Р    Е     Ш     Е     Н     И     Е

244

град Шумен, 09.10.2019г.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

Административен съд – град Шумен, в публичното заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател: Кремена Борисова

                                                            Членове: Христинка Димитрова

                                                                         Маргарита Стергиовска

при секретаря Св.Атанасова и с участие на прокурор Д.Аранаудов от Окръжна прокуратура – гр. Шумен, като разгледа докладваното от административен съдия Х.Димитрова КАНД № 219 по описа за 2019г. на Административен съд - Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:

          Производството е по реда на чл.63, ал.1, предл.второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е въз основа на касационна жалба от „П.К.Б.“ ЕООД с ЕИК *******, седалище и адрес на управление ***, депозирана чрез пълномощник и процесуален представител юрисконсулт И.П., срещу Решение №365/13.06.2019г., постановено по ВАНД № 949/2019г. по описа на Районен съд – Шумен. С обжалвания съдебен акт е потвърдено Наказателно постановление №  И-3579/26.03.2018г. на кмета на Община Шумен, с което на основание чл.50, ал.2 от Наредба №1 за поддържане и опазване на обществения ред на територията на Община Шумен (Наредба №1 на ОбС – Шумен), във връзка чл.49, ал.7 от същата наредба на „П.К.Б.“ ЕООД ***, е наложена “имуществена санкция” в размер на 150 лева за нарушение на чл.4, ал.1 от Наредба №1 на ОбС – Шумен. Касаторът счита, че съдебното решение е неправилно и незаконосъобразно, като издадено в нарушение на процесуалния и материалния закон. Изразява несъгласие с извода на съда за законосъобразност на наказателното постановление, като твърди, че същото е издадено след изтичане на преклузивния 6-месечен срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН. Излага доводи за съществени процесуални нарушения, допуснати при съставяне на АУАН, изразяващи се в липсата на документална обоснованост, че датата на съставяне на АУАН № 9824/21.09.2017г. е доведена до знанието на нарушителя, както и че не е поканен да се яви за съставяне на акта. В касационната жалба пространно се аргументират пороци в наказателното постановление по аргументи, аналогични на изложените във въззивната жалба касателно липса на дата на нарушението. Твърди се, че приложените доказателства не установяват с категоричност осъществяването на описаното в наказателното постановление нарушение от страна на дружеството. Наред с това се изразява несъгласие с извода на съда за правилна индивидуализация на нарушението. По изложените в жалбата аргументи отправя искане за отмяна на съдебното решение и на потвърденото с него наказателно постановление, а в условията на алтернативност – за изменение на наказателното постановление в частта досежно размера на наложената глоба, като същата бъде намалена към минималния размер, предвиден в наредбата.

Ответната страна - Община Шумен, не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Шуменската окръжна прокуратура пледира за неоснователност на жалбата и предлага решението на въззивния съд като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:

Жалбата е подадена от надлежна страна - участник във въззивното производство, в законния срок, до компетентния съд, което я прави допустима. Съгласно чл.63, ал.2 от ЗАНН, административният съд разглежда касационните жалби срещу решенията на съответните районни съдилища по реда на глава ХII от АПК. Чл.218 от АПК свежда предмета на касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението, но същевременно задължава касационната инстанция да следи и служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Воден от така определения предмет на настоящото касационно производство, съдът намира жалбата за основателна по следните съображения:

С атакуваното решение съдът е потвърдил Наказателно постановление №  И-3579/26.03.2018г. на кмета на Община Шумен, с което на основание чл.50, ал.2, във връзка с чл.49, ал.7 от Наредба №1 на ОбС – Шумен на „П.К.Б.“ ЕООД е наложена „имуществена санкция“ в размер на 150 лева, за това, че е допуснало да бъдат разлепени рекламни материали извън определените в Приложение №1 от Наредбата места, с което е нарушило разпоредбата на чл.4, ал.1 от Наредба №1 на ОбС - Шумен. Нарушението е установено от служители в Дирекция “Устройство на територията” при Община Шумен, които на 08.09.2017г. при проверка в гр.Шумен констатирали наличието на рекламни материали на различни места в гр.Шумен.

До дружеството е изпратена покана изх. № 26-00-2867/12.09.2017г. негов представител да се яви на 20.09.2017г. в сградата на община Шумен, стая 348, за съставяне на АУАН. Поканата е получена на 13.09.2017г.

На посочената дата не се явил никой и на 21.09.2017г. при условията на чл.40, ал.2 от ЗАНН против дружеството е съставен АУАН №9824/21.09.2017г.

АУАН е предявен и връчен на 20.10.2017г.

Въз основа на така съставения АУАН и на материалите, съдържащи се в преписката, на 26.03.2018г. административно наказващият орган издал процесното наказателно постановление.

При така установената фактическа обстановка районният съд приел, че в хода на административно наказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. Дружеството е санкционирано за нарушение, което е безспорно установено, а завишеният размер на санкцията съответства както на обществената опасност на извършеното нарушение, така и на обществената опасност на извършителя (предвид наличието на доказателства за идентични нарушения, осъществени на няколко различни места в града). Така мотивиран, съдът е потвърдил изцяло наказателното постановление.

 Шуменският административен съд намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В тази връзка, решаващият състав на съда съобрази, че решението е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му.

При извършената преценка за съответствие с материалния закон съдът намира, че решението е неправилно, като приема за основателни твърденията на касатора за незаконосъобразност на наказателното постановление, поради издаването му след изтичане на преклузивния срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН.

Разпоредбата на чл.34 от ЗАНН установява сроковете, в които може да се състави акт за установяване на административно нарушение, тяхното начало се определя спрямо откриването на нарушителя и извършването на нарушението, в нея са определени и сроковете за издаване на наказателното постановление. Общият срок относно съставянето на акта е тримесечен спрямо откриване на нарушението и едногодишен срок от извършването му, а за постановлението - шестмесечен от съставяне на акта. Тези срокове са преклузивни, т.е. процесуалноправни, и изтичането им е абсолютна пречка да се образува административно наказателно производство, респ. абсолютно основание вече образуваното да се прекрати. С изтичането им се погасява правото на субектите, оправомощени от закона да осъществяват наказателното преследване - актосъставителят да състави акта, а административно-наказващият орган - да издаде наказателното постановление. Съгласно чл.34, ал.3 от ЗАНН образуваното административно наказателно производство се прекратява, ако не е издадено наказателно постановление в шестмесечен срок от съставянето на акта. От приложения по дело АУАН №9824 е видно, че същият е съставен на 21.09.2017г., а наказателното постановление е издадено на 26.03.2018г.    т.е. след изтичане на срока по чл.34, ал.3 от ЗАНН. При това положение направеният довод пред настоящата инстанция за нарушение на цитираната разпоредба е основателен, тъй като наказателното постановление не е издадено в шестмесечния срок.  Разпоредбата на чл.34, ал.3 от ЗАНН е императивна и спазването на установените в закона срокове е задължително. Както сочи и касаторът, бездействието на административния орган повече от шест месеца е пречка за издаване на НП и изключва отговорността на нарушителя. С изтичането на давността се погасява възможността за реализиране на административно наказателната отговорност. Издаването на наказателно постановление след изтичане на предвидените в чл.34 от ЗАНН срокове е съществено нарушение на процесуалните правила. За тези обстоятелства съдът следи служебно. Районният съд е следвало да констатира тази незаконосъобразност и да отмени Наказателното постановление, без да разглежда спора по същество.

С оглед гореизложеното, настоящата инстанция, намира подадената касационна жалба за основателна, поради което следва решението на Районен съд – гр. Шумен да бъде отменено, като вместо него бъде постановено друго, с което се отмени изцяло наказателно постановление  №  И-3579/26.03.2018г. на кмета на Община Шумен.

 Водим от горното и на основание чл.222, ал.1 от АПК, Шуменският административен съд

Р   Е    Ш    И   :

ОТМЕНЯ решение № 365 от 13.06.2019г. по ВНАХД № 949/2019г. по описа на Районен съд - гр.Шумен, като вместо него  постановява:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление  И-3579/26.03.2018г. на кмета на Община Шумен, с което на основание чл.50, ал.2 от Наредба №1 за поддържане и опазване на обществения ред на територията на Община Шумен, във връзка чл.49, ал.7 от същата наредба на „П.К.Б.“ ЕООД ***, е наложена “имуществена санкция” в размер на 150 лева за нарушение на чл.4, ал.1 от Наредба №1 на ОбС – Шумен.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/                                 ЧЛЕНОВЕ: 1./п/

                                                                                      2./п/

ЗАБЕЛЕЖКА:Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила на 09.10.2019 г.