Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   

№146

град Шумен, 02.08.2019г.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

Административен съд – град Шумен, в публичното заседание на петнадесети юли две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                       Административен съдия: Снежина Чолакова

при секретаря Ив.Велчева, като разгледа докладваното от административния съдия АД № 256 по описа за 2019 година на Административен съд – гр.Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 268, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е въз основа на жалба от П.Н.Т., ЕГН **********, с адрес ***. Драгомиров № 30, вх.4, ет.6, ап.85, със съдебен адрес ***, против Решение № 83/05.04.2019г. на Директора на ТД на НАП-гр.Варна, с което е оставена без уважение жалба вх.№ 4088/28.03.2019г. по регистъра на ТД на НАП-гр.Варна, офис Шумен, подадена от П.Н.Т. - длъжник по ИД № 27110000391/2011г. по описа на ТД на НАП-гр.Варна, депозирана срещу Разпореждане изх.№ С 190027-137-0002805/26.03.2019г., издадено от В.В.- публичен изпълнител при ТД на НАП-гр.Варна, офис Шумен, като неоснователна.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването му в нарушение на материалния закон. Твърди се, че за изчисляване на давностните срокове по отношение на посочените в процесното решение 19 броя изпълнителни титули –наказателни постановления и фишове, следва да се приложи регламентирания в разпоредбата на чл. 82, ал.1, б. "а" от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) двегодишен давностен срок, а не приложеният от данъчната администрация такъв по чл. 171, ал.1 от ДОПК. Жалбоподателят се позовава на Тълкувателно решение № 2 от 12.04.2017 г. на Общото събрание на съдиите от І и ІІ колегия на ВАС, постановено по Тълкувателно дело № 3/2016 г. по описа на ВАС, въз основа на което обосновава тезата, че предприетите изпълнителни действия от публичния изпълнител са осъществени след изтичане на двугодишния давностен срок по чл.82, ал.1, б."а" от ЗАНН. Въз основа на изложените аргументи отправя искане съдът да отмени Решение № 83/05.04.2019г. на Директора на ТД на НАП-гр.Варна, ведно с потвърденото с него Разпореждане изх.№ С 190027-137-0002805/26.03.2019г. на публичния изпълнител при ТД на НАП-гр.Варна, офис Шумен.

В съдебно заседание оспорващият, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. В депозирани от него писмени становища поддържа жалбата, както и отправеното с нея искане за отмяна на решението на Директора на ТД на НАП-гр.Варна и Разпореждането на публичния изпълнител. С допълнителна молба рег.№ ДА-01-1551/15.05.2019г. претендира присъждане на направените деловодни разноски.

Ответникът по жалбата – Директор на ТД на НАП - град Варна, редовно призован, не се явява и не изпраща представител в проведените открити съдебни заседания. В депозирани писмени становища застъпва тезата за законосъобразност на оспореното решение. Сочи, че изводите, направени от административния орган, са в съответствие със закона. Отправя искане жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна.

Шуменският административен съд след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото няма спор, че в ТД на НАП - гр.Варна е образувано изпълнително дело №27110000391/07.02.2011г. срещу П.Н.Т. за множество публични задължения.

Със Съобщение за доброволно изпълнение на основание чл.221 от ДОПК с изх.№ 0391-000001/09.02.2011г. П.Н.Т. бил поканен доброволно да заплати задължението си, произтичащо от НП № 1883/27.03.2009г. на РПУ-гр.Шумен при РДВР-гр.Шумен, с което му е наложена глоба в размер на 20 лева.

С Разпореждане за присъединяване изх. №000391/2011/000003/22.01.2015г. на публичен изпълнител към изпълнителното дело е присъединено вземане, установено с НП № 414/19.11.2013г. на ОДМВР-гр.Шумен.

С Разпореждане за присъединяване изх. №0391/2011/000006/16.09.2015г. на публичен изпълнител към изпълнителното дело е присъединено вземане, установено с НП № 710/05.12.2014г. на Главна дирекция"Охранителна полиция", гр.Шумен.

С Разпореждане за присъединяване изх.№ С 160027-105-0132385/11.10.2016г. на публичен изпълнител към изпълнителното дело са присъединени вземания по различни изпълнителни титули, в т.ч. НП № 41/12.02.2016г. на ОДМВР-гр.Шумен и НП № 46-0000069/22.04.2016г. на ИААА-РД"АА", гр.Шумен.

С Разпореждане за присъединяване изх.№ С180027-105-0126686/14.05.2018г. на публичен изпълнител към изпълнителното дело са присъединени вземания по НП № 16-0869-000610/07.04.2016г. на ОДМВР-гр.Шумен, НП № 16-0869-000608/07.04.2016г. на ОДМВР-гр.Шумен и НП № 46-0000138/26.07.2016г. на ИААА-РД"АА", гр.Шумен.

С Разпореждане за присъединяване изх. №С 180027-105-0299521/01.10.2018г. на публичен изпълнител към изпълнителното дело е присъединено вземане, установено с НП № 16-0869-001841/18.08.2016г. на ОДМВР-гр.Шумен. 

С постановление за налагане на обезпечителни мерки изх.№ С190027-022-0017614/13.03.2019г. публичният изпълнител при ТД на НАП-гр.Варна на основание чл.200 и чл.202, ал.1 от ДОПК, във вр.с чл.195, ал.1-3 от ДОПК е наложил по изпълнителното дело на П.Н.Т. запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, по депозити, вложени вещи в трезори, включително и съдържанието на касетите, както и суми, предоставени за доверително управление, находящи се в Първа инвестиционна банка и Частна предприемаческа банка Тексим за сумата от 10004,10 лева, включваща 9795,17 лева главница и 208,93 лева лихви. Въз основа на цитираното постановление на 13.03.2019г. били изпратени запорни съобщения до посочените в него  банки - Първа инвестиционна банка и Частна предприемаческа банка Тексим.

С Възражение вх.№ С190027-000-131085/18.03.2019г., на основание чл.171 от ДОПК и ТР № 2/2017г. на ВАС и чл.82   , ал.1, б."а" от ЗАНН  оспорващият  информирал публичния изпълнител, че посочените във възражението задължения по 19 броя наказателни постановления и фишове (НП № 2515/21.11.2013г., НП № 414/19.11.2013г., НП № 14-1729-000710/05.12.2014г., НП № 1883/27.03.2009г., НП № 8390/26.10.2009г., НП № 8392/23.10.2009г., НП № 9642/04.02.2009г., НП № 9631 Р/04.12.2009г.; НП № 6349/28.07.2009г.; НП № 46-0000308/29.08.2011г., НП № 47/15.05.2013г., НП № 346/09.05.2013г., Електронен фиш серия К № 0365389/25.10.2012г., НП № 41/12.02.2016г. , НП № 46-0000069/22.04.2016г., НП № 16-0869-000608/07.04.2016г., НП № 16-0869-000610/07.04.2016г., НП № 46-0000138/26.07.2016г., НП № 16-0869-001841/18.08.2016г.) са погасени по давност, поради което отправил искане същите да бъдат отписани от данъчноосигурителната му сметка.

С разпореждане изх.№ С 190027-137-0002805 от 26.03.2019г.  публичният изпълнител при ТД на НАП – град Варна приел, че не е изтекъл срокът по чл.171, ал.1 и ал.2 от ДОПК, поради което отказал да прекрати поради изтекла давност събирането на следните вземания по ИД № 27110000391/2011г., посочени в разпореждането:

- НП № 2515/21.11.2013г.(погрешно посочено като фиш), издадено от Началник на сектор ПП при ОДМВР-гр.Шумен (л.72), ВЗС (влязло в законна сила) на 05.03.2014г., с което на П.Н.Т. е наложена глоба в размер на 2000 лева (т.1 от разпореждането);

- НП № 414/19.11.2013г., издадено от Началник на сектор ПП при ОДМВР-гр.Шумен (л.73), ВЗС на 02.03.2014г., с което на П.Н.Т. са наложени глоби в размер общо на 110 лева (т.2 от разпореждането);

- НП № 14-1729-000710/05.12.2014г.(с погрешно посочена дата на издаване22.07.2014г.), издадено от Началник сектор при ОДМВР-гр.Шумен (л.75), ВЗС на 02.07.2015г. с което на П.Н.Т. са наложени глоби в размер общо на 250 лева (т.3 от разпореждането);

- НП № 1883/27.03.2009г., издадено от МВР-РДВР-КАТ-гр.Шумен (л.69), ВЗС на 01.09.2009г.,  с което на П.Н.Т. е наложена глоба в размер на 20 лева (т.4 от разпореждането);

- НП № 8390/26.10.2009г., издадено от Началник на РУМВР при ОДМВР-гр.Шумен (л.66), ВЗС на 18.02.2010г., с което на П.Н.Т. е наложена глоба в размер на 20 лева (т.5 от разпореждането);

- НП № 8392/23.10.2009г., издадено от Началник на РУМВР при ОДМВР-гр.Шумен (л.67), ВЗС на 18.02.2010г., с което на П.Н.Т. е наложена глоба в размер на 20 лева (т.6 от разпореждането);

- НП № 9642/04.12.2009г., издадено от Началник на РУМВР при ОДМВР-гр.Шумен (л.64), ВЗС на 18.02.2010г., с което на П.Н.Т. са наложени глоби в размер общо на 500 лева (т.7 от разпореждането);

- НП № 9631 Р/04.12.2009г.(погрешно посочено като фиш) на Началник РУ на МВР-гр.Шумен при ОДМВР-гр.Шумен (л.71), ВЗС на 18.02.2010г., с което на П.Н.Т. е наложена глоба в размер на 450 лева (т.8 от разпореждането);

- НП № 6349/28.07.2009г. на Зам.директор на ОДМВР-гр.Шумен (л.68), ВЗС на 01.09.2009г., с което на П.Н.Т. е наложена глоба в размер общо на 120 лева (т.9 от разпореждането);

- НП № 46-0000308/29.08.2011г. на Началник ОО"КД-ДАИ", гр.Шумен (л.70), ВЗС на 17.05.2012г., с което на П.Н.Т. е наложена глоба в размер общо на 1700 лева (т.10 от разпореждането);

- НП № 47/15.05.2013г.(погрешно посочено като фиш), издадено от Началник РУ"Полиция"-гр.Нови пазар при ОДМВР-гр.Шумен (л.92), ВЗС на 01.07.2013г., с което на П.Н.Т. е наложена глоба в размер на 400 лева (т.11 от разпореждането);

- НП № 346/09.05.2013г. на  Началник РУ"Полиция"-гр.Нови пазар при ОДМВР-гр.Шумен (л.93), ВЗС на 07.06.2013г., с което на П.Н.Т. е наложена глоба в размер на 300 лева (т.12 от разпореждането);

- Електронен фиш серия К № 0365389/25.10.2012г., издаден от ОДМВР-гр.Шумен(л.78), ВЗС на 11.11.2012г., с който на П.Н.Т. е наложена глоба в размер на 50 лева (т.13 от разпореждането);

- НП № 41/12.02.2016г. на ОДМВР-гр.Шумен, ВЗС на 28.02.2016г., неприложено към делото, с което на П.Н.Т. е наложена глоба в размер на 30 лева (т.14 от разпореждането);

- НП № 46-0000069/22.04.2016г. на Началник ОО"АА", гр.Шумен (л.77), ВЗС на 17.08.2016г., с което на П.Н.Т. е наложена глоба в размер на 20 лева (т.15 от разпореждането);

- НП № 16-0869-000608/07.04.2016г. на Началник сектор при ОДМВР-гр.Шумен (л.63), ВЗС на 21.06.2016г., с което на П.Н.Т. са наложени глоби в размер общо на 600 лева (т.16 от разпореждането);

- НП № 16-0869-000610/07.04.2016г. на Началник сектор при ОДМВР-гр.Шумен (л.61), ВЗС на 21.06.2016г., с което на П.Н.Т. е наложена глоба в размер на 800 лева (т.17 от разпореждането);

- НП № 46-0000138/26.07.2016г. на Началник ОО"АА", гр.Шумен (л.76), ВЗС на 28.12.2016г., с което на П.Н.Т. е наложена глоба в размер на 1500 лева (т.18 от разпореждането);

- НП № 16-0869-001841/18.08.2016г. на Директор на ОДМВР-гр.Шумен (л.62), ВЗС на 17.03.2018г.(в разпореждането погрешно е посочено 26.03.2018г.), с което на П.Н.Т. са наложени глоби в размер общо на 700 лева (т.19 от разпореждането).

С жалба вх. №4088/28.03.2019г. П.Н.Т. оспорил разпореждане изх.№ С 190027-137-0002805 от 26.03.2019г.  публичният изпълнител при ТД на НАП – град Варна, пред Директора на ТД на НАП – гр.Варна.

Директорът на ТД на НАП – гр.Варна счел подадената жалба за неоснователна, като посочил, че по отношение на цитираните в разпореждането вземания на длъжника, следващи от наказателни постановления и електронен фиш, налагащи административни наказания „глоба“ в различни размери, се установяват предпоставките на чл.172 от ДОПК за спиране на давностния срок на основание чл.172, ал.1, т.5 от ДОПК – с налагане на обезпечителни мерки с Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх.№ 5503/29.04.2010г., с което е наложен запор върху МПС, собственост на длъжника. Посочил е също, че чл.82, ал.4 от ЗАНН регламентира валидно и приложимо изключение от разпоредбите на чл.82, ал.1 и ал.2 от с.з., предвид образуваното изпълнително производство. По изложените аргументи, с решение № 83/05.04.2019г. оставил без уважение депозираната пред него жалба.

Решението е изпратено по пощата и получено от неговия адресат на неустановена дата (по делото двукратно е представено известието за доставяне на обжалвания акт, но отразената в него дата на връчване е нечетлива).

Настоящата жалба е подадена чрез административния орган на 22.04.2019г.

При така установените факти, от правна страна съдът съобрази следното:

Предмет на оспорване е Решение № 83/05.04.2019г. на Директора на ТД на НАП - гр.Варна - индивидуален административен акт, за който акт изрично е предвиден съдебен контрол по реда на ДОПК, съгласно чл.268, ал.1 от ДОПК. Оспорването е направено в рамките на 7-дневния срок, предвид липсата на доказателства, валидно удостоверяващи датата на връчването му, обстоятелството, че оспорващият сочи, че е получил решението на 17.04.2019г. и факта, че жалбата срещу него е подадена на 22.04.2019г. Оспорването е инициирано от надлежна страна с правен интерес, поради което производството е процесуално допустимо.

При разглеждането по същество и след проверка на оспорения административен акт на основанията по чл.160, ал.2 от ДОПК, съдът приема жалбата за частично основателна по следните съображения:

Оспореното решение представлява валиден административен акт, издаден от компетентен орган и в кръга на законоустановените му правомощия по чл.267 от ДОПК. Същото е постановено в производство по обжалване на разпореждане на публичен изпълнител при ТД на НАП - гр.Варна, в писмена форма и съдържа всички съществени елементи на формата на индивидуален административен акт, установени с чл.59, ал.2 от АПК. Посочени са фактическите и правни основания, мотивирали постановеното решение. Предвид горното съдът приема, че Решение №83/05.04.2019г. на Директора на ТД на НАП - гр.Варна е валиден акт, издаден в надлежна форма, при липса на съществени нарушения на процедурните правила.

За пълнота следва да се посочи, че в диспозитива на обжалваното решение е допусната техническа грешка при изписване номера и датата на издаване на Разпореждане  изх.№ С 190027-137-0002805 от 26.03.2019г., доколкото не са изписани последните четири цифри от номера, а като дата на издаване е посочено 15.02.2019г. Съдът намира този пропуск за несъществен, доколкото от мотивите на решението се установява по безсъмнен начин по жалба срещу кое разпореждане се произнася решаващият орган по чл.267, ал.1 от ДОПК, а и в диспозитива на решението ясно е посочено, че се оставя без уважение "жалба вх.№ 4088/28.03.2019г.", която е подадена от П.Н.Т. именно срещу Разпореждане  изх.№ С 190027-137-0002805 от 26.03.2019г. Впрочем, допуснатият технически пропуск не е попречил на оспорващия да упражни правото си на защита в пълен обем, тъй като от изложеното в жалбата му до съда става ясно, че е разбрал по отношение на кое разпореждане е издадено оспорваното от него решение на Директора на ТД на НАП-гр.Варна.

При извършената проверка за съответствието на обжалвания акт с материалния закон, съдът приема следното:

По делото не е налице спор по фактите. Спорът е правен и е свързан с отговор на въпроса дали вземанията, произтичащи от НП № 2515/21.11.2013г., НП № 414/19.11.2013г., НП № 14-1729-000710/05.12.2014г., НП № 1883/27.03.2009г., НП № 8390/26.10.2009г., НП № 8392/23.10.2009г., НП № 9642/04.02.2009г., НП № 9631 Р/04.12.2009г.; НП № 6349/28.07.2009г.; НП № 46-0000308/29.08.2011г., НП № 47/15.05.2013г., НП № 346/09.05.2013г., Електронен фиш серия К № 0365389/25.10.2012г., НП № 41/12.02.2016г. , НП № 46-0000069/22.04.2016г., НП № 16-0869-000608/07.04.2016г., НП № 16-0869-000610/07.04.2016г., НП № 46-0000138/26.07.2016г. и НП № 16-0869-001841/18.08.2016г., са погасени по давност.

Доколкото се касае за административни наказания „глоба“, наложени с 18 наказателни постановления и 1 електронен фиш, следва да се съобразят разпоредбите, съдържащи се в Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Според чл.82, ал.1, б. „а“ от ЗАНН, административното наказание не се изпълнява, ако са изтекли две години, когато наложеното наказание е глоба.  Нормата на чл.82, ал.2 от ЗАНН урежда началния момент, от който започва да тече давността за изпълнение на административното наказание, включително и в случаите, когато тя е прекъсната (давността започва да тече от влизане в сила на акта, с който е наложено наказанието и се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето спрямо наказания за изпълнение на наказанието, като след завършване на действието, с което е прекъсната давността започва да тече нова давност). По регламента на чл.82, ал.3 от ЗАНН при изтичане на срок, надвишаващ с една втора срока по ал.1, независимо от спирането или прекъсването на давността, административното наказание не се изпълнява. Абсолютната погасителна давност за изпълнение на административното наказание не се прилага по отношение на глобата, когато за събирането ѝ в срока по ал.1 е образувано изпълнително производство – арг.чл.82, ал.4 от ЗАНН. Тук е мястото да се акцентира върху изключението, предвидено в нормата на чл.82, ал.4 от ЗАНН – същата указва, че при образувано изпълнително производство не се прилага абсолютната погасителна давност по ал.3 от същата разпоредба. Казано по друг начин това означава, че след прекъсване на давността започва да тече нова двугодишна давност и ако в този срок не се предприемат никакви изпълнителни действия, наказанието „глоба“ става неизпълнимо по принудителен ред. Този извод е изцяло в унисон с мотивите в Тълкувателно решение № 2/28.02.2018г. по т.д. № 2/2017г. на ОСНК на ВКС, което е задължително за прилагане от административните органи и съдилищата. С решението е даден отговор на въпроса за това кой давностен срок се прилага при изпълнение на наложено административно наказание „глоба“ след прекъсване на давността в хипотезата на чл.82, ал.2 от ЗАНН – този по чл.171 от ДОПК или този по чл.82, ал.1, б. „а“ от ЗАНН. Прието е, че когато се разглежда правната природа на глобата, превес взема нейният характер на административно наказание, а не нейният характер на публично вземане. От тълкуването, дадено с цитираното решение следва, че разпоредбата на чл.82, ал.4 от ЗАНН изключва действието само на абсолютната давност по отношение глобите при образувано изпълнително производство, не и обикновената давност, която се прилага и при образувано изпълнително производство.

Очертаната правна уредба, съотнесена към конкретиката на настоящия казус, обуславя следните изводи:

По т.1 от разпореждането, отнасяща се за НП № 2515/21.11.2013г.(погрешно посочено като фиш в разпореждането):

Видно от материалите по делото, НП № 2515/21.11.2013г., издадено от Началник на сектор ПП при ОДМВР-гр.Шумен, с което на оспорващия е наложена глоба в размер на 2000 лева, е влязло в законна сила на 05.03.2014г., от който момент е започнал да тече двугодишният давностен срок за изпълнение. По делото не са представени доказателства за присъединяване на вземането по въпросното НП към ИД № 27110000391/2011г., образувано срещу П.Т., нито за извършени други действия, спиращи или прекъсващи давността, в т.ч. и след дадените от съда изрични указания по реда на 171, ал.4, във вр.с чл.170, ал.1 от АПК, във вр.с § 2 от ДР на ДОПК. От това следва, че давността по чл.82, ал.1, б.“а“ от ЗАНН досежно обсъжданото НП, е изтекла на 05.03.2016г., без да е била спирана или прекъсвана, съответно са налице предпоставките  по чл.173, ал.1 от ДОПК за неговото отписване. Този извод не се променя от издаденото на 13.03.2019г. Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх.№ С190027-022-0017614, с което на П.Н.Т. е наложен запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, по депозити, вложени вещи в трезори, включително и съдържанието на касетите, както и суми, предоставени за доверително управление, находящи се в Първа инвестиционна банка и Частна предприемаческа банка Тексим. Това е така, защото към датата на налагане на този запор вземането вече е било погасено по давност и възможността за предприемане действия за принудителното му събиране е преклудирана.

По т.2 от разпореждането, отнасяща се за НП № 414/19.11.2013г.:

НП № 414/19.11.2013г., издадено от Началник на сектор ПП при ОДМВР-гр.Шумен,  с което на П.Н.Т. са наложени глоби в размер общо на 110 лева, е влязло в законна сила 02.03.2014г., от който момент е започнал да тече двугодишният давностен срок за изпълнение. С разпореждане за присъединяване изх. № 000391/2011/000003/22.01.2015г. вземането, произтичащо от това НП, е присъединено към изпълнително дело № 27110000391/2011г., образувано срещу П.Н.Т.. При това положение и предвид разпоредбата на чл.82, ал.4 от ЗАНН, абсолютната давност, регламентирана в чл.82, ал.3 от ЗАНН е неприложима. След присъединяване на вземането на 22.01.2015г. давността е била прекъсната и е започнал да тече нов двугодишен давностен срок, който е изтекъл на 22.01.2017г. В рамките на този срок не са предприети никакви действия, обуславящи спиране или прекъсване на давността, с оглед на което публичното вземане, произтичащо от наказателното постановление, е погасено по давност, съответно са налице предпоставките  по чл.173, ал.1 от ДОПК за неговото отписване. Този извод не се променя от издаденото на 13.03.2019г. Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх.№ С190027-022-0017614, с което на П.Н.Т. е наложен запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, по депозити, вложени вещи в трезори, включително и съдържанието на касетите, както и суми, предоставени за доверително управление, находящи се в Първа инвестиционна банка и Частна предприемаческа банка Тексим, тъй като към датата на налагане на този запор вземането вече е било погасено по давност.

По т.3 от разпореждането, отнасяща се до НП № 14-1729-000710/05.12.2014г.

НП № 14-1729-000710/05.12.2014г., издадено от Началник сектор при ОДМВР-гр.Шумен (л.75), с което на П.Н.Т. са наложени глоби в размер общо на 250 лева, е влязло в законна сила на 02.07.2015г., от който момент е започнал да тече двугодишният давностен срок за изпълнение.

С разпореждане за присъединяване изх. № 0391/2011/000006/16.09.2015г. вземането, произтичащо от това НП, е присъединено към изпълнителното дело, образувано срещу П.Н.Т.. При това положение и предвид разпоредбата на чл.82, ал.4 от ЗАНН, абсолютната давност, регламентирана в чл.82, ал.3 от ЗАНН е неприложима. След присъединяване на вземането на 16.09.2015г. давността е била прекъсната и е започнал да тече нов двугодишен давностен срок, който е изтекъл на 16.09.2017г. В рамките на този срок не са предприети никакви действия, обуславящи спиране или прекъсване на давността, с оглед на което публичното вземане, произтичащо от наказателното постановление е погасено по давност, съответно са налице предпоставките  по чл.173, ал.1 от ДОПК за неговото отписване. Този извод не се променя от издаденото на 13.03.2019г. Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх.№ С190027-022-0017614, с което на П.Н.Т. е наложен запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, по депозити, вложени вещи в трезори, включително и съдържанието на касетите, както и суми, предоставени за доверително управление, находящи се в Първа инвестиционна банка и Частна предприемаческа банка Тексим, тъй като към датата на налагане на този запор вземането вече е било погасено по давност.

По т.4 от разпореждането, отнасяща се до НП № 1883/27.03.2009г.:

НП № 1883/27.03.2009г., издадено от МВР-РДВР-КАТ-гр.Шумен, с което на П.Н.Т. е наложена глоба в размер на 20 лева, е влязло в законна сила на 01.09.2009г.,  от който момент е започнал да тече двугодишният давностен срок за изпълнение. Със съобщение за доброволно изпълнение изх.№ 0391-000001/09.02.2011г. оспорващият бил поканен доброволно да заплати задължението си по посоченото НП. С това действие давността е била прекъсната и считано от 09.02.2011г. е започнал да тече нов двугодишен давностен срок, който е изтекъл на 09.02.2013г. В рамките на този срок не са предприети никакви действия, обуславящи спиране или прекъсване на давността, с оглед на което публичното вземане, произтичащо от наказателното постановление, е погасено по давност, съответно са налице предпоставките  по чл.173, ал.1 от ДОПК за неговото отписване. Този извод не се променя от издаденото на 13.03.2019г. Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх.№ С190027-022-0017614, с което на П.Н.Т. е наложен запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, по депозити, вложени вещи в трезори, включително и съдържанието на касетите, както и суми, предоставени за доверително управление, находящи се в Първа инвестиционна банка и Частна предприемаческа банка Тексим, тъй като към датата на налагане на този запор вземането вече е било погасено по давност.

По т.5 от разпореждането, отнасяща се до НП № 8390/26.10.2009г.

НП № 8390/26.10.2009г., издадено от Началник на РУМВР при ОДМВР-гр.Шумен, с което на П.Н.Т. е наложена глоба в размер на 20 лева, е влязло в законна сила на 18.02.2010г., от който момент е започнал да тече двугодишният давностен срок за изпълнение. По делото не са представени доказателства за присъединяване на вземането по въпросното НП към изпълнително дело № 27110000391/2011г., образувано срещу П.Т., нито за извършени други действия, спиращи или прекъсващи давността, в т.ч. и след дадените от съда изрични указания по реда на 171, ал.4, във вр.с чл.170, ал.1 от АПК, във вр.с § 2 от ДР на ДОПК. От това следва, че давността по чл.82, ал.1, б.“а“ от ЗАНН досежно обсъжданото НП, е изтекла на 18.02.2012г., без да е била спирана или прекъсвана, съответно са налице предпоставките  по чл.173, ал.1 от ДОПК за неговото отписване. Този извод не се променя от издаденото на 13.03.2019г. Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх.№ С190027-022-0017614, с което на П.Н.Т. е наложен запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, по депозити, вложени вещи в трезори, включително и съдържанието на касетите, както и суми, предоставени за доверително управление, находящи се в Първа инвестиционна банка и Частна предприемаческа банка Тексим, защото към датата на налагане на този запор вземането вече е било погасено по давност.

По т.6 от разпореждането, отнасяща се до НП № 8392/23.10.2009г.:

НП № 8392/23.10.2009г., издадено от Началник на РУМВР при ОДМВР-гр.Шумен, с което на П.Н.Т. е наложена глоба в размер на 20 лева, е влязло в законна сила на 18.02.2010г., от който момент е започнал да тече двугодишният давностен срок за изпълнение. По делото не са представени доказателства за присъединяване на вземането по въпросното НП към изпълнително дело № 27110000391/2011г., образувано срещу П.Т., нито за извършени други действия, спиращи или прекъсващи давността, в т.ч. и след дадените от съда изрични указания по реда на 171, ал.4, във вр.с чл.170, ал.1 от АПК, във вр.с § 2 от ДР на ДОПК. От това следва, че давността по чл.82, ал.1, б.“а“ от ЗАНН досежно обсъжданото НП, е изтекла на 18.02.2012г., без да е била спирана или прекъсвана, съответно са налице предпоставките  по чл.173, ал.1 от ДОПК за неговото отписване. Този извод не се променя от издаденото на 13.03.2019г. Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх.№ С190027-022-0017614, с което на П.Н.Т. е наложен запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, по депозити, вложени вещи в трезори, включително и съдържанието на касетите, както и суми, предоставени за доверително управление, находящи се в Първа инвестиционна банка и Частна предприемаческа банка Тексим, защото към датата на налагане на този запор вземането вече е било погасено по давност.

По т.7 от разпореждането, отнасяща се до НП № 9642/04.02.2009г.:

НП № 9642/04.02.2009г., издадено от Началник на РУМВР при ОДМВР-гр.Шумен, с което на П.Н.Т. са наложени глоби в размер общо на 500 лева, е влязло в законна сила на 18.02.2010г., от който момент е започнал да тече двугодишният давностен срок за изпълнение. По делото не са представени доказателства за присъединяване на вземането по въпросното НП към изпълнително дело № 27110000391/2011г., образувано срещу П.Т., нито за извършени други действия, спиращи или прекъсващи давността, в т.ч. и след дадените от съда изрични указания по реда на 171, ал.4, във вр.с чл.170, ал.1 от АПК, във вр.с § 2 от ДР на ДОПК. От това следва, че давността по чл.82, ал.1, б.“а“ от ЗАНН досежно обсъжданото НП, е изтекла на 18.02.2012г., без да е била спирана или прекъсвана, съответно са налице предпоставките  по чл.173, ал.1 от ДОПК за неговото отписване. Този извод не се променя от издаденото на 13.03.2019г. Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх.№ С190027-022-0017614, с което на П.Н.Т. е наложен запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, по депозити, вложени вещи в трезори, включително и съдържанието на касетите, както и суми, предоставени за доверително управление, находящи се в Първа инвестиционна банка и Частна предприемаческа банка Тексим, защото към датата на налагане на този запор вземането вече е било погасено по давност.

 По т.8 от разпореждането, отнасяща се до НП № 9631 Р/04.12.2009г.(погрешно посочено в разпореждането като фиш):

НП № 9631 Р/04.12.2009г. на Началник РУ на МВР-гр.Шумен при ОДМВР-гр.Шумен, с което на П.Н.Т. е наложена глоба в размер на 450 лева, е влязло в законна сила на 18.02.2010г., от който момент е започнал да тече двугодишният давностен срок за изпълнение. По делото не са представени доказателства за присъединяване на вземането по въпросното НП към изпълнително дело № 27110000391/2011г., образувано срещу П.Т., нито за извършени други действия, спиращи или прекъсващи давността, в т.ч. и след дадените от съда изрични указания по реда на 171, ал.4, във вр.с чл.170, ал.1 от АПК, във вр.с § 2 от ДР на ДОПК. От това следва, че давността по чл.82, ал.1, т.1 от ЗАНН досежно обсъжданото НП, е изтекла на 18.02.2012г., без да е била спирана или прекъсвана, съответно са налице предпоставките  по чл.173, ал.1 от ДОПК за неговото отписване. Този извод не се променя от издаденото на 13.03.2019г. Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх.№ С190027-022-0017614, с което на П.Н.Т. е наложен запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, по депозити, вложени вещи в трезори, включително и съдържанието на касетите, както и суми, предоставени за доверително управление, находящи се в Първа инвестиционна банка и Частна предприемаческа банка Тексим, защото към датата на налагане на този запор вземането вече е било погасено по давност.

По т.9 от разпореждането, отнасяща се до НП № 6349/28.07.2009г.:

НП № 6349/28.07.2009г. на Зам.директор на ОДМВР-гр.Шумен, с което на П.Н.Т. е наложена глоба в размер общо на 120 лева, е влязло в законна сила на 01.09.2009г., от който момент е започнал да тече двугодишният давностен срок за изпълнение. По делото не са представени доказателства за присъединяване на вземането по въпросното НП към изпълнително дело № 27110000391/2011г., образувано срещу П.Т., нито за извършени други действия, спиращи или прекъсващи давността, в т.ч. и след дадените от съда изрични указания по реда на 171, ал.4, във вр.с чл.170, ал.1 от АПК, във вр. с § 2 от ДР на ДОПК. От това следва, че давността по чл.82, ал.1, б.“а“ от ЗАНН досежно обсъжданото НП, е изтекла на 01.09.2011г., без да е била спирана или прекъсвана, съответно са налице предпоставките  по чл.173, ал.1 от ДОПК за неговото отписване. Този извод не се променя от издаденото на 13.03.2019г. Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх.№ С190027-022-0017614, с което на П.Н.Т. е наложен запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, по депозити, вложени вещи в трезори, включително и съдържанието на касетите, както и суми, предоставени за доверително управление, находящи се в Първа инвестиционна банка и Частна предприемаческа банка Тексим, защото към датата на налагане на този запор вземането вече е било погасено по давност.

По т.10 от разпореждането, отнасяща се до НП № 46-0000308/29.08.2011г.:

НП № 46-0000308/29.08.2011г. на Началник ОО"КД-ДАИ", гр.Шумен, с което на П.Н.Т. е наложена глоба в размер общо на 1700 лева, е влязло в законна сила на 17.05.2012г., от който момент е започнал да тече двугодишният давностен срок за изпълнение. По делото не са представени доказателства за присъединяване на вземането по въпросното НП към изпълнително дело № 27110000391/2011г., образувано срещу П.Т., нито за извършени други действия, спиращи или прекъсващи давността, в т.ч. и след дадените от съда изрични указания по реда на 171, ал.4, във вр.с чл.170, ал.1 от АПК, във вр.с § 2 от ДР на ДОПК. От това следва, че давността по чл.82, ал.1, б.“а“ от ЗАНН досежно обсъжданото НП, е изтекла на 17.05.2014г., без да е била спирана или прекъсвана, съответно са налице предпоставките  по чл.173, ал.1 от ДОПК за неговото отписване. Този извод не се променя от издаденото на 13.03.2019г. Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх.№ С190027-022-0017614, с което на П.Н.Т. е наложен запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, по депозити, вложени вещи в трезори, включително и съдържанието на касетите, както и суми, предоставени за доверително управление, находящи се в Първа инвестиционна банка и Частна предприемаческа банка Тексим, защото към датата на налагане на този запор вземането вече е било погасено по давност.

По т.11 от разпореждането, отнасяща се до НП № 47/15.05.2013г.(погрешно посочено в разпореждането като фиш):

НП № 47/15.05.2013г., издадено от Началник РУ"Полиция"-гр.Нови пазар при ОДМВР-гр.Шумен,  с което на П.Н.Т. е наложена глоба в размер на 400 лева, е влязло в сила на 01.07.2013г., от който момент е започнал да тече двугодишният давностен срок за изпълнение. По делото не са представени доказателства за присъединяване на вземането по въпросното НП към изпълнително дело № 27110000391/2011г., образувано срещу П.Т., нито за извършени други действия, спиращи или прекъсващи давността, в т.ч. и след дадените от съда изрични указания по реда на 171, ал.4, във вр.с чл.170, ал.1 от АПК, във вр.с § 2 от ДР на ДОПК. От това следва, че давността по чл.82, ал.1, б.“а“ от ЗАНН досежно обсъжданото НП, е изтекла на 01.07.2015г., без да е била спирана или прекъсвана, съответно са налице предпоставките  по чл.173, ал.1 от ДОПК за неговото отписване. Този извод не се променя от издаденото на 13.03.2019г. Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх.№ С190027-022-0017614, с което на П.Н.Т. е наложен запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, по депозити, вложени вещи в трезори, включително и съдържанието на касетите, както и суми, предоставени за доверително управление, находящи се в Първа инвестиционна банка и Частна предприемаческа банка Тексим, защото към датата на налагане на този запор вземането вече е било погасено по давност.

По т.12 от разпореждането, отнасяща се до НП № 346/09.05.2013г.:

НП № 346/09.05.2013г. на  Началник РУ"Полиция"-гр.Нови пазар при ОДМВР-гр.Шумен, с което на П.Н.Т. е наложена глоба в размер на 300 лева, е влязло в сила на 07.06.2013г., от който момент е започнал да тече двугодишният давностен срок за изпълнение. По делото не са представени доказателства за присъединяване на вземането по въпросното НП към изпълнително дело № 27110000391/2011г., образувано срещу П.Т., нито за извършени други действия, спиращи или прекъсващи давността, в т.ч. и след дадените от съда изрични указания по реда на 171, ал.4, във вр.с чл.170, ал.1 от АПК, във вр.с § 2 от ДР на ДОПК. От това следва, че давността по чл.82, ал.1, б.“а“ от ЗАНН досежно обсъжданото НП, е изтекла на 07.06.2015г., без да е била спирана или прекъсвана, съответно са налице предпоставките  по чл.173, ал.1 от ДОПК за неговото отписване. Този извод не се променя от издаденото на 13.03.2019г. Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх.№ С190027-022-0017614, с което на П.Н.Т. е наложен запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, по депозити, вложени вещи в трезори, включително и съдържанието на касетите, както и суми, предоставени за доверително управление, находящи се в Първа инвестиционна банка и Частна предприемаческа банка Тексим, защото към датата на налагане на този запор вземането вече е било погасено по давност.

По т.13 от разпореждането, отнасяща се до Електронен фиш серия К № 0365389/25.10.2012г.:

Електронен фиш (ЕФ) серия К № 0365389/25.10.2012г., издаден от ОДМВР-гр.Шумен с който на П.Н.Т. е наложена глоба в размер на 50 лева, е влязъл в сила на 11.11.2012г., от който момент е започнал да тече двугодишният давностен срок за изпълнение. По делото не са представени доказателства за присъединяване на вземането по въпросния електронен фиш към изпълнително дело № 27110000391/2011г., образувано срещу П.Т., нито за извършени други действия, спиращи или прекъсващи давността, в т.ч. и след дадените от съда изрични указания по реда на 171, ал.4, във вр.с чл.170, ал.1 от АПК, във вр.с § 2 от ДР на ДОПК. От това следва, че давността по чл.82, ал.1, б.“а“ от ЗАНН досежно вземането, произтичащо от обсъждания електронен фиш, е изтекла на 11.11.2014г., без да е била спирана или прекъсвана, съответно са налице предпоставките  по чл.173, ал.1 от ДОПК за неговото отписване. Този извод не се променя от издаденото на 13.03.2019г. Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх.№ С190027-022-0017614, с което на П.Н.Т. е наложен запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, по депозити, вложени вещи в трезори, включително и съдържанието на касетите, както и суми, предоставени за доверително управление, находящи се в Първа инвестиционна банка и Частна предприемаческа банка Тексим, защото към датата на налагане на този запор вземането вече е било погасено по давност.

По т.14 от разпореждането, отнасяща се до НП № 41/12.02.2016г.:

Според отразеното в разпореждането на публичния изпълнител, НП № 41/12.02.2016г. на ОДМВР-гр.Шумен, с което на П.Н.Т. е наложена глоба в размер на 30 лева, е влязло в законна сила на 28.02.2016г. Цитираното НП обаче не е приложено към делото, като според заявеното в писмено становище рег.№ ДА-01-1737/30.05.2019г. по описа на ШАдмС, депозирано от процесуалния представител на ответната страна, в НАП същото липсва на хартиен носител. По тази причина с писмо рег.№ ДА-01-256/06.06.2019г. съдът  е указал на ОДМВР-гр.Шумен да го представи, като видно от писмо изх.№ УРИ-3700004299/14.06.2019г. на Началник РУ-гр.Нови пазар при ОДМВР-гр.Шумен, след направена справка за водач нарушител в АИС АНД не е установено спрямо П.Н.Т. да е издавано НП № 41/12.02.2016г. Доколкото по делото не са ангажирани доказателства за съществуването на посочения изпълнителен титул, не е налице и основание за събиране на сумата от 30 лева, произтичаща от него.

Дори и въпросното НП да беше приложено по делото, въз основа на установените факти по делото съдът приема, че вземането по същото е погасено по давност. Според посоченото от публичния изпълнител, въпросното НП е влязло в сила на 28.02.2016г., от която дата е започнал да тече двугодишният давностен срок по чл.82, ал.1, т.1 от ЗАНН. С разпореждане за присъединяване изх. № С160027-105-0132385/11.10.2016г.  вземането, произтичащо от това НП, е присъединено към изпълнително дело № 27110000391/2011г., образувано срещу П.Н.Т.. При това положение и предвид разпоредбата на чл.82, ал.4 от ЗАНН, абсолютната давност, регламентирана в чл.82, ал.3 от ЗАНН е неприложима. След присъединяване на вземането на 11.10.2016г. давността е била прекъсната и е започнал да тече нов двугодишен давностен срок, който е изтекъл на 11.10.2018г. В рамките на този срок не са предприети никакви действия, обуславящи спиране или прекъсване на давността, с оглед на което публичното вземане, произтичащо от наказателното постановление е погасено по давност, съответно са налице предпоставките  по чл.173, ал.1 от ДОПК за неговото отписване. Този извод не се променя от издаденото на 13.03.2019г. Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх.№ С190027-022-0017614, с което на П.Н.Т. е наложен запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, по депозити, вложени вещи в трезори, включително и съдържанието на касетите, както и суми, предоставени за доверително управление, находящи се в Първа инвестиционна банка и Частна предприемаческа банка Тексим, тъй като към датата на налагане на този запор вземането вече е било погасено по давност.

По т.15 от разпореждането, отнасящо се до НП № 46-0000069/22.04.2016г.:

НП № 46-0000069/22.04.2016г. на Началник ОО"АА", гр.Шумен, с което на П.Н.Т. е наложена глоба в размер на 20 лева, е влязло в сила на 17.08.2016г., от който момент е започнал да тече двугодишният давностен срок за изпълнение.

С разпореждане за присъединяване изх. № С160027-105-0132385/11.10.2016г. вземането, произтичащо от това НП, е присъединено към изпълнителното дело, образувано срещу П.Н.Т.. При това положение и предвид разпоредбата на чл.82, ал.4 от ЗАНН, абсолютната давност, регламентирана в чл.82, ал.3 от ЗАНН е неприложима. След присъединяване на вземането на 11.10.2016г. давността е била прекъсната и е започнал да тече нов двугодишен давностен срок, който е изтекъл на 11.10.2018г. В рамките на този срок не са предприети никакви действия, обуславящи спиране или прекъсване на давността, с оглед на което публичното вземане, произтичащо от наказателното постановление е погасено по давност, съответно са налице предпоставките  по чл.173, ал.1 от ДОПК за неговото отписване. Този извод не се променя от издаденото на 13.03.2019г. Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх.№ С190027-022-0017614, с което на П.Н.Т. е наложен запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, по депозити, вложени вещи в трезори, включително и съдържанието на касетите, както и суми, предоставени за доверително управление, находящи се в Първа инвестиционна банка и Частна предприемаческа банка Тексим, тъй като към датата на налагане на този запор вземането вече е било погасено по давност.

По т.16 от разпореждането, отнасяща се до НП № 16-0869-000608/07.04.2016г.:

НП № 16-0869-000608/07.04.2016г. на Началник сектор при ОДМВР-гр.Шумен, с което на П.Н.Т. са наложени глоби в размер общо на 600 лева, е влязло в сила на 21.06.2016г.(видно от отбелязването върху самото НП), от която дата е започнал да тече двугодишния давностен срок по чл.82, ал.1, б."а" от ЗАНН. В рамките на този срок, с разпореждане за присъединяване изх. № С180027-105-0126686/14.05.2018г. на публичния изпълнител вземането, произтичащо от това НП, е присъединено към изпълнителното дело, образувано срещу П.Н.Т.. При това положение и предвид разпоредбата на чл.82, ал.4 от ЗАНН, абсолютната давност, регламентирана в чл.82, ал.3 от ЗАНН е неприложима. След присъединяване на вземането на 14.05.2018г. давността е била прекъсната и е започнал да тече нов двугодишен давностен срок. Той отново е бил прекъснат с издаденото на 13.03.2019г. Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх.№ С190027-022-0017614, с което на П.Н.Т. е наложен запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, по депозити, вложени вещи в трезори, включително и съдържанието на касетите, както и суми, предоставени за доверително управление, находящи се в Първа инвестиционна банка и Частна предприемаческа банка Тексим. От 13.03.2019г. е започнал да тече нов двугодишен давностен срок, който не е изтекъл. От това следва, че към момента на издаване на разпореждането и потвърждаващото го решение на Директора на ТД на НАП-гр.Варна, а и понастоящем, вземането не е погасено по давност и подлежи на принудително изпълнение. От това следва, че решението на Директора на ТД на НАП-гр.Варна в частта му, с която е оставена без уважение жалбата на П.Н.Т. срещу разпореждането на публичния изпълнител в частта му по т.16, отнасяща се до НП № 16-0869-000608/07.04.2016г. на Началник сектор при ОДМВР-гр.Шумен, е постановено при правилно приложение на материалния закон.

 По т.17 от разпореждането, отнасяща се до НП № 16-0869-000610/07.04.2016г.

НП № 16-0869-000610/07.04.2016г. на Началник сектор при ОДМВР-гр.Шумен с което на П.Н.Т. е наложена глоба в размер на 800 лева, е влязло в сила на 21.06.2016г., от която дата е започнал да тече двугодишния давностен срок по чл.82, ал.1, б."а" от ЗАНН. В рамките на този срок, с разпореждане за присъединяване изх. № С180027-105-0126686/14.05.2018г. на публичния изпълнител вземането, произтичащо от това НП, е присъединено към изпълнителното дело, образувано срещу П.Н.Т.. При това положение и предвид разпоредбата на чл.82, ал.4 от ЗАНН, абсолютната давност, регламентирана в чл.82, ал.3 от ЗАНН е неприложима. След присъединяване на вземането на 14.05.2018г. давността е била прекъсната и е започнал да тече нов двугодишен давностен срок. Той отново е бил прекъснат с издаденото на 13.03.2019г. Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх.№ С190027-022-0017614, с което на П.Н.Т. е наложен запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, по депозити, вложени вещи в трезори, включително и съдържанието на касетите, както и суми, предоставени за доверително управление, находящи се в Първа инвестиционна банка и Частна предприемаческа банка Тексим. От 13.03.2019г. е започнал да тече нов двугодишен давностен срок, който не е изтекъл. От това следва, че към момента на издаване на разпореждането и потвърждаващото го решение на Директора на ТД на НАП-гр.Варна, а и понастоящем, вземането не е погасено по давност и подлежи на принудително изпълнение. От това следва, че решението на Директора на ТД на НАП-гр.Варна в частта му, с която е оставена без уважение жалбата на П.Н.Т. срещу разпореждането на публичния изпълнител в частта му по т.17, отнасяща се до НП № 16-0869-000610/07.04.2016г. на Началник сектор при ОДМВР-гр.Шумен, е постановено при правилно приложение на материалния закон.

По т.18 от разпореждането, отнасяща се до НП № 46-0000138/26.07.2016г.:

НП № 46-0000138/26.07.2016г. на Началник ОО"АА", гр.Шумен, с което на П.Н.Т. е наложена глоба в размер на 1500 лева, е влязло в сила на 28.12.2016г., от която дата е започнал да тече двугодишния давностен срок по чл.82, ал.1, б."а" от ЗАНН. В рамките на този срок, с разпореждане за присъединяване изх. № С180027-105-0126686/14.05.2018г. на публичния изпълнител вземането, произтичащо от това НП, е присъединено към изпълнителното дело, образувано срещу П.Н.Т.. При това положение и предвид разпоредбата на чл.82, ал.4 от ЗАНН, абсолютната давност, регламентирана в чл.82, ал.3 от ЗАНН е неприложима. След присъединяване на вземането на 14.05.2018г. давността е била прекъсната и е започнал да тече нов двугодишен давностен срок. Той отново е бил прекъснат с издаденото на 13.03.2019г. Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх.№ С190027-022-0017614, с което на П.Н.Т. е наложен запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, по депозити, вложени вещи в трезори, включително и съдържанието на касетите, както и суми, предоставени за доверително управление, находящи се в Първа инвестиционна банка и Частна предприемаческа банка Тексим. От 13.03.2019г. е започнал да тече нов двугодишен давностен срок, който не е изтекъл. От това следва, че към момента на издаване на разпореждането и потвърждаващото го решение на Директора на ТД на НАП-гр.Варна, а и понастоящем, вземането не е погасено по давност и подлежи на принудително изпълнение. От това следва, че решението на Директора на ТД на НАП-гр.Варна в частта му, с която е оставена без уважение жалбата на П.Н.Т. срещу разпореждането на публичния изпълнител в частта му по т.18, отнасяща се до НП № 46-0000138/26.07.2016г. на Началник ОО"АА", гр.Шумен, е постановено при правилно приложение на материалния закон.

По т.19 от разпореждането, отнасяща се до НП № 16-0869-001841/18.08.2016г.:

НП № 16-0869-001841/18.08.2016г. на Директора на ОДМВР-гр.Шумен, с което на П.Н.Т. са наложени глоби в размер общо на 700 лева, е влязло в сила на 17.03.2018г., от която дата е започнал да тече двугодишния давностен срок по чл.82, ал.1, б."а" от ЗАНН. В рамките на този срок, с разпореждане за присъединяване изх. № С180027-105-0299521/01.10.2018г. на публичния изпълнител вземането, произтичащо от това НП, е присъединено към изпълнителното дело, образувано срещу П.Н.Т.. При това положение и предвид разпоредбата на чл.82, ал.4 от ЗАНН, абсолютната давност, регламентирана в чл.82, ал.3 от ЗАНН е неприложима. След присъединяване на вземането на 01.10.2018г. давността е била прекъсната и е започнал да тече нов двугодишен давностен срок. Той отново е бил прекъснат с издаденото на 13.03.2019г. Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх.№ С190027-022-0017614, с което на П.Н.Т. е наложен запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, по депозити, вложени вещи в трезори, включително и съдържанието на касетите, както и суми, предоставени за доверително управление, находящи се в Първа инвестиционна банка и Частна предприемаческа банка Тексим. От това следва, че към момента на издаване на разпореждането и потвърждаващото го решение на Директора на ТД на НАП-гр.Варна, а и понастоящем, вземането не е погасено по давност и подлежи на принудително изпълнение. От това следва, че решението на Директора на ТД на НАП-гр.Варна в частта му, с която е оставена без уважение жалбата на П.Н.Т. срещу разпореждането на публичния изпълнител в частта му по т.19, отнасяща се до НП № 16-0869-001841/18.08.2016г. на Директора на ОДМВР-гр.Шумен, е постановено при правилно приложение на материалния закон.

Погасяването по давност на вземанията по НП № 2515/21.11.2013г., НП № 414/19.11.2013г., НП № 14-1729-000710/05.12.2014г., НП № 1883/27.03.2009г., НП № 8390/26.10.2009г., НП № 8392/23.10.2009г., НП № 9642/04.02.2009г., НП № 9631 Р/04.12.2009г.; НП № 6349/28.07.2009г.; НП № 46-0000308/29.08.2011г., НП № 47/15.05.2013г., НП № 346/09.05.2013г., ЕФ серия К № 0365389/25.10.2012г., НП № 41/12.02.2016г. , НП № 46-0000069/22.04.2016г., описани от т.1 до т.15 вкл. на разпореждането на публичния изпълнител, води до отпадане на възможността да се изпълнят наложените с тях административни наказания „глоба“. С оглед нормата на чл.79, ал.1 от ЗАНН за публичния изпълнител остава единствената възможност да приеме, че съгласно разпоредбата на чл.168, т.3 от ДОПК публичните вземания по посочените НП и електронен фиш са погасени по давност и следва да се отпишат съобразно императивното правило на чл.173 от ДОПК. Като не е сторил това, публичният изпълнител е нарушил материалния закон. Приемайки подадената пред него жалба против разпореждането на публичния изпълнител в частта му досежно изпълнителните титули от т.1 до т.15 вкл. за неоснователна, директорът на ТД на НАП е постановил неправилно решение в тази му част, поради което същото следва да бъде отменено в частта му, с която е оставена без уважение жалбата на П.Н.Т. срещу разпореждането на публичния изпълнител в частта му, с която е отказал да прекрати по ИД № 27110000391/2011г. поради изтекла давност събирането на вземанията по НП № 2515/21.11.2013г., НП № 414/19.11.2013г., НП № 14-1729-000710/05.12.2014г., НП № 1883/27.03.2009г., НП № 8390/26.10.2009г., НП № 8392/23.10.2009г., НП № 9642/04.02.2009г., НП № 9631 Р/04.12.2009г.; НП № 6349/28.07.2009г.; НП № 46-0000308/29.08.2011г., НП № 47/15.05.2013г., НП № 346/09.05.2013г., ЕФ серия К № 0365389/25.10.2012г., НП № 41/12.02.2016г., НП № 46-0000069/22.04.2016г., както и разпореждането на публичния изпълнител в тази му част (от т.1 до т.15 вкл.). Преписката в тази й част следва да бъде върната на публичния изпълнител за изпълнение на дадените с настоящото решение задължителни указания.

Решението в останалата му част, с която е оставена без уважение жалбата на П.Н.Т. срещу разпореждането на публичния изпълнител в частта му, с която е отказал да прекрати по ИД № 27110000391/2011г. поради изтекла давност събирането на вземанията по НП № 16-0869-000608/07.04.2016г., НП № 16-0869-000610/07.04.2016г., НП № 46-0000138/26.07.2016г. и НП № 16-0869-001841/18.08.2016г. (от т.16 до т.19 вкл.) е постановено от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на административнопроизводствените правила и при съблюдаване на материалния закон, поради което жалбата срещу него в тази му част следва да бъде отхвърлена, като неоснователна.

За пълнота следва да се посочи, че в атакуваното решение е посочено, че давността по ИД № 27110000391/2011г. е прекъсната, респективно спряна, с издаването на Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх.№ 5503/29.04.2010г. на публичния изпълнител, с което е наложен запор върху МПС на длъжника. Постановление с цитираните индивидуализиращи белези обаче не е приложено по делото, а и самият решаващ орган, макар че го цитира в мотивите си, не е посочил в решението си, че е приложено към административната преписка. След като ответната страна, чиято е доказателствената тежест, не е представила въпросното постановление по делото, съдът приема, че такова постановление не съществува, респ. не го взема предвид при обсъждане давностните срокове за принудително събиране на процесните вземания, още повече, че изпълнителното дело, по което се твърди, че е издадено, е образувано след издаване на постановлението.

При този изход на спора страните имат право на деловодни разноски съобразно уважената, респ. съобразно отхвърлената част от жалбата. Искане за присъждане на деловодни разноски е направил единствено оспорващият, като от доказателствата по делото е видно, че направените от него разноски се равняват на 10 лева, представляващи внесена държавна такса. При това положение и предвид факта, че при материален интерес в размер на 9590 лева, уважената част от жалбата е за задължения на обща стойност 5990 лева, на оспорващият се дължат разноски в размер на 6,25 лева, съобразно уважената част от жалбата.

Водим от горното и на основание чл.268, ал.2 от ДОПК, Шуменският административен съд

Р     Е     Ш     И:

 

            ОТМЕНЯ по жалба на П.Н.Т., ЕГН **********, с адрес ***. Драгомиров № 30, вх.4, ет.6, ап.85, Решение № 83/05.04.2019г. на Директора на ТД на НАП-гр.Варна, в частта му, с която е оставена без уважение жалба вх.№ 4088/28.03.2019г. по регистъра на ТД на НАП-гр.Варна, офис Шумен, подадена от П.Н.Т. - длъжник по ИД № 27110000391/2011г. по описа на ТД на НАП-гр.Варна, срещу Разпореждане изх.№ С 190027-137-0002805 от 26.03.2019г., издадено от В.В.- публичен изпълнител при ТД на НАП-гр.Варна, офис Шумен, в частта му от т.1 до т.15 вкл., с която е отказано по ИД № 27110000391/2011г. прекратяване поради изтекла погасителна давност събирането на вземанията, произтичащи от НП № 2515/21.11.2013г., НП № 414/19.11.2013г., НП № 14-1729-000710/05.12.2014г., НП № 1883/27.03.2009г., НП № 8390/26.10.2009г., НП № 8392/23.10.2009г., НП № 9642/04.02.2009г., НП № 9631 Р/04.12.2009г.; НП № 6349/28.07.2009г.; НП № 46-0000308/29.08.2011г., НП № 47/15.05.2013г., НП № 346/09.05.2013г., ЕФ серия К № 0365389/25.10.2012г., НП № 41/12.02.2016г., НП № 46-0000069/22.04.2016г., като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Разпореждане изх.№ С 190027-137-0002805 от 26.03.2019г., издадено от В.В.- публичен изпълнител при ТД на НАП-гр.Варна, офис Шумен, в частта му от т.1 до т.15 вкл., с която е отказано по ИД № 27110000391/2011г. прекратяване поради изтекла погасителна давност събирането на вземанията, произтичащи от НП № 2515/21.11.2013г., НП № 414/19.11.2013г., НП № 14-1729-000710/05.12.2014г., НП № 1883/27.03.2009г., НП № 8390/26.10.2009г., НП № 8392/23.10.2009г., НП № 9642/04.02.2009г., НП № 9631 Р/04.12.2009г.; НП № 6349/28.07.2009г.; НП № 46-0000308/29.08.2011г., НП № 47/15.05.2013г., НП № 346/09.05.2013г., ЕФ серия К № 0365389/25.10.2012г., НП № 41/12.02.2016г., НП № 46-0000069/22.04.2016г.

ВРЪЩА преписката на публичния изпълнител при ТД на НАП-гр.Варна, офис Шумен за изпълнение на дадените с настоящото решение задължителни указания по прилагането на закона относно отписване на задълженията на П.Н.Т. с ЕГН ********** по НП № 2515/21.11.2013г., НП № 414/19.11.2013г., НП № 14-1729-000710/05.12.2014г., НП № 1883/27.03.2009г., НП № 8390/26.10.2009г., НП № 8392/23.10.2009г., НП № 9642/04.02.2009г., НП № 9631 Р/04.12.2009г.; НП № 6349/28.07.2009г.; НП № 46-0000308/29.08.2011г., НП № 47/15.05.2013г., НП № 346/09.05.2013г., ЕФ серия К № 0365389/25.10.2012г., НП № 41/12.02.2016г., НП № 46-0000069/22.04.2016г.(описани от т.1 до т.15 вкл. в Разпореждане изх.№ С 190027-137-0002805 от 26.03.2019г.), поради изтекла погасителна давност.

ОТХВЪРЛЯ жалбата на П.Н.Т., ЕГН **********, с адрес ***. Драгомиров № 30, вх.4, ет.6, ап.85, против Решение № 83/05.04.2019г. на Директора на ТД на НАП-гр.Варна, в останалата му част.

ОСЪЖДА ТД на НАП-гр.Варна да заплати на П.Н.Т., ЕГН **********, с адрес ***. Драгомиров № 30, вх.4, ет.6, ап.85 сумата от 6,25 лева (шест лева и двадесет и пет стотинки), представляваща деловодни разноски съобразно уважената част от жалбата.

            Решението е окончателно и не подлежи на обжалване съгласно чл.268, ал.2 от ДОПК.

 

                                                           АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: /п/

ЗАБЕЛЕЖКА:Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила на 02.08.2019 г.