Р    Е     Ш     Е     Н     И     Е

№ 246

 град Шумен, 10.10.2019 г.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

Шуменският административен съд, в публичното заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди и деветнадесета година в следния състав:

Председател: Кремена Борисова

                                                               Членове: Христинка Димитрова

                                                                             Маргарита Стергиовска

при секретаря Св.Атанасова

и с участие на прокурор Д.Арнаудов от ШОП

като разгледа докладваното от Председателя Кр.Борисова КАНД №197 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

   Производство по реда на чл.63 ал.1 изр.второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), образувано въз основа на касационна жалба на „И.А.Б.“ ООД, чрез адвокат Ц.К. от ШАК, срещу Решение №293/14.05.2019 г. на Районен съд град Шумен, постановено по ВАНД №270/2019 г. по описа на същия съд,с което е потвърдено НП№389010-F455172/12.12.2018год. на Директора на дирекция „Контрол“ на ТД на НАП-гр.Варна,с което на осн.чл.183 ал.3 във вр. с ал.1 от ЗДДС на „И.А.Б.“ ООД *** е наложена имуществена санкция в размер на 458лв. за нарушение на чл.86 ал.2 във вр. с ал.1 от ЗДДС.

   Касаторът изразява становище за незаконосъобразност на съдебното решение поради постановяването му в нарушение на материалния и процесуалния закон, като поддържа релевираните с въззивната жалба отменителни основания.

   Ответната страна ТД на НАП град Варна, редовно призована, не изпраща представител и не депозира писмен отговор по касационната жалба.

   Представителят на Шуменска окръжна прокуратура счита касационната жалба за допустима, но неоснователна и моли настоящата касационна инстанция да остави Решението на РС град Шумен в сила като правилно и законосъобразно.

   Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:

   Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок по чл.211 ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява неоснователна по следните съображения:

   С процесното решение съдът е потвърдил Наказателно постановление389010-F455172/12.12.2018год. на Директора на дирекция „Контрол“ на ТД на НАП-гр.Варна,с което на осн.чл.183 ал.3 във вр. с ал.1 от ЗДДС на „И.А.Б.“ ООД *** е наложена имуществена санкция в размер на 458лв. за нарушение на чл.86 ал.2 във вр. с ал.1 от ЗДДС. 

   За да постанови съдебния си акт, съдът е установил следната фактическа обстановка: Санкционираното дружество е регистрирано по ЗДДС и се явява задължено лице по смисъла на чл.125 ал.1 от ЗДДС да подава СД в законоустановения срок по чл.125 ал.5 от ЗДДС-до 14-то число на месеца следващ данъчния период.

   При извършена проверка от контролните органи на 05.12.2018 г. било установено, че дружеството не е начислило ДДС в размер на 9 166.66 лв. за издадена фактура №10….5/06.03.2018 г.,№10…6/14.03.2018г.,№10….7/22.03.2018г. и №10…8/23.03.2018г. за данъчен период месец март 2018 г., като посочените фактури не са били отразени в СД за месец март 2018 г. и дневниците по ЗДДС за същия данъчен период, а е била отразена в СД и дневниците по ЗДДС в данъчен период месец април 2018 г. С оглед тези констатации на дружеството е съставен Акт за установяване на административно нарушение№F455172 на 05.12.2018 г. и въз основа на него е издадено процесното НП, с което на касатора е наложена имуществена санкция в размер на 458 лв. на основание чл.180 ал.3 във вр. с ал.1 от ЗДДС – като е отчетен фактът, че ДДС е начислен в следващ период, за нарушение на чл.86 ал.2 във вр. с ал.1 от ЗДДС.

   Установено е от първоинстанционния съд, че на 20.04.2018 г. е бил съставен Протокол за анулиране на фактура №0…3/20.04.2018 г. за анулиране на издадена фактура с №0…4/02.02.2018 г., поради неоснователно начислено ДДС и издаване на нови фактури№10….5/06.03.2018 г.,№10…6/14.03.2018г.,№10….7/22.03.2018г. и №10…8/23.03.2018г. с получател „Инвестиционно проектиране“ЕООД-Шумен с наименование на стоката/услугата „плащане по договор“.Тъй като Протоколът бил съставен през месец април 2018 г., процесните фактури не  са  включени в СД и дневниците по ЗДДС за м.март 2018год. , а за следващия  данъчен период -месец април 2018 г. от дружеството.

   С оглед така установената фактическа обстановка, решаващият съд е приел, че както при съставяне на Акта за установяване на административно нарушение, така и при издаване въз основа на него на НП не са допуснати съществени нарушения на процедурните правила, водещи до отмяна, както и дружеството е нарушило разпоредбата на чл.86 ал.2 във вр. с ал.1 от ЗДДС, тъй като е следвало процесните фактури да бъдат включени в СД и дневниците по ЗДДС за данъчен период месец март 2018 г. и подадени най-късно  до 16.04.2018 г. в ТД на НАП Варна, офис Шумен. Въз основа на това е прието, че правилно е ангажирана имуществената отговорност на дружеството по реда на чл.180 ал.3 във вр. с ал.1 от ЗДДС, отчетено е по-късно начисления ДДС, и е определен размер на имуществената санкция в законоустановените рамки. Въз основа на това въззивният съд е потвърдил НП.

   Настоящата касационна инстанция приема, че решението на РС град Шумен е правилно и законосъобразно, тъй като е постановено в съответствие с процесуалния и материалния закон.

   На първо место следва да се посочи, че изводите на решаващия съд за липса на съществено процедурно нарушение както при съставяне на Акта за установяване на административно нарушение, така и при издаване на процесното НП, са правилни и законосъобразни, тъй като кореспондират с доказателствата по делото. За разлика от установените факти и постановените Решения от АдмС град Шумен, съответно КАНД №184/2019 г. и КАНД №185/2019 г., в настоящата хипотеза наказващия орган е посочил една дата на нарушение, която се явява и правилна, а именно 17.04.2018 г. и място на извършване на нарушението град Шумен, тъй като най-късният срок, в който дружеството е следвало да включи процесните фактури – издадени през м.март 2018год. с подаване на СД и дневниците по ЗДДС за данъчен период месец март 2018 г., е най-късно  до 16.04.2018 г. Следователно след тази дата дружеството е в нарушение. Ето защо изводите на решаващия съд в тази насока са законосъобразни, както и нарушението е подробно писано в процесното НП.

   Настоящата касационна инстанция приема за законосъобразни и изводите на решаващия съд по съществото на спора, а именно, че дружеството е следвало да включи процесните фактури за данъчен период месец март 2018 г. в СД и дневниците по ДДС, тъй като фактурите са издадени ,както следва: фактура№10….5/06.03.2018 г.,№10…6/14.03.2018г.,№10….7/22.03.2018г. и №10…8/23.03.2018г.  и изрично в тях са  посочени като дата на получаване на плащането датите на издаването им. С оглед на това правилно съдът се е позовал на разпоредбата на чл.25 ал.7 от ЗДДС, поради което данъкът е станал е изискуем на тази дата и е следвало фактурите да бъдат включени в данъчен период месец март  2018 г. Неоснователно е твърдението на касатора, че доколкото е бил съставен Протокол за анулиране през месец април 2018 г. на предходната фактура и съответно са издадени процесните фактури, то следва да бъдат включени новите фактури от м.март в данъчен период месец април 2018 г., тъй като тогава е съставен Протокола. Както правилно е посочил решаващия съд, доколкото процесните 4бр.фактури са издадени на 06.03.2018 , 14.03.2018г., 22.03.2018г. и на  22.03.2018г.. и изрично е вписано в тях, че на същата дата е осъществено плащане, то данъкът е станал изискуем на същата дата по правилото на чл.25 ал.7 от ЗДДС, още повече, че Протоколът за анулиране на предходната фактура по реда на чл.116 от ЗДДС е съставен през месец април 2018 г., т.е. един месец след данъчното събитие, обективирано в процесните фактури от м.март 2018год..

   Като е достигнал до тези правни изводи, решаващият съд е постановил съдебно решение в съответствие с процесуалния и материалния закон. В този смисъл касационната жалба се явява неоснователна и решението на РС град Шумен, като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила.

   Водим от горното, Шуменският административен съд

Р   Е    Ш    И   :  

   ОСТАВЯ В СИЛА Решение №293/14.05.2019 г. на Районен съд град Шумен, постановено по ВАНД №270/2019 г. по описа на същия съд.

   Решението е окончателно.

          ПРЕДСЕДАТЕЛ:./п/                                           ЧЛЕНОВЕ: 1./п/

                                                                                                           2./п/

        ЗАБЕЛЕЖКА:Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила на 10.10.2019 г.