Р    Е     Ш     Е     Н     И     Е

245

град Шумен, 10.10.2019г.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

Административен съд – град Шумен, в публичното заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател: Кремена Борисова

                                                               Членове: Христинка Димитрова

                                                                                Маргарита Стергиовска

при секретаря Св.Атанасова и с участие на прокурор Д.Аранаудов от Окръжна прокуратура – гр. Шумен, като разгледа докладваното от административен съдия Х.Димитрова КАНД № 217 по описа за 2019г. на Административен съд - Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:

          Производството е по реда на чл.63, ал.1, предл.второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Агенция «Пътна инфраструктура» - София, депозирана чрез процесуален представител П.Г.К.– началник отдел «Административно обслужване» в Областно пътно управление – Силистра, правоспособен юрист, срещу решение №324 от 28.05.2019г., постановено по ВАНД № 775/2019г. по описа на Районен съд – Шумен. С обжалвания съдебен акт е изменено Наказателно постановление № 5576/18.02.2019г. на началник отдел «Контрол по републиканската пътна мрежа», дирекция «Анализ на риска и оперативен контрол» към АПИ, с което на основание чл.53, ал.1, т.2 от Закона за пътищата на Н.Е.Е. с ЕГН ********** *** е наложено административно наказание «глоба» в размер на 1500 лева за нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б. «а» от Закона за пътищата, като е намален размерът на наложената глоба от 1500 лева на 1000 лева. В касационната жалба се твърди, че незаконосъобразно първоинстанционният съд е намалил размерът на наложената санкция. При определяне размера на наказанието, административно наказващият орган е съобразил габаритите на пътно превозното средство, съответно вредата, която същото причинява на пътя с надвишаване допустимия размер на натоварване и с опасността, която е създадена за движението и останалите участници в него. В случая от извършените измервания с надлежни технически средства се установявало, че измереното натоварване на задвижващата (втора) единична ос е с 3.680 т над допустимото по Наредба №11/03.07.2001г. за движение на извън габаритни и/или тежки пътни превозни средства, а натоварването на тройната ос на полуремаркето е с 1.640т над допустимото, т.е. претоварването е значително, поради което извършеното деяние е с висока степен на обществена опасност. Според касатора фактът, че е подадено заявление и е платена такса за обработка на документите, потвърждава тезата, че водачът не разполага със специално издадено разрешение за продължаване на движението на извънгабаритното превозно средство. Сочи, че дължимата такса за продължаване на движението е заплатена на по-късен етап. Въз основа на изложеното касаторът отправя искане за отмяна на въззивното решение и постановяване на друго, с което да бъде потвърдено изцяло наказателното постановление. В съдебно заседание процесуалният представител на Агенция «Пътна инфраструктура», заявява, че поддържа касационната жалба по аргументите, изложени в същата.

Ответната страна - Н.Е.Е. с ЕГН ********** ***, не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Шуменската окръжна прокуратура изразява становище за допустимост, а по същество за неоснователност на касационната жалба, като сочи, че решението на въззивния съд е постановено при правилно приложение на материалния закон и без да са допуснати съществени процесуални нарушения, поради което предлага същото да бъде оставено в сила.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на жалбите и обсъди направените в тях оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл.210, ал.1 от АПК и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана по същество същата се приема за неоснователна по следните съображения:

С решението, предмет на касационен контрол по настоящото дело, Районен съд – гр. Шумен е изменил Наказателно постановление № 5576/18.02.2019г. на началник отдел «КРП», дирекция «АРОК» към АПИ, с което на основание чл.53, ал.1, т.2 от Закона за пътищата на Н.Е.Е. е наложено административно наказание «глоба» в размер на 1500 лева за нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б. «а» от Закона за пътищата, като е намалил размерът на наложената глоба от 1500 лева на 1000 лева.

От събраните по делото доказателства Шуменският районен съд е приел за безспорно установено, че на 24.01.2019г., в 13,00 часа, по път І-2, км 115, на 2000м преди разклона за гр.Шумен, в посока гр.Разград – гр.Каспичан, Н.Е.Е. управлявал и осъществявал движение на съчленено ППС с пет оси – МПС с две оси с рег. № ***** и полуремарке с три оси № ******. Водачът осъществява движение на тежко ППС, без разрешение, издадено от администрацията, управляваща пътя. При измерване, извършено с техническо средство електронна везна модел CAPTELS ORA 10 № 784 и ролетка № 1302/18 (5м), е установено, че измереното натоварване на задвижващата (2-ра) единична ос на ППС е 13.140т., при максимално допустимо натовраване 11.5т., съгласно чл.7, ал.1, т.4, б. «а» от Наредба № 11 от 3 юли 2001г. При измерено разстояние между осите 1.32м, сумата от натоварване на тройната ос на полуремаркето е 27.680т., при максимално допустимо натовраване 24т, съгласно чл.7, ал.1, т.3, б. «б» от Наредба № 11 от 3 юли 2001г. С това деяние изпълнил от обективна и субективна страна състава на чл.53, ал.1, т.2 от ЗП, нарушавайки виновно чл.26, ал.2, т.1, б. «а» от ЗП, въвеждащ изискването движението на тежко пътно превозно средство да става след разрешение от АПИ. Първоинстанционният съд е приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни длъжностни лица, при липса на съществени нарушения на процедурата. Наред с това обаче, въззивният съд е констатирал, че административно наказващият орган е извършил неправилна индивидуализация на наложеното наказание, поради което е изменил размера на наложената глоба, като е намалил същата в минималния размер, предвиден в закона за това нарушение.

Установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка се споделя напълно от настоящия касационен състав. Същият намира, че въз основа на нея решаващият съд е направил правилни и законосъобразни изводи, като не е допуснал нарушение на материалния закон при издаване на обжалвания акт. При обективно възприета фактическа обстановка по делото, съдът е изградил правилни изводи за съставомерност на деянието по чл.53, ал.1, т.2 от ЗП. Приложимият законов текст е обвързан с повелителната норма на чл.26, ал.2, т.1, б. «а» от ЗП, въвеждащ изискването движението на тежки пътни превозни средства да става след разрешение от АПИ. В конкретния казус по несъмнен начин е установено, че Н.Е.Е. е управлявал тежко ППС, без да притежава разрешение, издадено от компетентните органи на АПИ. Настоящият състав изцяло споделя изводите на въззивния съд досежно факта на извършване на санкционираното административно нарушение и неговото авторство.

Шуменският административен съд намира, че при безспорната установеност на нарушението, административно наказващият орган неправилно е индивидуализирал същото и е наложил санкция в завишен размер. Доводите, изложени в касационната жалба, депозирана от Агенция «Пътна инфраструктура» - София, не обосновават друг извод. Съгласно разпоредбата на чл.27, ал.2 от ЗАНН, при определянето на наказанието се вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя. Това са законово установените критерии за индивидуализация на наказанието, които административно наказващият орган следва да съобрази при определяне на налаганото наказание. В процесното наказателно постановление не са посочени релевантни факти и обстоятелства, обуславащи максимален размер на наложената санкция. В тежест на административно наказващия орган е да обоснове и установи със съответните доказателства обстоятелствата, въз основа на които е определил размера на наложената санкция. Това не е сторено, поради което правилно, обосновано и законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че при определяне размера на наказанието, което следва да бъде наложено на нарушителя, административно наказващият орган не се е съобразил с изискванията на чл.27 от ЗАНН, като е наложил на Н.Е.Е. наказание в завишен размер. В допълнение към мотивите на решаващия съд, настоящата инстанция счита за необходимо да отбележи, че при определяне на наказанието наказващият орган не се е съобразил с подбудите за извършване на нарушението, имотното състояние на нарушителя и че неговите месечни доходи са в размер значително по-малък от определената санкция. Наказанието трябва да е справедливо - да съответства на тежестта на извършеното нарушение, но и да е съобразено с личността на дееца. Съдът намира за необходимо да акцентира и върху обстоятелството, че наказващият орган следва да излага доводи в наказателното постановление защо в случая определя конкретното по размер наказание. Безспорно, с оглед констатираните стойности на натоварване ППС-то причинява съответната вреда на пътя, както и представлява потенциална опасност за останалите участници в движението. Тези негативи са неизбежна последица при движение на тежко ППС. Сами по себе си посочените факти не обосновават налагането на по-висока санкция. Смисълът на разпоредбата на чл.27, ал.2 от ЗАНН и въведените с нея критерии за индивидуализация на наказанието, е санкционирането да се извършва при отчитане особеностите на всяко административно нарушение, свързано с конкретно деяние и нарушител и тяхната обществена опасност, определящи и тежестта на нарушението, с оглед налагането на най-справедливото за всеки конкретен случай наказание.

Наред с това, както се сочи в касационната жалба, след установяване на нарушението, дължимата такса за продължаване на движението е заплатена. Този факт следва да се цени като смегчаващо вината обстоятелство, което не е направено при индивидуализацията на нарушението.

Предвид изложеното, като е изменил размера на наложеното наказание, Шуменският районен съд е постановил един законосъобразен и правилен съдебен акт, в съответствие с целта на закона, при стриктно спазване на административно производствените правила и при правилно приложение на материалните правни норми. По изложените съображения настоящата инстанция намира, че не са налице касационни основания за отмяна на решението, постановено по ВАНД № 775/2019г. по описа на Районен съд – Шумен. Служебната проверка по чл.218, ал.2 от АПК не установи основания за нищожност, недопустимост на атакуваното решение или несъответствие с материалния закон.

Така мотивиран, Шуменският административен съд приема касационната жалба за неоснователна, поради което решението на Районен съд – гр. Шумен като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното, Шуменският административен съд

Р   Е    Ш    И   :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 324 от 28.05.2019г., постановено по ВАНД № 775/2019г. по описа на Районен съд – Шумен.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:./п/                                    ЧЛЕНОВЕ: 1. /п/

                                                                                         2. /п/

ЗАБЕЛЕЖКА:Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила на 10.10.2019 г.