не може да бъде ограничавано по никакъв начин, в т.ч. и поради липсата на възможност за възстановяване на платения адвокатски хонорар. Липсата на процесуална възможност за упражняване претенция за разноски в административно наказателния процес от лицето, подложено на неоправдана наказателна репресия в контекста на Тълкувателно решение №2/2009г. на ВАС обуславя извод, че направените от него разходи в хода на производството, приключило с отмяна на наказателното постановление, представляват имуществена вреда, за която държавата дължи обезщетение по чл.4 от ЗОДОВ. При липсата на друг процесуален способ за обезщетяването ѝ, общият ред по ЗОДОВ се явява единственият възможен такъв за възстановяване на вредите, претърпени от отменено като незаконосъобразно НП.

Изцяло в унисон с горните разсъждения са и мот,ивите в Тълкувателно решение № 1/15.03.2017г. по т.д. № 2/2016 г. на ОСС от I и II колегия на ВАС, образувано по искане на Главния прокурор на Република България. Общото събрание на колегиите от ВАС приема, че при предявени пред административните съдилища искове по  чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл.4 от този закон, съответно подлежат на обезщетяване по ЗОДОВ.

По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че искът за заплащане на обезщетение за имуществени вреди е доказан по основание.

По отношение размера на обезщетението:

Ищецът претендира вреди в размер на 300 лева, включващи договорено и платено от за адвокатско възнаграждение за правна защита и съдействие по ВАНД № 496/2019г. на Районен съд – гр.Шумен в размер на 300 лева. От приложените доказателства е видно, че И.С.Б. е заплатил по договор за правна защита и съдействие за процесуално представителство за оспорване на наказателното постановление, предмет на ВАНД № 496/2019г. на Районен съд – гр.Шумен адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева. Същевременно съдът е отменил изцяло обжалваното пред него наказателно постановление. При наличието на тези факти, съдът приема, че исковата претенция за заплащане на обезщетение за вреди в размер на 300 лева, представляващи заплатения адвокатски хонорар за процесуално представителство пред въззивната съдебна инстанция, е доказан и по размер, така както е предявен.

В тази връзка съдът не споделя доводите на ответника за прекомерност на изплатеното адвокатско възнаграждение, тъй като съгласно чл.18, ал.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредба № 1), за процесуално представителство, защита и съдействие по дела срещу наказателни постановления, в които административното наказание е под формата на глоба, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 от с.н. върху стойността на санкцията, но не по-малко от 300 лева, а по силата на чл.2, ал.4 от наредбата, възнаграждение за процесуално представителство се дължи поотделно за всяка инстанция. От изложеното е видно, размерът на адвокатското възнаграждение за процесуално представителство пред въззивната инстанция е определен в минималния предвиден от Наредба № 1 такъв, което изключва извода за неговата прекомерност (този извод следва и от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013г. на ВКС по тълк.дело № 6/2012г., ОСГТК, т.3, според което съдът е свободен да намали възнаграждението до предвидения в Наредба № 1 минимален размер). Неоснователна в тази връзка е тезата на ответната страна, че претендираното обезщетение следва да бъде присъдено в размер на 50 лева, колкото е минималното адвокатско възнаграждение за изготвяне на жалба срещу наказателно постановление без процесуално представителство по смисъла на чл.18, ал.1 от Наредба № 1. Това е така, защото в случая освен, че е изготвил жалбата срещу наказателното постановление, процесуалният представител на ищеца е депозирал и писмено становище, съдържащо аргументи по съществото на правния спор, което по своята същност представлява процесуално представителство, независимо, че адвокатът не е взел участие в проведеното открито съдебно заседание. Без значение е и факта, че писменото становище е представено по делото след приключване на насроченото за 02.04.2019г. съдебно заседание, доколкото е било своевременно депозирано по електронна поща на 31.03.2019г., като несвоевременното му прилагане по делото не се дължи на виновно поведение на ищеца. Освен това, независимо, че писменото становище е представено след приключване на съдебното заседание, то е било съобразено от съда, видно от изричните доводи на съда в тази връзка, изложени в мотивите на постановеното от него съдебно решение, отменящо наказателното постановление. В този смисъл съдът приема, че в случая не е приложима цитираната от процесуалния представител на ответната страна разпоредба на чл.18, ал.1 от Наредба № 1, а тази по чл.18, ал.2 от с.н., определяща минимум на адвокатското възнаграждение от 300 лева, поради което и доколкото същото е било договорено и изплатено в минималния предвиден от наредбата размер, не се явява прекомерно и подлежащо на намаляване.

В тази връзка съдът не споделя доводите на ответната страна, че доколкото наказателното постановление не е отменено поради липса на неправомерно поведение от страна на ищеца, а поради неточна правна квалификация, са налице предпоставките на чл.5 от ЗОДОВ за намаляване на обезщетението, защото увреждането се дължи на виновно поведение от страна на последния. Този извод категорично не може да бъде споделен. С Решение № 278/30.04.2019г. по ВАНД № 496/2019г. по описа на РС-Шумен Наказателно постановление  № 18-0869-003477/11.01.2019г. на ВПД Началник сектор към ОДМВР-гр.Шумен, сектор "Пътна полиция" е отменено изцяло. Съдебният акт не е бил обжалван, респективно е влязъл в законна сила, от което следва, че с влязъл в сила съдебен акт е установено, че наказателното постановление е незаконосъобразно, като конкретните аргументи, довели до този извод, са ирелевантни. Това е така, защото не би могло да се приеме, че ищецът безпричинно е платил хонорар на адвокат, без това да е мотивирано от издаденото срещу него наказателно постановление, с цел то да бъде отменено по предвидения от закона ред, което изключва извода, че увреждането е причинено по изключителна вина на пострадалия. От друга страна, основанието за отмяна на НП, като акт на държавна репресия, било по същество или като процедурно нарушение, е без значение за основателността на иска по ЗОДОВ за конкретната хипотеза, респективно не може да обуслови извод, че увреждането е било виновно съпричинено от пострадалия по смисъла на чл.5, ал.2 от ЗОДОВ. Нещо повече, от мотивите на обсъждания съдебен акт става ясно, че наказателното постановление е отменено поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила по чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН, драстично лишили наказаното лице от възможността да разбере в извършването на какво точно нарушение е обвинено, респективно да организира защитата си. От мотивите на районния съд не може да се извлече извода, че поведението на ищеца е било неправомерно, липсват и данни за злоупотреба с процесуални права от страна на последния, за да се приеме, че той е допринесъл за увреждането по смисъла на чл.5, ал.2 от ЗОДОВ, поради което, дори и да се сподели тезата на ответната страна, че основанието за отмяна на правораздавателния акт е релевантно за преценка налице ли е допринасяне за увреждането, в случая не може да се направи извод за наличие предпоставките на чл.5, ал.2 от ЗОДОВ, доколкото след като районният съд е установил невъзможност да се разбере в какво нарушение е обвинен дееца, не би могло да се установи и какво нарушение е осъществено виновно от последния. Напротив, отмяната на наказателното постановление е последица от допуснатите от наказващия орган съществени нарушения на административнопроизводствените правила, като същият не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение.

 С оглед гореизложените мотиви Шуменският административен съд приема, че предявената искова молба по отношение на претендираното обезщетение в размер на 300 лева е основателна и доказана, поради което следва да бъде уважена.

В обобщение на гореизложеното, Шуменският административен съд приема, че следва да осъди Областна дирекция на МВР - Шумен да заплати на И.С.Б. сумата от 300 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в заплатени разноски за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство във връзка с обжалване на Наказателно постановление № 18-0869-003477/11.01.2019г. на ВПД Началник сектор към ОДМВР-гр.Шумен, сектор "Пътна полиция", по ВАНД № 496/2019г. на Районен съд гр.Шумен.

С исковата молба и в приложено писмено становище, ищецът е направил искане за присъждане на направените по делото разноски. Съгласно разпоредбата на чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса; съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска. От материалите по делото е видно, че направените от ищеца разноски включват 10 лева внесена държавна такса и 500 лева договорено и заплатено в брой адвокатско възнаграждение (което обстоятелство е удостоверено в договора за правна защита и съдействие от 22.07.2019г. - л.15). Същевременно в приложеното от процесуалния представител на ответната страна писмено становище рег.№ ДА-01-2937/16.10.2019г. по описа на ШАДмС, последният е заявил, че желае намаляване на претендирания адвокатски хонорар в настоящото производство, тъй като сумата значително надвишава размера на главния иск, т.е. по същество е направил възражение за прекомерност на договореното адвокатско възнаграждение. Съдът намира същото за основателно, доколкото по силата на чл.8, ал.1, т.1 от Наредба № 1, минималният размер на адвокатското възнаграждение в настоящото производство е 300 лева. Ето защо и доколкото процесното съдебно производство не се отличава с фактическа и правна сложност, приключило е в едно съдебно заседание, не е провеждан разпит на свидетели и не е допускана експертиза, съдът намира, че договореното и платено адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева е прекомерно, поради което и на основание чл.78, ал.5 от ГПК, във вр.с чл.144 от АПК същото следва да бъде намалено до минималния размер, предвиден в чл.8, ал.1, т.1 от Наредба № 1, а именно - 300 лева. В тази връзка следва да се отбележи също, че съдът не споделя доводите на ответната страна, че адвокатското възнаграждение следва да бъде намалено под минимума, предвиден в чл.18, ал.3 от Наредба № 1, доколкото в случая не е приложима посочената разпоредба, а тази на чл.8, ал.1, т.1 от Наредба № 1, предвиждаща минимален размер на адвокатското възнаграждение по административни дела с материален интерес до 1000 лева, в размер на 300 лева, като съдът не може да определя възнаграждение под този минимум (арг. от чл.78, ал.5 от ГПК). От друга страна, действително Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 1/2004г. на Висшия адвокатски съвет, обнародвана в ДВбр.28/28.03.2014г., е отменена с решение № 13062/03.10.2019г. по адм.д.№ 3586/2016г. на ВАС, но към настоящия момент решението не е обнародвано в Държавен вестник, респективно не е влязло в сила, от което следва, че Наредба № 1 в частта ѝ, отменена с горепосоченото решение на ВАС, продължава да е  част от действащото право и подлежи на изпълнение.

Водим от горното, Шуменският административен съд

Р     Е     Ш     И:

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР - Шумен, с адрес гр.Шумен, ул.Сан Стефано № 2, да заплати на И.С.Б., ЕГН **********, с адрес гр.Търговище, ........, сумата от 300 (триста) лева, съставляваща причинени му имуществени вреди от незаконосъобразно издадено и отменено като такова с влязъл в сила съдебен акт Наказателно постановление № 18-0869-003477 от 11.01.2019г.  на ВПД Началник на сектор "Пътна полиция" при ОДМВР-град Шумен, а именно - заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по ВАНД № 496/2019г. по описа на Районен съд - град Шумен.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР - Шумен, с адрес гр.Шумен, ул.Сан Стефано № 2, да заплати на И.С.Б., ЕГН **********, с адрес гр.Търговище, ........, сумата от 310 (триста и десет) лева, представляваща разноски по делото.

ОТХВЪРЛЯ искането на И.С.Б., ЕГН **********, с адрес гр.Търговище, ........ да бъде осъдена Областна дирекция на МВР - Шумен, с адрес гр.Шумен, ул.Сан Стефано № 2, да му заплати разноски по делото за сумата над 310 (триста и десет) лева до пълния претендиран размер от 510 (петстотин и десет) лева.

Решението може да се оспори с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България - гр.София в 14-дневен срок от получаване на съобщението за постановяването му.

                                          АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: /п/

 

 Забележка: Към датата на публикуване решението не е влязло в законна сила.