Р Е Ш Е Н И Е

№140

гр.Шумен 19.07.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –Шумен , в открито съдебно заседание на втори юли , през две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                            Председател: КРЕМЕНА БОРИСОВА

при секретаря Вилиана Русева , като разгледа докладваното от съдия Борисова , административно дело№ 227/2019 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производството по административното дело е по реда на чл.145 от АПК във вр. с чл.14а ал.1 във вр. с чл.14 ал.3 от Закона за семейни помощи за деца /ЗСПД/   по жалба на И.С.Ж. с ЕГН ********** с постоянен адрес ***,чрез пълномощника си и процесуален представител-адв.М.В.със съдебен адрес *** офис 4  срещу Заповед№2701-РД 01/0031 от 16.04.2019год. на Директора на Дирекция “Социално подпомагане“ –гр.Велики Преслав,с която и е наредено да възстанови неправомерно получената социална помощ по чл.8д от ЗСПД в размер на 960лв. и законоустановената лихва,дължима до датата на възстановяването. 

                В депозираната жалба оспорващата релевира доводи за незаконосъобразност на атакувания административен акт, поради наличие на отменителни основания по смисъла на чл. 146, т. 2,3,4 и 5 от АПК.  В жалбата си излага доводи, че процесната заповед не съдържа всички законово изискуеми реквизити съгласно чл.59, ал.2 АПК, тъй като липсва отразяване на органа, постановил обжалвания индивидуален административен акт. Липсва и отразяване пред кой орган може да бъде обжалвана същата, както и неправилно е посочен срокът за обжалване на заповедта. Сочи, че процесната заповед е издадена и в нарушение на материалния закон и по специално в нарушение нормата на чл. 14, ал.3 от ЗСПД. Предвид гореизложеното и по подробно изложени в жалбата си съображения моли съдът да постанови решение, с което да отмени изцяло атакуваната заповед на  директора на Дирекция „Социално подпомагане“ –гр.Велики Преслав, както и да й присъди направените деловодни разноски.  

Ответникът -Директор на дирекция "Социално подпомагане" –гр.Велики Преслав, редовно и своевременно призован ,не се явява и не изпраща представител. С рег.№ДА-01-1755/31.05.2019г. по описа на ШАдмС, по делото е депозиран писмен отговор във връзка с жалбата на оспорващата от ответника  Дирекция „Социално подпомагане“ - гр.Велики Преслав, в който са изложени подробни съображения по съществото на спора, обосноваващи становището на ответника за неоснователност на депозираната жалба и потвърждаване на обжалваната заповед относно възстановяване на неправомерно получена социална помощ по чл.8д от ЗСПД, като правилна и законосъобразна по изложените от ответника съображения.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства в приложената административна преписка, доводите и възраженията на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

От административната преписка по делото е установено, че с заявление-декларация, вх. №122ВП от 16.02.2016 г. /л. 48/, жалбоподателката И.Ж. е поискала от директора на ДСП, гр. Велики Преслав отпускане на месечни добавки за отглеждане на дете с трайно увреждане по чл. 8д от ЗСПД, за детето си Р.И.С.с ЕГН **********, като в декларацията е посочила семейното си положение-неомъжена, декларирала е, че детето се отглежда в биологичното семейство и не е настанено  в семейство на роднини,близки или приемно семейство по реда на чл.26 от Закона за закрила на детето.Към декларацията е приложила Експертно решение № 2848 от заседание 191 от 25.11.2015 г., издадено от ТЕЛК- Общи заболявания при МБАЛ АД -Шумен, с което на детето,страдащо от „генерализирано разстройство на развитието със значително нарушение на функционирането“ е определен 90 % степен на увреждане с чужда помощ за срок от три години,считано до 01.11.2018год. /л. 10/. Въз основа на подадената молба - декларация е издадена заповед № 122ВП от 17.02.2016 г. на директора на ДСП, гр.Велики Преслав, с която на същата е отпусната месечна помощ по чл. 8д, ал. 1 от ЗСПД за отглеждане на дете с трайни увреждания, в размер на 240 лева месечно, считано от 01.02.2016 г. до 30.11.2018 г. /л.17/. Впоследствие със заповед№D_H_VP/102613 от 07.02.2017год. на директора на ДСП-Велики Преслав е определен нов размер на помощта-930 лв. месечно, считано от 01.01.2017 г. до 30.11.2018 г. /л.16/.

По повод получен сигнал за недобросъвестно получени месечни помощи за деца от жалбоподателката с вх.№30-8051 от 23.01.2019год., директорът на ДСП гр. Велики Преслав със заповед№2701-РД-01/0011 от 25.01.2019год. Директорът на Дирекция „Социално подпомагане“-гр.Велики Преслав разпоредил комисия в състав-Г.Г.-Главен социален работник СЗ и К.И.-социален работник СЗ да извърши проверка по подадения сигнал и за резултатите от проверката да състави констативен протокол при спазване разпоредбите на чл.14а ал.2 от ЗСП /л.20/.С Констативен протокол №30-9492 от 28.01.2019 г. /л. 21/ е констатирано, че жалбоподателката неправомерно е получавала месечни помощи за дете с увреждания  за м.септември,м.октомври и м.ноември 2018год. в общ размер на 1466.14лв. от които 1440лв.-главница и 26.14лв.-лихви,тъй като при подаване на заявление,-декларация по чл.8д от ЗСПД с вх.№СЗПД/Д-Н-ВП/142 от 21.01.2019год. се установило,че детето Р.И.С.е освидетелстван наново от ТЕЛК,налице е ново ЕР на ТЕЛК№2268/139 от 29.08.2019год.,в сила от 12.09.2018год.,с което му е определен нов процент на увреждане-вече 80% и е следвало да получава сумата от 450лв.,вследствие на което е прието,че разликата до получените за периода по 930лв. месечни помощи следва да се възстанови с лихвата по сметка на ДСП-Велики Преслав,на основание чл.14 ал.3 от ЗСПД. На основание констатациите в протокола е издадена процесната заповед№2701-РД-01/0031 от 16.04.2019 г. от директора на ДСП-Велики Преслав, с която е наредено на жалбоподателката да възстанови недобросъвестно получени средства от месечни помощи за деца по реда на чл. 8д от ЗСПД за периода м. 09.201-м.11. 2018 г. вкл. в размер на 960.00лв., ведно със законната лихва,дължима до датата на възстановяването. Заповедта е връчена лично  на оспорващата с препоръчано писмо с обратна разписка на 18.04.2019год. /л.24/.Недоволна от така постановената заповед,същата я обжалва с жалба с рег.№ДА-01-1355 от 25.04.2019год. по описа на ШАдмС,по повод на която е образувано настоящото дело.

Жалбата е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, имаща правен интерес от оспорването, в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК чрез административния орган до съда. Разгледана по същество същата е ОСНОВАТЕЛНА.

При извършената  служебна проверка за законосъобразност на заповедта, на основание чл. 168, ал. 1 от АПК, на всички основания по чл. 146, т. 1-5 от АПК, съдът намира за установено следното:

 Заповедта е издадена от компетентен орган, при спазване разпоредбата на  чл. 14, ал. 3 от ЗСПД. Съгласно посочената разпоредба в случай на установена недобросъвестност и в случаите по чл. 6, ал. 9, чл. 6а, ал. 7, чл. 6б, ал. 4, чл. 8в, ал. 6 и чл. 10а, ал. 6 директорът на дирекция "Социално подпомагане" издава мотивирана заповед за възстановяване на получената семейна помощ заедно със законната лихва. В случая, оспорената заповед е издадена с посочено в нея правно основание  чл. 14, ал. 3 от ЗСПД, т. е. прието, че е налице хипотеза на възстановяване на недобросъвестно получени месечни помощи по реда на чл. 8д от ЗСПД, поради проявена недобросъвестност от страна на жалбоподателката, за това, че не е уведомила писмено дирекцията за промяна на условията при отпускане на помощта- наличие на ново ЕР на ТЕЛК№2268/139 от 29.08.2018год.,в сила от 12.09.2018год.,с което е определен нов процент на увреждане-80% с ЧП, при което е нарушена разпоредбата на чл. 10, ал. 2 от ЗСПД. Следователно, същата е издадена от компетентен орган - директорът на съответната Дирекция "Социално подпомагане", в случая това е директорът на Дирекция "Социално подпомагане" –Велики Преслав. С оглед на това съдът намира оспорената заповед за валидна, като издадена от материално и териториално компетентен административен орган.

Заповедта е издадена в изискуемата се писмена форма и съдържа фактически и правни основания за издаването й, при което съдът приема, че формално не страда от липса на форма и е мотивирана, съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК.Само за прецизност на изложението следва да се отбележи,че действително съществува разминаване в размера на посочените като дължими суми за възстановяване вследствие недобросъвестно получени помощи по чл.8д от ЗСПД в констативния протокол,въз основа на който е изготвена заповедта и в самата заповед,но доколкото в обжалваната заповед сумите са коректно посочени,това обстоятелство не рефлектира съществено върху законосъобразността й.

В жалбата се сочи,че в съдържанието на заповедта липсвало наименование на органа,издал административния акт,както и не е отразено пред кой орган може да се обжалва акта,неправилно е отразен и срока за обжалване.Видно от абзац трети отдолу нагоре на последната страница на заповедта /л.7/ изрично е посочено,че заповедта подлежи на обжалване по реда на АПК в 7-дневен срок от деня на получаването,а същата е подписана от директора на ДСП-гр.Велики Преслав.Дирекция „Социално подпомагане“-гр.Велики Преслав,чийто директор е подписал заповедта е териториално подразделение на Агенцията за социално подпомагане,посочена като издател на първата страница на заповедта.В този смисъл и съобразно трайно установената съдебна практика съдът приема,че макар в заповедта изрично да не е посочен издателя на същата,както и пред кой орган подлежи на обжалване и независимо,че погрешно е отразен 7-дневен срок за обжалване вместо законоустановения 14-дневен срок,реда в АПК за обжалване към който препраща заповедта е достатъчно ясен и подробен,а от подписа на заповедта е ясен и издателя на същата,поради което допуснатите нарушения не съставляват съществени такива,накърняващи правото на защита на жалбоподателя и рефлектиращи върху законосъобразността на обжалвания административен акт.

Спазена е формално и процедурата по издаване на заповедта,разписана в разпоредбата на чл.14 ал.1 ал.2 и ал.3 от ЗСПД-при постъпил сигнал е издадена заповед за проверка досежно добросъвестността при получаване на помощта от жалбоподателката, от директора на ДСП-Велики Преслав, приключила с констативен протокол, с който е констатирано, че помощта е получена недобросъвестно за конкретен период, при което е издадена оспорената в настоящето производство заповед по  чл. 14, ал. 3 ЗСПД за възстановяване на помощта.

Настоящия съдебен състав намира, че процесната заповед е незаконосъобразна, като издадена в противоречие с материалноправни разпоредби на закона и в несъответствие с целта на същия.

В настоящия случай, месечната помощ, получавана от жалбодателката, е по реда и условията на чл. 8д от ЗСПД, т. е. месечна помощ за отглеждане на дете с трайно увреждане до 18-годишна възраст и до завършване на средното образование. В мотивите към заповедта е посочено, че жалбодателката не е изпълнила задължението си по чл. 10, ал. 2 от ЗСПД, която норма регламентира, че лицата, на които е отпусната семейна помощ по чл. 7, 8 и 8д, са длъжни да уведомяват писмено съответната дирекция "Социално подпомагане" за всички промени на условията, при които е отпусната помощта, в срок не по-късно от 30 дни от настъпването им. В мотивите на заповедта се сочи,че жалбоподателката не е представила в Дирекция "Социално подпомагане" –Велики Преслав  в едномесечния законен срок новото ЕР на ТЕЛК№2268/139/29.08.2019год.,в сила от 12.09.2018год.,съгласно което има промяна в процента на увреждане на детето-80% с ЧП и това именно е послужило като фактическо основание за издаването на процесната заповед. Нормата на  чл. 14, ал. 3 от ЗСПД, обаче, посочена като правно основание за издаването на заповедта, не регламентира такава самостоятелна хипотеза за възстановяване на получената семейна помощ заедно със законната лихва, т. е. само по себе си, неизпълнението на задължението по чл. 10, ал. 2 от ЗСПДС,регламентиращо задължение на лицата,на които е отпусната семейна помощ по чл.7,8 и 8д да уведомят писмено съответната дирекция „Социално подпомагане“ за всички промени на условията,при които е отпусната помощта за срок не по-късно от 30 дни от настъпването им не може да бъде единствено основание за издаването на заповед по  чл. 14, ал. 3 от ЗСПД и то най-малкото поради факта, че не е посочено като такова в самата норма на закона. Така всъщност, за да се издаде в случая заповед по чл. 14, ал. 3 от ЗСПДС, е следвало административният орган да изследва и да прецени, дали е налице първата хипотеза на нормата, а именно – дали е налице недобросъвестност при получаването на помощта, като тази недобросъвестност следва да е установена, т. е. по разбиране на настоящия състав, да бъде доказана. Само по себе си неизпълнението на задължението по чл. 10, ал. 2 от ЗСПД не презюмира недобросъвестност при получаването на помощта, както на практика е приел административният орган в мотивите към заповедта, т. е. неуведомяването на Дирекция "Социално подпомагане" – Велики Преслав в срока по чл. 10, ал. 2 от закона, за обстоятелството, че  е налице преосвидетелстване на детето и е постановено ново решение  на ТЕЛК,в сила от 12.09.2018год.,с което е определен по-нисък процент на увреждане на детето не води автоматично до извода, че семейните помощи за посочения в заповедта период са получени неправомерно, поради което следва да бъдат възстановени с лихвите. Тук е мястото да се посочи, че недобросъвестността следва да се докаже от административния орган, а в случая, по отношение изискването за установена недобросъвестност, в мотивите към заповедта няма спомената и една дума, т. е. по никакъв начин не става ясно, дали административният орган приема, че в случая е налице такава недобросъвестност, защо приема, че това е така и въз основа на какви факти и обстоятелства приема и прави извод, че тази недобросъвестност е и установена.

Следва да се упомене, че за недобросъвестно получена се счита тази помощ за дете, на която семейството е нямало право, но я е получило поради съзнателно укриване на правнорелевантни факти или невярното им деклариране. Както бе посочено по-горе, недобросъвестността на лицето не се предполага, а трябва да бъде доказана от административния орган, като в хипотезата на чл. 14 от ЗСПД недобросъвестното поведение на лицето, изразяващо се в укриване или невярно деклариране на факти, има правно значение само при положение, че невярно декларираните обстоятелства или укритите такива са довели до неправомерно отпускане на социалните помощи. В случая административният орган не е представил доказателства, че за жалбоподателката, поради неизпълнение на задължението й по чл. 10, ал. 2 от ЗСПД, не би възникнало право на семейна помощ за детето й Р.И.С.което е със 80% трайно увреждане. При преценката на поведението й не е взето предвид, че независимо, че тя не е уведомила Дирекция –Велики Преслав за новото решение на ТЕЛК в 30-дневния законов срок / това според органа е сторено с подаването на заявление-декларация по чл.8д от ЗСПД с вх.№ЗСПД/Д-Н-ВП/142 от 21.01.2018год./, детето й продължава да е със 80% трайно увреждане без чужда помощ, тоест то има нужда от тази помощ, регламентирана му от закона, за да задоволи своите потребности като дете с увреждане, което между впрочем е и целта на закона. При тези данни следва да се приеме, че месечната помощ, заявена и получавана от майката – жалбоподателка е използвана именно за целта, за която е отпусната - да подпомага отглеждането, и възпитанието на детето, което е със 80% трайно увреждане без чужда помощ, като това, между впрочем, не се и оспорва, а и няма твърдения от страна на административния орган в обратна насока.

На следващо място,от събраните в хода на съдебното дирене гласни доказателства-показанията на разпитаната в качеството й на свидетел служителка в Дирекция „Социално подпомагане“-гр.Велики Преслав Т.С.-на длъжност Началник отдел „Индивидуална оценка на хора с увреждания и социални услуги“ се установи по безспорен начин,че през есента на 2018год. същата е била търсена от жалбоподателката по повод консултиране относно Националната програма „Асистенти за хора с увреждания“ и трудовия й договор като личен асистент на детето,в каквато връзка е  предала на свидетелката постановеното  в резултат на преосвидетелстване на детето ново ЕР на ТЕЛК от август 2018год.,с което на детето е определен по-нисък процент чужда помощ.Постановеното от ТЕЛК решение от м.август по настояване на жалбоподателката е било предадено лично на служителката Т.С. още през м.септември на 2018год.,която от своя страна представила същото в личен състав непосредствено след разговора с оспорващата.От разпита на свидетелката се установява още,че влезлите в сила ЕР на ТЕЛК чрез Регионалната дирекция „Социално подпомагане“ се получават по служебен път в Дирекция „СП“-Велики Преслав.Това обстоятелство,както и фактът,че оспорващата повторно е представила с подаденото на 21.01.2019год. заявление-декларация за отпускане на помощ по чл.8д от ЗСПД с вх.№Д-Н-ВП 124 ЕР на ТЕЛК№2268/139 от 28.08.2018год.,в сила от 12.09.2018год. категорично оборват тезата на административния орган за проявена от жалбоподателката недобросъвестност  при получаване на семейната помощ по чл.8д от ЗСПД за детето за процесния период от м.септември 2018год. до м.ноември 2018год.Нещо повече,доколкото административният орган  е получавал съответната информация досежно преосвидетелстването на детето ипо служебен път,същият е бил в състояние служебно, на база на получената информация да постанови своевременно ново решение с коригиране размера на помощта.

Не е спорно, че недобросъвестното получаване на семейни помощи не е целта на ЗСПД и поради това, такива помощи, получени недобросъвестно, следва да бъдат върнати. Установяването обаче на тази недобросъвестност се извършва чрез проверка от органа на всички факти и обстоятелства от значение за случая, а според настоящия състав, това в случая не е сторено. За такава недобросъвестност може да се сочи нарушение на някое от изискванията на закона като материална предпоставка за отпускане на помощта или формално нарушение или неизпълнение на някое задължение, свързано с получаваната семейна помощ. Формалното неизпълнение на задължението по чл. 10, ал. 2 от ЗСПД в случая, според разбирането на настоящия съдебен състав, дало основание за изводите на органа, не обосновават фактическо и правно основание за издаване на заповед по  чл. 14, ал. 3 от ЗСПД. С оглед на това съдът счита, че не са налице недължимо платени семейни помощи по чл. 8д от ЗСПД, поради което заповедта за възстановяването им, ведно с лихвите за посочения период, е издадена в противоречие с материалния закон и с целта на закона поради което следва да бъде отменена.

В предвид всичко изложено дотук, съдът намира, че инвокираните в жалбата и доразвити в съдебно заседание от процесуалния представител на жалбоподателката адв. В. оплаквания са основателни и доказани, като сочените пороци на оспорения административен акт са налице и водят до неговата незаконосъобразност. По изложените по-горе съображения следва да се приеме, че оспорената заповед е издадена от материално и териториално компетентен орган, в рамките на неговите правомощия и в предвидената от закона форма, но при наличие на отменителни основания по чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК – противоречие с материалноправни разпоредби на закона и целта на закона, доколкото административният орган не следва да тълкува и прилага закона в ущърб на съответната категория правоимащи лица – в случая родители /майката/, когато отглеждат деца с трайни увреждания – в случая дете със 80% трайно увреждане без чужда помощ, когато семейна помощ е средства в пари, които подпомагат отглеждането и възпитанието на детето и да искат възстановяването на получените суми, особено когато същите са в значителен размер, както в настоящия случай/ 960 лева/. Наличието на посочените отменителни основания води до незаконосъобразност на оспорения административен акт и съответно обуславят отмяната му като такъв, предвид което, с решението по настоящото дело, оспорената заповед следва да бъде отменена, като незаконосъобразна.

При постъпило искане за разноски в жалбата и в съдебно заседание от жалбоподателката, чрез нейния процесуален представител адв. Василева, същите й се следват, с оглед изхода на спора на основание чл. 143, ал. 1 от АПК.

Мотивиран от така изложеното и на основание чл. 172, ал. 2, във вр. с чл. 172, ал. 1 от АПК, Административният съд

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Заповед №2701-РД 01/0031 от 16.04.2019год. на Директора на Дирекция “Социално подпомагане“ –гр.Велики Преслав,с която на И.С.Ж. с ЕГН ********** е наредено да възстанови неправомерно получената социална помощ по чл.8д от ЗСПД в размер на 960лв. и законоустановената лихва,дължима до датата на възстановяването  .

ОСЪЖДА Дирекция „Социално подпомагане“-гр.Велики Преслав да заплати на И.С.Ж. с ЕГН ********** с постоянен адрес ***,чрез пълномощника си и процесуален представител-адв.М.В.със съдебен адрес *** офис *  РАЗНОСКИ по делото в размер на 320 /триста  и двадесет /лв., представляващи адвокатско възнаграждение и внесен депозит за призоваване на свидетел.

Препис от решението, на основание чл. 138 от АПК, да се изпрати  или връчи на страните по делото.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 14а, ал. 1 от ЗСПД. / бр. 77 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г. /.

                          АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: /п/

ЗАБЕЛЕЖКА:Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила на 19.07.2019 г.