О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№725

 град Шумен, 20.08.2019 г.

   Шуменският административен съд в закрито заседание на двадесети август две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росица Цветкова

като разгледа докладваното от административен съдия Р. Цветкова ч.адм.д. №403 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

   Производство по реда на чл.60 ал.5 от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.186 ал.4 от Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС), образувано по жалба на «ВИАС» ЕООД, с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя В.И.В., против Разпореждане по чл.60 ал.1 от АПК за предварително изпълнение на Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) №279- ФК/08.08.2019 г. на началник отдел «Оперативни дейности»-Варна в ГД «Фискален контрол» при ЦУ на НАП. С посочената заповед на дружеството е наложена ПАМ – запечатване на търговски обект – склад за аксесоари, находящ се в град Шумен, ул. Р. проход №68а, стопанисван от жалбоподателя и е забранен достъпът до него за срок от четиринадесет дни, на основание чл.186 ал.1 от ЗДДС и чл.187 ал.1 от ЗДДС. В заповедта е материализирано и разпореждане за нейното предварително изпълнение, основано на чл.188 от ЗДДС, във връзка с чл.60 от АПК.

   Оспорващият излага аргументи за незаконосъобразност на разпореждането за предварително изпълнение на ЗППАМ предвид липса на предпоставките по чл.60 ал.1 от АПК, посочени в оспорената заповед. Сочи се, че не са изложени конкретни фактически основания за допуснатото предварително изпълнение на акта. Твърди се, че продажбите са осъществяват от два склада, като всеки склад има касов апарат. В момента на проверката единият от касовите апарати е бил предаден на фирмата „СмартПро“ ООД, с оглед настъпилите законодателни промени в Наредбата, с цел привеждане му с новите изисквания, което от своя страна налагало отчитането на продажбите да бъде извършван от другия касов апарат. Този факт е установен и от проверяващите органи. Оспорващият счита, че неиздаването на фискален касов бон на стойност в размер на 4.90 лв. не е достатъчно основание да се разпореди предварително изпълнение на процесната заповед. Излагат се и съображения, че търговецът осъществява дейност с висок годишен оборот, включително и внася ДДС месечно в бюджета средно 300 000.00 лв., поради което счита, че с допуснатото предварителното изпълнение на процесната заповед няма да бъдат защитени държавния и обществен интерес, а напротив ще бъде нарушен фиска. Досежно второто сочено от органа основание за допускане на предварително изпълнение на процесната ПАМ се излага, че възможността за осуетяване или значително затрудняване изпълнението на ПАМ не може да се основава на хипотетични хипотези, а следва да е обоснована с конкретни обективни факти, каквито в случая липсвали. Изложени са и съображения за отсъствие на обективни данни, факти и доказателства касателно наличие на третото основание за допускане на предварително изпълнение на процесната ПАМ, които да обективират евентуални вреди, които могат да последват от закъснение изпълнението на ПАМ и даващи възможност за тяхната преценка като значителни или труднопоправими. Въз основа на изложеното оспорващият обосновава извод за незаконосъобразност на разпореждането за предварително изпълнение на ЗППАМ и моли за неговата отмяна.

   Ответникът с придружително писмо от 20.08.2019 г., съгласно указанията на съда, представи административната преписка, но не изразява становище по оспореното разпореждане.

   От събраните по делото доказателство, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът установи от фактическа страна следното:

   Съгласно представения с преписката протокол за извършена проверка серия АА №0389165 от 06.08.2019 г., служители на ГДФК на НАП извършили проверка по спазване на данъчно-осигурителното законодателство в търговски обект – производство и търговия със строителни материали, находящ се в град Шумен, ул. Ришки проход №68а, като има обособени два склада. При извършена контролна покупка на 1 брой „брава“ на стойност 4,90 лева, заплатена в брой на място в обекта – склад за аксесоари, дружеството не е издало фискален касов бон. Регистрираното в обекта ФУ, с потвърждение №4164838/12.04.2019 г. на ФУ на НАП е предадено на „Смарт Про“ ООД за тестване, като два дни след проверката е върнато в търговския обект. За продажбата е издаден отчет за продажби 0...125559/06.08.2019 г., като наличните парични средства са 645.00 лв., съгласно касовата наличност.

   Въз основа на тези факти административният орган приел, че дружеството-жалбоподател не е спазило реда и начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за продажба, с което е осъществил състава на чл.25 ал.1 т.1 от Наредба № Н-18/2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти чрез фискални устройства, във връзка с чл.118 ал.1 от ЗДДС. Извършеното нарушение е счетено като основание за налагане на ПАМ по смисъла на чл.186 ал.1 т.1 б.«а» от ЗДДС, което е сторено от административния орган с процесната заповед.

   Заповедта постановява запечатването да се извърши в присъствието на представител на дружеството-жалбоподател незабавно от момента на връчване на заповедта, както и незабавно да бъде отстранена стоката от обектите. Със същата е указано на търговското дружество, че изпълнението на наложената с тази заповед ПАМ ще бъде прекратено на основание чл.187 ал.4 от ЗДДС по писмена молба на задълженото лице, подкрепена с доказателства, че наложената глоба или имуществена санкция е заплатена изцяло.

   Административният орган е изложил фактическите и правни основания за издаване на заповедта. Относими към настоящото производство са само мотивите, касаещи разпореждането по чл.60 ал.1 от АПК.

   Обстоятелствата, мотивирали органа да разпореди предварително изпълнение на ЗППАМ, се свеждат до следното: Административният орган е посочил, че видно от размера на неотчетената продажба и неиздаването на фискален бон за извършена покупка на стойност 4,90 лева, съставляват основание да се приеме, че със своето поведение проверяваното лице накърнява съществено обществения интерес и фискалната политика на държавата, тъй като укрива част от своите продажби, последица от което се явява неправилното определяне на доходите му. Необходимостта от предварително изпълнение е предопределена с оглед начина и вида на организиране на отчетността, които са довели до извършеното деяние и индиректно от степента на неговата обществена опасност.

   Като самостоятелно фактическо основание за допускане на предварителното изпълнение на ПАМ е посочена възможността да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта. Административният орган сочи, че създадената организация в търговския обект от търговеца води до извода до целенасочено отклонение от данъчното облагане, съответно преследваната цел за превъзпитание на данъчния субект към спазване на фискалната политика не би могла да се реализира без допуснатото предварително изпълнение на мярката.

   Според мотивите на разпореждането за предварително изпълнение на ЗППАМ, от закъснението на изпълнението на ПАМ може да последва значителна или трудно поправима вреда, а именно – съществено отклонение от данъчното облагане по отношение на конкретния субект.

   В обобщение административният орган посочил, че именно с цел да се промени установената организация в дейността на търговеца и причините, водещи до неблагоприятни последици за фиска, се налага предварително изпълнение на наложената ПАМ.

   ЗППАМ е връчена  на представляващия дружеството на 20.08.2019 г.

   Несъгласен с допуснатото предварително изпълнение на акта, на 20.08.2019 г. адресатът на заповедта е оспорил същата пред съда.

   При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:

   Жалбата е подадена от надлежна страна - адресат на заповедта, в която се съдържа оспореното разпореждане за предварително изпълнение на ПАМ, породило неблагоприятни правни последици за оспорващото дружество. Обжалването на разпореждането е извършено в срока по чл.60 ал.5 от АПК, при наличие на правен интерес, поради което е допустимо за разглеждане.

   Съдът приема жалбата за основателна,  предвид следните съображения:

   Разпоредбата на чл.188 от ЗДДС указва, че принудителната административна мярка по чл.186 ал.1 от ЗДДС подлежи на предварително изпълнение при условията на АПК.

   Според чл.60 ал.1 от АПК в административния акт се включва разпореждане за предварителното му изпълнение, когато това се налага, за да се осигури животът или здравето на гражданите, да се защитят особено важни държавни или обществени интереси, при опасност, че може да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта или ако от закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда, или по искане на някоя от страните - в защита на особено важен неин интерес. С допускането на предварително изпълнение се придава изпълнителна сила на един невлязъл в сила индивидуален административен акт. Доколкото представлява изключение от общия принцип за суспензивно действие на жалбата и съдържа в себе си потенциална възможност да причини вреди на адресата, то се допуска при стриктно спазване на законовите предпоставки, изчерпателно посочени в нормата на чл.60 ал.1 от АПК – ако се налага, за да се осигури животът или здравето на гражданите; да се защитят особено важни държавни или обществени интереси; при опасност, че може да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акт; ако от закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда; по искане на някоя от страните – в защита на особено важен неин интерес.

   Регламентираните хипотези сочат, че такова разпореждане може да бъде постановено само в изключителни случаи, при наличието на една или повече от предпоставките, предвидени в нормата. Същите по своето естество и характер сочат на някакъв вид изключителност или особеност, които конкретната хипотеза притежава, спрямо обичайните случаи от същия вид. Наличието на посочените в чл.60 ал.1 от АПК предпоставки не се презумира, напротив – във всички случаи административният орган следва да посочи обстоятелствата, мотивирали го да разпореди предварителното изпълнение на акта. Предварително изпълнение на акта следва да се допуска само при наличие на посочените в закона предпоставки с излагане на убедителни мотиви в тази насока, предвид това, че по този начин се въвежда изключение от основния принцип на суспензивния ефект на подадената срещу административния акт жалба.

   В случая мотивите, въз основа на които е допуснато предварителното изпълнение са общи изрази, придаващи изключителност на издадените по реда на чл.186 от ЗДДС административни актове, каквато самият законодател не е предвидил в ЗДДС. Налице е формално изпълнение на задължението за мотивиране на акта, без обвързване с конкретни факти, което е равнозначно на липса на мотиви. С оспореното разпореждане е прието, че в търговския обект е създадена организация на дейността на дружеството и са налице причини, водещи до неблагоприятни последици за фиска, поради което с предварителното изпълнение на наложената принудителна административна мярка ще се защитят особено важни държавни интереси, с цел преустановяване и/или предотвратяване на административни нарушения и последиците от тях. Отбелязано е, че ако не бъде допуснато предварително изпълнение на принудителната административна мярка съществува възможност да се извърши ново нарушение и опасност за фиска, водеща до отклонение от данъчно облагане. По делото липсват каквито и да е данни и доказателства, подкрепящи този извод – напротив в обекта има регистрирани и функциониращи ФУ, с което е създадена организация и е осигурена възможността всички извършени продажби да бъдат надлежно отчитани в съответствие със законовите изисквания. Наред с това - от привидно подробните мотиви не става ясно как размерът на неотчетената продажба -4.90 лв. обуславят поведение на проверяваното лице, насочено към съществено нарушаване на обществения интерес и фискалната политика в степен, налагаща предварително изпълнение на наложената мярка.  Констатацията за размера на неотчетената продажба на стойност 4.90 лв. не води до извод за засегнат важен държавен или обществен интерес. Липсват данни какви са размерите на обичайните обороти на търговца с такава дейност и мащаб, за да се изведе заключение, че тези на жалбоподателя обуславят предварително изпълнение на мярката.

   Съдът намира за основателно възражението на оспорващия за липса на конкретни данни, налагащи защита на особено важен държавен интерес. Действително обществените отношения, свързани с коректното отчитане на продажбите на стоки или услуги в търговските обекти са пряко свързани с фискалните интереси на държавата и предполагат засилена охрана, но същата следва да се реализира в законово очертаните рамки и съобразно целите на закона и без да се засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най – необходимото за целта, за която актът се издава – по арг. от чл.6 ал.2 от АПК. Както принудителната административна мярка, така и разпореждането за нейното предварително изпълнение, трябва да бъдат необходими за постигане на целта на закона и да са съразмерни по тежест с установените факти и преследваната цел. В случая липсва посочване на конкретни факти, чието проявление мотивира разпореждането за предварително изпълнение. Не става ясно с какво точно се обосновава особено важния държавен или обществен интерес и защо органът счита, че от по-късното изпълнение на ЗППАМ могат да последват значителни или трудно поправими вреди. Очевидно законодателят не счита, че е налице особено важен държавен или обществен интерес във всеки случай, когато се констатират нарушения при регистриране и отчитане на продажбите чрез фискално устройство и се налага принудителна административна мярка по чл.186 от ЗДДС, тъй като не е предвидил предварително изпълнение на мярката по силата на закона. Поради изложеното съдът приема, че в конкретния случай не се доказва и не съществува спешна необходимост от охрана на важни държавни интереси в сочения от административния орган аспект.

   Съдът преценява като изцяло немотивирано и неподкрепено с доказателства становището на административния орган, че по-късното изпълнение на заповедта може да доведе до значителна или трудно поправима вреда, изразяваща се в съществено отклонение от данъчно облагане. От обстоятелствената част на заповедта се установява наличието на една извършена продажба, за която не е издаден фискален касов бон на стойност 4.90 лв. В заповедта е вписано налични парични средства в размер на 645.00 лв., съгласно описа на касовата наличност, а в Протокола за проверката са отразени три броя фискални устройства. Безспорно както сочи и самият административен орган в момента на проверката един от касовите апарати не е бил наличен в обекта – склад за аксесоари, но видно от вписаното в протокола в т.2 от Раздел фискални устройства там е отразена разлика в размер на 638.40 лв., която е разчетена касова наличност от ФУ при нула фактическа наличност. Органът не е извършил съпоставка за тази разлика, с оглед наведените възражения от жалбоподателя за отчитане на продажбите от това в ФУ в другия търговски обект. Тези факти по никакъв начин не кореспондират с тезата на административния орган досежно възможността за съществено отклонение от данъчно облагане. С оглед изложеното не може да се твърди, че нарушението ощетява бюджета и засяга значим интерес за държавата и обществото до степен на изключителност, изискваща незабавното изпълнение на мярката.

   Съдът намира за необосновано и недоказано и другото основание, посочено от административния орган, а именно възможността да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта, като липсват въобще конкретни мотиви за това основание. Административният орган следва да посочи конкретните факти, чието проявление обосновава извод, че оспорващото дружеството ще предприеме стъпки в тази насока. В случая това не е сторено.  Разпореждането за предварително изпълнение на административния акт следва да бъде мотивирано, което предполага излагане на факти и доказателства за тяхното проявление. Неизпълнението на това задължение води до незаконосъобразност на разпореденото предварително изпълнение. 

   Както беше посочено по-горе, заповедта за налагане на ПАМ по ЗДДС е административен акт, за който законодателят не е допуснал предварително изпълнение по нормативен път. Това означава, че по принцип целта, за която се налага ПАМ на основание чл.186 ал.1 от ЗДДС ефективно може да бъде постигната без да се налага предварителното изпълнение на тази мярка. Самата мярка се състои в запечатването на търговския обект, в който е констатирано нарушението, за определен срок, не по-дълъг от 30 дни. Със запечатването на търговския обект се цели преустановяване на административното нарушение. С тази ПАМ не може да се защити фиска, защото изпълнението й не се състои в събирането или предотвратяване на разхищаването на средства и имущество, които съответния търговец притежава и които могат да послужат за ефективно събиране на дължими публични задължения. Затова нейното предварително изпълнение по никакъв начин не може да допринесе за защита интереса на държавния бюджет, свързан със заплащането на данъци върху действително реализирани приходи, както твърди органа. Ефектът от изпълнението на процесната ПАМ не би бил по-различен, ако тя се изпълни след като административният акт, който я постановява влезе в сила. Нещо повече, в случай че междувременно бъде издадено и НП, за да избегне репресията на ПАМ е налице вероятност нарушителат доброволно да внесе наложената му имуществена санкция в хипотезата на чл.187 ал.4 ЗДДС, което по съществото си представлява допълнителен приход в държавния бюджет.

   С предварително изпълнение на ПАМ, като процесната, не може да се предотврати настъпването на труднопоправимата вреда, защото със запечатването на търговският обект не може да се постигне предотвратяване на укриването на приходи, нито да се обезпечат публичните вземания възникнали от тези укрити приходи. То не може да доведе до защита на вземанията, които фискът евентуално има.

   На следващо място, абсолютно неправилно административният орган счита, че превенцията срещу ощетяване на фиска е именно разпореждането за предварително изпълнение. Предварителното изпълнение означава единствено, че административният акт ще бъде изпълнен преди да е влязъл в сила. Заповедта за налагане на ПАМ, с която е постановено запечатване на търговски обект няма по никакъв начин да обезпечи неощетяването на фиска, защото чрез запечатването на търговския обект не могат да се събират данъчни задължения. Напротив, така дейността на търговеца временно ще бъде спряна, а от там и неговите приходи, които да обезпечат плащането на публични задължения.

   Административният орган неправилно счита, че всеки административен акт, постановяващ ПАМ по реда на ЗДДС, следва да подлежи на предварително изпълнение. Не е такава целта на закона, нито е налице в конкретния случай някоя от предпоставките на чл.60 ал.1 от АПК. Касае се за еднократен пропуск при продажба на минимална стойност.

   В обобщение на изложеното съдът намира, че административният орган не е посочил конкретни обстоятелства, подкрепени с надлежни факти и доказателства, обосноваващи възприетите като налични от него основания по чл.60 ал.1 от АПК за постановеното предварително изпълнение на невлезлия в сила акт. Непосочването на конкретни обстоятелства, обосноваващи допускане на предварителното изпълнение, по същество представлява от една страна липса на мотиви, което непосредствено засяга правото на защита на адресата на акта, а и препятства проверката относно наличието на задължителните предпоставки по чл.60 ал.1 от АПК от страна на съда, а от друга следва да бъде квалифицирано като липса на материалноправни предпоставки за допускане на предварителното изпълнение на ПАМ, поради което съставлява основание за отмяна на разпореждането в хипотезата на чл.146 т.3 от АПК.

   Съдът констатира и още едно основание за отмяна на разпореденото предварително изпълнение, което ако не бъде санкционирано би довело до нарушаване правата на жалбоподателя. В самата заповед е посочено, че на основание чл.187 ал.4 от ЗДДС изпълнението на ПАМ ще бъде прекратено, ако жалбоподателят представи доказателства, че е заплатил наложената санкция. Предвидената в ЗДДС санкция за такова нарушение е от 500 до 2000 лв. и се определя от административно наказващия орган при издаване на НП, което е част от налагане на административно наказание на търговеца по реда на ЗАНН. Допускайки предварително изпълнение на процесната заповед за налагане на ПАМ, административният орган на практика отнема възможността на жалбоподателя да се възползва от разпоредбата на чл.187 ал.4 от ЗДДС, тъй като към датата на връчване на заповедта няма издадено НП, в което да е определена санкцията за нарушението.

   Ето защо съдът намира, че разпореждането, с което е допуснато предварително изпълнение на Заповед №279-ФК/08.08.2019 г. е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

   Водим от горното и на основание чл.60 ал.7 от АПК, съдът


О П Р Е Д Е Л И:

 

   ОТМЕНЯ по жалба на «ВИАС» ЕООД, с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя В.И.В., разпореждане за допускане на предварително изпълнение на Заповед за налагане на принудителна административна мярка №279-ФК/08.08.2019 г. на Началник отдел «Оперативни дейности»-Варна в ГД «Фискален контрол» при ЦУ на НАП.

   На основание чл.60 ал.8 от АПК определението подлежи на обжалване с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването му пред Върховния административен съд на Р България.

   Препис от настоящото определение да се изпрати на страните по реда на чл.137 от АПК.

Административен съдия: /п/

 


 

Забележка: Определението  е влязло в законна сила на 29.08.2019 г. като необжалвано.