Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

  №.167

град Шумен, 10.10.2019 г.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 Шуменският администратеивен съд в публичното заседание на осми октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: Кремена Борисова

при секретаря Св.Атанасова

и участието на прокурор П.Вълчев от Окръжна прокуратура - Шумен,

като разгледа докладваното от административен съдия Кр.Борисова адм.д. №347 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

   Производството е образувано въз основа на искова молба от С.В.С. ***, със съдебен адрес ***,чрез адв..... от ШАК против Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ град София, с правно основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, за сумата в размер на 600.00 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди-заплатено от него адвокатско възнаграждение в резултат на отменено като незаконосъобразно с влязло в сила съдебно решение НП№46-0000342/31.12.2018г. на Началника на ОО“Автомобилна администрация“-гр.Шумен, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното и плащане.

   В исковата молба са наведени твърдения, че с Решение№258/22.04.2019г., постановено по ВАНД №458/2019 г. по описа на РС град Шумен, е потвърдено Наказателно постановление №46-0000342/31.12.2018 г. на Началника на ОО „Автомобилна администрация“ град Шумен. Решението на РС,обжалвано пред касационна инстанция е отменено с решение№210 от 08.07.2019год. по КНАХД№179/2019год. на Шуменския административен съд,с което е отменено Наказателно постановление №46-0000342/31.12.2018 г. на Началника на ОО „Автомобилна администрация“ град Шумен.Решението  е влязло в законна сила на 08.07.2019год. Пред въззивната съдебната инстанция ищецът е ползвал адвокатска защита, за която има сключен Договор за правна защита и съдействие и пълномощия от 25.02.2019 г., по който е заплатил сумата в размер на 300.00 лв. в брой. Пред касационната съдебната инстанция ищецът е ползвал адвокатска защита, за която има сключен Договор за правна защита и съдействие и пълномощия от 17.06.2019 г., по който е заплатил сумата в размер на 300.00 лв. в брой Ищецът счита, че доколкото процесното НП е отменено с влязъл в сила съдебен акт, то и съобразно ТР №1 от 15.03.2017 г. по т.д.№2/2016 г. на ВАС е претърпял имуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от отменения незаконосъобразен акт, поради което моли съда да постанови съдебно решение, с което да осъди да му заплати сумата в размер на 600.00 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното и плащане, както и направените по настоящото дело разноски.В представени по делото писмени бележки с рег.№ДА-01-2244/12.07.2019год. и с рег.№ДА-01-2269/16.07.2019год. по описа на ШАдмС поддържа предявения иск и искането за присъждане на направените деловодни разноски.

   Ответната страна Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ град София, редовно призована, не изпраща представител.В представения по делото  писмен отговор с рег.№ДА-01-2515 от 28.08.2019год. по описа на ШАдмС, изразява становище за неоснователност и недоказаност на претенциите,  поради неналичие на законовите предпоставки за уважаването им,с оглед липсващи представени по делото пълномощни и договори за правна помощ,доказващи по безспорен начин реализираното процесуално представителство и заплатена за това сума за адвокатско възнаграждение към момента на първоинстанционното и касационното производство. Оспорва и претенцията на ищеца за присъждане на сторените в настоящото производство разноски по делото.

   Представителят на Окръжна прокуратура град Шумен изразява становище, че искът е основателен и доказан по размер, поради което предлага да бъде уважен изцяло в размера на претендираната главница,а касателно претендираната от ищеца законна лихва от момента на завееждане на делото до окончателното изплащане на сумата счита,че същата се явява неоснователно.

   От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупонст, съдът установи от фактическа страна следното:

   С Решение №258/22.04.2019 г. по ВАНД №458/2019 г. по описа на РС град Шумен е потвърдено Наказателно постановление №46-0000342/31.12.2018 г. на Началника на ОО „Автомобилна администрация“ град Шумен, с което на ищеца С.С. е било наложено административно наказание глоба в размер на 500.00 лв. на основание чл.178б ал.6 т.3 от ЗДвП, за нарушение на чл.24а ал.3 т.3 от Наредба №37/02.08.2002 г. на МТС. Решението на РС,отменено  с решение№210 от 08.07.2019год. по КНАХД№179/2019год. на Шуменския административен съд ,с което е постановена отмяна на обжалваното Наказателно постановление №46-0000342/31.12.2018 г. на Началника на ОО „Автомобилна администрация“ град Шумен  е влязло в законна сила на 08.07.2019год

   Ищецът е обжалвал НП, като във тази връзка е ползвал адвокатска защита и е упълномощил адвокат за процесуално представителство в образуваното пред Районен съд град Шумен съдебно производство. От Договора за правна защита и съдействие серия В №140910 от 25.02.2019 г., приложен  на л.32 към делото на РС град Шумен, се установява, че за защита по ВАНД№458/2019г. на ШРС е договорено възнаграждение на адвоката в размер на 300.00 лв., което е изплатено изцяло в брой. Упълномощеният адвокат е осъществил ефективна защита по делото пред въззивната инстанция, включително се е явил в проведените съдебни заседания и е представил и писмена защита,видно от прил. по делото протоколи от съдебни заседания и писмени бележки.Впоследствие шищецът обжалвал решението на райнния съд пред касационната инстанция,като за целта е ползвал адвокатска защита и е упълномощил адвокат за процесуално представителство в образуваното пред Административен съд-Шумен съдебно производство. От Договора за правна защита и съдействие серия В №120404 от 17.06.2019 г., приложен  на л.21 към делото на АС град Шумен, се установява, че за защита по КНАХД№179/2019г. на ШАдмС е договорено възнаграждение на адвоката в размер на 300.00 лв., което е изплатено изцяло в брой. Упълномощеният адвокат е осъществил ефективна защита по делото пред касационната инстанция, като е изготвил касационната жалба и е представил и писмена защита,видно от прил. по делото протоколи от съдебни заседания и писмени бележки

   По настоящото производство са приложени ВАНД №458/2019 г. по описа на РС град Шумен, по което дело е приложен Договорът за правна защита и съдействие за съдебната инстанция и пълномощно /вж.л.32 от делото/,както и КНАХД№179/2019год. на ШАдмС,по което е приложен Договорът за правна защита и съдействие за съдебната инстанция и пълномощно /вж.л.21 от делото/ . В прил. Договори за правна защита и съдействие и пълномощно изрично е посочено по кое дело и пред кой съд е упълномощен адвокатът да се яви , както и че договорът е сключен с точен предмет и обем на представителна власт, както и че договорената сума е изплатена изцяло в брой. Договорите са подписани и от двете страни-упълномощител и адвокат,като и в двата договора изрично  е отразено както размера на договореното между страните възнаграждение-300.00лв.,така и че същото е изцяло внесено в брой от клиента.

   От така установеното фактическо положение, съдът достигна до следните правни изводи:

   Съобразно чл.7 от ЗОДОВ, искът за обезщетение се предявява пред съда по мястото на увреждането или по настоящия адрес или седалището на увредения срещу органите по чл.1 ал.1 и чл.2 ал.1 от ЗОДОВ, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите. Ищецът е с адрес в град Шумен, твърдяното увреждане е настъпило също в град Шумен, правното основание на иска е чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, с оглед на което исковата молба е предявена пред компетентния съд при спазване на правилата за родова и местна подсъдност. Претенцията е родово подсъдна на административните съдилища, съгласно т.1 от диспозитива на ТП №2/19.05.2015 г. по т.д. №2/2014 г. на ОС на ГК на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС. Исковата молба е подадена от лице с надлежна активна процесуална легитимация, насочена е против ответник с надлежна пасивна процесуална легитимация и отговаря на формалните изисквания за реквизити, което я прави процесуално допустима за разглеждане в настоящото производство.

   Разгледана по същество, исковата молба е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

   Съгласно разпоредбата на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Във фактическия състав на отговорността на държавата за дейността на администрацията, визирана в чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, се включват следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменен по съответния ред; вреда от такъв административен акт; причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат.

   Съдът намира, че визираното в исковата молба наказателно постановление, издадено от Началника на ОО „Автомобилна администрация“ град Шумен, отменено с влязло в сила съдебно решение, съставлява незаконосъобразен акт на административен орган или длъжностно лице на ответника. Наказателното постановление, като резултат от упражнената дейност по административно наказване, представлява по естеството си правораздавателен акт, който не се издава по реда на АПК и не носи белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 АПК. Въпреки това основният вид на дейността по налагане на административно наказание и на извършените действия или бездействия във връзка с административното наказване, не дава основание разпоредбата на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ да се тълкува ограничително, като приложното ѝ поле се ограничи до административните актове, издавани по реда на АПК, а незаконосъобразните наказателни постановления, с оглед на правораздавателния им характер, да бъдат изключени от предметния обхват на закона.

   За квалифициране на иска като такъв по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ определяща е дейността на органа - негов издател. Наказателното постановление се издава от административен орган, в изпълнение на нормативно възложени задължения, при упражняване на административно наказателна компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност. Административният характер на дейността по издаване на НП, при или по повод на която са причинени вреди на гражданите или юридическите лица, определя правното основание на иска за вреди от незаконосъобразните наказателни постановления като такова по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ. В този смисъл е и приетото в т.1 от Тълкувателно постановление от 19.05.2015 г., постановено по т.д. №2/2014 г. на ВКС и ВАС.

   Следователно, в случая е налице първата материалноправна предпоставка - незаконосъобразен акт на държавен орган, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменен по съответния ред, като ЗОДОВ не прави разграничение в основанията, на които един акт е отменен. Единствено изискване е той да бъде отменен по надлежния ред, каквато хипотеза е налице в настоящото производство. 

   Съдът намира, че са налице и втората и третата предпоставки - вреда от този акт и пряка причинна връзка между вредите и настъпилия вредоносен резултат. Ищецът е претърпял вреди, изразяващи се в направени разноски за адвокатско възнаграждение в производството по въззивно и касационно обжалване на наказателното постановление. Макар и да липсва нормативно установено задължение за процесуално представителство по реда на ЗАНН, адвокатската защита при атакуване законосъобразността на НП се явява нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора, поради което и вредите се явяват пряка и непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт. По силата на чл.4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждащото действие. Несъмнено е, че ищецът не би заплатил адвокатско възнаграждение и заплатените на това основание суми не биха представлявали вреда за него, ако не беше издадено наказателното постановление, отменено впоследствие като незаконосъобразно. Обстоятелството, че адвокатската защита по делата за обжалване на наказателни постановления не е задължителна, не влече по необходимост и извод, че страната няма право да ангажира свой процесуален представител, нито че ангажирането на такъв не се намира в причинна връзка с издаденото НП. След като ищецът има право на адвокатска защита при оспорването на издадено срещу него наказателно постановление и същевременно дължи възнаграждение за нея, което съгласно Закона за адвокатурата следва да уговори в договор, както и след като е платил дължимото, той е изразходвал средствата именно, за да се защити по надлежния ред против незаконосъобразното наказателно постановление. Разходът за адвокатско възнаграждение е направен именно в резултат на издаденото наказателно постановление и е обусловен от него. В този смисъл е и Тълкувателно решение №1/15.03.2017 г. по т.д. №2/2016 г. на ОСС от I и II колегия на ВАС, пораид което съдът приема, че искът за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди е доказан по основание.

   По отношение размера на обезщетението: Ищецът претендира вреди в размер на 600.00 лева, платени от него разноски за адвокатско възнаграждение за правна защита и съдействие по ВАНД №458/2019 г. на Районен съд град Шумен и по КНАХД№179/2019г. на ШАдмС. От приложените Договор за правна и защита и съдействие от 25.02.2019 г. по делото на РС град Шумен и пълномощно и Договор за правна и защита и съдействие от 17.06.2019 г. по делото на АдмС град Шумен е видно, че договорите са  сключени именно във връзка представителство и защита по гореупоменатите дела на ШРС и на ШАдмС и в същите е изрично у посочено, че е договорено възнаграждение в размер на 300.00 лв.за всяка от двете съдебни инстанции, което е изцяло изплатено в брой. При наличието на тези факти и съгласно т.1 от ТР №6/06.11.2013 г. по т.д. №6/2012 год. на ОС на ГК и ТП на ВКС, съдът приема, че исковата претенция за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 600.00 лева е доказана и по размер.

   От така установеното фактическо и правно положение съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ за претърпени имуществени вреди в размер на 600.00 лв. е основателен и доказан, поради което ответната страна Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ град София следва да бъде осъдена да заплати на ищеца С.С. сумата в размер на 600.00 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковата молба – 10.07.2019 г. до окончателното и плащане. В тази връзка възражението на представителя на ответника се явява неоснователно, тъй като претенцията е за законна лихва, считано от датата на предявяване на иска, а не се претендира мораторна лихва за минал период.

   В депозираната искова молба е направено и искане за разноски за сумата в размер на 310.00 лв., от която сума 10.00 лв. внесена държавна такса и 300.00 лв. възнаграждение за един адвокт. С оглед изхода на спора и съгласно чл.10 ал.3 от ЗОДОВ, съдът намира, че на ищеца следва да бъдат присъдени направените по настоящото дело разноски общо в размер на 310.00 лв., от които 10.00 лв. заплатена държавна такса и 300.00 лв. договорено и заплатено възнаграждение за един адвокат, което е изплатено изцяло в брой, съгласно договора за правна помощ от 08.07.2019 г. /вж.л.3 от делото/. Договореното и изплатено възнаграждение е в минималния, предвиден в чл.8 ал.1 т.1 от НАРЕДБА №1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения размер,поради което същото се явява претендирано основателно.В тази насока съдът,в настоящия съдебен състав не споделя релевирания от ответната страна довод за приложение в случая на разпоредбата на чл.78 ал.2 от ГПК досежно недължимост на сторените в настоящото съдебно производство разноски,с оглед липсата на отправено от страна на ищеца искане или покана за доброволно плащане,предхождащо настоящото производство по делото.

   Водим от горното, Шуменският административен съд

Р     Е     Ш     И:

   ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ град София да заплати на С.В.С., с ЕГН **********,***, сумата в размер на 600.00 (шестотин лева) лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, в резултат на отменено Наказателно постановление №46-0000342/31.12.2018 г. на Началника на ОО „Автомобилна администрация“ град Шумен, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 10.07.2019 г. до окончателното и плащане.

   ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ град София да заплати на С.В.С., с ЕГН **********,***, направените по делото разноски общо в размер на 310.00 /триста и десет лева/ лв.

   Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Р България град София в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

   Препис от настоящото решение да се изпрати на страните по реда на чл.137 във вр. с чл.138 ал.1 от АПК.  

                                                   АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:/п/

 

Забележка: Към датата на публикуване решението не е влязло в законна сила.