Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

145

град Шумен, 29.07.2019г.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

Административен съд – град Шумен, в публичното заседание на втори юли две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                    Административен съдия: Снежина Чолакова

при секретаря Ив.Велчева, като разгледа докладваното от административния съдия АД № 262 по описа за 2019 година на Административен съд – гр.Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.197 от Данъчноосигурителния процесуален кодекс (ДОПК), във вр. с § 2 от ДР на ДОПК, във вр. с чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Съдебното производство е образувано по жалба на Х.В.Д., ЕГН **********, с адрес ***, против Решение №100/18.04.2019 г. на Директора на ТД на НАП - град Варна, с което е потвърдено Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки изх. №  999/21.03.2019 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП - град Варна, офис Шумен.

В жалбата се излагат аргументи за незаконосъобразност на постановеното решение, по същество свеждащи се до издаването му при допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и на изискванията за форма, както и при несъобразяване с относимите материалноправни разпоредби. В тази връзка се сочи, че ДЗЗД“Еврочойс - Х.и Д.“ е с двама участници – Х.В.Д. и Н.Г.Х., като по отношение и на двамата съдружници в гражданското дружество е наложено обезпечение  на стойност 21 189,50 лева, съобразно дяловото им участие в дружеството, за предполагаем размер на публични задължения в размер на 42 378,00 лева. Твърди се, че за двамата съдружници са издадени отделни постановления за налагане на предварителни обезпечителни мерки на публичния изпълнител, респ. решения на директора на ТД на НАП -  гр.Варна,  които са предмет на самостоятелно съдебно оспорване. Сочи се също, че изложените в атакуваното решение мотиви са несъстоятелни, а потвърденото с него постановление за налагане на обезпечителни мерки е бланкетно и немотивирано. С действията си публичният изпълнител, налагайки обезпечителната мярка „запор на банкова сметка“, ***орващото лице изцяло. Твърди се също, че съгласно разпоредбата на чл.195, ал.7 от ДОПК, обезпеченията следва да съответстват на вземанията, а оспорващата не е получавала  никакви  съобщения от органа по приходите, установени или установяеми по реда на чл.195, ал.5  от ДОПК. Сочи се, че самото постановление също страда от порок липса на мотиви, доколкото в него липсва точно и конкретно посочване на задължението, което се обезпечава посредством мярката. На следващо място се навеждат доводи за допуснати съществени процесуални нарушения от страна на публичния изпълнител, а  именно липса на дата и номер на издаване на постановлението, в противовес с изискуемите реквизити по чл.196 от ДОПК. Навеждат се и доводи за нарушение на принципа на съразмерност, който е разписан в разпоредбата на чл.6 от АПК и е приложим в настоящото производство съобразно препращанията на §2  от ДР на ДОПК, като се излагат съображения в тази насока.

С оглед подробно изложените съображения за незаконосъобразност на решението и потвърденото с него постановление за налагане на обезпечителни мерки, е отправено искане за отмяна на Решение №100/18.04.2019г. на Директора на ТД на НАП - гр.Варна, както и на Постановлението за налагане на предварителни обезпечителни мерки на публичния изпълнител с изх.№ 999/21.03.2019 година.

В проведеното открито съдебно заседание по делото, Х.В.Д., редовно призована, се представлява от адв. М.Д.от ШАК, който поддържа жалбата по изложените в нея съображения, като ги доразвива.

Ответникът - директор на ТД на НАП - град Варна, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. От процесуалния му представител юрисконсулт Ц.С.е представено писмено становище, съдържащо аргументи за неоснователност на оспорването. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема от фактическа страна следното:

С Искане за предварително обезпечаване на задължения и мотиви за налагане на ПОМ №Р-03002719001394-039-001/13.03.2019 г. на органа по приходите е отправено искане да бъдат наложени мерки за предварително обезпечаване на задълженията, които ще бъдат установени в резултат на ревизия, извършвана по отношение на "Еврочойс-Х.и Д."ДЗЗД с ЕИК ******, възложена със Заповед за възлагане на ревизия №Р-03002719001394-020-001/08.03.2019 г. и срок за извършването ѝ 11.06.2019 г.

Установено е, че „Еврочойс-Х.и Д.“ДЗЗД е декларирало доставка на билки от физически лица и дружества, нерегистрирани по ЗДДС, които не са документално и реално обосновани.

Посочено е, че очакваният размер на задълженията, които ще бъдат допълнително установени с ревизионния акт е за корпоративен данък – главница 42 378.00 лева и лихва 1.00 лев, изчислена към 11.03.2019 г.

Въз основа на подаденото искане, Ж.Вв -  публичен изпълнител при ТД на НАП - гр.Варна, офис Шумен е издал Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки (ПНПОМ) на основание чл. 121, ал. 1 от ДОПК с изх. № 999/21.03.2019 г. по отношение на физическото лице Х.В.Д., в качеството ѝ на съдружник с 50 % участие в разпределението на капитала на  „Еврочойс-Х.и Д.“ ДЗЗД, с което е наложен запор върху 50% от налични и постъпващи суми по банкова сметка ***, находяща се в Централна кооперативна банка, BIC: ***, за сумата от 21 189.50 лева, с титуляр на сметката „Еврочойс-Х.и Д.“ ДЗЗД, както и депозити, вложени вещи в трезори, съдържание на касети, както и суми, предоставени за доверително управление на посоченото ДЗЗД.

Публичният изпълнител е възпроизвел изцяло мотивите, съдържащи се в искането за налагане на предварителни обезпечителни мерки.

Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки изх.№ 999/21.03.2019 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП - град Варна е обжалвано пред Директора на ТД на НАП – гр. Варна, който се е произнесъл с решение №100/18.04.2019 г., с което е потвърдил постановлението, като правилно и законосъобразно.

При така установените факти, от правна страна съдът съобрази следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от лице, което има правен интерес от оспорването и против акт, който подлежи на съдебно обжалване, поради което същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред настоящата инстанция е Решение №100/18.04.2019 г. на директора на ТД на НАП - град Варна, постановено по жалба против ПНПОМ изх.№ 999/21.03.2019 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП - град Варна.

Както ПНПОМ, така и потвърждаващото го решение са издадени от компетентните за това административни органи, доколкото ПНПОМ е постановено от публичен изпълнител при ТД на НАП-гр.Варна съобразно изискванията на чл.121, ал.2 от ДОПК, а обжалваното решение - от директора на ТД на НАП-гр.Варна, в унисон с разпоредбата на чл.197, ал.2 от с.к.

Двата акта са изготвени в изискуемата писмена форма и притежават визираните в чл.196 от ДОПК, респ. в чл.59, ал.2 от АПК реквизити. В тази връзка неоснователни са доводите на оспорващата, че в ПНПОМ липсват дата и номер на издаването му, както и не е посочен конкретният размер на обезпеченото задължение, доколкото в същото изрично е посочен изх.№ 999/21.03.2019г., както и, че се налага за обезпечаване на задължение в предполагаем размер 42 379,00 лева главница и 1 лев лихви, което напълно удовлетворява изискванията на чл.196, ал.1, т.2 и т.5 от ДОПК.

В хода на административното производство по издаване на обсъжданите актове не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. ПНПОМ е издадено в хода на започнала ревизия и по мотивирано искане на орган по приходите, в унисон с изискването на чл.121, ал.1 от ДОПК. Решението на горестоящия административен орган е постановено при съблюдаване на 7-дневния срок от депозиране на жалбата срещу ПНПОМ, съобразно чл.197, ал.2 от ДОПК. С оглед на това неоснователни се явяват наведените в жалбата доводи, че решението и потвърденото с него ПНПОМ страдат от порока по чл.160, ал.2, предл.3 от ДОПК.

Оспорваното решение и потвърденото с него ПНПОМ са издадени и при съблюдаване на материалния закон.

От мотивите на ПНПОМ се установява, че същото е издадено по мотивирано искане на орган по приходите в ТД на НАП - гр. Варна, в качеството му на ръководител екип, извършващ ревизия на дружеството по ЗЗД, възложена със заповед за възлагане на ревизия №Р-03002719001394-020-001/08.03.2019 г. и срок за извършването ѝ 11.06.2019 г., за определяне на задължения по ЗКПО. В искането е посочен предполагаемият размер на задълженията, които ще бъдат допълнително установени с ревизионния акт, а именно корпоративен данък в размер на 42 379.00 лева, в т.ч. главница 42 378.00 лева и лихва 1.00 лев, изчислена към 11.03.2019 г.

От мотивите на постановлението се установява също, че събирането на бъдещи публични задължения ще бъде затруднено. Постановлението е издадено в хода на започнало ревизионно производство по отношение на съдружник с 50 % участие в разпределението на капитала на  „Еврочойс-Х.и Д." ДЗЗД. Съгласно чл. 121, ал. 1 от ДОПК, в хода на ревизията или при издаване на ревизионния акт органът по приходите може да поиска мотивирано от публичния изпълнител налагане на предварителни обезпечителни мерки с цел предотвратяване извършването на сделки и действия с имуществото на лицето, вследствие на които събирането на задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни, т.е. в случая цитираната норма е спазена. Спазена е и нормата на чл. 121, ал. 3 от ДОПК, според която предварителните обезпечителни мерки се налагат върху активи, обезпечаването върху които не води до сериозно възпрепятстване на дейността на лицето. Ако това не е възможно, обезпечителните мерки следва да не спират извършваната от ревизираното лице дейност. В обжалваното решение са изложени мотиви относно налагане на обезпечителната мярка, а именно, че след проучване е установено, че дружеството няма движимо и недвижимо имущество. Установена е само една банкова сметка, ***. Процесната обезпечителна мярка е наложена с цел препятстване дружеството да се разпореди с наличните си активи – суми по банкови сметки. Липсват доказателства, а и не се твърди да е поискано разрешение по чл. 229 от ДОПК за неотложни плащания.

Предварителните обезпечителни мерки се налагат по реда на чл. 195 от ДОПК с постановление на публичния изпълнител. Обезпечение се извършва, когато без него ще бъде невъзможно или ще се затрудни събирането на публичното задължение, включително когато е разсрочено или отсрочено. Постановлението подлежи на обжалване по реда на чл. 197, ал. 1 от ДОПК. Съгласно чл. 197, ал. 3 от ДОПК, съдът отменя наложената обезпечителна мярка, ако: длъжникът представи обезпечение в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа; не съществува изпълнително основание; или ако не са спазени изискванията за налагане на предварителни обезпечителни мерки по чл. 121, ал. 1 от ДОПК и чл. 195, ал. 5 от ДОПК. Така очертаната правна регламентация предопределя и обхвата на съдебната проверка.

Съгласно първата хипотеза на чл. 197, ал. 3 от ДОПК, съдът отменя наложената обезпечителна мярка, ако длъжникът представи обезпечение в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа. Данни и доказателства за изпълнението на тази предпоставка за отмяна на наложената обезпечителна мярка не са представени от жалбоподателката.

На следващо място, доколкото в конкретния случай не са налице хипотезите на чл. 195, ал. 5 от ДОПК, а обезпечителните мерки са предварителни, тоест не се предприемат за обезпечаване на вече установени и изискуеми публични вземания и следователно не е приложимо изискването за съществуване на изпълнително основание, преценката на съда се свежда до това дали при издаването на ПНПОМ са спазени изискванията по чл. 121, ал. 1 от ДОПК. В процесния случай безспорно се установява, че е налице мотивирано искане от органа по приходите, в което е изложено съображение, че без налагането на предварително обезпечение ще се затрудни събирането на публичното задължение. Безспорно установено е също, че е спазена и разпоредбата на чл. 121, ал. 3 от ДОПК, тъй като процесните обезпечителни мерки не спират и не възпрепятстват дейността на ревизираните лица. Задължение на публичния изпълнител е да избере най-целесъобразните обезпечителни мерки, т. е. тези, които спрямо конкретната обезпечителна нужда, не засягат права и законни интереси на субектите в по-голяма степен от необходимото за събиране на задълженията. Императивното изискване на нормата е пряко проявление на принципа на съразмерност по чл. 6, ал. 2 от АПК, за който администрацията следва да следи винаги, когато законът й дава възможност да избере дали да упражни или не, дадено свое правомощие.

Неоснователни са твърденията на жалбоподателката за необоснованост на постановлението за налагане на обезпечителните мерки и потвърждаващото го решение на директора на ТД на НАП - град Варна. Предприемането на предварителните обезпечителни мерки законът свързва с наличието на определен риск за събиране на бъдещото вземане. Въз основа на този риск е дефинирана и целта на мерките – за предотвратяване извършването на сделки и действия с имуществото на лицето, вследствие на които събирането на задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни. Налагането на предварителни обезпечителни мерки е въпрос на оперативна самостоятелност както на ревизиращия орган, който въз основа на събраните факти и данни в хода на ревизията преценява дали да отправи искане за налагането им, така и на публичния изпълнител, който от своя страна не е длъжен да уважи отправеното искане, а следва да извърши самостоятелна преценка дали без налагането на мерките събирането на задълженията за данъци ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни. Изводът на публичния изпълнител следва да се основава на анализ на конкретно посочени факти и данни, така че да може да бъде извършена преценка дали са изпълнени изискванията на закона (чл. 169 от АПК) и спазен ли е принципът на съразмерност по чл. 6 от АПК. В процесния случай съдът намира, че в постановлението са изложени конкретни мотиви, които правят обоснован извода, че без налагането на предварителните обезпечителни мерки ще се затрудни събирането на предполагаемото публично задължение. Безспорно е, че по отношение размера на предполагаемите задължения публичният изпълнител действа при условията на обвързана компетентност и се ползва от преценката на ревизиращия орган.

Настоящият съдебен състав споделя извода за невъзможност или затруднено събиране на публичните вземания, който се подкрепя от факти и доказателства, които се извличат от естеството, характера и продължителността на търговската дейност на ревизираното лице, неговото общо финансово и имуществено състояние, фискална история и други. Подобни конкретни факти и данни в случая са посочени в искането на ревизиращия орган, в ПНПОМ, както и в решението на директора на ТД на НАП - град Варна. В искането си до публичния изпълнител ревизиращият орган е посочил, че дружеството не разполага с активи, освен банкова сметка, ***писка и е приобщено като доказателство по делото.

За пълнота на изложението следва да се добави, че оспорващата разполага с възможност по реда на чл.229 от ДОПК за снабдяване с разрешение за неотложни плащания, поради което и доводът за парализиране дейността на ДЗЗД се явява неоснователен.

Всичко изложено по-горе води до извод, че обжалваното решение на директора на ТД на НАП - град Варна, с което е потвърдено постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки изх.№ 999/21.03.2019 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП - град Варна, офис Шумен, е законосъобразно, поради което жалбата срещу него следва да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана.

С оглед изхода от спора и поради своевременното искане за присъждане на разноски, направено от ответната страна в писмено становище, депозирано от процесуалния представител на ответника, жалбоподателят дължи заплащане на разноските по делото. Съдът, като съобрази характера на спора, намира, че в полза на ТД на НАП-гр.Варна (в чиято структура е издателят на акта), следва да се присъдят разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, в размер на 100 лева. 

Предвид изричната правна регламентация в  чл. 197, ал. 4 от ДОПК, приложим във връзка с разпоредбата на чл. 121, ал. 2 от ДОПК, настоящото решение е окончателно и не подлежи на обжалване.

Воден от горното и на основание чл. 197, ал. 2 и ал. 4 от ДОПК, във връзка с чл. 161, ал. 1 от ДОПК, съдът,

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Х.В.Д., ЕГН **********, с адрес ***, против Решение №100/18.04.2019 г. на Директора на ТД на НАП - град Варна, с което е потвърдено Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки изх. № 999/21.03.2019 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП - град Варна.

ОСЪЖДА Х.В.Д., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на ТД на НАП - гр. Варна направените разноски по делото в размер на 100 (сто) лева, представляващи юрисконсултско  възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване.

                                               АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: /п/

ЗАБЕЛЕЖКА:Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила на 29.07.2019 г.