Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 164

град Шумен, 09.10.2019 г.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

           Шуменският административен съд в публичното заседание на двадесет и шести септември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                                                                     Съдия: Бистра Бойн

при участието на секретаря Р. Х., като разгледа докладваното от съдията АД № 210 по описа за 2019 година на Административен съд– гр.Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:

           Производството е образувано  въз основа на жалба с вх.№ ДА-01-2019 от 18.04.2019год. по описа на ШАС, депозирана от А.Г.Д. ***, срещу Заповед № РД 20-375 от 28.03.2019г. на Заместник- Ректор на ШУ „Епископ Константин Преславски“ с правно основание чл.38 от ЗВО, във връзка с чл.145 и следващите от АПК, с искане за отмяна на  оспорената Заповед, с която му е наложено наказание „отстраняване от студентски общежития“. В жалбата се релевират оплаквания за незаконосъобразност на оспорения административен акт, като издаден в противоречие с административно-производствените правила и с материално-правни разпоредби. Оспорващият твърди, че не е бил уведомен за започналото административно производство, както и че в оспорената заповед липсват изложени фактически основания, в нарушение на чл.59 ал.2 т.4 от АПК, няма мотиви и пред кой съд и в какъв срок се обжалва. В съдебно заседание, се явява упълномощен от жалбоподателя процесуален представител- адв.К. от САК, която поддържа жалбата и иска от съда да отмени като незаконосъобразен административния акт.

            Ответникът, в придружаващо административната преписка становище, моли да се остави без уважение като неоснователна жалбата.  В открито съдебно заседание се представлява от адв.З. от ШАК, която поддържа становището, представя доказателства и моли за отхвърлянето на жалбата.

            Административен съд Шумен, като прецени доводите на страните във връзка със събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна: С Настанителна Заповед № РД 10-1492 от 05.09.2018г. доц.К.К.- Заместник- Ректор на ШУ „Епископ Константин Преславски“, жалбоподателят А.Г.Д., студент III курс, магистър, специалност „Английска филология“, редовно обучение, фак. № 1610020017 бил настанен в общежитие за учебната 2018/2019г. в блок №3 за времето от 04.09.2018г. до 20.07.2019г. Със Заповедта било наредено на настанения студент да познава и спазва изискванията на Наредба за СО и Правилник за вътрешния ред и да опазва имуществото, да не вдига шум, който пречи на околните живеещи през определеното за почивка време и др, като е посочено, че при нарушение ще последва санкция- отстраняване от студентско общежитие без право за кандидатстване през следваща учебна година. В изпълнение на решение по Протокол №54/25.10.2018г. на Съвета на директорите на „ССО“ЕАД, считано от 01.12.2018г., било затворено студентско общежитие блок №3, като настанените в него студенти се преместили в блок №2, като видно от приложения списък на стр.66 по делото, жалбоподателят бил настанен в ап.22, стая 606 и продължил да заплаща дължимата наемна цена. Според приобщените доказателства и събраните гласни доказателствени средства- разпит на св.Д.Й., заемаща длъжността касиер-домакин на блок №2, другият студент настанен в стая 606 бил Н.Н.. На 26.03.2019г., в общежитието дошли неговите родители във връзка с обаждане от сина им за конфликт между него и жалбоподателя, след употреба на алкохол, при който А.Д. счупил вратата на преходната стая и стъкло на ст.605. Свидетелката отишла в стаята, заедно с родителите и установила, че врата е „разбита и направена на летви, скрита под леглото“, а от касата на вратата били паднали отломки бетон. Двете стаи били в „пълен хаос“, с боклуци и бутилки алкохол. Направила снимки, които приложила към Доклад до Председателя на КСБВУ с изх.№РД 06-12/26.03.2019г. на стр.13 по делото. Със Становище от 27.03.2019г., Студентски домови съвет на блок №2, избран с Протокол от 14.11.2018г. от студентите в блок №2, след като се запознал с доклада на касиер-домакина относно причинените щети в общежитието от двамата студенти дал своето съгласие на Н.Н. да бъде наложено наказание- „последно предупреждение за отстраняване от общежитията“, а на жалбоподателя А.Д.- „отстраняване от студентско общежитие“, съгласно Наредба за ползване на студентските общежития и столове/НПСОС/. Било направено Предложение с изх.№РД-06-13/27.03.2019г. от В.Г.Т., управител на клон Шумен на ТД“Студентски столове и общежития“ЕАД до Ректора на Шуменски университет „Епископ Константни Преславски“, с оглед правомощията му по чл.5 ал.1 т.3 от Наредба за ползването на студентските общежития и столове“ и събраните документи, посочени по-горе в решението, за налагане на наказание по чл.36 ал.2 предл.2 от Наредбата и чл.6 т.2 от Правилника за условията и реда за настаняване, ползване и вътрешния ред на студентските общежития и за ползване на студентските столове- „отстраняване от общежитието“ на А.Д.. Предложението било мотивирано със събрани доказателства за системни и груби нарушения на чл.21 т.1, т.2, т.6 и т.10 от Наредбата от настанения студент и било посочено, че поведението му е тенденция, както и че преди няколко месеца лицето внесло въздушна пушка в друго общежитие и произвело изстрел с нея. Същият бил многократно предупреждаван устно от домакина на общежитието, от портиерите и другите живеещи в общежитието студенти да преустанови проявите си, но липсвала положителна промяна и студентът имал чувство за безнаказаност, доколкото спрямо него не били предприемани действия за налагане на наказания. Посочено е още, че проблемът изисква спешни мерки, за да бъдат предотвратени по-сериозни инциденти и да се защити живота и здравето на обитателите на общежитието.

          На основание упълномощителна Заповед РД-10-1040 от 29.06.2016г., чл.33 ал.1 т.1 от ЗВО от Ректор на ШУ проф.д.ин. Г.К., и направеното от управителя на „Студентски столове и общежития“ЕАД- клон Шумен Предложение, наименовано Доклад, доц.К.К.- Заместник- Ректор на ШУ „Епископ Константин Преславски“ със Заповед № РД 20-375 от 28.03.2019г. наложил наказание по чл.36 ал.1 т.2 от Наредба за ползване на студентските общежития и столове /НПСОС/ „отстраняване от общежитие“ на жалбоподателя А.Г..

          Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното дирене годни, относими и допустими доказателствени средства.

          Съгласно разпоредбата на чл.168 ал.1 от АПК, съдът следва да се произнесе по законосъобразността на обжалвания административен акт към момента на издаването му, като проверява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуално-правните и материално-правните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът. В съответствие с което от правна страна, съдът намира следното:

           Предмет на оспорването е административен акт- Заповед № РД 20-375 от 28.03.2019г. на Заместник- Ректор на ШУ, който подлежи на съдебен контрол. Обжалването е направено в рамките на регламентирания от закона четиринадесет дневен срок, като Заповедта е връчена на 03.04.2019г., а жалбата е входирана при административния орган на 15.04.2019г. и от лице, което има правен интерес от това производство /Определение № 5272 от 04.05.2016г. 7о. на ВАС/, поради което е допустимо. Разгледано по същество, оспорването се явява неоснователно. Съображенията на съда в тази насока са следните:

           Обжалваният административен акт- Заповед № РД 20-375 от 28.03.2019г. на Заместник- Ректор, която съгласно чл.36 ал.3 изр.последно от НПСОС е индивидуален административен акт по смисъла на АПК, е издадена от компетентен административен орган, в кръга на неговите правомощия.  Съгласно чл.33 ал.1, т.1 от Закона за висшето образование Заместник-ректорът  подпомага дейността на Ректора и има право да го представлява в случаите, когато е упълномощен от него, какъвто е и процесният случай. Съгл. чл.5 ал.1 т.3 от Наредбата, Ректорът на висшето учебно заведение налага наказания за нарушаване на условията и реда за ползване на студентските общежития.

        Актът е издаден въз основа на законосъобразни, предшестващи издаването му действия по Наредбата, а именно по предложение на управителя на съответното общежитие или на други заинтересувани лица и при осигурена възможност на председателя на домовия съвет да изрази становище, в съответната писмена форма и съдържа необходимите реквизити, което го прави валиден и процесуално законосъобразен.

         На следващо място настоящият съдебен състав, счита заповедта за надлежно мотивиран от фактическа и правна страна административен акт, който отговаря по форма на общите правила по чл.59 ал.2 от АПК. Съгласно ТР № 16/1975г. на ОСГК на ВС на РБ, мотивите към административния акт могат да се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт от други органи. В настоящия казус това е Предложение от управител на ТД“ССО“ЕАД-клон Шумен. Спазено е изискването този документ да е приобщен към акта с цитирането му, съответно е спазен принципът за непосредственост при осъществяване на административното производство от административния орган, поради което не е било необходимо изложените в Предложението факти да се приповтарят и като мотиви на издадената Заповед. Позоваването от страна на административния орган на доклада и представените с него документи-Доклад от касиер-домакин два броя и становище на домови съвет в тяхната съвкупност, представляват фактическите основания, съответстващи на посоченото в Заповедта правно основание, което е мотивирало административният орган да вземе решението си. По същество те представляват юридическият факт (респ. фактическият състав), от който органът черпи упражненото от него субективно административно право. Това са конкретните факти, въз основа на които същият е счел, че следва да упражни предоставената му компетентност и на базата на които се извършва последващата съдебна преценка за законосъобразност на акта. В настоящия казус са налице ясни, конкретни, взаимно допълващи се мотиви, разпоредителна част и издател на акта. В него изрично е посочено правното основание за прекратяване на настанителната заповед.

          За постановяването му административният орган е установил фактическата обстановка, съгласно чл.35 от АПК след което се е произнесъл с издаване на оспорения административен акт. С оглед събраните по делото доказателства и приложимите правни норма, настоящата съдебна инстанция преценява, че при издаване на оспорената Заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и няма противоречие с материалния закон.

           Съгласно чл.3 от НПСОС, висшите училища, приемат свои правилници за условията и реда на настаняване, ползване и вътрешен ред в студентските общежития. Правилника за условията и реда за настаняване, ползване и вътрешния ред в студентските общежития и за ползването на студентските столове от 2016г., приложен по делото на стр.20-35 е утвърден от изпълнителния директор на „СОС“ЕАД. С него се установяват общи правила за ползване на студентските общежития от студентите. В чл.13 т.1-10 са визирани задълженията на лицата, настанени в студентски общежития, като между тях е посочено и задължението да ползват общежитието с грижата на добър стопанин и да опазват имуществото му и да спазват всички санитарно-хигиенни изисквания/т.2 и т.6/. Съгласно чл.39 ал.1 за системно или грубо нарушаване на вътрешния ред се налагат наказания, съответни на посочените в чл.36 ал.1 от Наредбата: предупреждение за отстраняване и отстраняване от общежитието.

           Безспорно е установено по делото, че на осн.чл.18 ал.3 от Наредбата, между жалбоподателят Д. и „СОС“ЕАД е съществувало валидно възникнало облигационно наемно правоотношение с административно-правни елементи, доколкото съобразно чл.18, ректорът на висшето училище издава настанителна заповед и налага наказания за нарушаване на условията и реда за ползване на студентските общежития.  От събрания доказателствен материал беше установено, че с поведението си на 26.03.2019г., жалбоподателят е нарушил чл.13 т.2 и т.6 от Правилника и чл.21 т.2 и т.6 от Наредбата, като не е изпълнил задълженията си да опазва имуществото на общежитието и да спазва санитарно-хигиенните изисквания. Тези обстоятелства се доказват от приложените писмени доказателства и от показанията на свидетелите Д.Й. и А.М.- касиер- домакини на бл.№2 и бл.№3 и С.Д.- портиер и в двете общежития, които са непротиворечиви и съдът ги кредитира като достоверни, предвид факта, че служителките на ССО са познавали поведението на студента от години. Видно от показанията им, същият допуска трето лице, негов приятел в помещенията на общежитията, което не спазва пропусквателния режим нощно време, след употреба на алкохол А.Д. става агресивен, не поддържа добра хигиена в стаята си, която била в мръсно състояние, с бутилки алкохол, чаши, угарки, другите студенти се оплаквали от него, като споделяли за проблеми и че се страхуват от него. Установено е още, че нарушенията на изискванията на Наредбата са многократни и от такъв характер, че съдът споделя преценката на административния орган, че са „груби“, като всяка от предпоставките „системно“ или „грубо“ нарушение от фактическия състав на чл.36 ал.1 от Наредбата, представлява самостоятелно основание за налагане на наказание. За инцидентите през 2018г., за които свидетелстват служителките и се съдържат данни в Предложението на управителя, представляващи чупене на армирано стъкло на врата между етажите и внасяне на въздушна пушка в общежитието и произвеждане на изстрел в посока към съседния блок, при което бил пукнат прозорец и бил уплашен намиращия се в засегнатата стая студент, също са събрани достатъчно доказателства. И трите свидетелки свидетелстват, че многократно са се опитвали с добро отношение да разговарят със студента за поведението му и че самият той е обещал, че случаят с въздушната пушка няма да се повтори, но не е настъпила целената промяна. Към Предложението е приложен Доклад вх.№РД-05.20/03.12.2018г., относно счупено стъкло, в който е посочено е, че студентът е предупреден, че при последващо провинение и щета на имуществото, ще бъде отстранен от общежитието. По делото е прието и заверено копие извадка от Рапортна книга за 2019г., която се води от портиерите на общежитието и в която са вписани нарушения, осъществени предимно нощно време за стая 606, обитавана от жалбоподателя, изразяващи се в силна музика, викове и шум, за които са постъпили оплаквания от други студенти- на датите 11/12.02.2019г.; 25/26.032019г. и др. Приобщените писмени доказателства не бяха оспорени по надлежния ред от жалбоподателя и същите се подкрепят от другия доказателствен материал по делото.

          По отношение на направеното възражение в жалбата за липса на срок за обжалване посочен в оспорената Заповед, както и на органа, пред който това може да се извърши, настоящият съдебен състав, счита че пропускът не представлява съществено нарушение непосочването. Липсата на този реквизит от съдържанието на акта не ограничава правото на защита и е предпоставка за удължени срокове за обжалване, съгласно чл.140 от АПК. В настоящия случай с оспорването пред съда жалбоподателят е реализирал правото си на защита.

           По възражението за липса на уведомяване за започналото административно производство, съдът намира същото за неоснователно. Нормата на  чл.26 ал.1 АПК е гаранция за правата на заинтересованите от административното производство лица. Тя дава възможност на заинтересованата страна да бъде информирана за образуваното производство и с оглед на това да прояви съответната активност в защита на правата си. По принцип неспазването на изискването за уведомяване би могло да бъде съществено нарушение на административнопроизводствените правила по смисъла на чл.146 т.3 АПК, но в конкретния случай всички факти и обстоятелства, въз основа на които органът направил фактическите си и правни изводи са били известни на жалбоподателя, понеже самият той със своето поведение е станал повод за инициирането на производството. С връчването на настанителната Заповед, студентът е бил предупреден за последиците от нарушаване на вътрешния ред в общежитията и същия е бил предупреждаван след всяко поредно нарушение от домакина. Освен това, в Наредбата и в Правилника не се съдържа императивно изискване за уведомяване на адресата на акта за започване на производството и възможност за възражения и обяснения. Жалбоподателят е знаел за констатираното нарушение и е могъл да представи доказателства за липсата му, като не е сторил това своевременно пред административния орган, както и не сочи такива в настоящото съдебно производство. Следователно в конкретния случай, нарушението не е съществено по смисъла на чл.146 т. 3 АПК и не е самостоятелно основание за отмяна на оспорения акт. Съгласно практиката на ВАС, съществено е онова нарушение, когато ако същото не бе допуснато, резултатът би бил различен, което създава вероятност за неистинност на фактите, които административният орган е счел за установени и които са от значение за съществуването на основанието/ Решение № 1133 от 24.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12863/2012 г., VII о./. Освен това съдът намира, че при издаване на оспорения акт не е нарушено изискването на чл.26 ал.1 и чл.35 предложение последно от АПК, понеже естеството на нарушението, касаещо здравето и безопасността на други лица е изисквало вземането на бързи мерки за преустановяване на поведението на жалбоподателя, административното производство е приключило за два дни и заповедта е постановена, след като са изяснени всички факти и обстоятелства от значение за случая.

         По възражението за липса на срок за отстраняване от общежитието, съдът намира, че наказанието наложено с процесната заповед не представлява принудителна административна мярка и в закона липсва нормативно изискване за срок на действието й. Съгласно чл.19 т.5 от Наредбата, правото за ползване на студентски общежития се прекратява с налагане на наказанието "отстраняване от общежитието". По направеното възражение, че няма настъпили щети, понеже депозитът бил върнат в цялост без удръжки, съдът намира, че заплащането на счупената врата е ирелевантно, доколкото липсата на възстановяване на щети е самостоятелно основание за налагане на наказание по Наредбата, което в настоящия казус не е приложено.

         По изложените съображения оспорената заповед се явява законосъобразна, а подадената срещу нея жалба е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

          С оглед изхода на делото, оспорващият следва да бъде осъден да заплати направените от ответника разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева по Договор за правна защита и съдействие от 18.04.2019г., платено по банков път. 

          Водим от горното и на осн.чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

          ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.Г.Д. с ЕГН: ********** *** срещу Заповед № РД 20-375 от 28.03.2019г. на Заместник- Ректор на ШУ „Епископ Константин Преславски“, с която му е наложено наказание „отстраняване от студентски общежития“, като неоснователна.

          ОСЪЖДА А.Г.Д. с ЕГН: ********** *** да заплати на ШУ „Епископ Константин Преславски“ сумата 500лв./петстотин/ лева, представляваща деловодни разноски по настоящото производство.

           Решението подлежи на обжалване пред Върховния Административен съд на Република България в четиринадесет дневен срок от съобщаването му на страните, посредством изпращане на преписи по реда на чл.137 от АПК.

                                                                                         Съдия: /п/

Забележка: Решението обжалвано пред ВАС. Изпратено с изходящ № 636/14.11.2019г.